Тъмните улички

До баровете и дискотеките има и тъмни улички. Там има всякакви психопати, изнасилвачи, убийци, крадци, пияници общо взето са много упасни:

Излязохме от бара и тръгнахме по някаква тъмна уличка.Едва се владеех, а сега ни оставаше и да вървим?наоколо нямаше никой и аз блъснах Ник към някаква стена.
-Сега си толкова дяволски секси..-изсъсках аз в ухото му и устните ми грубо целунаха врата му.Ръцете ми се плъзнаха нагоре под блузата му, но нечий дрезгав глас ме спря и накара да се обърна.
-Я виж ти, какво имаме тук?-беше тъмно, но различих арогантността в усмивката, ако можеше да я нарека така, на момчето зад нас.Това бе същият онзи, с който танцувах в бара.

Джес ме блъсна в някаква стена...
- Сега си толкова дяволски секси..-каза в ухото ми и ръцето й се спуснаха по мен.
- Я виж ти, какво имаме тук?-каза някой и ни прекъсна.
Загледах се към тъмния силует и разпознах онзи идиот с който Джесика танцуваше.
- Пак ли ти...Нямаш ли си друга работа...
- Имам бе, мой човек...мисля да ти спукам главата от бой.
Дръпнах Джес настрани и се усмихнах криво.
- Айде пробвай се де...смешник
Личеше си, че го бях ядосал и тръгна към мен с големи крачки, опита се да ме удари, но аз бях по-бързия. Не го усетих и получих удар в ребрата.
- Скъпа, защо не дойдеш с мен и да ти покажа какво мога.-беше се обърнак с гръб към мен и се приближаваше към Джес.
Дръпнах го за рамото и лицето му се срещна с моя юмрук. Още два и три...не можех да спра, след малко негодника се строполи на земята.
- Толкова ли можеш.-крешях и го гледах с презрение.
- Майната ти.-каза той и ми се усмихна арогантно.
Този път го ритнах и той се сви...хванах го за яката и го изправих когато чух гласа на Джесика...

Ник и онзи се сбиха и май момчето нямаше шанс.В началото ми бе приятно да се бият за мен, но май прекаляваха.
-Стига!-извика накрая аз.-Не е нужно Ник.-продължих аз и се пеиближих към Нико.
-Няма нужда.Остави го.-сложих ръка на неговата и той пусна онзи.Усмихнах му се, а после и на този на земята.
-хайде, ставай от там.-казах аз и му подадох ръка.Това трябваше да спре.И то веднага.Педи да се усетя онзи ме дръпна към себе си и се ме целуна.По дяволите това беше секси, но се обзалагах, че на Ник няма да му се понрави.

- Стига!-извика тя и продължи.-Не е нужно Ник. Няма нужда. Остави го. Хайде, ставай от там.
Дръпнах се от него, но онзи предърпа Джесика и я целуна. Ама той сериозно ли?!? Бутнах го назад и когато щах да му откача главата от бой видях, че целувката беше й харесала.
- Джес, аз си тръгвам...ти ако искаш остани с него, ако искаш ела с мен. Не ми пука.
Пукаше ми, но бях твърде ядосан за да й кажа нещо друго. Ако искаше да прекара нощта с него нямаше и да се опитам да я спирам...все пак това бе нейния живот и само трябваше да решава какво иска или в случая кой иска. Тръгнах към колата си и свалих скъсаното си яке, хвърлих го и продължих без да се обръщам към тях.

Тръгнах по тъмните улички. Бях близо до някоя дискотека защото се чуваше силната музика. Незнаех на къде да тръгна. Видях едно червенокосо момиче и едно друго момче което беше в ужасно положение на земята.
- Здрасти. Да има тук на близо дискотека? - попитах студено и безразлично. Изобщо не ми пукаше че има момче паднало на земята. Чаках отговора на момичето като дори не я поглеждах а се оглеждах наоколо бях си сложил ръцете в джобовете.

Бутнах онзи на земята и се обърнах към Ник, който се отдалечаваше.По дяволите защо си тръгва?!мамка му, не ми пука!Щом ще ми се прави на обиден, така да бъде!Няма да го гоня!Но пък въобще не исках да си тръгва.Тогава към мен се приближи някакво друго момче, което търсеше някаква дискотека.
-Не знам, тук наблизо май имаше един бар.-казах аз и го разгледах добре.Държеше ръцете си в джобовете, ха колко стилно само.Издишах тежко, какво да правя сега, да гоня Ник, да остана с този на земята или...май трябвае да пийна още нещо.
-Аз отивам в бара, ако искаш ела с мен.-предложих и се усмихнах арогантно, май все пак щях да продължа да си пробвам техниките.Може не на Ник, а на този, но все пак е нещо....

