Бар "History"

Напоследък се чувствах спокойна. Не мислех за случвилато се преди повече от месец между мен и Ник и всичко беше идеално. Джес я изписаха от болницата и изглежда се оправяше доста бързо пък и Ник беше нуотлъчно до нея. Пол беше още в града, но така и не бях попаднала на него и по-добре, защото не исках да виждам мазната му усмивка. Този мерзавец ни беше причинил толкова много страдания. Всяка вече ходех в бар "History", даже се беше превърнал в любимия ми бар в Париж. Още не си бях купила билети към Лондон, но и това скоро щеше да сатне първо исках да се сбогувам с Ник. Той толоква много ми беше разказвал за Джес, че вече наистина много исках да се запозная с нея. Реших, че тази вечер е прекрасна. Може би от женска солидарност или не знам точно от какво, но си облакох нещо по-различно от обичайните за мен дънки и риза. Избрах къса рокря. Дали вес още исках вътрещно да впечатля Ник?
Обадих се на Ник и то ми вдигна телефона.
- Ало Ник, аз съм в бара срещу хотела ми, нали го знаеш?
- Да, знам го. Да не е станало нещо?- Той попита и усетих разтревожена нотка в гласа му.
- Не спокойно, аз съм добре. Просто се чудех дали не искате с Джесика да дойдете.
- Дя с удоволствие.
- Долре, чакам ви.- Затворих телефона и си поръчах едно мартини.

Скоро Ник паркира колата и след няколко минутки се намирахме в бара, оглеждайки се за познати лица.Всъщност той търсеше Рони, а аз само бавно се запромъквах из хората около нас.Исках да си сипя нещо, преди да я видя, така че да се отпусна.Може би когато се обличах не знаех как ще се чувствам, когато този момент наистина настъпи.Колкото и да исках да забравя, не можех да пренебрегна факта, че до е правила секс с Ник, който все още я обича...дали я обичаше повече от мен?Не!Не, не може да я обича повече...нели?Мамка му, защо трябваше да го споменавам, сега няма да си го избия от главата.ами ако наистина я обича повече?ако тя означава повече?
Гласа му, викащ името ми ме изкара от мислите ми и аз се приближих към него, май я бе видял...

Влезнахме в бара и погледа ми се плъзна из помещението, търсейки милото лице на Вероника. Трябваха ми едва няколко минутки, за да я намеря на едно сепаре с чаша мартини. Усмихнах се леко...сетих се как първият път когато се напихме истински, тя говореше как не можела да се напие с мартинита, но крайният резултат показваше друго.
- Джес...
Обърнах се назад и видях, че тя се бе замислила за нещо.
- Ела...
Дръпнах е леко за ръката и пуснах нейната, но за сметка на това я хванах за кръста, притискайки я плътно към мен.
- Хей...-казах аз весело когато стигнахме до масата и се усмихнах истински на Рони.
Тя стана от мястото си и аз я прегърнах бързо, след което се одтръпнах и оново с умивка погледнах към Джес.
- Рони това е Джесика...Джес...това е Вероника...

Джесика изглеждаше много различно от моите представи. Тя не приличаше да миналите гаджета на Ник. Беше нисичка и изглеждаше толкова крехка.
- Притяно ми е. Ник толкова много ми е разказвал за теб.
Мислех, че ще почувствам ревност или нещо подобно към Джесика, но в мен нямаше такива чувства. Беше просто едно момиче, за което се радвах. Сервитьорката дойде и взе поръчката на Ник и Джес. Настъпи една неловка пауза на мълчание. Джесика беше седнала между мен и Ник и някак си тази дистанция леко ме подразни.
- Бързо си се оправила.
Вместнах аз и отпих от мартиното си. Джесика само кимна. Ник не спираше да ми се усмихва, а аз не исках да го поглеждам в очите. Шарех погледа си ту на него ту на гаджето му, когато забелязах татус по ръката на Ник.
- Хей какво е това?
Посочих към ръката на Ник.

Бях под постоянно напрежение. Какво щеше да каже Джес?! Какво щеше да каже Рони? Какво щяха да направят...
Сервитьорката дойде за поръчката ни и аз си поръчах голямо чисто уииски.
Още щом момичето дойде с таблата си и остави чашата с кехлибарената течност пред мен, веднага я поех с ръка и отпих солидна глъдка, след което изкарах цигарите си и запалих една като издишах дима настрани от Джес и Рони.
Забелязах, че погледа на Вероника не се бе спрял на моя нито един път от както дойдохме, но не се замислих сериозно по темата, защото тя посочи ръката ми, където се виждаше малка част от татуса и попита:
- Хей какво е това?
- Ъм..това е татуировката ми...
Навих ръкава на ризата си и част от нея се разкри пред любопитният поглед на Вероника.

