Парка с дърветата

Тъкмо пристигнах в града. Париж беше толкова различен от Лондно. Някак по-спокоен и много по-красив. Когато слязох от самолета веднага партих съобщение на Ник. Той толкова много ми липсваше, преди по цели дни прекарвахме заедно, а сега не се бяхме виждале от цели 6 месеца. Дали се беше променил?
Носех един голям куфар в едната си ръка а в другата снисках малката си дамска чанта. Седнах да една пейка в парка и зачаках Ник да дойде да ме забере. Не след дълго той се появи. Сърцето ми заби лудешки. Станах и го прегърнах. С него се познавахме от съвсем малки.
- Липсваше ми!- Казах аз.

Тръгнах ядосан от Джесика, но се постарах доста да се успокоя...все от близо 6 месеца не се бях виждал с Вероника. Тръгнах към нея усмихнат до уши, когато ме видя тя засия.
- Липсваше ми!
- Хейй.
Приближих се, прегърнах я и я вдигнах във въздуха.
- Майко колко си се променила...пораснала си.
Тя беше станала истинска жена. Колкоо бързо лети времето, като ли вчера се гонихе из двора на имението ми. Видях куфара й и го взех от ръце те й.
- Ела седни, как си какво правиш.

Седнах отново на пейката, а Ник седна до мен.
- Чудесно съм.. Града е крекрасен, само трябва да намеря къде да отседна...
Поух си въздух.
- Стига за мен. Разкажи ми за новия си живот.. Как се устрои в града?
Исках да му задам толкова много въпроси.

Седнах отново на пейката, а Рони седна до мен.
- Чудесно съм.. Града е крекрасен, само трябва да намеря къде да отседна...
- Няма проблем, ще дойдеш в моята къща.-намигнах й.
- Стига за мен. Разкажи ми за новия си живот.. Как се устрои в града?
- Ами...знаеш ме...не се задържам много на едно място.
- Ъм...как са нещата в Лондон?- погледнах я и видях, че очите й ме гледаха със състрадание.

Семейството на Ник още страдаше от загубата на брат му. Приятелите му не го споменаваха. Когато заговарях за него, всимки ме гледаха с презрение.
- Хм.. всичко е наред. Чувал ли си се скоро с вашите?
Попитах аз. Беше ми много жал за Ник. Той наистина не беше лош, просто преди се беше забъркал с неправилните пирятели.
Хванах го за ръката и му се усмихнах окуражаващо.

- Хм.. всичко е наред. Чувал ли си се скоро с вашите?
- Аз..ъм..преди една, две вечери баща ми звъна...искаше да се прибера. Имало някакво събиране...сещаш ли се, онези балове които организират за най-различни простотий.
Вероника хвана ръката ми, а аз я стиснах леко.
- Искаш ли да ти покажа новия си дом.
Усмиихнах й се, а тя ми кимна. Хванах едната й ръка а с дръгата взех куфара й.

Оставих чантите в колата и паркирах колата близо до някакъв парк. Докъто вървяхме се огледах и когато нямаше много хора около ман, притиснах Джес в едно дърво.
- Знаеш ли какво никога няма да почувства Сам? Това...
Целунах я нежно...
- Това...
Устните ми се спуснаха по врата й, а ръцете ми се спряха на дупето й.
- Никога...тези неща са запазние само за теб...защото съм твой...

Харесваше ми на къде бие и всичко което сега се опитваше да направи ме караше да се чувствам още по добре.Знаех, че той е само мой и никоя друга няма да има възможността да опита от сладките му устни, от божественото му тяло и от целия него...
-Обичам те...-прошепнах аз в ухото му и езика ми мина бавно по него като след минутка се върна на устните му.Харесваше ми да усещам, че е близо исках да знам, че ще е там и ще ме хване.
ръцете ми се спуснаха по гърба му, когато изведнъж се сетих, че навярно му причинявах болка с допира на тялото си до неговото.Бавно се дръпнах настрани и го погледнах мило и нежно.
-Не те ли боли...?-попитах загрижено аз и отново се загледах към тялото му.