Започна да ме гледа. Хъх после ме покани да ходя на бар с нея. Нямах и ни най малка представа къде другаде има. Не ми се ходеше с нея но бях принуден. Тръгнах след нея като си подсвирквах от време ва време.

Станах от сепарето и се приближих до Джес...наклоних се леко и прошепнах тихо.
- Точно заради това...те обичам толкова много.
Не й дадох времето или възможността да ми отговори и отново устните ми, намериха нейните в страстна целувка...
- Идвам след секунда.-каза тя и тръгна към съблекалните.
Усетих ръката на Пол върху рамото си и се обърнах към него.
- Никс...пак ще станеш моя Никс...ето и нея...да вървим.
Джесика се появи, но този път беше с дрехите си, ръката ми хвана кръста й и я претисна към мен, докъто вървяхме към изхода. Както и очаквах навън бяха всички мои познати от групичката на Пол.
- Ник...Николас...това е Никс...Хора гледайте кой се е завърнал при нас.
Изкрещя някакво момче, а когато се загледах видях, че това беше Иан. След виковете му, всички се обърнаха към нас и започнаха да си шушукат..."Дали това е той"..."Боже колко се е променил"..."А кое ли е това момиче с него"...."Сигурен съм, че ще се върне при нас"...какво ли не чух докъто стигна до колата си.
- Къде ще се състезаваме.-гласа ми беше сдържан, очите ми ледени, а усмивката иронична както винаги.
Показвах повече увереност от колкото притежавах, но нямах избор. Нямаше как да се издам колко ме беше страх, че нещо ще се обърка. Но аз наистина го желаех...това състезание...високата скорост....Пол ми каза на бързо как, къде и до къде ще се надпреварваме и аз тръгнах към колата си.
- Идваш ли?
Усмихнах се на Джес, но усмивката ми беше истинаска, а не от онези, които си бях запазил специално за Пол...

Усмихнах се и влязох бързо в колата.Ник ме последва и скоро запали двигателя.Последван от колата на Пол, той тръгна към старта и скоро и двете коли бяха на една начертана на земята линия.
-Ник...обичам те без значение какво ще стане сега.-казах аз тихо и го погледнах. Той не отделяше очите си от хоризонта и за момент си помислих, че не ме е чул, но лека усмивчица на лицето му ме накара да размисля.
Колите тръгнаха толкова бързо, че не успях да разбера кога точно стана.Докато се усетя и колата летеше по асфалта.Усещането беше невероятно.Скоростта, адреналина и всичко наоколо ме караше да се чувствам...различно.Усещах нещо странно при всеки завой, на който колата поднасяше и това ме караше да желая да прегърна Ник в този момент.Но разбирах, че ако го разсея може да не бъде толкова добре, колкото си мислех.
Погледнах през прозореца, всичко се движеше толкова бързо, когато зърнах колата на Пол.Изравни се с тази на Ник и започна бавно да го изпреварва.Ник завъртя леко главата си и погледите им(на Ник и на Пол) се срещнаха и дори аз можех да усетя напрежението м/у тях.