-Направи я днес.Харесва ли ти?-казах аз, намесвайки се в разговора им.Хъм, не че той бе толкова разпален, след като усещах напрежението и в двамата.Ръката ми се спря върху неговата, помагайки му с ризата, а след момент я поставих върху неговата, усмихвайки му се.исках да го целуна, но си помислих, че може би няма да й е приятно да ни гледа как се мляскаме и просто го прегърнах през кръста.
-Сигурно имате безброй истории заедно.Защо не ми разкажете?-попитах накрая аз, разбутвайки неловката тишина и погледнах и двамата в очите.Какво ли щяха да изберат?Може би някоя весела история....или пък нещо малко но пък много скъпо за тях?
отново се сетих как те са прекарвали толкова време заедно, а ако ме попиташе от кога се познаваме дори не помнех, кой ден от седмицата беше.
Хъм обичахме ли се толкова колкото те двамата?защо това момиче ме караше да се чувствам толкова несигурна?...

Хм каква ли история да разкажа? За първото ни напиване.. да тази история си я биваше.
- Спомням си, че когато бяхме на около 15 години се бяхме събарли в бара на баща ми. Не бяхме много хора само най-близките пирятели и тогава имахме под ръка най-хубавите видове уискита и водки. Тогава аз казвах, че никога не бих се напила от едно шише водка, но явно бях грешала.
Чух смеха на Ник и го погледнах с въпрос.
- На мен вообще не ми беше смешно. След 2 час бях на седмото небе. Не помня почти нищо от вечерта. Помня, че от тогава уискито стана любимия алкохол на Ник.
Посочих към чашата му и се засмях. Накрая с въздишка казах.
- Хубави времена бяха. Всъщност онзи бар още работи, но го продадохме на някой.
Този бар много ми приличаше на този, може би и за това ми беше любим. Огледах се и изведнъж си представих как аз Ник, Наташа и Чък стоим на едно от сепаретата и се наливаме с алкохол и се смеем като луди. Чък прави от онези негови странни физиономии и отново разсмива всички. Всичко беше толкова детинско и скъпо за мен. Не след дълго спомена избледня и аз се върнах в тежката реалност. Отпих от чашата си и се обърнах за да видя реакцията на Джесика от историята ни с Ник.

Хъм я виж как само изглеждаше когато говореше за него...и той...как само следеше всяка нейна дума...Мамка му, защо чувствах че бях излишна?Не, стига!Не си излишна, той те обича, няма как да им пречиш.Не е възможно.Усмихнах им се, не толкова на историята, колкото да махна тази бариера караща ме да с епритеснявам и повиках сервитьорката с ръка.
-Сега с колко бутилки водка ще се напиеш?-весело казах аз, сякаш я предизвиквах още сега да вземе бутилката и да удари няколко бързи шота.
сервитьорката дойде и разбрала че щом свърши пиенето трябва да донесе нова, тя се отправи към бара, като след секунда вече гледахме 2те бутилки на масата.Водка и уиски...Бързо разлях по чашите и ги побутнах към тях двамата а после придърпах и своята.
-Хайде.-подканих ги аз и бързо изпих своята здраво стискайки очите си.Исках още, исках да с еотпусна...

Докъто Рони разказваше историята на първото си напиване, една специална усмивка запазена само за нея и онази компания от Чък, Наташа и Вероника. За момент се оставих на спомените. Как постоянно предизвиквах Нати да пие още и още и Чък с неговите глупости...забавни глупости.
- Помниш ли когато трябваше да се прибираме...-засмях се леко и погледнах към Рони, след което продължих-Не знаехме къде да се приберем, дали в моята къща или в твоята. защото не бяхме сигурни къде ще ни се карат повече. Бяхме в големият парк пред нас и заспахме на една пейка. А на сутринта всички бяха полудяли къде по дяволите сме...
Когато се сетих за физиономията на баща ми и разгрижената на майка ми, изпитах лека носталгия към онези времена, когато единственият ми проблем беше "Дали да отида на кино или на бар".
Джесика бе поръчала водка и уииски и имах чувството, че предизвиква Вероника. Поех моята чаша и след миг, алкохола в нея липсваше. Сипах си още една и погледнах към двете момичета.
- Хайде...нека видим кой колко може да поеме.
Усмихнах се палаво и налях нови питиета в тяхните след което вдигнах чашата си и на един дъх отново изпих кехлибарената течност.

От както Ник замина за Париж никога не се бях напивала. Гледах как двамата надигат чашите една след друга и чесно казано и на мен много ми се прииска. Взех своята чаша с водка и я изпих на един дъх. Усетих как течността леко подразни и опари гърлото ми, но взех втора и после трета.
-Аз не мисля, че това е много добра идея...
Те като, че ли не ме чуха.
- Трябва да спрем.
Извиках аз, но Джесика и Ник бяха като опиянени. Ник ми сипа още водка и аз я изпих. Правех го, като че ли да се докажа, че и аз мога да се отпусна като Джесика.

