Парк "Pont de"

Тръгнах си от кафенето, но не ми се прибираше вкъщи.Джен си бе тръгнала от там, а на мен не ми се стоеше сама.Вървях и стигнах до някакъв парк.Тръгнах из него и намерих един мост, който привлече вниманието ми.Седнах на него и провесих крака надолу.Сега можех да помисля на спокойствие, но честно не исках да го правя.Колко по-добре щеше да е отново да се натряскам и да си легна?!По дяволите стига с това пиене!Изкарах цигара и запалих.май не можех без нещо вредно.Дръпнах веднъж, два пъти и чух някакви стъпки.Кой беше сега?не исках да се обръщах, но любопитството ми надделя и зърнах мъжка фигура в далечината...

Сутринта се събудих на дивана, а музиката още кънтеше в ушите ми. Станах, минах през банята, облякох се и реших, че сутришен джогинг няма да е лоша идея. Пуснах си музика в слушалките, но главата ме болеше и нямаше как да я изтърпя. Не знаех на къде върва или на къде бягах, но не ме и интерасуваше. Бях в непознат за мен парк...Боже...какви ги говоря...нищо тук не ми беше познато. В далечината зърнах мост, тръгнах на там, но по късно видях Джес...
- Добро утро...-гласа ми беше тих и пресъхнал...

Това бе Ник, я виж, от къде изникна сега?Може би както вчера си тръгна, сега идва.Ха, колко удобно!Но аз все още си бах сърдита.Не ми хареса постъпката му вчера.
-Какво му е доброто?-попитах аз, а в гласа ми се четеше гневът който ме изпълваше.Наистина не ми бе минало от вчера.И дори щеше да ме държи дълго.
-Е, сигурно вчера си бързал.Не усетих как си си тръгнал.-сопнах му се аз.Май не трябваше толкова открито да му се ядосвам, все пак не ми бе задължен с нищо.И все пак му се сърдех, а дори нямах логично обяснение защо.

- Какво му е доброто? Е, сигурно вчера си бързал. Не усетих как си си тръгнал.-започна да говори ядосано тя.
- Моля?!? Да, бързах за да ви оставя сами с онова леке.
- И какво изобщо те интерасува кога си тръгнах. Трябваше да остана и да гледам сценката между вас двамата ли?
Засмях се иронично и продължих.
- Не мерси. Може да сме само "приятели"...но предпочитам да ме няма когато някой ти се натиска.
"Прятели"...нарочно бях използвам определението й за нас двамата, което даде на Джен. А не беше ли вярно?!? Ние не бяхме никакви...дори не знаех дали можеше да се наречем и "приятели"...Май "познати които са правели секс" беше по-доброто определение.

По дяволите, Ник ще ме побърка!Той какво, да не си мисли че си лягам с всеки?
-Хей, не на всеки му се отваря парашута!Внимавай какво говориш!-изсъсках му аз и станах от моста.Приближих се до него и застанах заплашително, но в този момент си мислех само колко секси е.Но сега не трябваше да ми се върти това из главата а може би нещо друго.
-Ти си един от малкото щастливци!-креснах аз надменно, знаех че не е вярно, но не бях и курва.Все пак и аз имах някаква граница.Както и да е, позицията му бе права, но нямаше да го призная за нищо на света.

- Хей, не на всеки му се отваря парашута!Внимавай какво говориш! Ти си един от малкото щастливци!-започна да ми крещи тя и се приближи към мен.
- Джес, не съм казвал, че си лягаш с всеки срещнат...казах, че...
Ъххх...защо се получаваше така...аз найстина нямах това предвид.
- Виж личеше си, че ти хареса когато те целуна. Просто не исках да ви преча.
Погледа ми беше студен и сдържан, а гласа ми беше остър и рязък.
А защо по дяволите на мен ми пукаше с кой се целува и с кой не?!? Какво ми ставаше, та тя беше просто едно момиче....нали така?!?

-Не искаше да го кажеш ли?Ами значи трябва да се научиш да се изразяваш правилно, защото на мен така ми прозвуча.И за твоя информация, да, да хареса ми когато ме целуна!-продължих да викам аз и да се приближавам, когато накрая не долепих тялото си до неговото.По дяволите, той ме обижда, а аз си мисля как да му се нахвърля!Какво толкова има в него?!Успях да се отдръпна преди да направя нещо, което не трябваше и отстъпих крачка назад.Усетих че съм стъпила на нещо и погледнах какво има под крака ми.Някаква листовка?Или обява?не знаех със сигурност.Вдигнах я и зачетох.Търсят се еротични танцьорки за стриптиз клуб "Мулен Руж", заплащане-високо, работно време-вторник и четвъртък от 21:00-2:00.Стриптизьорка ли?Дали пък да не се пробвам?Работа като работа, все някой трябва да го върши, нали?И защо аз да не можех?А и заплащането е високо, или поне така пишеше.А на мен ми трябват пари, изхвърлиха ме от кафенето.

