Къщата на Джесика Уд

Започах да ругая на ум, докъто тя не спираше да ме докосва. Всяка една закачка от нейна страна ме караше да искам да викам от възбуда, но знаех, че мога да издържа...трябваше да издържа.
- Какво трябва...да направиш ли?!
Казах аз задъхвайки се, но намерих още малко воля и продължих...
- Трябва да ме накараш... да забравя името си...
Засмях се силно и иронично и хвърлих бегъл поглед към нея.
Следващите движения на ръцете и устните ме накараха почти да изкрещя с цяло гърло, но прехапах езика си и задържах всичко в мен.

да забрави името си?Ако не му го припомнях с обръщенията си нямаше да го знае сега...Много добре знаех, че му остава само малко да се предаде и бях твърдо решена да го накарам да го каже.
-Миличък, няма да помниш и името на майка си след това.-засмях се аз и впих устни в неговите стоварвайки тялото си върху неговото и бавно разтворих бедрата му, като наместих крака между тях.Устните ми отново се заразхиждаха по врата му, а ръцете ми се покатериха на главата му, разрошвайки косата му.
усещах пенисът му триещ се в бедрата ми, или май е по точно да кажа бедрата ми триещи се в него...
-Как се казва майка ти, Ник?-попитах аз и бавно слезнах надолу към четала му, а ръцете ми поеха член а му отново в обятията си.Ласките ми вече не бяха нежни, а напротив, може би дори го наранявах в момента, но не исках да спирам.След момент устните ми започнаха за засмукват кожата под ръцете ми и от време на време издавах по някой силен стон, без да отделям устни от члена му.

Всичко това просто ме караше да излизам от собствената си кожа от удоволствие. Тези нейни палави ръчички се впиха в косата ми, хванаха се здраво за нея и започнаха да я рошат. Зарадвах се, че устните й бяха близко до мойте и докъто ме целувкаше, аз на няколко пъти захапах игриво езика й.
- Името...на майка ми?! Не знам...не знам...знам само, че те искам...само за и единствено за мен...
Докъто пенисът ми се утъркваше в бедрата й, всякаш нещо просто се - шречупи в мен и няколко доста силни стона огласиха стаята, в която се намирахме.
- Моля те...умолявам те скъпа...спри с това...искаш да ти се моля?! Значи ще се моля както никога досега...
Поех си дълбоко дъх и продължих заеквайки...
- Моля те Джес...искам да спреш с тези игрички, които ме карат да полудявам...ще направя всичко...всичко само и само да си моя...завинаги...
Затворих очите си и се замислих до къде по дяволите бях стигнал, за да я имам...Мамка му, това момиче знаеше как да получи това, което иска...

Не можех да сравня момента с никой друг, думите излезнали от устата му бяха нещо наистина уникално за мен.Това че искаше за винаги да бъдем заедно ме караше да се усмихвам, но опртеделено започвах да с еплаша.Не знаех какво означава, каква е точната му дефиниция, и може би малко не разбирах какво иска да ми каже."Завинаги" ми се стори ужасно дълго, но в момента не си представях толкова далечен момент в който Ник да не е с мен...
-Знаеш че съм твоя, нали?Както за никой друг...-прошепнах в ухото аз и го целунах нежно и много страстно, като отново подпрях тяло на коленете си, отстрани на краката му, поставайки тялото си така че да му е по удобно да навлезе в мен когато пожелае.Знаех, че това ще е скоро, но все пак исках той да реши времето, достатъчно го тормозех, а може би и себе си с цялото това нещо.Сега исках само и единствено да го усетя в себе си и знаех че това ще се случи скоро, така че само го целунах още веднъж и зачаках...

Не губех повече време в напразни думи или движения и бързо се наддигнах като проникнах нежно и бавно в нея. Забързах тласъците и притиснах тялото на Джесика към моето. Едната си ръка спуснах по врата й, галейки я нежно, устните ми се впиха жадно и настървено в нейните, а свободната ми ръка се беше спуснала по нея, за да изучава това божествено тяло.
Давах всичко, което притежавах на този свят само и само тя да е моя, да бъда единственият за нея, както тя беше единсвената за мен...Всякаш щастието ми бе прикачено за лицето и сърцето й и аз нямаше как да бъда щастлив без нея...
Езика ми се плъзна по кожата на Джес, карайки я да настръхва...спрях се на врата й, но не след дълго слезнах към гърдите й, засмуквайки едното й зърно.

