Къщата на Николас Пейн

Усетих как навлезе до край в мен, а след това чух и стона му, който веднага бе последван от един мой.Доставяше ми несравнимо удоволствие и това ме караше да го желая още повече.Май не бе много доволен, притиснат до стената, защото преди само момент ме бе върнал в предната ми позиция.Не харесвах това си положение и предпочитах аз да командвам, но когато се намирах в неговите ръце, всичко се променяше.Щом бе Ник, бих му позволила да прави каквото поиска с мен...усещах че бих дала всичко само и само да бъде с мен...И ако това означаваше да се обвържа с него с този годежен пръстен...то тогава бих казала само едно...Определено си заслужава!Нямаше начин да не направя тази крачка щом времето й бе дошло...а и знаех че Ник го искаше...щом бе готов да се обвърже с мен, то тогава аз също щях да съм!Бих го последвала и в Ада...е, тогава брака бе просто Рая!А с кой друг ако не с него бих изживяла щастието към което той постоянно ме буташе...или в случея дърпаше..

Удоволствието, което изпитвах от всичките й докосвания, от стоновете и най-вече от това че телата ни не се разделяха и за миг беше толкова голямо и несравнимо, че мислих, че съм в друг свят, свят на безумното задоволство от всичко около теб.
Тласъците ми започнаха да стават все по-дълбоки и по-дълбоки и сега прониквах с целият си член в нея. На няколко пъти ръката ми се спря на бедрото й стискайки го толкова силно, че най-вероятно щеше да се "уреди" със синина заради бурната нощ, прекарана с мен. Ръцете ми не се спираха на едно място по простата причина, че тялото й бе твърде удивително, за да се обърна внимание само на една малка част от него. Езика ми се спусна по нея засмуквайки всеки милиметър по пътя към гърдите й. Този път ръцете ми бяха хванали здраво краката на Джес, за да мога по лесно да я предържам към мен и да удвоявам удоволствието като навлизах колкото се по-навътре в нея, докъто устните, езика и зъбите ми не си играеха с перфектните й гърди...

Всичко което правеше бе толкова удивително и неповторимо, че не знаех как да го опиша.Всяко едно докосване...всяка целувка сякаш ме изкарваха от кожата ми карайки ме да се преместя в един друг свят...моя перфектен свят...Не исках да свършва никога, но дори и най-прекрасните моменти си имат своя край...след известно време бяхме изтощени и двамата и усещах как бях отпуснала глава на рамото му без да отделям краката си от тялото му, което сега усещах отпуснато на своето...Макар да ми харесваше топлината му, студената стена на басейна не ми се нравеше много и след момент отхлабих хватката на краката си и бавно се отделих от него без да казвам и думичка...След момент го погледнах и се усмихнах, като се набрах на ръцете си и излязох от водата.Погледа ми потърси кърпите които скоро намери и ръцете ми започнаха бавно да подсушават кожата ми, докато гледах към Ник, който се приближаваше към мен.ръцете ми го придърпаха отново в обятията ми, като бързо пуснах кърпата на земята и усетих отново тялото ми до своето...сякаш не можех да живея без него...без ласките му...без любовта му...
Имах нужда от това да знам че е до мен и нямаше да ме остави...исках го само за себе си.Никой друг да не може да го докосва, да не усеща устните му, любовта му.Исках я само за себе си...цялата тази любов да бъде само моя...исках го повече от пръстена...повече от живота си дори.Не ми бе нужно нищо което да ми докаже любовта му...роклята, вечерята, колието, пръстена...нищо!Знаех че той ме обичаи това ми бе достатъчно...исках само да ми го казва...да ми шепти колко много ме обича...

