Стаята по Математика

Оу имах час по математика! Как я мразех само!
- За бога какъв е тоя мой късмет? - се самопопитах. Бавно тръгнах към стаята по математиката. Учителят вече беше там което означаваше че бях закъсняла. Погледнах го презрително и седнах на едно свободно място. Той започна да ме гледа строго. Ах как мразех да ме гледат така.
- Учителю няма какво да ме гледате. Продължавайте аз ще слушам - не издържах и му казах. Той ме погледна с ненавист и продължи да говори там каквото говореше. Бях толкова изморена а математиката така ме преспиваше че... Без да искам се унесох за малко. За щастие момичето до мен ме събуди докато учителят не ме беше видял още. Ама нищо не му разбирах. Беше старичък. С бяла коса, учила и всичко друго което носят този тип "Учители". Май не ме харесваше много. Не че мен ме интересуваше но все пак е добре да си в добри отношения с учителите си. Часа мина толкова бавно и уморително... Едвам издържах. След кратката почивка се оказа че имаме пак час по математика
- Ооо не! - измрънках и тръгнах отново към проклетата стая...

Записах се в университета.Направо супер!Не бях от хората които толкова обичат ученето,но трябваше.Запътих се към кабинета по математика.Бях закъснял,но това беше зареид докоментите и другите неща за попълване.Влезнах в стаята и учителя ме изгледа.
-Господин Стюарт предпалагам?Седнете до госпожица Джейсън.-каза той и посочи мястото до Джен?!И тя ли учи тук?Единственот овободно място беше до нея и той ми го предложи.Оставих чантата си и извадих учебниците.
-Здравей-казах и,но погледа ми беше забив в учителя.

Както си подремвах от време на време и изведнъж какво? Майк ще сяда до мен? Май учителя наистина ме мразеше!Майк седна до мен и ме поздрави.
- Здрасти - казах и се загледах в учителя също като него. Бях толкова съсредоточена но истината е че изобщо не слушах какво говореше учителят.
- Какво... Какво правиш? - попитах накрая тихо

-Ами нищо.Записах се в университета и се опитвам да слушам в час.-казах студено.Незнаех какво да и отговоря.
-Ами ти?-обърнах се и я погледнах.Учителя си говореше нещо,но съвсем го бях игнорирал от всичко ставащо.В моя свят бяхме останали само аз и Джен.

- Нищо. Добре съм предполагам - казах продължавайки да гледам учителя. Майк ме гледаше но аз не исках да го гледам защото тогава можеше да направя нещо... След няколко минути часът свърши. Най после свободна! Докато си събирах нещата Майк излезе от стаята. Като излизах и аз забелязах че ме чакаше отвън...