Имах чувството че той бе единственото от което имах нужда.Никога не съм си представяла, че мога да се пристрастя така към някога, не си представях живота без него...и все пак не го виждах до мен, седейки на верандата на къщата...Знаех че бих направила всичко за него, но защо все още ме плашеха изказвания от вида на "завинаги".
Сега не исках да мисля за това, исках да се насладя на момента, а той определено бе уникален.Няколко стона се плъзнаха от устата ми, и аз придърпах лицето на Ник.Не исках да спирам да го целувам, имах чувството че ми е нужно повече и от въздуха, който си поемах на малки глътки между целувките.Ръцете ми се спунаха по гърдите му и започнаха да си играят със зърната му, докато езика ми се спусна от устата му, към врата на Ник.След минутки го обсипвах с нежни целувки, а само след миг отново се върнах на устните му, които не исках никога да пускам...
Никога?Това означаваше "завинаги", нали?Задръж за момент, какво става сега?Толкова ли загрубяха нещата, че говорех така?Не знам какво точно ставаше, но определено си мисех всичко до последната дума....
-Обичам те Ник, искам да си само мой...-прошепнах в ухото му, като леко засмуках долната част.-...както аз само твоя...

***
След близо час, двамата с Джесика бяхме приключили с цялото това удоволствие и тя се бе отпуснала в прегръдките ми.
Извърнах се леко настрани и взех телефона си, който беше оставен на шкафчето до леглото. Плъзнах пръста си по екрана за да погледна часа и видях, че едва сега е започнало да се стъмва.
- Хей...искаш ли да излезнем някъде...
Ръката ми мина по продължение на тялото й, халейки я нежно, а устните ми минаха по врата й стигайки до ухото където го целуна нежно.
Станах от леглото и започнах да събирам дрехите от пода, като започнах да ги обличам.
- И какво ще кажеш....ъм...да те запозная с Вероника...
Обърнах се с гръб към нея докъто надявах панталоните си, а след това докъто закопчавах копчетата на ризата се върнах до Джес и седнах на леглото до нея.

Мисля че не бях толкова подготвена, че да се усмихна и да скоча бързо тръгвайки към нея, но нямаше полза от бавенето.Май бях готова да я видя, може би не бе толкова лоша, колкото си я представях...
-Добре Ник, нека се видим с нея.-казах аз като с еусмихнах успокоително и отново слях устни с неговите.Обичах да го правя и не мислех, че дори факта, че иска да ме запознае с момичето с което го заварих в леглото нямаше да ме спре.
-Обичаш ме нали, Ник?-попитах аз като го прегърнах силно и главата ми се намери на гърдите му, които бих предпочела без риза, но...

- Разбира се, че те обичам...ти си...просто прекрасна.
Увих ръце около нея и се усмихнах леко.
- Обичам те!
Вдигнах брадичката й към мен и целунах нежно, но страстно устните й.
- Хайде ставай да се приготвиш.
Казах аз тихо в ухото й и след още една продължителна целувка, се отдръпнах от Джес.
Погледа ми не слезна от тялото й, докъто се обличаше...забелязвах всяко едно движение от нейна страна и я гледах като хиптнотизиран...Боже, бях толкова зверски влюбен в нея и я обичах до пълна лудост...

Исках постоянно да ми повтаря, че ме обича въпреки че го знаех много добреХаресвах да го чувам от устата на мъжът за който бих направила всичко, само и само да е щастлив.
бавно станах отлеглото, не исках да се отделям от него, но трябваше да се обличам.Отидох да си изкарам нови дрехи и след като облякох ново бельо, започнах да търся нещо което да облека и да излизаме по-дързо, защото исках да я видя най-сетне.
Взез една дънкова пола, бял изрязан потник и едни сандали ан висок ток и вече бях готова.не исках да се бавим повече и бързо се върнах при него, а той стоеше като хипнотизиран.Засмях се на физиономията му и бързо го целунах, като се сетих, че малко грим няма да ми е излишен.И всъщност май бе задължителен щом ще се срещам с нея трябва да изглеждам добре...нали?
-Ъм само още секунда.Малко молив и спирал и съм готова, нбе мога да излезна така, нали?-засмях се аз като сядах пред тоалетката отваряйки спиралата.След няколко минутки вече бях заплескала положението така че да може да се каже че е "ок" и станах приближавайки се до Ник.
-Добре ли съм така?-попитах аз и се завъртях бавно, така че да ме огледа добре.Не знам защо исках да я впечатля, но определено исках да го направя.

