Ресторант "Classics"

Влезнахме в ресторант "Classics" и седнахме на маса за двама. Изчаках Джес да поръча, а след това й аз се разбрах с келнера, преди да си тръгне му казах, че искам голямо "чисто" уииски" и той изчезна от погледа ми. Взех пепелника пред мен и запалих нервно цигара, дръпнах няколко пъти и издишах дима настрани.
- Мисля, че трябва да намериш Джен. Когато беше в болницата се разтревожи много и е добра идея да я успокойш, че си добре.
Уиискито бе поставено пред мен от момчето с бяла пристилка и аз отпих солидна глъдка от любимата си течност. Правех опити да не мисля за Пол, но май те се оказаха доста жалки.

Цигарения дим ме накара да запаля също, но май нямаше да е зле да не бях.разкашлях се както никога преди, но след минутка успях да спра.усмихнах се на Ник и отпих и от своята чаша.това за Джен ме накара да се замисля, но мисля, че нямаше да е зле да я видя, все пак ми беше приятелка...дори бих казала повече от приятелка.
-да, трябва да я видя,.... но не сега.сега искам да се насладя на мемента.-усмихнах се аз и го загледах в очите.Май беше угрижен за нещо и това не беше джен.
-какво има?защо си оклюмал нос?-попитах с насмешка аз и потупах леко нослето му.ухилих се като малко дете и отново дръпнах ръцете си към мен.какво тоолквоа му беше до главата сега?дали не бе за всичко станало преди малко?Ох не ми се мислеше, дано не е заради това.

- Ъм...нищо бях се замислил...за...ъм...за глупости, просто глупости.
Мамка му Ник...я мисли по-бързо!! Какво беше това "ъм" ?! Побързнах да се усмихна леко и дръпнах отново от цигарата последва и уиискито и отново погледа ми се върна на красивото лице на Джесика.
- Какво ще кажеш да си починеш с тези малки негодници.- посочих цигарата в ръката й.
Усетих, вибрацията на телефона ми в джоба на дънките си и изкарах мобилния си под масата.

"Никс, след 15 минути трябва да намериш Джак, а той ще ти покаже новата ти кола...Познай кой ще е при "сладкишчето през това време..."Челюсттна ми се стегна след последното изречение, но бързо се стегнах и безгрижна маска се настани на лицето ми.
- Джес, съжелявам, но трябва да тръгвам. Пол иска да отида за новата кола. Знам, че каза два дни, но...явно сега е при тях. А колкото до Пол...ето го и него.
През вратата мина Пол с дружките си които се настаниха на няколко метра от нас, а той се приближи към нас.

Пол се приближи до масата и изражението ми се промени.Вее не показваше онези чувства преди само момент.сега отново бе с онази толкова приличаща ми маска с арогантност.Погледите ни се срещнаха и на лицето му също се появи подобна гнусна усмивка.Отново погледнах Ник, как можеше да тръгва сега?Това копеле Пол започваше да ми лази по нервите, но по дяволите това ми харесваше.исках да престане, усещах нещо странно, което не трябваше да чувствам.по дяволите, колкото повече го отричах, толкова по силно нставаше.
-Ник, няма ли да останеш поне малко?-попитах аз като се усмихнах невинно, но все пак имаше нотка от арогабтност по лицето ми.нве можех да я махна когато пол беше наоколо...

- Аз...разби...-започнах аз, но Пол ме прекъсна.
- Всъщност, Никс има работа.
- Представи си...аз мога да говоря.-направих предсторена изненадана физиономия, но после продължих сериозно...е имаше и малко арогантност но...- Пол, нали си наясно, че не работя за теб. Трябва да си наясно за тази малка, но важна подробност. След тези три състезания нашите отношения приключват.
- След тези три състезания ти сам ще искаш да се върнеш...-усмихна се мазно и ме загледа право в очите.
- Хм...може би....
Изпих останалата част от уиискито и загасих изгорялия фас. След което станах от масата и се приближих до Джес, хванах лицето й и впих устни в нейните.
- По-късно ще се видим.
Отдръпнах се и й намигнах леко, след което тръгнах към изхода, палейки нова цигара и надявайки се предположенията ми да не се окажат вярни.

