Студио за татуировки

Тя ми четеше мислите или какво?! Как така веднага се бе сетила за какво си мисля. Харесваше ли ми това?! Хм...определено, нямах против да знае за какво си мисля...или поне в определени случаи и все пак бях леко изненадан от вярното й предположение.
Влезнахме в студиото, хванати за ръце и аз заговорих с момчето пред мен и започнах да му обеснявам за какво става дума. Оказа се, че тук, в това студио, майстора на това изкуство е момиче, но не мислих, че ще има проблем. Показах й скицата на точно това, което искам и подробно й разисних къде точно искам да се намира. Каза ми, че трябва да я последвам в стайчката за татуировки и да сваля тениската си. Бързо изпълних казаното от нея и усетих как пръста й се спусна по гърба ми, като ми обесняваш къде точно ще има извивки, след това се спусна към кръстта ми и показа края. Повтори дриженията си по гърдите ми, а когато я попитах колко време ще й отнеме всичко това, с малка усмивка ми отговори, че по най-бързия начин ще я направи, но трябва да дойда два пъти. Първия път за гърдите и втория за частта с гърба ми. През цялото време Джесика беше седнала на един стол в ъгъла на стаята и гледаше ту мен, ту момичето й ръката й.
Не след дълго всичко беше ясно и на двамани и момичето, което щеше да рисува по мен - Сам, докосна с иглата на машинката, кожата ми. В първите началото не можеше да отрича, че заболя, но след това, кожата ми изтръпна и не чувствах абсолютно нищо.
- Джес, не си длъжна да висиш тук...Ако искаше се разходи или отиди си във вас, а аз по-късно ще мина...
Усмихнах й се и се облегнах назад на кожения стол. Звука от машинката огласяваше стаята, с дразнещия си звук, но се опитах да не мисля за това...

Не ми допадаше това момиче и смятах че сваля Ник, нямаше да го оставя в ръчичките й.Идеше ми да й ги счупя, но знаех, че сега щяха да направят тялото му още по неустоимо за мен.
-Ако искаш ще си отида, но сега точно искам да съм с теб.-усмихнах се и се приближих до него като вплетох пръсти в неговите и си придърпах един стол, а момичето положило лакти на корема му ме изгледа страно.Може би не искаше да съм тук, но сега нямаше да го оставя в нейните "сръчни' ръце!
-Колко време ще заздравява?-попитах аз а тя без да отделя очи от тялото му измърмори нещо което не разбрах много добре.
-Какво означава татуса?-попита тя след краткото настъпило мълчание и се усмихна на Ник.

- Разбира се, че не искам да си вървиш.
Джес се настъни до мен на стола си и впете пръсти в ръката ми. Усмихнах й се и придърпах брадичката й към мен, но когато се надигнах леко, за да я целуна, Сам ме спря с ръката, а аз отново се отпуснах на стола. Настъпи не толкова неловка тишина и докъто се бях загледал в красивите очи на Джес, с усмивка на лице, Сам ме попита какво значи татуировката ми.
- Ами...всъщност е просто измислица...нищо повече. Тоест няма конкретна причина или замисъл за нея.
Бързо изрекох лъжата и дори окото ми не потрепна, напротив, бях толкова уверен в себе си, че дори аз самия лесно си бих повярвал. Видях как едната й ръка започна да си играе по кожата ми, като правеше кръгчета по гърдите ми, близо до "танцуващата" игла, но не й обърнах особенно голямо внимание. Погледа ми се върна на Джесика, а едната ми ръка се спусна по лицето й, за да махне няколко непокорни коси от ангелското й личице. Задмях се на ум...Джесика и ангел...Може би, дълбоко в нея имаше една друга Джесика, която сега започваше да излиза на повърхността...
- Ще стане перфектна...-Сам ме изкара от размислите ми и аз я погледнах объркано...
- Кое?! Какво?!
- Татуса...ще ти седи добре...

Това момиче ме караше да искам да я изведа навън и да я науча, че няма да се занимава с Ник.Ръката ми бавно се плъзна по панталона му, от външната част на бедрото.
-Ето без това ще бъде перфектен..-казах аз и бавно преместих ръката си между краката му и забелязах че тя я следеше внимателно, като леко се нацупи.Усмихнах се арогантно, исках да знае че това отдолу не е ничие, това бе моят Ник.Моят Ник!
Погледа ми се стрелна към него със същата усмивка, но сега очите ми му се извиняваха за стореното.Знаех, че не би трябвало да правя така, но Сам ме караше да настръхвам всеки път когато го докоснеше.А сега бе положила ръцете си върху гърдите му и това ме караше да желая всичко това да свърши възможно най-бързо...