Докъто се обличаше леко се подразних, че скрива чудесната гледка на голото й тяло, но си замълчах и не казах нищо.
Вече се бе облякла с дънкова и някакъв доста изрязан потник...мамка му...беше толкова секси...и определено исках да я оттърва от всички тези дрешки по нея и да се върнем в леглото, но трябваше да вървим
Вероника се бе обадила и ми каза, че ни чака в бара пред хотела й. Разбрах се с нея и изчаквах Джес, за да тръгнем. Все пак не се бяхме виждали от доста време и с една дума Рони ми липсваше ужасно много.
-Добре ли съм така?-попита ме Джесика като ме изкара от размислите ми.
Завъртя се бавно и не след дълго ръцете ми я предърпаха към мен.
- Изглеждап удивително!
Впих устни в нея и с задоволство заплетох езика си с нейният.
- Да вървим...
Вплетох пръсти в нейните и я поведох напред.
Качихме се в колата и след бързо форсиране на двигателя, колкото да му се зарадвам...натиснах газта и изхвърчах за бар "History"

Още щом колата спря пред къщата ми, шофьора ми помогна да слезна, защото май бе повече от очевидно, че не можех сама.Помогна ми също и с отключването на вратата, защо явно когато е пиян, човек не можел да си отключи сам...Пфу, кой по дяволите го измисли това...?!Не ми допадаше, но това бе положението и просто нямаше как да не се съглася...поне не и сега.
Влезнах вътре и се запътих към спалнята си, но душа май щеше да почака, защото едвам се качих по стълбите, пък каму ли да се къпя в момента.Просто щях да го оставя за сутринта...Стигнах до леглото и сякаш магнит който ме е привлякъл, тялото ми бързо падна в меките завивки и се унесох почти моментално.
След известно време отворих очи и осъзнах какво всъщност бе станало.Погледнах часа...беше почти обяд и вече наистина се нуждаех от душ.Смърдях на толкова алкохол, който през живота си не бях виждала...е не точното определение, тъй като вчера точно това бях изпила.И все пак...
Влязох в банята и след минутка студените струи се стичаха по тялото ми.Усещането бе приятно, но трая само няколко минути и вече излизах от банята увила само една кърпа около себе си.
Отворих гардероба и извадих една рокля, която да призная май беше прекалено къса...какво пък, нямаше да ходя никъде...сега исках просто закуска...или обяд?Все едно, нещо за ядене.Слезнах в кухнята, но не ми се разправяше с нищо и просто поръчах нещо по телефона.Голяма пица с гъби...истинска сбъдната мечта...
След около половин час на вратата вече се звънеше и когато отворих, пицата ме чакаше в ръцете на младо момче, което ме посрещна с широка усмивка.Може би ме накара да се развеселя, защото и спомням че също му се усмихнах и когато му подадох парите, а той на мен пицата, затворих вратата с крак и седнах в хола пред телевизора.Тъкмо отворих кутията и на вратата отново се позвъня.Помислих си че е пак онова момче, може би бях объркала сметката и тръгнах да отварям вратата, когато друга изненада ме посрещна там...

След няколко минути прекарани в бясно шофиране из улиците на Париж, вече се намирах пред къщата на моята красавица. Слезнах от колата с чантата с подаръка и а във вътрешния джоб на сакото ми беше другата по-малка изненада за нея.
Приближих се до вратата й и натиснах няколко пъти звънеца, а само след минутка-две Джес отвори врата и ме погледна изненадано.
- Мога ли да влезна?
Попитах аз плахо и тя ме пусна вътре, след което затвори вратата и ме погледна в очите.
- Виж...моля те, нека забравим изминалата вечер и нещата, които се случиха...
Приближих се и я целунах нежно, а свободната ми ръка я предърпа към мен. След миг се отдръпнах от нея и повдигнах чантата на нивото на очите й.
- Това е за теб!

Роклята за Джес:


Така изглеждам аз:

Когато отворих вратата там бе...Ник?Какво прави той тук?Ако пак бе някоя тъпа шега нямаше да го търпя!Направо си просеше шамара, а аз бях на крачка от това да му го дам...Но той искаше да се извини?целуна ме и ми показа някаква чанта, която по думите му бе подарък за мен.Погледнах го недоверчиво но после се усмихнах широко, май не можех да му се сърдя толкова дълго, а?
-Какво е това?-попитах нетърпеливо аз и поех чантата, като надникнах в нея.От там се подаде една кърваво червена кутия, която още повече разпали люботството ми, макар до известна степен да ме успокояваше.
Изкарах я от чантата, която пуснах на земята и я отворих, когато...намерих вътре доста красива червена рокля.Усмихнах му се истински и направих една крачка към него, която бе достатъчна, че да долепя устни до неговите.
-Прекрасна е Ник, но...защо?-попитах отново аз, като сега забелязах че той същи бе облечен официално...нещо ми намирисваше...но определено ухаеше на приятен аромат...

