Ресторант "Kickshaw"

Когато се събудих беше вече следобед и умирах от глад. Реших, че няма да е зле да се разходя из Париж и може би щях да седна в някой ресторант. Излезнах с колата си, но по-късно я оставих на платен паркинг. Както си вървях пред мен се появи накакъв ресторант на име "Kickshaw". Не ми се обикаляше още и влезнах...настаниха ме на маса за двама и не след дълго едно момиче дойде да ми вземе поръчката.

Ядосах се че Джен ми натресе онова хлапе и го заведох в полицията.Оставих го там като казах, че съм го намерила на улицата, но не споменах нищо за ново семейство както говореше Джен.Ако толкова я беше грижа, да не го бе оставяла на мен.После ми се прияде нещо, май вече бе късно.Отидох във някакъв ресторант и когато влязох видях Ник да седи на една маса.Усмихнах се доволно и се приближих.
-Свободно ли е, или дамата ти ще се върне?-попитах ухилена и седнах на стола срещу него.
-Виж, съжалявам за Джен, малко е...ами...Джен.-усмихнах се отново иго погледнах малко по сериозно, шегувах се, но наистина исках да се извиня, но май не знаех как.

Както си седях Джес се появи...
- Свободно ли е, или дамата ти ще се върне?-попита тя и се настани на стола пред мен.
- Разбира се, че е свободно...целия ресторант е свободен за теб.- отново малка крива усмивчица се появи на лицето ми.
- Виж, съжалявам за Джен, малко е...ами...Джен.- каза вече с по-сериозен поглед.
Засмях се...това извинение ли трябваше да е?!?
- Няма проблем...мисля по-късно да си взема пенсията...ще дойдеш ли с мен.-отново се засмях.
В този момент поръчката ми дойде и Джес даде своята, но преди момичето да бе изччезнало й поръчах:
- Една бутилка червено вино...нека да е от по-скъпите.

Това с пенсията не ми допадна особено, но не исках да се заяждам.Той поръча вино и каза, че искал да е някое скъпо.
-Не е нужно да купуваш нещо скъпо за да ме впечатлиш, ако това се опитваш.-усмихнах се надменно аз и после се засмях леко, но отново продължих.
-Или ти само такова пиеш?-сега бе повече смях, от колкото надменни усмивчици.Сложих лакти на масата и подпрях лицето си на на витите ми в юмруци пръсти.Зачаках отговора му и не изпусках нито една емоциика появила се на лицето му.

- Не е нужно да купуваш нещо скъпо за да ме впечатлиш, ако това се опитваш...Или ти само такова пиеш?-засмя се тя.
- Да, ако е вино, определено трябва да е старо и отлежало...следователно и скъпо.- очите ми бяха сериозни, но както винаги арогантната усмивка не слизаше от лицето ми.
- А трябва ли да те впечатлявам? И защо изобщо да го правя.- леко се наклоних към масата.

О, пак ли започвахме с игричките.Съгласна, и то дори много съгласна и доволна.Усмихнах се още по широко и прокарах език по зъбите си.изгледах го предизвикателно, всичките тези надпревари ме възбуждаха толкова много.
-Не знам, може би ако го направиш ще получиш подарък.-засмях се аз, този опит май не ми се получи и започнах да се хиля на грешката си.Скоро вече ни наливаха вино в чашите, но на мен не ми допадна особено.Не си падах по вина.Предпочитах нещо като водка, уиски, мартини може би.Но сега не исках да се наливам с алкохол, не ми трябваше.Днес щях да мисля с главата си.И като казах мисля се сетих за часовете ми.По дяволите пак ги пропуснах, сигурно майка ми щеше да ме хока по телефона.

Ах този поглед...
- Не знам, може би ако го направиш ще получиш подарък.-каза тя предизвикателно.
- Подарък значи...Хм...интересно.
Взех чашата си с вино и отпих малка глъдка...видях, че Джес не го и поглеждаше и я попитах:
- Ако не ти харесва идеята за вино, кажи да поръчаме нещо друго...