Усетих ръката на Джесика и цялото ми тяло се напрегна, нали не ревнуваше...То нямаше за какво изобщо да ревнува, Сам просто беше...добре де, може би леко флиртуваше с мен, но чесно казано не ме интерасуваше изобщо. Да, признавам си, изглеждаше добре даже доста добре, но не можеше да се мери с Джес. Само и единствено Джесика беше перфектната. Погледа й беше малко извинителен и аз и кимнах все едно й казвах, че няма никакъв проблем и да не обръща внимание на Сам.
***
След 2 часа и още няколко закачки от страна на Сам, тя беше готова с една част от предницата и каза, че имам малка почивка, но скоро ще се върне. Намигна ми и аз се направих, че не съм видял знака й, погледнах зачервената си кожа, където се намираха няколко завъртулки и с пръст ги докоснах. При допира, кожата ми пламна, но я оставих и погледнах към Джес.
- Не й обръщай внимание...няма смисъл.
Този път аз й намигнах и леко станах от стола, за да я целуна. Вплех устни в нейните в нежна целувка и когато се отдръпнах с малка усмивка казах тихо:
- Само твой...аз съм само твой!

Усмихнах му се, може би наистина не трябваше да й обръщам толкова внимание, но все пак не ми бе приятно да сваля Ник пред мен.
-Виж, не се съмнявам в теб...тя не ми допада.Искам да я...-не продължих защото чух как приближава , а сега не исках да се карам с нея.Преметнах крака си през Ник и седнах в скута му като се намирах с лице към него.Отново го целунах с всичката си страст и доволна усмивка се появи на лице ми когато усетих как ни гледаше.
-Ще продължим ли?-попита тя като бавно се приближи към нас.
-Знаеш ли, май имаш още малко работа ей там -и посочих с поглед стаичката от където дойде преди момент...

Както обикновенно случваше, бях забравил къде съм, щом Джес ме даряваше с ласките си и само гласът на Сам ме "върна" в стаята за татуировки.
- Всъщност..да...продължаваме.
Помогнах на Джес да слезне от мен и я погледнах с малко усмивка. Машинката отново започна да рисува по тялото ми, но видях, че Сам се бе намусила...
- Има ли проблем?-казах когато я погледнах.
- Ами...аз...мисля да седна върху теб...много по-удобно ще е за работа и по-бързо ще приключим...какво ще кажеш?
Очите ми щха да изкочат когато й чух предложението. Засмях се и си помислих, че се шегува, но явно само аз го помислих за шега. Нямаше как да седне върху мен, не ставаше...Щях да й откажа, но тя вече се бе настанила върху мен. Все още изненадан от случващото се я погледнах странно, но тя се бе средоточила в татуса. Погледнах към Джес и стиснах ръката й в знак, че всииииичко е наред...но дали беше така?!

Това момиче сериозно ли?Тя май си играеше с мен, а?Станах от мястото си и се приближих до нея, а погледа й се отмести от тялото на Ник и ме изгледа странно.
-Да ти помогна да го съблечеш?Ще ти е по удобно!-сопнах й се аз, а тя бавно стана от Ник и направи крачка към мен.И двете бяхме като диви котки биещи се за малкото си.
-Какъв ти е проблема?-каза тя без никакво безпокойство в гласа, сякаш наистина бе на работа и просто правеше татуси, като изключим свалянето на клиенти и всичките тези ненужни докосвания.
-Ти си ми проблема, мила!-повиших заплашително тон и имах чувството, че всеки момент ще я ударя.Просто прекалено много ме дразнеше с държанието си!
-Не разбираш ли, че той си има гадже?И гаджето му е точно тук!-креснах ядосано аз и се приближих още малко, когато усетих ръката на Ник да хваща моята...