Погледа ми се пресрещна с този на Пол и лека усмивка излезна на лицето му, когато започна да се изравнява с мен.
- Хм...не си познал.
Бърза смяна на скоростите и колата ми започна да взима малко предимство. Завой, и втори и трети....Улицата която беше на около 500 метра от нас, започваше да се стеснява и знаех, че ако не взема по-голямо предимство...ами не ми се мислише какво ще стане тогава. Какво правеше този глупак?!? На два или три пъти се опита да ме удари, но бях прекалено бърз за флегматичните му маневри...Е Ник...явно още те бива в това...Улицата приближаваше, а Пол отново ускоряваше колата си...ако само пробвах онзи номер...щях да спечеля състезанието...знаех го. Но бях ли готов а и колата ми не беше от най-добрите за такъв тип завъртане...
- Сложи си колана веднага...и се хвани здраво за дръжката над теб.
Джесика изпълни всичко, а аз започнах да натискам педала все по силно....беше дошъл момента...Пол беше на няколко сантиметра от моята кола и ми трябваше минимално движение да я докосна, колкото да го подразня. Както си и помислих, той се хвана на въдицата и започна да ми връща ударите и то много по-силно от мен. Преди третия сблъсък натиснах леко спирачката...сега трябваше той да продължи в напречната улица, а аз щях да спечеля....но уви не стана така. Явно очакваше нещо бодобно... знаеше, че ще направя този мой трик. В момента в който ударих спирачки, колата на Пол направи същото...за миг от секундата вече знаех каква грешка съм направил...Задницата на "съкровището" на Пол, поднесе и аз се засякох в него...преминаването през малка дупка не ми помогна да запазя контрол върху колата си и така моята кола изхвърча превъртайки се, от пътя.
Когато спряхме да се суркаме погледнах към Джесика...на пръв поглед й нямаше нищо и слезнах от колата за да й помогна.
- Какво по дяволите беше това...знаеше, че ще се сблъскаме...-разкрещях се на Пол докъто заобикалях колата си.
- Джес...добре ли си...-махнах колана й и отпуснатото й тяло падна в ръцете ми....
Не, не, не ...не можеше да бъде..просто не може....Имаше пулс, но беше слаб. Мамка му..
- Звънни на 911...веднага....-наредих на Пол и той извади телефона си.
- Джес...Джес...моля те, отвори очи.
Усетих, че очите ми се бяха напълнили с сълзи и една по една изтичаха...По дяволите, нямаше да я изгубя за нищо на света. Очите й се отвориха и малка усмивка излезна на лицето й.
- Спокойно...дишай..само дишай...Джес...всичко ще се оправи...
Наведох се към нея и целунах нежно устните й, а няколко сълзи се спуснаха по лицето ми.
Не трябваше да я губя...нямаше да го позволя. Не и нея...само не и нея. Докъто я държах се сетих как се бях надвесил над брат си...По дяволите защо се съгласих да карам....не трябваше да й казвам да се качва в колата...Идиот такъв...какво направи?!?

Следващите събития минаха покрай мен толкова бързо, че дори не усетих какво точно стана.Колата се преобърна и когато се озова на земята Ник започна да говори нещо, но не чувах какво точно казва или по-точно не разбирах думите му.Усетих как колана ми отхлабва хватката си и опитах да помръдна тялото си, но нещо не беше наред.След секунди се озовах в ръцете му.Устните му ме милваха за момент и усетих как сълзите му капят по лицето ми.Очите ми се затваряха, но исках да ги задържа отворени.Устните ми се отвориха и от тях излязоха думи тихи като шепот.
-Ник...аз...обичам те.-промълвих едва аз и не успях да задържа отворени очите си, но чувах всичко ставащо наоколо.
Дойдоха още хора и гласовете им отекваха по улицата, ръцете на Ник ме държаха здраво и тялото ми се отпускаше все повече и повече в тях.Бях сигурна че ме държи, вярвах му!
След минутка чух сирената на линейка в далечината и звука се усилваше все повече.Накрая някой изтръгна тялото от ръцете ми и се озовах на носилка, която се движеше с достатъчно бърза скорост, че не разбера къде изчезнаха ръцете държащи ме до преди малко.

Когато разбрах, че няма да имам възможност да я взема от университета й пратих кратък SMS. Качих се в състезателната ми кола и запалих двигателя, звукът изпълни тишината около мен и малка усмивка се появи на лицето ми. След малко слезнах от колата, за да запаля една цигара и видях Джес и Пол да вървят заедно към мен. Когато бяха достатъчно близо до мен, забелязах, че ръката му е на кръста на Джесика, но си прехапах езика и не казах нищо. Махнах цигарата от устата си и я оставих на пепелника до мен. Усмихнах й се, а след това впих устните си в нейните. Докъто бях с нея всичко беше толкова спокоино и...както и да е. Беше с мен нали?! Дойде заради мен, нали така?!
- Съжелявам, че не можах да те взема.

