Пицария "Pizza"

Джен ме задърпа към някаква пицария.Влязохме вътре и започнахме да си избираме пица.
-Джен, нали знаеш, че не обичам да говоря или да слушам за семейството си.Много добре го знаеш.Защо тогава въпреки това се шегуваш с него?-започнах аз леко ядосана, но повече обидена.А и като ли ще си помисли Ник за това?Не че много ме интересуваха чувствата му, но исках поне още една вечер с него.

- Ами... Съжелявам но аз отначало бях искренна. Този е все едно ти е баща! - казах и почнах да ям от пицата си.
- Донесете и една кола - казах на сервитьорката. След минути вече имах колата в ръцете си...
- Джес, сигурна ли си че този ти е само приятел? Тоест нали не сте правили нещо друго... - казах и я погледнах. Да вярно тя съсипваше себе си с алкохола и цигарите... Но това вече беше прекалено! Силно се надявах да не са правили нещо друго защото е очевидно че той е много по голям от нея...

След малко при нас дойде някъкав французин и почна да ни говори на Френски. Май искаше да ни продаде нещо защото носеше с него най различни неща като запалки, чесовници, гривни, гердани, кукли и т.н. Аз почнах да го гледам учудено. До сега говорехме с французите на Английски.
- Do you speak English? - попитах го но той почна да ме гледа. После се сетих за часа по Френски.
- Parlez-vous anglais ? - май така беше. Надявах се да съм го казала правилно. Той кимна отрицателно. Оф сега какво? Аз незнаех много Френски. Да вярно като малка учих малко но...
- Que voulez-vous? - казвайки това се опитах да го попитам какво иска. Май ме разбираше защото почна да си говори пак на Френски и да ни показва стоката си.
- Nous ne voulons rien - това си го спомнях много добре. Означаваше че не искаме нищо. Той натъжен тръгна да се отдалечава. Стана ми мъчно и го повиках пак.
- Cette lanterne? - попитах аз надявайки се да ме разбере. Каза пак нещо на Френски. Нищо не разбрах. Извадих от протмонето си пари и му ги дадох.После взех от ръцете му фенера които бях купила и го сложих в чантата си. Той си тръгна доволен.
- Оф трудно е да се разбереш с французите - се обърнах отново към Джес. Като казах това до нас се приближи още едно момче. Но това беше дете. Най много на 9 години! Продаваше кибрит. То също почна да ни говори но не на Френски а на друг език. Говореше дълго а ние с Джес го гледахме. След минута забелязах че е босо.
- Ооо - казах и се усмихнах жално. Взех детето и го сложих на стола до мен. Поръчах му една пица. Когато я донесоха то почна да яде. След секунди я беше изяло и пак започна да говори нещо. Като свърши казах на Джес:
- Джес, това дете са го пратили да... Да продава кибрит. Против закона е. Но незнам на какъв език говори за да го попитам кои са родителите му. - като казах това се обърнах отново към момченцето. Беше толкова сладък. Не! Не можех да го оставя така. Личеше си че е гладно. Поръчах му още една пица. О господи! Да пратиш детето си да продава кибрит е... Отвратително, чудовищно!
- Трябва да отидем в полицията - казах отново на Джес. Тя беше много учудена. Гледаше ме учудено. Май не мислеше че съм способна да направя това което направих.
- А и... Трябва да му намерим други родители. Не може да остане при сегашните си. - казах отново. Сега и Джес и момченцето ме гледаха учудено. Изведнъж момченцето се приближи до мен и ме прегърна. Без да се колебая отвърнах на прегрътката. Вярно не знаех какво е да продаваш кибрит бос но... Знаех че трябва да му помогна...

- Джес, сигурна ли си че този ти е само приятел? Тоест нали не сте правили нещо друго... -попита тя и ме загледа.
-Всъщност...ами.-направих една от онези физиономии които правиш, когато сгазиш лука.
-Май малко попрекалих.-засмях се аз и при нас дойде онзи фанцузин, а после и детето.По дяволите, то продаваше кибрит?!Налегнаха ме тъжни спомени от детството, но бързо ги избутах от главата си.
-Щом искаш да го водиш, хубаво, ще дойда с теб.Но не искам да имам нищо общо.-загледах ги как се прегръщат, ноп погледа ми бе по-студен отколкото някога съм си представяла.
Станах и оставих пари на масата за моята поръчка.
-Тръгваме ли?-попитах аз утекчено, но всъщност това дете много ми заприлича на мен.И двамата имахме кофти родители, но то поне ги познаваше.

- Да... Предполагам. Защо толкова мразиш децата Джес? Те са най хубавото нещо на земята. Не са виновни за нашите грешки и не трябва да... Да се постъпва така с тях... - казах и се загледах в детето. Хванах го за ръка и Джес ме поведе някъде...