Всичко това беше просто абсурдно и нелепо. Тази Сам наистина прекаляваше, но Джес избухна като вулкан, а не беше нужно. Или пък беще?! Представих си какво щеше да е ако ролите ни бяха сменени...Боже щях да полудея от ревност, но никога не съм си и помислял, че тя би могла да ревнува от някакво момиче...Джесика започна да се пали и да вика пред Сам и аз побързах да се намеся, все пак нямаше да ги остава да се издерат взаимно.
Хванах ревнивката и я дръпнах леко към мен...
- След секунда се връщаме...съжелявам...
Погледах извинително към Сам и поведох Джесика към някаква стаичка, която изглеждаше като нещо като малък кабинет. Виждах, че още беше ядосана и погледа й блуждаеше из стаята.
- Хей...успокой се моля те.
Хванах лицето й в шепи и я погледнах мило, а всяко едно движение, дума и поглед, крещаха, че всичко е наред...

Ник ме заведе в някаква стая далеч от онова безочно момиче и ме помоли да се успокоя.Не мислех да го правя, но пък все пак това бе Ник.Бих направила всичко ако ме помоли, но...
-виж, просто не ми е приятно да те опива и да флиртува с теб пред очите ми.-казах аз а ръката му се плъзна по продължение на моята и думите му ме накараха да потръпна и де го прегърна силно.забравих за болката която му причинявах, но той по никакъв начин не ми припомни за нея.отдръпнах се леко и казах:
-Съжалявам, заболя ли те-а след това го целунах нежно и отново се дръпнах назад.Исках да го прегърна силно и никога да не го пусна, но явно татуса би ми пречил известно време.
-Добре, няма да се занимавам повече с нея, но ако пак седне в скута ти, ще я.-не ми позволи да довърша, ами спря изречението ми с целувка...

Прекъснах я с целувка и вместо да не се докосвам, аз я прегърнах силно и притиснах Джесика към гърдите си. Почти веднага след допира до кожата ми, тя пламна в болезнини палави пламаци, но не издадох и звук. Не исках да я отделям от себе си и завинаги исках да останем само ние двамата...на едно островче на мечтите...Боже, какви лиготии започвах да си мисля, какво ли ще кажеше Джесика за това?!
Хванах я за ръка и усмихвайки тръгнах отново към стаята.
- Сам...съжелявам за това преди малко, ако няма проблем нека продължим...с татува.
Седнах отново на стола, а Джес до мен и ръцете ни вплетени една в друга не се отделяха. Този път момичето с иглата седеше на стола и от там рисуваше по тялото ми...

Върнахме се при момичето, което толкова мразех Ник да нарича по име...
Тя отново започна да нанася мастилото под кожата му, като сега остана леко встрани и сега погледа ми не се отделяше от нея.исках да знае, че само още едно ненужно докосване и щеше да си изпати.Може би в момента не съм била най-приятната гледка за Ник, но пък в момента мислех само за палавите й ръчички по тялото му.
След няколко часа Ник вече нахлузваше блузата си и аз бях толкова благодарна, че всичко свърши, че когато разбрах, че трябва да идваме още веднъж, ми идеше да я разкъсам на парчета.
-Другия път може би ще е по-добре да дойдеш сам...-каза тя докато гледаше как Ник вече закриваше тялото си с блузата и някак си се почувства недоволна.
Станах от стола си и излязох от студиото сърдита, като ударих доста силно вратата за да се отвори.Тя беше не само безочлива ами...дори нямам думи за нея!Исках по-бързо да се махна, дори не знаех дали да изчакам Ник.И все пак, седнах някъде близо до изхода и го зачаках, когато видях вратата да се отваря...

Джесика се ядоса и излезна от студиото, още щом останахме сами, Сам се приближи към мен и палава усмивка се изви на лицето й. Направих няколко крачки назад и я погледнах сериозно.
- Виж, с това момиче, сме заедно и...не искам да създаваш проблеми ясно ли е?
Не изчаках отговора й, защото видях недоволната й физиономия и излезнах от студиото. Потърсих с поглед Джес и я видях, седнала на една пейка. Седнах близо до нея и хванах ръката й, когато погледите ни се срещнаха, впих устни в нейните и погалих нежно едната и страна.
- Не ми казвай, че ревнуваш от нея?!

Май наистина ревнувах, но не знам как да го спра.Това момиче ме караше да излезна от кожата си само защото докосваше Ник.Моя Ник!!!Не можех да й го позволя, никога нямаше да й го оставя, ако трябваше щях да се бия със зъби и нокти, но не исках да припарва до него...
-Ами...-направих леко засрамена физиономия и му се усмихнах невинно-не искам да те докосва, да те поглежда или дори да си мисли за теб.Знам че те желае, желае те както аз и това ме побърква.-казах бавно аз и придърпах лицето му към себе си.Устните ми леко погалиха неговите като след момент езика ми бавно мина по тях и последва страстна целувка.Исках го само за себе си, знаех, че той не би направил нищо с нея, но мисълта че го желае ме караше да избухна.
-Искаш ли да се поразходим, а?-попитах аз като бавно се дръпнах от него, но все още усещах дъха му, който галеше кожата ми.Ръката ми бавно мина по тила му и скоро притисна съвсем леко тялото му към моето, като внимавах да не му причиня болка...

