Бар "Mirage"

Влязохме в един бар. Седнахме.
- Аз искам... Едно мартини - казах на бармана. Бони каза че отива до тоалетна. Само се молех Алекс да не започне да ме разпитва... Изобщо не ми се говореше за това. Особено тъй като след 3 дни беше... О нямаше значение. И без това нямаше да го празнувам както ставаше от смърта на сестра ми! Боже този ден беше ужасен!

- Една водка - поръчах, след минута ми донесоха напитката. Бони отиде до тоалетна. Джен ми се струваше малко нервна, не говореше много.
- Джен, какво има, струваш ми се нервна? - казах и се приближих към Джен. Отпих от питието си. Нещо я мъчеше, надявам се да не съм прекалено досаден с тази моя голяма уста.

- Ами... Нищо особено... Просто след 3 дни е рожденият ми ден и... Си спомних за сестра ми. Така де по голямата ми сестра умря преди 3 години, един ден след рождения ми ден. От тогава не го празнувам. И родителите ми винаги се грижеха през този ден да не са си вкъщи и аз да съм сама... Но няма значение, какъв е смисъла да си спомням? Нищо няма да се промени освен че ставам на 20.Това е... - казах като не отлепях очи от земята.
- Спомням си като малка, как чаках с нетърпение този ден. Беше ми любимият празник...

- О, Джен, съжалявам! - казах и я погледнах, тя не отлепяше поглед от пода. Хм..ще се погрижа за това, все някак ще я изненадаме. Бързах да cменя темата, тя ми се стори тъжна. Бони се върна, с Джен се престорихме, че този разговор не се е състоял.
- Какво ще пиеш? - казах на Бони и погледнах към бара. От време на време погледите ни с Джен се засичаха, но извъртах очи.

Следващите минути минаха в мълчание. Защо изобщо имах рожден ден? Бях разстроена и исках да се напия. Мартинито беше страшно силно което ми харесваше.
- Ей барман още 1 - викнах на бармана. Като свърши мартинито в чашата ми вече главата ми се въртеше но аз исках да се напия съвсем. Поръчвах си още и още докато вече главата ми се въртеше толкова много че не виждах нищо пред себе си. Тръгнах да си поричам още едно...

- Аз ще ви оставя на саме. Сметката от мен - казах и сложих пари на масата. Взех си чашата с мартинито с мен. Боже чак сега осъзнах колко е задимено а и ми се въртеше главата... С голям зор излязох от бара. Това което ме подразни докато бях вътре, беше че постоянно някой ми подсвиркваше.Какви глупаци само... Дали обаче беше грешка че казах на Алекс за рождения си ден? Изобщо не ми се говореше за това нито ми се мислеше. По добре щеше да бъде ако се отпусна малко и забравя за следващия ден...

Не бях продумала и дума от както бяхме тук.
-Искам да си ходим.-казах на Алекс и станах от мястото си.
-Ъм..руска водка.-казах и показах един пръст което означаваше една бутилка.Бармана ми намигна и ми я даде.Върнах се при Алекс.
-Е ето имаме си и компания..оното сме трима.-отпих от водката.
-Да с итръгваме..,че на компанията ни..която се казва ъм..а..Дани..хайде да се махаме.-човек можеше да каже,че съм пияна,но исках да завържа разговор.
-Какво си говорихте с Джен?

- Ще говорим друг път.. - казах и се намусих.
- Ъм, ти какво..внимавай да не се напиеш. - казах и запалих цигара.
- Искаш ли? - подадох й кутията.
Tелефона ми пак звънна-мамка му, Ана! Вдигнах телефона, от там се чу само:
- Искаш ли да се видим? - каза Ана със спокоен тон. Аз не казах нищо, просто затворих телефона и се усмихнах на Бони, която пиеше водка направо от бутилката.
- Та..казваш искаш да си ходим?! - казах и изгасих цигарата си, която в прочие беше свършила.

Влезнах в първият бар, който видях и седнах в едно отдалечено сепаре, където музиката не бе толкова силна и си поръчах една бутилка водка.Бях пила достатъчно че да залитам, но сега исках още.Още толкова че да забравя за какво се сърдех на Ник.И все пак, това не ставаше...Може би имах нужда да помисля?Добре, нека е така, нека помислим, а?
Първо...защо по дяволите трябваше да се натискам на Рони.Да вярно че и той е спал с нея, ама какво, и аз ли да я пробвам?За да видя дали е по добра ли?!Мамка му, желязна логика...Заслужавам медал или поне признание за нея, все пак не всеки ден се раждат такива идеи...нали?
Добре, това мога и да го преглътна, все пак ако Ник бе там можеше да не ми пука толкова...Като се замисля идеята за тройка не бе чак толкова лоша...ако имаше трети човек...
Та като дойдохме на темата, къде по дяволите се дяна Ник?Защо ни остави сами?То вярно, че не му обръщахме много внимание, но...не трябваше да ме остави да се натискам с най-добрата му приятелка, с която всъщност бе спал...
И какво мамка му бе това с Пол?Той да не би да намекваше нещо?В момента така ми се иска да го ударя...и него и Пол!Защо пак трябваше да ми натяква за това с Пол?Аз не си отворих устата за Рони, нали?То вярно че я бях затворила именно с нейната, ама е различно.Ако той го бе извикал да се натискат нямаше да имам против...всъщност щях да имам, но...стига после отново да се върнеше при мен...Ама аз сериозно ли?!Представям си как Пол ми взима мястото?!Хах, май наистина алкохола ми стигаше, а?оставих чашата на масата и осъзнах че бутилката вече бе празна.Беше ми време да се махам...не се държах на крака.не знаех как да си ида, но бармана на който платих предложи да ми извика такси и тъй като не можех дори да стоя на крака, реших да го послушам и след минутка и последна чаша водка вече пътувах за вкъщи, където ме очакваше студен душ и няколко часа сън.Нямах търпение да се тръшна на леглото...