Отново бях в прегръдките на Ник, сякаш когато бях там нищо нямаше значение.усмихнах му се и отново впихме устни едни в други.Беше ми толкова приятно да знам, че е до мен.
-Няма нищо Ник, нали вече съм тук.-усмихнах се аз и ръцете ми го стиснаха силно и след момент го пуснах като се отдалечих.Прокарах ръка по колата и се усмихнах.
-Искам да се грижиш добре за него..нали?-прошепнах аз на колата и отново се засмях.Пол стоеше точно зад мен и усещах как погледа му изучава всяка извивка от тялото ми.Погледнах Ник сякаш му казвах да не му обръща внимание и отново се изправих.
-тъй като няма да съм с теб в колата-не че не искам, допълних на ум аз-исках да ти кажа късмет.-допълних аз и устните ми се впиха в неговите, а ръцете ми се спуснаха надолу към дупето му.Пръстите ми го хванаха здраво и тялото му се полети до колата, побутнато от моето.Отделих устните си от неговите и се усмихнах като бавно дръпнах ръцете си нагоре към гърба му...

Всяко нейно докосване ме караше да искам още и още. Устните и езиците ни се заиграха в танца на целувката ни и ръцете й се приха в мен. Ръцете ми бяха на лицето на Джесика и започнаха да се спускат бавно по вълшебното й тяло. Не след дълго целувката приключи и аз отворих очите си. Знаех, че Пол ни наблюдаваше, но не му обърнах никакво внимание.
- Красавице, сигурен съм, че ще победя и...победата я посвещавам за теб...само за теб.
Лека целувка и тя се отдръпна от мен, усмихнах й се, а след това й намигнах жизнено, с едното си око. Влезнах в колата и тръгнах към старт линията, погледнах момчето с което щях да се състезавам и когато погледите ни се срещнаха, малка арогантна усмивка се появи на лицето ми. 3...2...увеличих музиката до край....1....Гумите изсвириха от рязката скорост и аз вече летях до съперника си. Бързо смених скоростите и колата ми започна да го подминава, но твърде бавно за да съм доволен. Натиснах педала до край и изключих съзнанието си...бяхме само аз и колата ми...

Колите потеглиха и около мен се чуваха само викове и писъци.Имената на шофьорите биваха крещяни толкова силно, че след миг аз също започнах да пригласям на една от групичките.в последствие разбрах че това бяха старите приятели на Ник и Пол не пропусна да ме представи на момчетата.
Някои от тях бяха доста мили, харесаха ми, но имаше един, който ме нарече Кат.После се извини, но името сякаш се запечата в съзнанието ми.Не можех да забравя, че ме сравни с нея.толкова ли си приличахме?
Колите започнаха да се изравняват и отново едната да взима предимство, дъхът ми спираше всеки път когато това ставаше и само след секунда отново си вземах въздух.
-знаеш ли, преди Ник посвещаваше победите си на кат..или пък на някоя курва, срещната малко преди състезанието.Ти кое си?Момичето с което той си играеше малко повече от обикновено или просто поредната курва намерила мястото си в леглото му?
Попита Пол, докато виждаше с какво вълнение гледах състезанието.Усетих как ръката му отново намери пътя по гърба ми и аз бързо се обърнах към него, оставяйки колите на заден план.
-Какво искаш да кажеш?-попитах аз леко объркано.Отново искаше да ме накара да се съмнявам и макар да не исках, думите му някак ме караха да се чувствам неуверена.
-А, нищо, само отбелязвам наблюденията си.-ухили се той и отново се загледа в колите като не махна ръцете си от тялото ми.аз се дръпнах назад, но ръцете му отново ме дръпнаха.
-Няма да пропуснеш победата посветена на теб, нали?Обикновено курвите му се хвърляха на врата...може и ти да пробваш.-усмихна се арогантно той и ме пусна.Погледнах го злобно и тръгнах към Ник, исках да забравя за думите на Пол, но те просто не излизаха от главата ми, а набираха все повече и повече аргументи.
Ник излезе от колата и цяла тълпа се скупчи около него, но аз все някак успях да се промуша медру хората и да го прегърна силно...

Състезанието приключи и доволна усмивка от победата се изписа на лицето ми. Всичко онези мой стари приятели се насъбраха около мен и викаха името ми. Усетих как ръцете на Джесика, обгърнаха тялото ми и усмивката ми порасна с още няколко милиметра. Обърнах се с гръб към останалите и притиснах тялото й към колата ми. Устните ми намериха нейните, а ръцете ми се спуснаха по тялото й, като се спряха на сладкото й дупе.
- Радвам се, че си до мен...
Чух смеха на Пол и върнах погледа си на него.
- Никс...ти беше върха...Остави за малко Джес и ела да поговорим за следващото състезание.
- Не. Сега...сега приключих с едното и мисля по-късно да се разберем за следващото.
Явно не му хареса, че не го послушах, но на кого му пукаше?! Ръката ми се спусна по Джесика и я предърпах по-близо до мен. Дръпнах я с мен и си харесах една пейка на близо, седнахме и я погледнах в прекрасните очи.
- Джес...ъм...Какво точно ти е казал за Катерина...