Не ми харесваше, между телата ни имаше доста пространство и аз я прегърнах много по-силно. Болката ме прониза веднага, но не ме интерасуваше...беше сладка болка...
- Обичам те...единствено теб...
Впих уснтните си в нейните в поредната страстна целувка и едната ми ръка се спусна по тялото й, като се спря на кръста.
- Да вървим!
Точно щяхме да си тръгваме когато се сетих за чантите с покупките, мамка му бях ги забравил в студиото...
- Само, секунда...връщам се веднага!
С бързи крачки се върнах в студиото и грабнах чантите...
- Знаеш ли...интересен си ми...и искам да ...
Нямах намерение да слушам Сам и дори не изчаках да чуя цялото й изречение. Върнах се при Джесика и я хванах със свободната си ръка, като я поведох напред.

Скоро стигнахме и влезнахме като усмивката на Сам ни посрещна, но кагато видя и мен леко се намуси.направих се че не го забелязвам, но вътрешно ми идваше една толкова силна вълна от гняв, че не бях сигурна дали ще я задържа в себе си.не знам защо, но се га Сам бе с къса плисирана поличка и широк колан, който бих могла да твърдя бе колкото плата по полата й.Може би сега би се зарадвала ако тярвбаше отново да седна у Ник...
Той се настани на стола седнал с лице към мен и подпрял глава на облегалката, а тя застана зад него.Погледа ми следваше всяко нейно движение и когато започна работа отново усетих онова чувство каращо ме да й забия един юмрук в лицето.
пръстите й заиграха по гърба му, поставяйки шаблона, но на мен ми се стори прекалено дълго времето в което галеше тялото му.погледа ми я накара да спре и недоволна започна да рисува с иглата по кожата му.
доволна усмивка се появяваше на лицето й, когато минаваше с ръка по кожата му и усещах, че иска много повече от това...
не само за да я дразня, но и защото исках да го направя, целувах Ник от време на време когато усетех, че болката пристига за момент.Не исакх да го бози, знаех, че по принцип на гърба не е чак толкова болезнено, но пък все пак тя не ми харесваше...
Ръцете ми бавно поеха в шепи лицето му и се вгледах в очите му.
-Обичам те Ник.-прошепнах аз, а машинката спря за момент и когато погледа ми се качи на нея, те се усмихна някак виновно, все едно до сега бе подслушвала и отново продължи.не исках да мисля лоши неща, но определено трябваше да си поговорим след татуса на Ник...

Когато влезнахме в студиото, леко притиснах тялото на Джес към мен.
Докъто Сам се приготвяше, седнах на стола и дръпнах Джесика по-близо към мен.
- Аз съм само твой...знаеш го нали?
Дръпнах брадичката й нагоре, така, че устините й бяха перфектно открити. Целунах я страстно и не се отдалех от нея, докъто не ме прекъсна:
- Мисля да започна...отпусни се напред...
Машинката и ръцете й започнаха да обикалят гърба ми, оставащи следи от мастило по него. Загледах се в очите на моята красавица, а тя ме целуваша от време на време, когато си проличаваше, че ме боли малко повече от обикновенното.
След няколко минути, Джесика хвана лицето ми и каза тихо:
- Обичам те Ник.
Изведнъж, дразнещият звук от машинката, която беше в ръцете на Сам, спря.
- Хей..защо спря? Има ли проблем?-попитах объркан и погледнах към Сам.
- Ъм..не, аз...ще...продължаваме, само секунда...
Усмихна ми се и игриво ми намигна, врърта се и отново влезна в стаята, която мислех, че е нещо като офис. Върнах погледа си на очите на Джес и се усмихах мило.
- И аз те обичам, красавице!
Приближих се към нея и погалих нежно, красивото й лице, отново я дарих с малко по-игрива целувка, а след това за пореден път се усмихнах с "щастливата" си усмивка, която беше запазена само и единствено за нея.
Сам се върна в стаята и докъто вървеше обратно към нас, изпусна някакъв шаблон, точно пред мен.
- Ох...колко съм...разсеяна...
Каза с престорен яд и се наведе да го вдигне. Нарочно или не, застана с гръб към мен и докъто се накланяше, късата й рокличка се вдигна още по-нагоре и задните части на Сам "лъснаха" пред мен.
Тя шегуваше ли си?! Какво по дяволите правеше изобщо?!
Обърнах се настрани и се загледах в стената, на която бяха закачени куп плакати с най-различни модели на татуси.