Нямах и идея колко време се беше минало от какво бяхме се потопили в басейна и започнали да правим любов. По едно време Джес отпусна глава на рамете ми и аз обвих ръце около нея.
Не искам да я пускам...тя беше моя...само моя и това беше факт. Думите й...целувките...тялото...движенията на това момиче ме караха да изтръпвам от удоволствие и знаех, че тя е за мен. Нямаше да позволя на някой да ми е отнеме отново както бе направил Пол, не сега щях да й дам всичко за което поиска, щях да изпълна всяка едно нейно желание само и само да е щастлива.
Излезнах от басейна и увих една чиста кърпа около кръста си. Приближих се към нея, а тя пусна своята хавлия и отново разкри божественото си тяло. Погледа ми се прикова в него все едно за първи път виждах перфектните й извивки...изведнъж усетих, че целият бях пресъхнал...отидох до подвижната масичка и изпих няколко чаши вода, но след това бързо се върнах при Джес. Усмихнах й се и нежно целунах устните й като бързо наметнах една кърпа на рамента на момичето. Преметнах през ръметете и я дръпнах колкото се може повече към мен.
- Обичам те!
Казах аз тихо и я задърпах към стаята си и по-точно банята. Влезнахме в стаята и свещите в стаята още горяха, а насвякъде имаше хиляди листенца от рози. Бързо отидох до банята да провера дали всичко е както го оставих и така и беше. Прятно топла вода беше примесена с ощи рози, а в ъглите имаше малки светещи пламъчета от свещичките. Хванах я за ръката и й помогнах да влезне във ваната...
- Искаш ли да те оставя за малко...да си събереш мислите...
Погледнах я предпазлливо и се усмихнах плахо.

Да си събера мислите?Май наистина имах нужда от това...особено сега.Усмихнах се някак невинно и го погледнах в очите, в които сега имах чувството че ще потъна...
-Може би няма да е зле...само не знам как ще събирам мислите след такъв умопомрачителен секс...-ухилих се още повече и го целунах нежно, като след момент излезе и ме остави сама.Всичко което бе направил за тази прекрасна вечер...а аз развалих всичко като казах че искам време...как можах да го нараня така?Как?!
Трябваше веднага да поправя всичко което му причиних...но той все още ли искаше да се омъжа за него?знаех че го исках, но той дали все още бе готов или се бе отказал заради това което аз направих...Заслужавах ли втори шанс...?
След като свърших в банята излязох увила една кърпа около тялото си...Погледа ми потърси Ник и го намери да седи на един стол...
Усмихнах се и бързо стигнах до него като май дори тичах...хъм толкова исках да му кажа да че едва не се спънах...
-Ник...все още ли важи предложението?-попитах несигурно и се усмихнах плахо...

-Може би няма да е зле...само не знам как ще събирам мислите след такъв умопомрачителен секс... - каза тя ухилено и ме целуна нежно.
Имах чувството, че сърцето ми може да излезне всеки момент. Тя го караше...да лети. Да, точно така...когато бях с нея, то просто летеше от щастие, че я прави щастлива.
Малка целувчица по челото за Джес и бързо излезнах от банята като затворих вратата след себе си. Още щом влезнах в спалнята се запътих към един стол в ъгъла на стаята. Не ми беше до нищо сега и най-малко ми се мислише, че бях "пича с лудият поглед, който е по халвлия, а мислите му са толкова объркани, че дори и той не знаеше какво ще стане сега". Затворих очи и с ръце хванах главата си в силна хватка...все едно ако я стисна повече или завъртя на някъде ще ми дойде някоя гениялна идея...мда....браво, супер мислене. Погледнах на страни и видях малката черна кутийка, оставена на шкафчето...беше ме страх дори да я докосна...ами ако наистина не приемеше...какво тогава щях да правя...и това значеше ли, че не ме обича...Не, не...не, разбира се, че не значи това, нали така?!
Чух вратата на банята да се отваря и след само секунда отново зърнах Джесика. Гледаше ме някак предпазливо и толкова бързаше да дойде до мен, че на един или два пъти за малко да не се спъне в собествените си крака. Странна тръпка мина през тялото ми и веднага усетих желанието да я предърпам в прегръдките си...
- Ник...все още ли важи предложението? -попита ме с плах поглед, а гласът й бе несигурен.
За момент се втренчих в нея, а след още толкова погледнах кутията на пръстена и самият пръстен, които бяха оставен на близо метър около мен. Погледа мигновенно се върна на нея, а аз бях още по-объркан от нея. Разбирах на къде вървят нещатата, но дали не се лъжех...сега просто можеше да ми каже, че не приема и да спра да чакам отговор...
- Разбира се...
Вгледах се в очите й и сбръчках чело...Боже, дали някога изобщо щях да мога да разбера какво иска само с един поглед...?!
Когато момичето започна да говори, всяко едно мускулче в тялото ми се напрегна и стегна, а ръцете ми се събраха бързо в юмруци...