Ох, не трябваше да споменава нещо свързано с болката, от татуса ми.
- Добре съм, спокойно...но ако не си близо до мен...тогава ме боли...
Усмихнах се леко и направих престорена тъжна физиономия, но след малко се усмихнах. Ръката ми я хвана за врата и устните ми намериха нейните в много по-нежна целувка.
- Обичам те и те искам завинаги, дори това да значи, че ще ме боли!

Усмихнах му се виновно.Знаех, че ме обича, но не исках да го карам да изпитва болка заради мен.И не говорех само за физическата болка.Чак сега осъзнах какво навярно чувстваше когато ме виждаше, че работя в бара.Сигурно е чувствал същото което и аз, но с разликата, че той не даваше никакви признаци да му харесва...
-Виж, нека го оставим за после...не искам да се инфектира.-казах нежно аз и погалих с ръка гърдите му, на които до преди момент играеше иглата...

- Хм...добре, както искаш...
Направих престорена, нацупена физиономия, но след крадката целувка, с която я дарих, лека усмивка се появи на лицето ми и си личеше, че просто се шегувах.
Докъто вървяхме из паркам, няколко момчета загледаха Джес, но се опитвах да се правя, че не ги забелязвам...Несъзнателно бях стиснал, ръката на Джес, но след като се усетих я отпуснах по-леко...
- Имаш ли някакви планове за утре вечер...като например работа?

работа ли?Ох зашо отново трябваше да се връщаме на темата..?Добре, знам, знам.Трябва да напусна.Не можех да го карам да изпитва това което аз усетих днес.Спрях се до него като погледа ми се спусна по ръката му, галейки го леко.пръстите ми се увиха в неговите още по силно, почти причинявайки ми болка, но не исках да го пусна.
-Ще си намеря друга работа.Не искам повече никой друг да ме докосва освен теб.аз съм твоя и единствено твоя и такава ше си остана.-прошепнах аз гледайки го право в очите и бавно се намърдах в обятията му, нежно обгръщайки го, стараейки да не го нараня.
-Обивам те Ник.ако това е което искаш, ще се махна.Стриптиза които ще правя от тук нататък ще е само затеб.-усмихнах се и отново го погледнах миличко.исках да разбере, че бих направила всичко за него, защото знам, че ще ми отвърне със същото...

- Благодаря ти, красавице...
Устните ми се впиха жадно в нея и езика ми се впусна в палава игра с нейния. радвах се изключително много на думите й...бях просто на 7то небе.
- Толкова много ти благодаря...
Ръцете ми я предърпаха рязко към мен и изобщо не ме интерасуваше дали ме изгаряше огън по гърдите...исках да е колкото се бе възможно по-близко до мен.
- И все пак какво ще кажеш за една малко по-специална вечер с...мен?
Погледа ми беше като на малко паленце, когато я погледнах и не след дълго не издържах да не се засмея.

засмях се, винаги щеше да има такива нощи, стига да си ги поиска.бих изпълнила всяко едно желание, само ако излезеше от тези негови прекрасни устни...Целунах го нежно като се усмихнах в отговро и бавно се дръпнах от него.
-нали ти казах, че ще се инфектира!-казах укорително аз и му се сумихнах за да разбере, че все пак няма да стоя толкова на разстояние.исках да му покажа, че въпреки всичко трябва да се пази.

- Ооо стига де...нищо ми няма, казах ти....добре съм.
Нарочно я притиснах много по силно към мен и се усмихах дяволито.
- Обичам те и няма да те пусна никъде, ясно ли е?
Засмях се на физиономията й и я целунах нежно.
Сега трябваше да се резберем, че трябва задължително да приеме подаръците ми...Но как изобщо щях да я накарам да го направи и най-малката идея си нямах.
- Ммм...Джес, да кажем, че ти подаря нещо и искам много силно да го приемеш този подарък...би ли се съгласила изобщо?!

Усмихнах се като отново се дръпнах от него и тръгнах напред.Той ме последва и отново вървяхме редом един до друг, а мислите ми бяха измъчвани от един въпрос.какво по дяволите иска да каже под "подарък"?!
-Ник..какво имаш предвид под подарък?-попитах аз някак плахо, акто само леко го погледнах с перифернотот си зрение.
не исках да засичам погледа му, отговора ме караше да настръхвам.Ме исках пак да се караме за това, нямаше смисъл.Всичко беше ненужно...Никога не съм си представяла, че бих се карала с приятеля си за пари.Но всичко става в този скапан живот, нали...?