Това момиче да не би да се шегуваше?Това бе толкова жалко...Дори не си заслужаваше да й се нахвърлям, но по дяволите исках да я разкъсам.Да направя на парченца тези шибани задни части!
станах бавно и заплашително тръгнах към нея, като също се наведох и й помогнах да вдигне нещата си.усмихнах й се надменно и й ги подапох, като тя ги пое объркано.
-Виж, може ли да продължиш вече?Искам да свършваме тук, защото вкъщи има сметана и ягоди, а пък той се нуждае от нещо, което да го отпусне.-отново й се усмихнах исках да разбере, че тя няма да получи това което имах аз.А точно Ник.Никога нямаше да е нейн, нито телом, нито духом.Той обичаше мен, никоя друга!И аз обичам него и никой друг!
Сам отново се зае с татуировката му, когато вратата се отвори и в студиото бавно и много уверено влезе Пол.усмивката му се разля на лицето когато видя Ник и мен, а още повече когато зърна татуса на гърба на Ник.
-Я виж ти, май си имаме интересна компания, а Сам?-подхвърли той приближавайки се към нея, а тя бавно стана и размениха няколко целувки по бузата.
-Само секунда и продължаваме...-каза тя и тръгна към стаичката като зарови из чекмеджетата на бюрото.Може би търсеше нещо което трябваше да даде на пол.
-Ник, не подозирах, че все още би я приел.следкишчето ти разби сърцето.не помниш ли...когато я изчуках.-започна той като бавно прекрачи напред към нас и аз станах от стола си.
-Какво правиш тук, задник такъв?!-повиших тон аз, а на лицето му лъсна още по-голяма усмивка.
-значи спиш само със задници, а?-намекваше ли нещо?О, тази нямаше да я бъде, след всичко което сам направи, сега и той ли?някой щеше да го отнесе и бях сигурна, че ако не двамата, то поне единия...

Усмихнах се леко, когато Джес започна да се заяжда със Сам. Когато отново започна да се рисува на гърба ми, отново се отпуснах, но спокойствието ми не траеше за дълго. Не след дълго, вратата на студиото се отвори и Пол влезна в малката стая.
Тялото ми цялото се напрегна и имах чувството, че цялата стая се пукаше от шевовете от напрежение, а погледа ми можеше да изпепели арогантният Пол.
Няколко реплики бяха разменени от Пол и Джесика когато ги прекъснах и започнах да говоря с леден тон.
- Какво искаш...нали няма да ми кажеш, че новата к*рва, която ще мине през теб ще е това момиче...Сам?
- Защо? Пречили ти? Искаш я за себе си ли Никс...Виж, може да си заблудил малката-посочи с поглед към Джес и отново започна да говори надменно-...но мен няма да можеш да излъжеш...Не си забравил случката нали? Още помниш думите на Джесика...тя беше моя...
Засмя се злобно, а аз станах от стола и тръгнах към него. Приближих се къмна няколко сантиметра от него, като изсъсках със завидно количество злоба.
- Повярвай ми Пол...знам как да накарам Джесика да забрави дори и за вечерта в която я изчука...мога да я накарам да забрави дори, че е била с теб...А колкото до това дали съм й простил...няма какво да прощавам, това беше просто една грешка, нищо повече!
Пол се засмя иронично и ме путна назад, ръката му нарочно избута с повече сила тялото ми и така, гърдите ми загоряха в онези пламъци, причинявани от новия татус.