- И за твоя информация, да, да хареса ми когато ме целуна!-изкрещя в лицето ми и се приближи до мен.
Очаквах да ми каже нещо подобно, но когато го чух да го изрича...през цялото ми тяло, като електрически ток мина вълна на ярост и гняв. Защо по дяволите ставаше така?! Защо ми пукаше какво е почувствала когато я е целунал...Джесика вдигна някаква листовка, започна да я чете и разглежда.
- Какво е това?-погледах я и посочих листчето хартия в ръцете й.

-Това ли?Това май ще е новото ми работно място.-казах аз, вече доста по-спокойна.Мисълта за нова работа ми подейства добре.Парите ми трябвааха, имах да давам на Джен, а не исках да имам заеми от приятели.Подадох му листовката и изчаках да я прочете.След минутка отстъпих още една крачка и се завъртях.
-Е, какво мислиш?Ставам ли за работатa?-попитах и се ухилих до уши.Като малко детенце, на което му казват, че ще получи желаната близалка или торта или пък каквото и да е там.Зачаках отговора му, а той не отлепяше очи от листовката.
-Какво?Трябват ми пари, а и обичам да танцувам.-продължих ухилена аз.

- Това ли?Това май ще е новото ми работно място.-Е, какво мислиш?Ставам ли за работатa?
- Да, определено ставаш...но...
- Какво?Трябват ми пари, а и обичам да танцувам.-продължи тя ухилена.
- В този бар или там заведение, ще е пълно с...
" С мерзавци които ще се радват на тялото ти"-допълних на ум.
- Както и да е...а доколкото до това за парите, ако някой път имаш нужда от заем или помощ ми кажи.
Не смеех да я погледна в очите...погледа ми се задържа на листовката...По дяволите от къде се появи...За Бога Ник, какво ти пукаше. Не е твоя работа какво прави или с кого може да го прави.

Чакай малко!Той пари ли ми предлагаше?!Стига бе хора!Има и други начини, не е нужно да искаш от мама и тате.Обикновенните хора работят за това!
-Виж, не ми трябват парите ти!Все още мога да работя и да изкарвам собствени, не се тревожи за мен.-казах аз с надменен и доста съркастичен тон.Пак ме ядоса, това момче не спираше да го прави.
-Обикновенно хората работят за парите си.И ако искаш да кажеш, че ще ми дадеш, защото спах с теб, то тогава май въобще не ме познаваш!-отново повиших тон аз.Май нямаше да се разберем така, а?

- Обикновенно хората работят за парите си.И ако искаш да кажеш, че ще ми дадеш, защото спах с теб, то тогава май въобще не ме познаваш!-започна да ми крещи тя.
- Моля?!?
- Остава сега да ме съдиш за това, че родителите ми са богати и смуча пари от тях.
- И как дори може да си го помислиш, че мога да ти плата, че си правила секс с мен?!?
Бях просто шокиран. Не можеше ли посто да приемеше помощ или да я откаже като нормалните хора.
- Джес, толкова ли беше лоша онази нощ за теб, че си мислиш че искам да ти платя за нея?
Погледнах я и зачаках отговора й.

-Познаваме се само от няколко дни, а ми предлагаш пари!какво друго очакваше?Че ще станем най-добри приятели на света ли?-изкрещях аз и се приближих до него.
-И да, ще те съдя за родителите ти, защото ти сам си избрал да правиш това!Ако искаше, щеше да работиш както всички други и да не разчиташ на тях.-вече бях бясна и почти долепила тяло до неговото.В момента не бях сигурна дали исках повече да разкъсам него или дрехите му.Сега чак усмислих последните му думи.Всъщност това бе една прекрасна нощ, ако зависеше от мен бихме я повторили, но изгарях от желяние да му изкрещя че е била провал.Разтворих устни за да го извикам, но преди да се усетя ги бях впила в неговите и това предотврати лъжата ми.

- Познаваме се само от няколко дни, а ми предлагаш пари!какво друго очакваше?Че ще станем най-добри приятели на света ли?
- Кой изобщо е споменал думата "прятели". Исках да ти помогна...не искаш, няма проблем.
- И да, ще те съдя за родителите ти, защото ти сам си избрал да правиш това!Ако искаше, щеше да работиш както всички други и да не разчиташ на тях.
Преближих се към нея, а думите ми излизаха от устата студени и рязки:
- Никога не искам да споменаваш родителите ми.
- Какво искаш да чуеш? Че съм един нещастник? Че съм разглезен идиот? Да, такъв съм, но както ти казах...не ми пука. Не знам на какъв език да ти кажа, че не ми пука за нищо, дори за това, че съм жалък.-бях свил рамене леко рахомахах с ръце.
Джесика се прелипи към мен и ме целуна...отначало мислих да прекъсна целувката преди да е започнала, но не можах. Хванах лицето й с едната си ръка и продължих да я целувам, а с другата я притиснах плътно към мен.