Той отвърна че все още важи и ме загледа право в очите, а аз изтръпнах щом усетих че момента бе настъпил...Облизах с език устните си и усетих че бях пресъхнали...притеснявах се повече от колкото подозирах и когато пристъпих напред го погледнах сякаш всеки момент исках да се намеря в обятията му и да не си тръгвам никога от там...
-Приемам...искам да се омъжа за теб...обичам те Ник и искам да прекарам остатъка от живота си с теб...-прошепнах аз сякаш не можех да го кажа по силно, но след момент пристъпих напред и ръцете ми се увиха около врата му и устните ми го целунаха нежно, едва докосвайки кожата му...
-Искам да се омъжа за теб!-казах аз доста по силно и се усмихнах радостно, очаквайки реакцията му, която явно закъсняваше и това до известна степен ме притесни...и все пак това бе Ник...аз бях до него, прегръщах го....какво можеше да се обърка?...

Чух думите й и изпаднах в лек шок...устните който галеха моите ме накараха да се "събудя" и отново я погледнах, но този път с много повече живот в очите от колкото предния път. Усмихнах се широко и я вдигнах във въздуха, като краката й веднага се сключиха на кръста ми. Завъртях се няколко пъти, гледайки я щастливо.
- Обичам те! Обичам те! ОБИЧАМ ТЕ!
Казах аз със високо ниво на ентусиазъм, спрях да се въртя и се спрях на едно място.
- Благодаря ти...няма да съжеляваш, обещавам ти...заклевам се, че ще те направя най-щастливата жена на света.
Усмивката ми продължаваше да завладява лицето ми, а аз дори не исках да мига...просто не исках да я изпускам от поглед... Бях толкова щастлива, че можех да направя всичко, за което ме помоли или което пожелае.
Тръгнах към спалнята и я оставих на леглото. Устните ми се плъзнаха по неините стигайки до врата, а там не спрях да повтарям колко много я обичам. Изправих се и извадих чиста тениска за Джес. Влезнах в банята и си хвърлих най-бързият душ в света...бързо озлезнах и сложих боксерките, които по-рано бях изкарал от гардероба, след което се върнах на леглото и легнах отстрани на прекрасното момиче, което прие предложението ми. Усмихнах се още по-широко (ако това бе възможно) и я целунах нежно. Отдръпнах се от нея и се вгледах в прекрасните й очи, в които можех да потъна без да се замислям...
- Няма да съжеляваш...
Повторих аз, но този път гласът ми трепна и бързо побързах отново да слея устни с нейните.

реакцията му не ме изненада толкова колкото зарадва...Имах чувството че летя...той бе щастлив, а щом това бе факт, значи аз нямаше как да не съм.А и като си помисля че ще се омъжа за Ник...не можех да спра да се усмихвам...
Той ме остави на леглото и ми подаде една тениска..тъй като бельото ми бе при басейна, а сега не ми се връщаше там, просто махнах кърпата и облякох тениската...Той също се облече и легна до мен, като ми каза, че няма да съжалявам, но това въобще не бе нужно...много добре знаех че няма да съжалявам.Бях с Ник, какво можеше да се обърка?!Нищо!Абсолютно нищо...Той бе моето спасение...нещото заради което се будех и заспивах...Той, той и само той!Обичах го повече и от себе си, а това никога не ми се бе случвало...не само че бе нещо ново, но и неописуемо прекрасно...просто перфектно!Никога не си бях мислела за сватба и семейство, но сега когато открих Ник може би това е най-доброто нещо което можеше да ми се случи...
Усетих устните му да се доближават до моите и ръката ми побърза да погали нежно ли лицето му.Исках никога да не се отделя от мен и винаги да се събуждах и заспивах до това неустоимо тяло..Хъм, това май значеше че ще живеем заедно, а?До сега не бях го правела...да живея с мъж...но Ник не е просто мъж, нали?!Той е моят Ник...а скоро и мой съпруг, нали така....
-Обичам те!Обичам те повече от всичко...-прошепнах в ухото му и устните ми се настаниха на врата му, където започнаха да го даряват с нежни ласки...