по дяволите, Пол, защо трябваше да го правиш?!Бързо минах пред ник и бутнах Пол назад, като пристъпих към него заплашително.
-Върви на майната си!Онова което казах бе просто някакви нищо не значещи думи.Никога не съм била твоя, Пол, и много добре го знаеш..-казах аз като започнах да се приближавам, а ръцете ми го караха да се дърпа назад.
накрая спрях на място и се обърнах към Ник, исках да мога в момента да накарам пол да изчезне от студиото, Сам да го последва и да останем само ние двамата.В момента не се нуждаех от никой друг, само и единствено от Ник.
погледа ми бе привлечен от тропването на врата и видях как Сам се приближава носеща някакъв лист.
-какво ще кажеш пол?-каза тя и поднесе листа към него, като аз също успях да зърна нарисуваното или по-точно написаното.Беше името му, може би искаше да го татуира някъде по себе си?Не, по скоро да "ьигоса" някое момиче.В стриптиз клуба имаше едно момиче което бе татуирало името на гаджето си на ръката си.Не че нещо, но ми се струваше някак прекалено.Сякаш беше етикет показващ, че стоката е заета...

Джес ме дръпна настрани и аз хвърлех студен поглед към Пол. Тя каза, че това, че е казала, че е негова, не означавало нищо и били само лъжа...но дали беше така? Да, разбира се, че беше така. Джесика беше моя, само моя и нямаше да позволя никой друг да я има.
Сам се появи с лист хартия в ръка и го подаде на Пол.
- Какво е това?- попитах аз и го загледах безразлично.
- Това, приятелю мой е...нещо като знак. Всяко едно момиче, което е имало честа да спи с мен, ще си направи това ето тук...и да, "сладкишчето", също ще си е направи.
Пръста му се плъзна по Джесика и се спря малко под корема й.
Всичко в мен кипна, щом видя как изобщо я докосваше.
- Кучи син...-прешепнах аз, но следващите думи излизаха с крясъци, а аз се приближавах все повече към Пол.- Как смееш да ме погледнеш в очите дори? Махай се Пол, мани се от града, не ми пука да къде ще се навреш, но не искам да те виждам повече...
Дори не ме поглеждаше, погледа му бе приклещен върху Джесика, а шибаният му пръст все още лежеше спокойно на тялото й.
- Майната ти!
Хванах ръката му и дръпнах силно, след това го блъснах назад и тръгнах да забивам юмрука си в него, но ироничната му усмивка ме спря.
- Знаеш ли, не си заслужава да си "играя" с такъв глупак като теб....

Ама той май се шегуваше.Какво трябваше да означава това?Не бях шибан кон който трявба да се дангоса, за да не се изгуби от собственика!ник се спря и не го удари, като се дръпна леко назад.тогава аз се засилих и ударих Пол по лицето, като когато отдръпнах юмрука си, носът му кървеше.той започна да се смее нагло, а аз усетих ръцете на Ник върху своите, сякаш искаше да ме успокои.
-Татуирай си шибаното име на топките!И повече не ме докосвай, защото носа ще бъде само началото!-изръмжах му гневно и усетих как минавам назад, опирайки тяло в това на Ник.
Пол продължаваше да се смее и да притиска носа си с ръка, а сам дотърча носеща лед и ме изгледа сякаш бе учителката ми в яслата която ме е видяла да чупя някоя играчка....

Джес удари Пол и от лицето му започна да блика кръв, хванах ръцете й и ги задържах с моите.
- Успокой се красавице.
Прошепнах в ухото й, така, че само тя да ме чуе. Сам изчезна някъде и след секунда се появи с лед за Пол. След като Джесика се развика за пореден път на онзи мерзавец, минах пред нея и хванах ръцете й в шепи.
- Остави го, нека живее в собствения си жалък и мръсен живот...не мисли за него...
Усмихнах се леко и погалих устните й с моите, а след това ги впих жадно като я предърпах към мен.

Устните му ме караха да се успокоя, а може би точно от това имах нужда.Ръцете ми го обгърнаха и не усетих как Пол излезе навън, явно смъмрен от Сам.
Скоро тя отново зарисува по тялото му, но вече бе някак по студена, може би това с Пол я е накарало да се позамисли.
След няколко часа, машинката се отдели от кожата му и с усмивка на лице, Сам каза, че е готово.Ник бавно облече блузата върху вече предпазената от инфекция татуировка.устните ми го дариха с няколко нежни целувки и вече излизахме от студиото, като отново бяхме хванати за ръце.
-Ник...мисля че ще е добре вече да се разделим, а?-попитах аз тъжно, защото не исках да с отделям от него, но пък не можех да иска да сме заедно по цял ден.Стигаше ни толкова..
Ръцете ми обгърнаха тялото му и очите ми го загледаха като не се сдържах и отново впих страстно устни в неговите.