Парка с лабиринта

Тове е парка с лабиринта. Ако влезе човек в него много трудно излиза, но пък преживяването е страхотно:

Парка не беше далече от кафето в което бяхме и с Вероника тръгнахме пеша. По пътя си спомняхме нелепите случки от времето когато бяхме още малки хлапета.
Когато стигнахме до парка с лабиринта се усмихнах леко и погледнах към Рони.
- Може да се бъркам, но...не ти ли прилича на лабиринта в който се загубихме като малки и всички бяха полудяли да ни издирват...
Според мен това беше почти перфектно копие на лабиринта за който говорих...

Да наистина беше пълно копие на този в Лондон.
- Да спомням си, даое веднъж се бяхме скрили и ни търсиха цяла нощ.. накрая какъв пердах ядохме..
И двамата се засмяхме. Липсваха ми тези моменти с Ник. Толкова безгрижни и непринудени.
- Разкажи ми повече за приятелката си Джеси.. знам, че обещах да не говорим за това, но просто не мога да повярвам, че янкоя се е влюбила в звяр като теб
Засмях се.

- Разкажи ми повече за приятелката си Джеси.. знам, че обещах да не говорим за това, но просто не мога да повярвам, че янкоя се е влюбила в звяр като теб
- Няма проблем, може да говорим за каквото пожелаеш.
- Какво да ти разкажа са нея? Тя е...специална.
Мисля, че беше точното определение за нея, с което можех да я опиша.
- Но мисля, че има някаква тайна, която не ми казва. Един път беше подметнала, че не обича да говори за семейството си...Може би има проблеми. Не че имам правото да говоря за проблеми в семейството...
Засмях се горчиво и тръгнах м/у редовете на лабиринта като от време се спирах да се уверя, че не вървя в кръг.

Вървях по Ник слушайки го внимателно.
- И тя какво каза след онази случка?
Чудех се дали му го е простила като мен.. Личеше си, че Николас съжалява и то много, за това, което беше причинил и на двете ни.

- И тя какво каза след онази случка?
- Ами беше ми ядосана, дори мисля, че съжеляваше, че ме познава. След това започнах да се извинявам и казах, че съм влюбен в нея. Сега сме заедно, но не знам точно какви сме...
Вървях и гледах земята пред мен като от време на време се обръщах към Вероника. Видях, че погледа й беше някак отнесен и...тъжен?! Трябваше да сменя темата, не й беше приятно да говорим за това.
- Какво казаха родителите ти, когато им каза, че си дошла в Париж за да ме видиш?

- Не го приеха много доре, но нямаше как да ме спрат.
Усмихнах се аз и се радвамх, че е забелязап нехайството към темата за Джес.
- Всичко се обърква от както Тейлър си тръгна, но аз реших да му дам втори шанс. След като се върна в Лондон ще му се обадя и ще го помоля да започнем от начало.
Това решение го бях взела след като си Тръгнах от къщата на Ник миналата вечер.

- Тейлър значи...
Момчето явно не беше лошо, но не мисля, че Рони е била виновна за раздялата им...
- Ако се съберето...значи ли, че ще има свадба?-попитах и се засмях леко.
Тя щеше да си тръгне от Париж...и от мен, за да отиде при Тейлър...подразних се от тази мисъл. Да, ревнувах я но не защото я исках за мен, да бъде моя...исках да остане до мен, макар да знаех, че това я наранява... По дяволите Ник....ти си ужасе...
- Мисля, че е добра идея да се прибереш отново в Лондон...-усмихнах се тъжно и продължих да вървя.

- Да така ще е най-добре и за двама ни...
Казах аз и пордължавах да вървя.
- Скоро и ти трябва да помислиш за сватба, можеш да останеш стар ерген..
Пошегувах се аз.

- Не мисля да се женя...някога.
Засмях се но това беше истина...не исках да се привързвам толкова силно към някой, че да искам да прекарам с него целия си живот.
- Най-вероятно нямаш планове, но мислила ли си поне къде ще се състои...
Вървяхме без да си проговорим няколко минути, но тишината около нас не беше тягосна или изпълнена с напрежение, напротиив беше спокойно и приятно...

- Дори не знам дали Тейлър ще ме приеме отново. Все пак аз много го нараних..
Усмихнах се аз и настъпи няколко минутно мълчание. На мен това ми харесваше.
Не смеех да хвана ръката му, но страшно много го исках.
- Трябва някой ден да се върнеш в Лондон, всичко се е променило толкова много..

- Трябва някой ден да се върнеш в Лондон, всичко се е променило толкова много.
Засмях се кисело и се усмихнах на криво.
- Не, не мисля да се връщам някога там...не ми е мястото. Не искам да бъда драматичен, но и двамата знаем, че никой няма да се зарадва ако се върна.
Тръгнах на дясно а Рони на ляво, хванах ръката й и я дръпнах към мен леко.
- Сигурен съм, че е насам.-усмихнах се и й намигнах.
Тя ме послуша и дойде в моята посока, но ръцете ни останаха вплетени една в друга...Не знаех дали да я пусна, но определно не исках...

Ник ме хвана за ръката и ме поведе към друга посока. След като го последвах той не пусна ръката ми, но и аз не се отдръпнах.
- Знам, че пак върщам темата за Джес, но просто не мога да се стърпя.. тя какво мисли за мен?
Попитах аз като леко се изчервих. Сигурно ме мисли за някоя развратница, която вообще не беше така.

- Знам, че пак върщам темата за Джес, но просто не мога да се стърпя.. тя какво мисли за мен?
- Ами...чесно казано не сме си говорили за теб...тоест казах й, че си ми приятелка на която държа изключително много.
- Ако исках мога да те запоная с нея...
За миг я погледнах и се усмихнах леко...Завих още няколко пъти и вече виждах изхода пред мен. Не бързах да излезнем и продължих да вървя бавно, хванал ръката на Вероника...

Ник ме хвана за ръката.
- Това да ли е?
Той кимна.
- Добре.. Кога?
Не знам защо, но много исках да се запозная с това момиче.

- Добре.. Кога?
- Какво ще кажеш допълнително да ти звънна, защото не знам какво ще каже тя...ще се разберем и ще ти съобща.
Усмихнах й се и вече се намирахме извън лабиринта. Пуснах ръката и сложих моите в джобовете на дънките си.
- Аз ще тръгвам...по-късно ще се видим.
Щях да я прегърна, но не исках да прекалявам, за това сами се усмихнах леко и тръгнах обратно към колата си.