Не ми отказа веднага и това ми даде някаква надежда...
- Ами...да кажем, че...виж не е нещо голямо...и само като информация, ами не е един подаръка...те вървят...просто трябва да имаш всички...
Говорех с недомлъвки, но нямаше как да й кажа какво изобщо и бях купил. Надявах се да се съгласи с мен. Да, знаех, че всичко това не й харесва никак, но бях сигурен...или почти сигурен, че ще й харесат...
- Знам, че ти попринцип не харесваш подаръците, но моля те, направи изключение...за мен.
Спрях я докъто вървим и я целунах нежно като се заиграх с кичор от косата й.

Погледнах го укоровящо за дето правеше така.Знаеше, че ако поработи върху мен щях дса се превърна в малко пале следващо всяко негово желание и сега той използваше този факт против мен.
-какво искаш да кажа, Ник?Че ще приема?-попитах аз леко нацупена и в момента се мразех за това което щях да кажа, но просто то бе по силно от мен самата.
-Добре, но само този път.-казах аз като майка разрешаваща на децата си да похапнат от тортата преди рожденния ден, предупреждавайки, че могат да вземат само едно парче...
Е неговата "торта" бе готова да се предаде цялата само и само той да я "изяде"...Той, той и само той.Никой друг не можеше да докосва "тортата", защото тя самата не искаше да я докосват.една жалка "торта" мислеща се за единствената, но най0накрая открила своите жалки "свещички"....

- Супер!
Почти не изкрещях аз, я целунах страстно. Бях толкова доволен от себе си, че я бях накарал да се съгласи с мен.
- Както кажеш, красавице...
Дори не знаех колко време бяхме вървяли, хванати за ръце, когато спрях да правя планове за утре вечер и извадих телефона си, като потърсих номера на Сам или по-точно, номера на студиото, където работеше Сам.
- Виж имам идея...ще се обадя на Сам, за да я помоля ако е възможно да ме довърше тази вечер, ще остана там колкото трябва, но искам до утре да съм готов...имаш ли нещо против?
Погледнах я с периферното си зрение и с затаен дъх, зачаках отговотра й.

Всъщност даИ Имах много против.Това момиче не ми харесваше и дори си мислех да го накарам да я довърши при друг, но сега просто не можех да му го кажа..., не и сега.
-Ъм...щом ти искаш ходи при нея.-казах леко сърдито аз и продължих напред оставяйки го назад.не исках да вижда, че бях на ръба.Нямаше да плача, но ми идеше да се върна при нея и да й счупя проклетите ръчички!исках да извивам пръст по пръст и да я чувам как крещи.не исках повече да докосва или дори поглежда Ник.Той бе мой, само мой...нямаше да го деля с никой и сам ме караше да показвам най-лошата си страна, а именно ревнивата...

- Ъм...щом ти искаш ходи при нея. - каза сърдито тя и тръгна по-бързо напред.
- Хей...
Бързо я настигнах и хванах ръката й като преплетох пръсти в нейните.
- Колко пъти да ти казвам, че няма за какво да се мусиш. Уверявам те, че Сам няма да ме погледне дори, извън работата й по татуса.
Все още се бе нацупила и я целунах бързо преди да каже нещо...
- Спокойно, красавице...довери ми се...
Спуснах лявата си ръка по тялото й и се спря между кръста и сладкото й дупето.
- Сам, ще е мирна, обещавам ти!
Намигнах й игриво и отново впих жадно устни в нейните, а езика ми се заплете с нейният.

Исках да му вярвам и може би както никога преди избутах мислите за ревност от главата си и просто му се доверих.Знаех, че ако звисеше от него, няма да я погледна, но тя ме караше да се чувствам някак несигурна.
Хванах го за ръката като бавно и нежно прокарах пръсти през неговите.Целунах го съвсем нежно и го осатвих за минутка сам, за да разговаря със Сам и да се разберат кога точно отново да идем.Седях на енда пейка и го гледах, на лицето му скоро се покачи усмивка и той затвори телефона.
-Какво има?-попитах нетърпеливо аз, и накрая разбрах, че можем да отидем там веднага.ръката ми мина по кръста му, а неговата по раменете ми и след една нежна, но страстна целувка, вече вървяхме към студиото.