Усмихнах се весело и отново целунах примамливите й устни...Мда...те наистина бяха най-прекрасните устни на света и трябваше да са мои...само мои...завинаги...
- Прекрасна е Ник, но...защо?-попита ме тя, а аз просто не можех да сдържа огромната си усмивка.
- Ще разбереш по-късно.
Намигнах й игриво и отново я целунах, но този път задържах усните си за по дълго време върху нейните. Не исках да се отделям изобщо от нея и ако зависеше от мен още сега щях да я вкарам в спалнята, от където нямаше да изленем доста дълго, но това бе друг въпрос.
- Хайде...отивай да я сложиш...
Ръката ми я погали нежно по красивото й личице и леко целунах челото на Джес...

Целувките му сякаш напълно изтриха онези мисли за шамара и въобще за сърденето...Просто взех роклята и изтичах горе да я облека.
-Идвам след минутка...-казах аз и се заизкачвах по стълбите.Качих се в стаята си и бързо облякох роклята, като сметнах че ще бъде добре да оправя малко косата и лицето си.
Седнах пред тоалетката и след минутки бях направила един елегантен френски кок и след още малко по лицето ми имаше съвсем малко грим и едно червеникаво червило.
Обух едни не чак толкова високи обувки и бързо слезнах долу.
Ник ме чакаше седнал на дивана и когато слезнах, той стана и ме огледа обстойно.
-Е..?-попитах несигурно аз и му се усмихнах...

Когато я видях дъхът ми секна за момент...беше толкова красива, че дори не можех да опиша...просто думите нямаше да ми стигнат.
- Джес...ти си...прекрасна...
Глупава усмивка се появи на лицето ми и бързо изкарах другият подарък за тази вечер.
- Мисля, че само това ти липсва...
Отворих кутииката и извадих огърлицата от там.
- Може ли...
Повдигнах я леко и погледнах Джес, за да разбера дали ще ми позволи да я сложа на врата й...Боже, тя беше толкова..ъх..Хайде, Ник стегни се малко....

изведнъж усетих че не можех да си поема дъх.не знаех дали заради колието или заради самата изненада, но след като отново поех глътка въздух, усмивката от преди малко стана още по голяма.
-Да, да разбира се, но...пак ще попитам-защо?-не доумявах защо бе всичко това.Искаше да отидем някъде ли?Май беше това, но...да беше предупредил...
Хъм, както и да е, оставих го да закопчае колието на врата ми и след като мина отово пред мен го попитах как изглеждам.Май ми трябваше огледало...Тръгнах да търся и скоро едно красиво отражение ме изненада и накара да се усмихна отново.

- Да, да разбира се, но...пак ще попитам-защо?-попита ме тя развълнувамно.
- Не питай...-отново намигнах и тя изчезна от погледа ми.
Намерих я пред едно огледало, гледаща най-удивителният образ на света. Минах зад гърба на Джес и спуснах ръцете си по тялото, спирайки ги на частта на корема й.
- Толкова си...-прошепнах в ухото й, но не продължих изречението и започнах да целувам врата, а след това и ключицата на Джесика.
- Трябва да тръгваме...

усетих го близо до мен, но преди да се осъзная, той вече искаше да тръгваме.Дори не знаех къде иска да ходим...Хъм добре, ще му се доверя...само за сега, а?
-Добре, нека тръгваме.И знам че ако питам няма да ми кажеш и все пак...къде отиваме?-попитах аз докато излизахме от къщи.Исках поне да знам къде отиваше, все пак не харесвах когато ме държи в неведение, но пък много ми харесваше идеята за изненадата му.Сякаш можеше да има и още...?

- Добре, нека тръгваме.И знам че ако питам няма да ми кажеш и все пак...къде отиваме?-попита ме тя.
- Много добре знаеш, че няма да ти кажа...
Засмях се тохо и иронично, близо до ухото й и целунах леко едната й страна.
- Когато излезнем от къщата ще трябва да вържа очите ти...виж мястото не е кой знае какво...просто обичам да си в очакване...
Завъртях я към мен и притиснах тялото на Джес към огледалото...Спуснах устните си по шията и се спрях на нейните като се впуснах в палава игра с езика й.