По дяволите защо сега пак ми напомняше за Катерина?тъкмо се опитвах да му повярвам.Усмивката ми бавно застина и на лицето ми се появи сериозна гримаса.
-ами...каза ми в общи линии какво се е случило.Не искам да ми обясняваш, всичко което си правил преди не е моя работа, но...-спрях се внезапно аз.Не исках да казвам, че искам обяснение, защото всъщност не ми дължеше нищо. все пак исках да знам какво точно е станало и дали има някаква възможност да се повтори всичко.
-Ник това с Кат ще се повтори ли?-попитах накрая аз като погледа ми отбягваше неговия.не исках да разбере, че толкова се страхувах от съдбата сполетяла нея.Дори и да не бе стока, изпитвах нещо като съжаление към нея.Сякаш разбирах през какво е минала и не исках да се случва и на мен.не бих понесла ако разбера че Ник просто си играе с мен.Не съм си представяла по-болезнено нещо, откакто Пол ми разказа всичко онова за Кат.

- Как така да се повтори?! Джес, не мисля, че Пол ти е казал цялата истина.
Тя си мислише, че аз съм виновен за раздялата ни с Катерина ли?! Какво по дяволите й беше разказал той?!
- Не знам какво глупости ти е казал, но определено не е това на което аз бях свидетел и не знам дали искаш да чуеш всичко отново, но просто трябва да знаеш какво точно се случи.
Погледнах я в очите с надежда и тя ми кимна леко. Не исках да й го причинявам отново, сигурно не й се слушаше за мен и Кат, но не можех да я оставя с представата, която Пол й бе дал. Поех дълбоко дъх и започнах да говоря, впил поглед в земята.
- С Катерина се запознахме на един купон, организиран от Пол. Всичко започна като една игричка, но с времето, започнахме да се харесваме истински. Беше се минало около четири-пет месеца, когато се замислих и разбрах, че може би не е просто "поредната". Същата вечер в която щях да й кажа, че я обичам, имах състезание и трябваше да отида първо на него не след дълго победих опонентта си, щастлив и нетърпелив тръгнах към апартамента на Кат. Видях колата на Пол на паркинга пред блока й, но не ми е минало и през ума, че вътре те двамата правят нещо за, което съм меко казано против. Имах ключ за тях и бързо започнах да я търся по стаите, докъто не я намерих в леглото с Пол. Когато ме видяха и двамата замръзнаха, а аз бях в шок от гледката на впетените им тела...По онова време с Пол бяхме неразделни, беше ми като истински брат, но това..."събитие", промени всичко. Не исках да слушам какво ми говорят те и си заминах завинаги от апартамента й и от нея. На следващия ден, Катерина ме намери и каза, че иска да поговорим и, че била пияна...развиках й се, че за всичко е виновна тя и за това, че е изобщо да не се оправдава с алкохола. След няколко пиянски вечери с различни момичета, вече бях превъзмогнал Кат, а с Пол се отдалечихме един от друг...
Погледнах към Джесика, а тя беше се замислила. Предърпах я плътно към мен и ръцете ми я обвиха в нежната си прегръдка.
- Джес...аз съм влюбен в теб, а в нея не. Казвал съм ти го и преди, а сега ще се повторя отново...никой, абсолютно никое друго момиче не ме е карало да се чувствам така, както ти го правиш...дори и Катерина.