Ъх...не разбираше ли, че тези неини устни можеха да ме подлудят. Силите ми бяха почти нацяло изцедени от "случката" в басейна, която щеше да остане в ума ми доста време, но как да й устоя...и защо отново врата...защо, защо?!
"Мамка му, МАМКА МУ!!!....това момиче...ъхххх...."-бяха единствените ми мисли в момента.
Вдигнах лицето й към моето и я погледнах в очите, за един кратък миг си помислих, че реално мога да потъна в тях, но после вниманието ми бе привлечено от устните й.
О Боже, тези устни бяха такова гоооолямо изкушение за мен, че само при мисълта как се докосваха до кожата ми преди малко и просто с една дума: губех ума си. Тя просто знаеше как да ме накарам да забравя името си...и мисля, че един път го беше доказала...
Оставих я да е върху мен, но не мислих това да е за дълго. Хванах бедрата й и я нагласих в седнало положение. Целунах я и нахално вкарах езика си в играта като се изправих малко, за да ми е по-удобно. Дясната ми ръка бързо намери желаната си позиция, а именно едното й бедро. Пръстите ми се плъзнаха нежно по меката кожа на Джес и от време на време се впиваха малко силно, докъто свободната ми ръка-лявата се бе вплела в тези толкова прекрасни коси, който момичето имаше.
Явно за малко си върнах самокотрола и се отпуснах назад, като се "презимих" на мекото легло. Джес все още се намираше седнала върху мен и малък прилив на смях обзе тялото ми като го накара да се разтресе леко.
- Ъм...не си ли малко изтощена...поне малко?!
Отново се засмях и затворих очи са момент. Хм...не, че нямам сили за още една-две дози удоволствие, но не знаех какво мисли по въпроса и дали не беше по-добра идея да се сгуши в мен и да заспим...не, че аз можех да заспя от цялото това вълнение, но все пак...

Макар че исках още и още от него и това никога нямаше да ми е достатъчно, защото..ами защото това все пак бе Ник...моя Ник..., но аз наистина бях уморена и смятах че сега по добре да починем, а по късно отново ще можем да се насладим един на друг...
Наведох се напред и целунах нежно устните му като се засмях леко и погледнах в очите му...сякаш се разкриваше цял един нов свят...
-Да, прав си...изморена съм, а и ти..-още една малка целувка...не можех да спра да ги искам...устните му, бяха толкова неустоими че не знаех как съм живяла без тях...
-Но после задължително ще продължим, нали?...-усмихнах се невинно сякаш бях дете което си иска сладоледа от продавача, а той се шегува с него, тъй като е от квартала...
Легнах до него и положих глава на гърдите му, където ми бе толкова удобно че не исках да се местя...Едната ми ръка мина по корема му, прегръщайки го силно, а тялото ми се притисна в неговото...Въпреки че казах че ще почиваме нямах намерение това да става по отделно и никак не ми се искаше да го пускам...Бедрата ми стиснаха силно единия му крак и се усмихнах някак наивно като погледнах нагоре към него и устните ми отново намериха неговите...бях прекалено слаба и просто нямаше как да не се поддам на това така изпепеляващо желание...а именно да целуна устните му още веднъж и още веднъж и още веднъж...Имах чувството че бях пристрастена и просто не можех да се спра...беше ми толкова хубаво с него че не исках да се отделя и за миг от мен...исках никога да не ме пуска и да усещам силната хватка на ръцете му около себе си...мен..само мен..исках да прегръща само мен и никой друга...исках да бъда единствената за която си мисли и която иска и вече бях убедена че е така...Щом искаше да се омъжа за него...щом искаше мен, значи всичко което си мислех бе просто ненужно и дори глупаво..чувствах се някак виновно че се съмнявах в него...той бе толкова...Ник!Той бе моят Ник и никога нямаше да го пусна да си тръгне от мен, защото сякаш имах нужда от него че да живея...Обичах го...повече от себе с, повече от всичко и от всеки...!