-Ъъ..най този път ще мина само с вода.-засмях се аз и погледнах към чашата с вино пред мен.Не си падах по виното, но си умирах за една чашка алкохол.Нали отказвах алкохола, нямаше да пия днес.Или сега?Май само сега.
Отново се усмихнах и го погледнах.
-Благодаря че си ми прибрал мотора.Много мило.-отново се засмях и го погледнах със същия онзи предизвикателен поглед от преди секунди.
-Ще трябва да ти се отблагодаря някой път.-поредната усмивка и обърнах чашката с вино.Не бе нищо особено, но не исках да пия вода.Исках нещо по силно.Изкарах цигарите си и запалих, щом нямаше алкохол, поне да пушех.Дръпнах веднъж два пъти и му предложих една.

- Благодаря че си ми прибрал мотора.Много мило.Ще трябва да ти се отблагодаря някой път.-каза и погледна като преди малко.
- Нищо работа...и не очаквам нищо в замяна, не го направих защото искам нещо от теб.-казах с ироничната си усмивка.
Да, вярно беше не исках нищо от нея...исках самата нея, но това беше друг въпрос. Джес ми подаде цигара, но аз отказах...Започннах да ям от късния си обяд като от време на време отпивах от виното.
- Хм...ти ме попита дали съм се влюбвал и отговора беше не...а ти? Имала ли си някога голяма любов...или по-точно имаш ли сега?-погледнах я любопитно и зачаках отговора й.

Любов ли?Едва успях да не се разсмея пред всички в ресторанта.Тази тема до сега не бях закачала и не исках да я отварям, защото всъщност беше една прашлясала стая с много, ама много паяжини в ъглите.
-Щом ти е толкова интересно, ще ти кажа.Дано да си доволен.Не съм срещнала мъж достатъчно странен че да се влюбя.-отново една усмивка и продължих-Единствената ми любов са родителите ми, или по-точно осиновителите ми.Това са единствените хора които някога съм обичала и винаги ще обичам.-казах аз, но вече не говорех с надменната си усмивка, вече я бях свалила.Но само за сега, уважавах ги прекалено, че да ги замесвам в игричките си.Загледах в нищото, но момент по-късно въздъхнах и отново се усмихнах.
-Както и да е, няма значение.Отговорът ми на кратко е не.-засмях се леко и отново го погледнах.
-Е, разбра тайната ми, сега ти сподели нещо което никой не знае.-поредния лек кикот и пак настаних лицето си върху ръцете.

- Е, разбра тайната ми, сега ти сподели нещо което никой не знае.-каза ми тя през лек смях.
- Мхм...нека да помисля...-направих се на замислен за момент и казах нехайно:
- Ами, ще те разочаровам...аз съм една доста скучна личност.
Видях, че не е доволна от отговора и се засмях на физиономита й.
Платих сметката и запалих цигара...дръпнах няколко пъти, наклоних се към Джес и издухах дима в лицето й, а след това каза с невинно личице:
- Ах колко съм невнимателен, съжелявам.

Дима от цигарата се разпиля по лицето ми и ме накара за затворя очи за момент, когато чух думите му.
-Охо, това с игричките ми харесва, но не прекалявай.Аз хапя.-ухилих се аз и си спомних как го захапах пред къщата му.Май трябваше да му припомня и отново да го направя, но май тук не можеше.
-Знаеш ли, толкова лош лъжец си, че нямам думи.-казах аз и се засмях отново.-Никак не те бива да лъжеш, нали знаеш.Сега ми кажи каквото искам!-почти му заповядах аз, но наистина исках да спре да ме разиграва и да ми каже каквото исках.

Засмях се когато ми напомни, че може да хапе.
- Знаеш ли, толкова лош лъжец си, че нямам думи.Никак не те бива да лъжеш, нали знаеш.Сега ми кажи каквото искам.
- Какво искаш да знаеш?- отново дръпнах от цигарата, но дима не отиде в лицето й.
- Имай предвид, че не обичам да говоря за миналото си..-намигнах й с усмивка, но очите ми показваха, че не се шегувам.
- Но ако те интерасува толкова много давам ти възможност да ми зададеш 3 въпроса...питай каквото искаш, обещавам, че ще отговоря истината.
Загасих цигарата си в пепелника и несъзнателно я докоснах по ръката, при което тя настръхна.