версиите се разминаваха и се молех ужасно горещо да вярвам в тази на Ник, но нещо ме дърпаше и отново връщаше при разказа на Пол.Просто ми пречеше да му се доверя, това ме изнервяше и ядосваше, но аз нямах право да му искам обяснение, просто нямах.И все пак го исках.исках да ми каже защо версиите се разминават, защо някой ме лъжеше?Защо им беше нужно това?и защо по дяволите нямах доверие на Ник?
-Обичал си я значи?И си я преодолял с няколко момичета?дано поне тези след мен се чукат по-добре!-казах ядосано аз и погледа ми се впи в неговия, четях объркване, а навярно той е видял колко ме ядосваше всичко това.Имах чувството, че трябва да удатя някой или нещо и се опитвах това да не е Ник.не исках да си изливам гнева на него, но той бе най-близо до мен, а и от части бе виновен, така че...
-Пол каза, че си си играел с нея.Че не е била нищо собено.Просто поредното момиче с което си си поиграл и зарязал.когато игричката вече не е била интересна, ти си я оставилл.-започнах аз а гласа ми звучеше така сякаш не тя а аз бях на нейно място.не можех да преглътна, че тази така наречена обич е била просто поредната заблуда.както нея, така и мен ли обичаше?еднакви ли бяхме?
-Кога ще спреш да си играеш и с мен?След една, две седмици?или пък месец, или защо не по-малко, а?-отново доста ядосано казах аз и погледа ми се отклони от неговия.зарея се по тълпата недалеч от нас и скоро се спря на Пол.защо толквоа му вярвах?защо нямах доверие на Ник, а на Пол?!?

- Никога не съм обичал Катерина, разбираш ли?! В момента в който започнах да изпитвам по-силни чувства към нея, тя съсипа всичко!!
Тонът ми започваше да става все по-студен с всяка изречена дума, стнах от пейката и запалих цигара като си дръпнах няколко пъти и издишах дима в формата а кръгчета. Не ми вярваше ли?! И защо по дяволите изведнъж започна да се изнервя, не можеше да си мисли, че случката ще се повтори нали?!
- Мамка му Джес! Пол дрънка глупости и ти като първата глупачка, му вярвяш. Защо не послушаш мен?! Имаш му повече доверие ли?! И защо не разбра, че игричките приключиха когато ти казахче те обичам....Започвам да си мисля, че...Знаеш ли, няма значение какво мисля аз нали така?! Когато решиш на кого ще повярваш, обади ми се...до тогава мисля да не те притеснявам...
Не исках да я поглеждам повече, беше ме страх какво ще видя в очите й...Омраза? Страх? Ярост? Любов? Никога нямаше да разбера и побързах да се отдалеча от нея преди да сък казал още една глупост. Бях идиот...пълен идиот! Мамка му, мамка му! Защо постъпвах така с момичето в което бях влюбен до полуда. Докъто вървах към колата си забелязах, че Пол се бе втренчил в Джесика и вълна от гняв обля тялото ми. Усетих как някой ми се хвърли на гърба и видях едно от момичетата, които бяха с групичката на Пол.
- Хей...Никс...къде се изгуби, липсваше ни, най-вече на мен...
- Вики...пияна си, отиди си при Джак и ме остави...
Усмихнах й се леко, все пак тя нямаше никаква вина, че бях толкова изнервен на целият свят. След няколко секунди се качих в колата и с бурзо форсиране на колата изхвъчах на главната улица.

Майната му!Защо беше всичко това?!искарваше, че не му вярвам?Че бих предпочела Пол пред него?ами щом толкова вярва чев е възможно, мога и да го направя!
Ярост изпълваше цялото ми тяло и исках само да я излея по някакъв начин.Проследих ник докато се отдалечаваше и когато видях момичето на гърба му нещо просто ме караше да изкрещя силно и да я разкъсам...както и него.
прокарах бавно пръсти през косата си и подпрях лице на дланите си, като забих поглед в земята и скоро чух нечий глас, а после и ръцете му, които минаваха по гърба ми правейки нежни кръгове.Погледнах нагоре и видях пол.усмихнах се тъжно, сега не успях да докарам арогантната усмивка и сега май беше по скоро жалка.Той за разлика от мен докара своята и седна до мен, като ръцете му се спуснаа по тялото ми.в момента просто не можех да се здържа и зарових глава в гърдите му като тихо заплаках.усетих как ме стисна силно и прегръдката му май беше това от което имах нужда, но знаех, че това няма да ми помогне много.той не бе от тези които услугват без причина.избърсах сълзите си бавно, докато той говореше:
-Пак те остави а?искаш ли да те изпратя до вас?-pпопита той и бавно ми помогна да стана.аз се дръпнах от него, не исках ничия помощ, можех и сама.отново на лицето ми се възкачи онази безизразна и много арогантна усмивка и тръгнах към колата му, като от време на време се обръщах да видя, че очите му шарят по тялото ми.