Да, определено ще продължим.-отговорих й на онзи толкова абсурден въпрос.
Разбира се, че щяхме да продължим, нито сега нито никога нямаше да спра да искам още и още от нея. Сякаш тя беше моята доза кокаин без която не можех да живея...Мамка му, сега като се сетих и за дрога...
Опитах се да прогоня тези мисли за по-късно и когато Джес се сгуши в мен, ръцете ми бързо обвиха тялото й. Погледа ми бе втренчен в тавана, но бързо ми се прииска отново да видя прекрасното й лице. Извърнах се към нея и с пръст погалих нежно лицето й...беше толкова малка и...Боже, бях толкова затънал в нейната сладка любов и ако преди исках да спра да чувствам всяка една емоция, то сега просто си умирах само и само тя да ми бъде дадена от Джесика.
- Джес...обичам те и...ъм...искам да знаеш, че винаги когато имаш нужда от някой...безначение за какво става въпрос...аз съм насреща. И идея нямам как се чувстваш сега, но...трябва да знаеш, че от тук нататък нещата стават сериозни и винаги, каквото и да става между нас...аз винаги ще те обичам както сега...
Загледах се в очите й и я предърпах в прегръдките си, като долепих устните си към челото на момичето. Ръцете ми се обвиха около Джесика и я притиснаха силно към мен...
За първи път от години в главата ми беше толкова спокоино и тихо. Нямаше глупави мисли и проблеми, а само тишина. И хоп както винаги ставаше, отново се сетих как бях скрил пакетче кокаин в една книга, която бе захвърлена в стаята с пианото. "Не мисли за това, просто недей! На сутринта, че я изхвърлиш и приключваш с това завинаги, нали така?!"-помислих си аз и усетих как съня ме предърпва в пълните си с приключения свят на сънищата.
***
Събудих се...В стаята нямаше светлина и тя бе потънала в мрак, който не ми харесваше чак толкова. Бях се запъхтял от съня, който сънувах преди малко, но почти веднага щом отворих очите си бях го забравил. Внимателно се отдръпнах от момичето и на пръсти стигнах до малката стайчка с моето любимо черно пиано. Ръката ми се плъзна по него и отвеяна и тъжна усмивка се появи на лицето ми след, което намерих малкото пакетче и стиснах в юмрук дрогата в него. След малък спор със себе си изхвърлих кокаина като го оставих под силната струйка вода и отново се върнах при Джес. Докъто спеше беше очарователна...бързо се наместих до нея и се загледах в прозореца от дясно.

Събудих се и бавно отворих очи...Ник бе точно до мен и на лицето ми се изписа лека усмивка...Това ми харесваше...да се събуждам до него...За миг просто го гледах как се взира в прозореца и преметнах на ум всички събития случили се вчера...бях приела предложението му...бързо се размърдах и погледнах към ръката си...нямаше пръстена.Къде беше?!Бързо станах в седнало положение и се огледах, като видях че той май се стресна от това внезапно ставане или може би бе само изненада...?Нямаше значение, нали?Погледнах го и се усмихнах като ръцете ми минаха по раменете му и се притиснах в него...това никога нямаше да ми омръзне...исках винаги да бъде до мен и да можех да го прегръщам винаги когато поисках...
-Ник...обичам те...-прошепнах аз докато се притисках още повече към него.

Бях прекарал останалата част от ноща, гледайки луната през прозореца, а след това и изгряващото слънце. Нещо в светлината на слънцето ми напомни за момичето, което спеше в прегръдките ми. Може би светлината...да, тя беше точно това. Джесика бе донесла светлина в живота ми и може би с нея щях да съм по-добър човек...
- Ник...обичам те... - прошепна ми тя и се сгуши в мен.
Доволна усмивка се появи веднага на лицето ми, а ръцете ми се стегнаха около тялото, притискайки тялото на Джес към моето. Мда, определено ми харесваше да е близо до мен...да чувствам как е моя...само моя...
- И аз теб...завинаги...
Едната ми ръка се спусна по нейната й вплете пръсти в тези на момичето. Погледнах я право в очите, а смешната усмивка не се махаше от лицето ми...
Бавно се приближих към устните й, като продължавах да се взирам в очите й.
Устните ми докоснаха целта си и след само секунда те се вплетоха в нейните.

устните му бавно се приближаваха към моите и в момента в които се долепиха до моите изпитах нещо което до сега не бях чувствала...никога една целувка не е значела толкова колкото тази...колкото всяка една негова целувка.Исках ги...всеки ден и всяка минута...исках устните му да целуват моите и никога да не чувствам тази празното както когато е далеч от мен.
Никога не съм харесвала точно тези чувства, винаги съм си мислела че са нелепи, смешни и...винаги съм смятала че няма да позволя да се превърна точно в това...Явно съм грешала, защото сега бих направила всичко, абсолютно всичко за да изпитам точно тези "нелепи" чувства...Сякаш сега те вече не са толкова абсурдни, ами напротив...те са ми нужни за да живея...
Отново се сгуших с него в момента в който отделих устни от неговите...Не исках да се отделям от него, макар да знаех колко глупава звучи.
-Ъм...вчера малко пропуснахме вечерята...-казах аз и допълних на ум "но определено си струваше"...леко се усмихнах като си припомних вчерашната вечер...беше просто..мммм нямах думи за нея, бе просто...перфектна, като всяка една с Ник...
-Искаш ли да приготвим закуска заедно?-попитах накрая като леко се отдалечих и го погледнах в очите...бяха красиви...всичко в него бе красиво и исках винаги да го виждам.Само и единствено него...моят Ник, само моят Ник!