Ник ми каза, че имам три въпроса на които ще ми отговори честно, което означаваше голяма възможност за мен.Тръгнах да задавам първия си въпрос, но усетих ръката му върху своята и изтръпнах.Не исках да си останем само с това, но не обичах държането за ръчички, като 10 годишните деца, които не могат да правят друго с така нареченото си "гадже".Дръпнах ръката си, но за да не изглежда че не ми е приятно да ме докосва, с нея изкарах още една цигара и отново запалих.
-Така, нека започнем с идването ти тук.Знам че не си решил да пътуваш просто така.Никой не е.Кажи ми истинската причина?-подсмихнах се аз, но не върнах ръката си на мястото й.Не исках отново да прави това, просто не ми харесваше.

Веднагически си издърпа ръката...Ок..без никакви докосвания.
- Така, нека започнем с идването ти тук.Знам че не си решил да пътуваш просто така.Никой не е.Кажи ми истинската причина?
Ооо да, започваше просто супер...
- Ами...преди време се скарах със семейството си и не исках да оставам в Лондон, от където впрочем съм. И до сега не съм опитвал и не искам да се връщам отново там.- бях се загледал настрани...не исках Джесика да вижда погледа ми, защото знаех, че няма да намери там нито ирония нито атогантност.
- Давай нататък...какъв е вторият ти въпрос?

-Добреее-проточих аз-Как се скара с тях?
Никога не съм си представяла, че родителите могат да мразят децата си, е, освен моите.
-Какво толкова е станало, че да не искаш да живееш с тях?-попитах аз и щом забелязах че не ме гледа, изхвърлих арогантността си и я замених с...с...всъщност дори не знам с какво я замених.Никога преди не бях оставяла истинските си чувства да бъдат показани.Чувствах че съм свалила дрехите си и съм се изправила на масата така че всички да ме видят.Всъщност дори не знаех дали това е перфектното сравнение.

- Добреее.Как се скара с тях?Какво толкова е станало, че да не искаш да живееш с тях?
Оо тя продължаваше да ми задава най-нежеланите въпроси от мен...
- Явно грешно си ме разбрала.-върнах погледа си на нейните очи, а той беше объркан, ядосан, изтрадал и какво ли още не, но нямаше и следа от иронията ми.
- Виж...ъъ...всичко това стана заради смърта на по-малкия ми брат. От тогава родителите ми ме мразят...Отначалото опитах да поправя грешката си...но...нямаше просто как. Тогава реших да си тръгна...
- Остава ти въпрос номер 3 който е последния...не го пропилявай със личната ми драма.- с насмешка казах аз.

Има мъртъв брат?Това не е приятно, а още повече ако родителите ти те обвиняват.Ако правилно бях разбрала, това ми каза.Когато каза, че е дошъл ред и на третия ми въпрос леко се усмихнах заради шегата му, която не бе много на място, но все пак ми се стори смешна.По дяволите, аз толкова жестока ли съм, че се смея когато той ми говори за мъртвия си брат?!Ужасна съм, много ужасна!Както и да е, май не му бе приятна темата, на мен същото.Беше крайно време да я сменим.
-Знаеш ли, мисля да използвам третия си въпрос по-късно.Ще го запазя за по-нататък.А сега...имаш ли планове за вечерта?-попитах аз и повдигнах вежди предизвикателно.Сега само си мислех какво ще правим ако каже не.имах няколко идейки...но за сега мислех да не ги издавам.

- А сега...имаш ли планове за вечерта?
- Какво ще кажеш да се махаме от тук...аз мисля да отида в някой бар, и след това ще се пребирам
Не знаех дали ще е правилно ако говоря в множествено число, но така излизаше, че не искам да идва с мен...
- Ако искаш ела с мен...имам предвид в бара-побързах да довърша.
Не че имах нещо против да дойде в дома ми отново, но идея си нямах какво иска в момента тя. И да, след този разговор за семейството си, ми трябваше литри алкохол.

Охо, кани ме да ида с него в някой бар, но не и в дома му?!?Значи не искаше да прекараме още една нощ заедно?По дяволите, не знаех дали да му викам или да се съглася с него.Всъщност аз с нищо не му показах че искам малко време с него насаме, но...оф хайде да ходим вече в някой бар.Искам да пийна, объркана съм!
-Тръгваме ли?И по-точно къде?Или просто някъде?-засмях се аз и станах от масата.
-Хайде по-бързо, пие ми се.-продължих аз и той също се изправи.