Студио за татуировки

- Мм...задължително ли е?
Попитах с тъжна физиономия аз, и след малко я целунах страстно.
Ох....не исках да я пускам и за момутка, дори секунда, но все пак беше права...трябваше да се разделим поне за малко.
- Добре, нека те закарам поне до вас, а след това и аз ще се прибера...имам малко работа.
Усмихнах се невинно и се замислих за плановете за утре вечер.
- Хайде, да тръгваме.
Хванах Джесика за ръката и я поведох към колата, но точно преди да влезне, усните ми езикът, се "поиграха" с нейните, за пореден път.
Боже, бяха толкова неустоими...дори не можех да си представя деня си без нея...Толкова ли много я обичах вече?! Разбира се, тя е...тя е всичко за мен и аз щях да съм й верен докъто все още е моя.