Една доволна усмивка се появи на лицето ми когато спомените от миналата вечер ме връхлетяха един след друг. Наистина не ни беше останало време да вечеряме, но определено не съжелявах за това. Тя наистина бе "специалната"...сякаш бе точно определена на мен. Не знам как бяхме го постигнали, но между нас бе намерен идеалният баланс в една връзка...
- Добре, хайде ела.
Целунах я бързо по челото и я дръпнах за ръка, а на лицето ми все още се намираше онази моя толкова идиотска усмивка, която не можех да сдържа. Погледа ми бе привлечен от тялото й и както обикновенно, щом я зърнех в цялото си съвършенство, сякаш нещо в мен се преобръщаше на 360 градуса.
Преметнах едната си ръка през рамената на момичето до мен и се усмихнах отново като я поведох към долният етаж. Докъто вървяхме на няколко пъти си "откраднах" няколко малки целувки и се опитах да бъда "послушен". Слезнахме в кухнята и не се сдържах...ръцете ми се спряха на ханша й, предърпвайки я към тялото си, а устните ми бързо намериха пътя за нейните, за да я целуна с поредната жадна целувка...
- Ммм...какво искаш да ...закусваш - прошепнах аз в ухото й, след като устните ми се отделиха от нейните и се спуснаха по пътя към ухото на Джес.

Всичко което правеше ме караше да се усмихвам и да копнея за още...тези целувки с които ме даряваше сега бяха единственото което ме караше да искам да продължа напред...Увих ръце около врата му и го целунах на свой ред, като отново се усмихнах...толкова много го обичах че вече знаех че бих изпълнила всяко едно негово желание, стига да ми каже...
-Не знам, няма значение...просто ми кажи какво да правя...-казах аз и се отдръпнах от него...погледа ми бе попаднал на една престилка и аз отидох да я взема...чак сега усетих че бях единствено по тениската му...колко удобно да я сменя с престилката, а?
-Ник, мисля че дрехите от вчера ще ми трябват.-ухилих се аз и го погледнах...да си призная нямаше да откажа и така да остана, но не мислех че ще е най подходящото облекло за приготвяне на закуска, а сега наистина исках да помогна...Винаги той ми приготвяше закуската и мисля че сега бе мой ред...или поне да започна да му помагам за начало...
-Ще отида да ги взема, а ти не прави нищо без мен, ок?-усмихнах се аз и отново се върнах при него за една целувка...не исках да го изпускам от поглед, но май трябваше да си събера дрехите...
Отдалечих се и се затичах към вътрешния басейн и по точно мястото където "вечеряхме" вчера...Събрах дрехите си и облякох бельото, като оставих тениската отгоре...имах чувството че бе до мен, усещах аромата му...Ръцете ми хванаха един край от тениската и го притиснах към себе си...усмихнах се и отново се върнах в кухнята...не исках да съм сама...исках той да бъде до мен...винаги...без значение какво става исках той да е до мен...

Джесика тръгна към вътрешният двор, за да си събере дрехите, а аз се замислих за това, че трябваше да й освободя някой шкаф в който може да остави дрехи и да не и се налага всеки път да си събира дрешките, които лично аз имах удоволствието да махна една по една. Ъм...ами сега...дали трябваше да живеем заедно щом сме сгодени...мда, това определено беше много идиотски въпрос и в същото време много сложен въпрос. Едва миналата вечер бях предложил на Джесика и сега определено нямаше да засягам тази тема за брака и всички останали подробности около него. Малкото шкафче за няколко дрешки беше напълно достатъчно като първа стъпка...за сега.
Докъто бях потънал в леки замисли за развитието във връзката ми с Джесика, самата тя се появи и както винаги, щом я зърнех, ъгълчетата на устните ми се извиха нагоре с една малка и скришна доволна усмивка. Погледа ми се спря на тялото на момичето докъто тя се приближаваше към мен и с още по-голямо задовоство видях, че все още е с моята тениска, която я правеше убийствено секси.
- Хм..идея си нямам какво да закусваме...- казах аз замислено и се опитах да отместя поглед от нея. - Някаква идея?
Боже, кога щеше да спре да ми действа така?! Кога най-накрая щях да мога да контролирам желанията си свързани с нея?!