Чашите се наливаха и изпиваха една след друга, но по едно време чух как Вероника не искаше да продължаваме с това повече.
Обърнах се към нея и хванах нежно лицето на Рони, когато погледа ми се срещна с нея, се усмихнах леко и казах със спокоен глас.
- Стига де...хайде нищо ни няма, ето изпии и това...покажи ми моята луда Рони.
Намигнах й и се ухилих широко като й подадох още една чаша с водка. След малко се обърнах към Джес и прошепнах тихо в ухото й:
- Всичко наред ли е?
Бях забелязал нервността й, но не обърнах голяма внимание...но сега с този алкохол...

Когато Ник хвана лицето ми се почувствах като у дома си.
- Добре..- Казах аз съвсем тихо и изпих още няколко чаши. Забелязах как той и Джесика разговаряхме. Като, че ли тя беше пиртеснена за нещо. Да не би да го ревнуваше от мен. Една самодоволна усмивка се плъзна по лицето ми. Надявах се да не я е видяла, защото щеше да стане скандал след целия този изпит алкохол. Ник целуна нежно Джес по усните. Не бях чула разговора им от силната музика, но определено това, че я целуна не ми хареса много. Искаше ми да го прегърна и да го целувам страстно. НЕ НЕ!! Изкрещях аз в съзнанието си. Не трябваше да мисля по този начин към Ник. Определено алкохола не ми действаше добре. Усещах вече как главата ми се замайва леко, но не казах нищо. Пийнах още едно за ускопоение.

Ник ме попита дали всичко е наред, но алкохола погълнат от всички ни ме караше да забравя за онази шибана несигурност и просто се пуснах по течението.устните ми намериха тези на Ник и сега не ме интересуваше че до нас седеше Рони.
-Всичко е наред, Ник.Не се притеснявай.-ухилих му се аз и плъзнах ръцете си по тялото му, придърпвайки го към себе си.Исках да мога да го целувам и никога да не спра, но идеята Рони да ни гледа вече ми се струваше дори забавна.Най много и тя да се включи...хъм това не бе чак толкова лоша идея, а?Тройка с нея?Като се замисля, не бих отказала, но все пак...ами може би идеята ми нямаше да срещне същото одобрение и от другите и просто реших за сега да я оставя на заден план, но май алкохола ми попречи и прошепнах в ухото на Ник нещо от вида на "Искам те, Ник!".След момент се изхилих и погледнах към Рони оглеждайки всяка част от лицето й.Усмивката й не ми допадаше, но може би на нейно място моята щеше да е по-голяма...

Джесика ме погледна си някак пердизвикателно. Сякаш изучаващше всяка една част от мен. Почувствах се леко неловко сякаш някой ме разсабличаше с поглед. Налях си още една чаша с водка и скоро я нямаше. Джесика продължаваше да ме гледа сякаш очакваше да направя нещо. Какво да и се нахвърля? Всъщност това не беше чак толкова лошо идея. Какво ли би казал Ник по този въпрос? Не му мислих много просто се приближих го Джесика и я целунах. Не за пръв път целувах момиче. Много пъти с Наташа се бяхме натискали. Когато целувката свърши я погледнах в очакване. Преместих погледа си и върху Ник на, който сякаш му бяха изляли студена вода върху главата. Дали пък не бях направила грешка. Дали пък не бях прекалила. В момента бях изпила прекалено много за да му мисля. Оставих тези мисли за утрешната сутрин.

"Искам те, Ник"-това бяха думите които отекваха в пияното ми съзнание.
Изпих още няколко глъдки когато видях как Вероника целуна Джес...Мамка му! Какво стана току що?!? Гледах объркано, но след момент просто бях Ник...онзи Николас на който това щеше да му хареса.
Палава усмивка се "закачи" на лицето ми и целунах Джес...усмивката не слизаше и когато се наведох към Рони...По дяволите...тя наистина беше секси...Вплетох пръсти в косата й и я предърпах към мен, след което е целунах страстно и жадно. Отдръпнах се и ги погледнах...първо Рони, а след това и Джес...
- Момичета, какво ще кажете да си вървим от тук...елате в нас...ще продължим...забавата.
Вдигнах едната си вежда и ги погледнах арогантно.

Какво бях направила в момента? Бях се целунала с Джесика? С гадежото на Ник? И в следващия момент Николас беше целунал мен? Тези въпроси ме разтърсиха. Дали постъпвах правилно или не? Николас ни предложи да отидем в неговата къща. Аз само кимнах и сложих ръката си на бедрото на Джесика. Тя ми се усмихна и се целунахме още веднъж. Виждах как Ник ни желаеше и ми харесваше да си играя с него. Аз нямаше да му се дам толкова лесно. Щях да си играя и с него и с Джесика. Тази нощ щеше да бъде дълга. Изправих се и Джес и Ник ме последваха. Стигнахме до колата на Ник и аз се качих на задната седалка, а Джес и той отпред. Потеглихме и не след дълго стигнахме до къщата на Ник.