Ник тръгна нанякъде и това не ми се понрави, но преди да успея да протестирма, той се бе изплъзнал от погледа ми.Сега срещу мен на масата седеше пол.усмивката му ме караше отново да издигам онази толкова обичана от мен стена.Пак бях в стихията си, имах чувството, че мога да направя всичко без да ми пука от последствията.Старата джес се бе завърнала с гръм и трясък и това ме караше да се чувствам добре.
-Е, сладкишче, май пак остана сама, а?-започна да се подхилква той, а това ме дразнеше толкова много и в съшия момент толкова ми харесваше...
-не съмм сама, нали сега ти си тук.-повдигнах вежда аз и придвижих чашата към устните си като бавно отпих от нея.Очите на Пол следяха всяко мое движение и това ме караше да настръхвам.
-Права си, сега няма да скучаеш.-ухили се надменно той и ръката му поиска безмълвно цигарата от ръката ми.подадох муя без да спирам да го лгедам и той дръпна веднъж от нея.след това ми я върна и ръцете му застанаха в някаква странна позиция на масата.Какво по дяволите ми ставаше?1защо изпитвах такова привличане към него?Не забравям ли Ник?Той ме обича...и аз също го обичам!Няма да провалям всичко заради Пол.
-знаеш ли сладкишче, имам една много интересна история за теб.дори може би ще се намериш като герой в нея.-започна той усмихвайки се леко и все пак много надменно.
-Я да я видим.може да излезе нещо интересно, а?-подвигнах вежди и отново отпих от уискито на масата.
-имало едно време едно наивно момиченце, което се влюбило в неподходящия мъж.той бил бохем, разглезен, и си умирал по състезаниия с коли.-ухили се той още по-широко и продължи-Познат ли ти е?
аз само го наблюдавах без да показвам какво мисля, но това не мо напомняше на никого.Все още не...
-та така, това момиче си мислело, че е обичано,че връзката им ще прежъде и мислела за бъдещето, където с момчето ще са заедно.един ден, момчето се уморило и оставило момичето на улицата.съкрушена и изтерзана тя потърсила помощ от приятеля на момчето, който на драго сърце й помогнал.но когато момчето разбрало, толкова се разсърдило, че постъпвало ужасно с момичето.Тя била наранена и единственото което направила било да си тръгне.А в началото .просто била сигурнана, че тя е единствената.-засмя се той, а аз наистина намерих някой познати персонажи.Това беше Ник и може би...мен?Не, не , не бях аз.май беше онова момиче за което пол ми каза...Кат, точно така Кат.
-Интересна история Пол, но мен ме няма.-усмихнах се нахално аз и отново го загледах право в очите.там не намирах нищо, бяха огледални, нищо не се виждаше.
-там си, вгледай се по внимателно.Момичето за което говоря не се ти, но си приличате много.-започна той, а аз дори не слушах продължението.наистина ли искаше да каже, че Ник би постъпил така?Би ли ме зарязал?Толкова добър играч ли че да не разбера че ме е лъгал толкова време?мамка му защо дори си го мисля?!
разклатих невярващо глава и той реши да смени тактикака.
-ей, чух че Вероника е в града.тя беше много близка на Ник.ако не ги познавах, бих казал че той е с нея, не с теб...
-какво намекваш?-най-накрая се хванах на куаката му и доволна гримаса се разля по лицето му.
-Не си ли се замисляла?Как не я е изчукал да сега?аз не бих чакал, а и двамата знаем, че тя си пада по него.-започвах да му вярвам.Може би беше капан, но по дяволите казваше истини.
-От къде си толкова сигурен?-измърморих тихо аз, но той все пак ме чу.Ухили се до уши и започна:
-браво на него.сигурно е било страхотно.кани й се от толкова време.ти ли го накара?-засмя се надменно той и аз вече не издържах.станах от стола ядосано и тръгнах към тоалетната, но ръката му ме спря и леко обърна към него.
-Знаеш, че с мен няма да имаш такива проблеми, нали?-ухили се той.-Какво има Ник което аз нямам?Любов?Обичаш го?Колко слдко.и кат казваше така докато една вечер не ме посети.Ако и ти искаш да пробваш, потърси ме.-привърши и написа някакъв нимер и адрес на една салфетка.поех я бавно като се зачветох, но след минути останових, че бях излязла от ресторанта и се намирах на улицата.свежият въздух ме лъхна и усетих отново чувството преди пол да се появи.беше красиво и желано, но все пак ми лиспсваше старата Джес...