Върнах се при Ник и той ми каза че няма никаква идея какво да закусим...не бях от най добрите в кухнята, така че за сега бих се задоволила с един бърз омлет.Усмихнах се и се приближих до него.Имах чувството че не бяхме заедно цяла вечност и сега ми трябваше онази близост която чувствах всеки път когато бе наоколо...онова потушаване на желанието ми, което толкова обожавах...той бе всичко от което имах нужда сега и аз бързо го прегърнах, като устните ми погалиха съвсем нежно неговите и на лицето ми отново грейна усмивка.
-Може да забъркаме някой бърз омлет, въпреки че сега искам само и единствено теб.-прошепнах тихо почти долепила устни до неговите и след секунда отново го целунах, но този път доста по страстно от предния...наистина бяхме пропуснали вечерята и имахме нужда от закуска, но ако трябваше да избирам между нея и възможността да не спирам да го целувам...хъм, мисля че няма второ мнение...
Отдръпнах се бавно от него и го погледнах в очите...знаех че искаше същото не по силно от мен, но наистина имахме нужда от храна...обърнах се и ръката ми се стрелна към купата с плодове н кухненския плот и взех една ягода, която бързо се плъзна по устните ми и бавно я сдъвчах, докато не отделях погледа си от Ник...Езика ми мина по горната устна и се засмях леко, като се обърнах и отворих хладилника за да извадя нужните неща...
-Какво ни трябва?Яйца...?-погледа ми се плъзна по съдържанието и се спря на кутията с яйца...взех две в едната си ръка и отново се обърнах към Ник...

Тази ягодка за малко не ме накара да пратя закуската на майната й и отново да усетя Джесика в прегръдките си. Бог зная как, като по чудо само се усмихнах и останах на място докъто тя гледаше в продуктите, които се намираха в хладилника пред нея.
- Остави...аз ще се оправя- засмях се аз и хващайки я за кръста я отместих настрани.
Извадих картона с яйца, сирене и кашкавал и ги оставих на кухненският плот. Счупих няколко яйца в една купа, а след това започнах да ги разбивам. Докъто се занимавах със закуската, погледа ми не се отдели от този на момичето пред мен. Беше толкова...красива...и сега вече беше само и единствено моя...май този факт ми харесваше дори повече от очакваното. Не бях и предполагал, че едно момиче може да ме накара да се чувствам толкова...невероятно и неповторимо. Самия факт, че не си представях живота си с една жена, сега ми се струваше повече от абсурдно. Защо ми е друга щом Джесика беше с мен...тя беше повече от достатъчна да ме направи истински щастлив.
Сместа от водата заедно с яйцата я изсипах в първият тиган, който грабнах, но преди това сложих бучка масло. Накрая настъргах сиренето и кашкавала в тигана и след няколко минутки сервирах закуската й в чиния с няколко плодчета.
- Bon appétit...
Отворих хладилника и изкарах кутия натурален сок от портокал. Сипах чаша сок на Джес, а след това и на мен. Нарочно бях направил закуска само за нея по простата причина, че чувствах глад...е поне не такъв, който се отнасяше за храната...

Той отново направи сам закуската, за което имах известни възражения...исках и аз да му помогна, но както винаги останах настрани и само го гледах...следващият път нямаше да е така!Повече от задължително е следващата закуска да е напълно моя...макар че не знаех нищо трябваше да се науча и дори това да ми костваше няколко часа на ден без Ник, щях да го направя...
Забелязах че само аз имах чиния пред себе си и на лицето ми се изписа лека усмивка...той стоеше пред мен и аз взех едно от плодчетата.Поставих го върху устните си и погледа ми подкани Ник да се приближи...бавно докоснах устните му със своите и плода се озова в устата му...може би нямах предвид точно това под закуска, но определено ми харесваше на къде отива...Само за момент се дръпнах от него, но веднага след това отново го целунах, като езика ми бавно навлезе в устат му, търсейки неговия...едната ми ръка се покачи на врата му, за да си осигуря някаква опора, тъй като имах чувството че няма да се задържа над плота...особено ако вниманието ми не е в равновесието а е насочено към най-прекрасното същество, което все още не знам с какво заслужих...