Той ме притисна по-близо до себе си, но само след минутка се отдръпнах от него.
-Ами това?Пука ли ти за него?!А за мен?!Не, нали?Не ти пука!Но защо ли да ти пука?Имаш си всичко и когато е така си мислиш, че може да си играеш не само със скъпите си играчки, но и с истински хора.Е аз не съм ничия играчка!Разбра ли?!-креснах ядосано аз.Той не виждаше ли, че това което каза ме нарани.По дяволите, защо толкова ме е грижа за това какво мисли за мен?мамка му1И на него и на тези глупави мисли!Майната им на всички и на всичко!
Тръгнах назад и отново седнах на моста.изкарах цигара и запалих, исках да се поуспокоя, но май не ми помагаше особено.

След минута Джесика се отдръпна от мен.
- Ами това?Пука ли ти за него?!А за мен?!Не, нали?Не ти пука!Но защо ли да ти пука?Имаш си всичко и когато е така си мислиш, че може да си играеш не само със скъпите си играчки, но и с истински хора.Е аз не съм ничия играчка!Разбра ли?!-продължи с виковете, седна на моста и запали цигара.
- Защо да ми пука...сама каза, че ние дори не се познаваме. На теб пука ли ти ...не! Защо по дяволите на мен да ми пука.
- Защо изобщо ме съдиш за неща за които ти самата правиш? Аз не съм ли играчка?! Не си ли играеш и ти с мен?! За Бога Джесика, ти правиш същото.
Не бях помръднал от мястото си и не можех да видя лицето й. Но продължих да крещя...Мамка му, с Джес си приличахме...държахме се по един и същ гаден начин с другия, но досега не го бях усъзнал.
- Не си ли игра първата вечер с мен? Или снощи? Кажи ми..? Аз съм просто едно момче с което ще си поиграеш няколко дни и после ще ти стана скучен...
- Живота е една скапана игра, ако не я изиграеш тя ще изиграе теб.

Той крещеше, а на мен вече ми писна.По дяволите толкова лоша колкото казваше ли бях?Не ми пукаше, че ме мисли за лоша, аз исках да съм такава.да си гледа работата, нямаше да му падам на колене и да му показвам колко го харесвам като му целувам краката!Мамка му, какво казах току що?
Станах от земята и изтупах дрехите си.Тръгнах към него, вече бе спрял с крещенето, беше мой ред.
-Да!Да ти си просто поредната играчка в колекцията ми!Да, когато ми омръзнеш ще те оставя!И да играя си с теб още от първата нощ!това ли искаше да чуеш?Ето чу го!Доволен ли си?-креснах в лицето му, вече не се владеех.
-Ами ти?И ти си същия!Не ти пука какво мооже да почувствам!Няма да се трогнеш от нищо свързано с мен, нали?И защо ли ти е да се привързваш към играчките си?Сигурно има толкова много момичета също като мен.Ако си отворим фен клуб, ще се уредя с много приятелки!-продължавах да викам аз и накрая нен издържах и ръката ми се спусна към него.Не усетих как, но чух силен пласък, а после видях ръката си да се спуска на долу.По дяволите, ударих го.дръпнах ръка към себе си и я хванах с другата.Защо го направих?той правеше същото като мен, а аз не получих шамар, нали?

Джес отново започна да ми крещи като накрая ми заби един шамар. Бях толкова гневен, че си мисли, че не ми пука за нея. Идиот!! А ти какво мислиш, че ще си помисли когато изрично й каза, че не те интерасува никой. Започнах да крача нервно и накрая кошчето за отпадъци изяде един ритник.
- Джес какво чустваш към мен?!?
Тръгнах към нея, но усетих, че телефона ми издаде онзи дразнещ звук когато получаваш SMS...
"Хей Ник, пристигнах в града. Искаш ли да се видим?".-беше от номер познат до болка.
Малка усмивка се изписа на лицето ми, но бързо се съвзех.
- Аз трябва да тръгвам...съжелявам.

нещата не се получиха добре и май той се ядоса.Ха, пука ми!Попита ме какво чувствам към него и тъкмо когато бях решеила да кажа това което ми бе, той каза че трябвало да тръгва.Съжалява, но трябва да тръгне?!По дяволите, защо толкова ми пукаше?!Мразех го!Чувството когато ти пука за някого.Вече не го виждах, наоколо бе толкова пусто.реших да забравя за това и да отида до стриприз клуба за да видя дали ще се пробвам за работата.Беше добре платена а и ми харесваше да танцувам, какво повече ми трябваше?Тръгнах натам, но все още мислех за думите му.Какво ли очакваше да му кажа?Че го обичам ли?!Е това нямаше да излезе от моите устни.Обичах единствено тялото му!Беше адски секси, но все пак доста ми допадаше като човек и...Абе какво ги говоря, я се съвземи Джес, ти си само поредната му залъглка, а си мислиш, че може да почувства нещо.Ти самата не чувстваш нищо, нали?!?