- Не знам дали плода или твоите устни беше по-....вкусно.
С усмивка казах аз когато се отдръпнах назад от толкова сладките й устни. В момента я гледах така както не бях гледал никоя друга през живота си. Може влюбено или по-точно сякаш тя беше богиня...да, можеше да се каже, че тя е богинята за красотата, защото беше напълно вярно.
- По - късно ще продължим с това...- направих няколко крачки назад и се облегнах на хладилника зад мен, като кръстосах ръце пред гърдите си. - искам да си пълна с нови сили...ще ти потрябват...
Този усмивката с която този път я дарих беше повече от дяволска...имах чувството, че дори и в погледа ми се виждаха палави искри. Това, че успях да се отдръпна от устните й беше едно доста голямо постижение лично за мен. Все пак толкова прекрасна личност като нея трудно се изпускаше, а да не говорим, че бях готов да направя всичко за нея...Докъто я гледах ми една малка идея и минах покрай нея като бързо я целунах по едната страна.
- Като приключиш с всичко това...може да ме намериш при външният басейн.
Намигнах й игриво и тръгнах за спалнята си, където набързо смених боксерките и тениската си с плувните си шорти. Взех със себе си и една кърпа и тръгнх към двората където се намираше и басейна...Слънцето блестеше силно и добре, че се бях сетил да си взема слънчеви очила. Беше топло, а няколко дължини сутрин беше много добра идея. С малък скок се потопих във водата и започнах да си плувам като от време на време сменях стиловете на плуване. Накрая излезнах и се излегнах на ръба на басейна. Чувството как хиляди малки капчици се спускат по тялото ми беше повече от приятно...хм...само още едно нещо ми трябваше, за да стане всичко перфектно...или по-точно едно момич...името й бе...Джесика...

Ник май бе намислил нещо и побързах да се нахраня за да го последвам.Спомена нещо за външния басейн и в ума ми отново нахлуха няколко момента от миналата вечер...беше наистина невероятно и след като се нахраних изтичах навън като оставих всичко така както той го остави преди момент за да се нахраня.
Когато стигнах до мястото където ми каза да отида го видях да лежи на ръба на басейна и първата мисъл минала през ума ми бе как да се настаня върху него...усмихнах се широко и докато се приближавах с малки крачки към него започнах да се събличах и когато стигнах до това божествено тяло вместо да направя това което си мислех още от както го видях, а просто скочих в басейна като прескочих тялото му и се потопих в басейна.Косата ми се разпиля мокра по врата ми и аз се приближих към него като отново се усмихнах и устните ми погалиха леко неговите.Харесваше ми да го усещам до себе си...да знам че винаги ще е там ако ми потрябва....а аз просто се нуждаех от него за да живея...
-В момента завижда ужасно много на тези капчици...-прошепнах аз и устните ми се спуснаха по ръката му събирайки капките стичащи се по кожата му...беше адски секси и единственото което исках сега е да не спирам да го целувам...но дори и да исках просто не можех...устните ми сякаш имаха собствено мнение и не се отделяха от него.бавно се изкачиха от ръката по врата му и намериха устните му в страстна целувка докато ръцете ми се покатериха по тялото му и миг след като отделих устни от неговите ръцете ми го дръпнаха отново във водата, като потопих главата му във водата, а когато се дръпнах от него се засмях весело и после отново се притиснах към него като го целунах и се гмурнах тръгвайки към другия край на басейна...харесваше ми да си играя с него...накрая винаги харесвах как свършваше всичко...а обикновено това ставаше в прегръдките му...

Не се мина много време и Джес се появи до мен. Още щом се потопи във водата и я видях, на лицето ми се появи широка усмивка. При вида на перфектното й тяло, целият настръхвах от желание. Как по дяволите ме караше да полудявам само при вида й. Усещането от устните й по мен ме накара да стисна юмруци и закапя устната си толкова силно, че не бе далече момента в който щеше да потече и кръв дори от нея.
Както винаги Джесика започна да си играе с мен и това май й харесваше. Първо ме потопи, а след това ми избяга в другият край на басейна. Поех дълбоко въздух и се гмурнах под водата. Въпреки, че в момента не носих очила за плуване, отворих очите си и заплувах бавно към момичето. Да, хлорът в басейна ми дразнеше очите адски много, но това определено нямаше силата да ме спре да направя това за кеото си мислих в момента. Без да ме усети се промъкнах зад Джес и целунах нежно остновата на гърба й.
Устните ми се плъзнаха нагоре по гръбначният й стълб и се спряха на лявото й рамо. Ръцете ми обвиха талията й и я предърпаха към тялото ми. Случките от предишната вечер навлязоха неканени в главата ми и ме накараха да се усмихна без госпожица Уд да може да забележи.
- Помниш ли какво се случи миналата вечер?
Прошепнах тихо в ухото й и я обърнах с лице към мен като отместих от лицето й един паднал мокър кичор от красивото й лице.
Този път ръцете ми се спряха на бедрата на момичето й я повдигнаха като тя заключи краката си на кръста ми а аз я облегнах към стената на басейна, като приближих и моето тяло към нея.