Тайната хижа в края на града

Това е тайната хижа която се намира малко извън Париж, но много трудно може да я намери човек а ако я намери, се връща също така трудно пак в града:


Хижата е принадлежала на самотен мъж който е умрял преди години точно във тази хижа. Говори се че нощем идва духът му и ако види някой го убива. Поради тази причина от много време не са влизали хора във хижата...

Къщата на Джес беше в края на Париж. Аз без да се усетя се озовах извън самия град. Като се огледах изненадано видях че съм сред нищото. Бях попаднала някъде... Нямаше коли нито хора. Повървях още малко и видях някаква хижа. Започна да духа силен и студен вятър. Хижата беше стара.
- Да вляза ли? - казах си. Да, признавам бях се уплашила. Обърнах се с гръб към хижата.
- Няма ли никой тук? - извиках

Джен е разстроена, а Ник май щеше да се оправи и сам, затова тръгнах по нея.не знам колко я гонех, но по някое време я изгубих от поглед и тръгнах по някаква пътека.Накрая стигнах една хижа и когато задуха силен вятър реших да влезна за момент.Тогава чух Джен да вика и тръгнах към нея
-Джен?Джен?-извиках за да ме чуе и скоро се озовах пред входа на хижата.

- Боже как ме уплаши! - казах.
- Да знаеш изобщо къде сме? - попитах и погледнах хижата. Един черен гарван мина до нас.
- И сега какво? - казах. Тук нямаше слънце, духаше силен и студен вятър, беше мрачно всякаш беше нощ. А и беше много зловещо, постоянно се чуваха от хижата викове и писъци...

-Май ще е добре да влезем..или да си ходим, а?-попитах аз като погледнах към хижата.Беше зловеща, но на вън духаше вятър и предпочитах вътре, отколкото вън.
-Хайде да влезем..-предложих и бавно натиснах бравата на вратата.леко скърцане и вратата се отвори, надникнах вътре, но май се страхувах да вляза, защото не направих и крачка повече.

- Луда ли си? Да се махаме! - казаx и я издърпах навън.
- А... Знаеш ли как да се върнем? - попитах изнервено. Нямаше нито пътека, нито път нито нищо... Как щяхме да се върнем? Нима трябваше да прекараме ноща тук? Погледнах отново към хижата. Не! Нямаше да стоя тук нито минута повече! Но... Започваше да вали?!?
- Джес вали - казах...

започваше да вали, а наоколо нямаше нищо.Нито път, нито пътека...от къде въобще бяхме дошли?!започнах да търся из джобовете си телефон, но май в бързината го бях оставила у нас.А и започваше да ми става студено...
-Джен, хайде..само за малко.няма нищо да се случи.-ухилих се аз при мисълта, че вътре е пълно с духове и прочие.Все пак това бяха само измислици...нали?
-Не мисля да стоя на дъжда..а пък и ми е студено.Хайде!-казах и отново се качих на верандата на хижата.Отново посегнах към вратата, но погледа ми се обърна към Джен за да се уверя че е до мен.

- Да знаеш че ако се случи нещо ти ще си виновна! - казах и влязохме в къщата. Боже навсякъде имаше буболечки, паяци и беше толкова прашно и мръсно. Пред краката ми мина и мишка.
- Да супер! Какво ли още ще видим? - извиках.
- Има мишки, паяци и какво ли още не... А и освен това мирише ужасно - казах отново и си запуших носа. Наистина миришеше отвратително!

Вътре май не бе какво си го представях, но поне не валеше, а и май в тъмнината зърнах камина.Може да не е рай, но поне няма да ни е студено или мокро.Погледнах към масичката до вратата и видях една свещ.Извадих запалка и я запалих.Колко смешно, нали, телефона си забравих, но не и цигарите!
-Стига се оплаква!Ако не беше ти нямаше да сме тук...-казах и започнах да оглеждам наоколо като осветявах със свещта.Скоро се чуха и гръмотевици в далечината и аз затворих вратата за да не става студено от вятъра.
-Ето..има камина!-казах аз като се ухилих и тръгнах натам.Май това беше нашия спасителен кораб..или може би все още не кораб, по-точно сал..да точно, сал.
все едно, разрових дървата в камината и за моя изненада бяха напълно сухи и готови да бъдат запалени.Поднесох свещта и огъня пламна.Освети стаята и сега вече не ми изглеждаше толкова противна.Но все пак наоколо имаше буболечки, които не харесвах особено...

- Да да! Аз съм виновна. Но нямаше нужда да идваш след мен. - казах нацупено.
- Аз предпочитам да съм вън отколкото вътре, правейки си компания с мишките! - извиках отново. Отидох до един прозорец, но не се виждаше нищо. Беше страшно мръсен. Очевидно бе че никoй не е влизал тук от години.
- Как... Как ще се върнем? - се обърнах към Джес

-Не знам..може би..сутринта ще намерим начин.-усмихнах се окуражаващо, но всъщност не смятах че ще успеем.Дъждът щеше да измие и малкото следи по-които да се ориентираме по пътя за връщане, а сега вече и тях ги нямаше.По дяволите какво щяхме да правим сега...?
-Имаш ли телефон?-попитах накрая аз и така се молех да каже "Да"...А..а, ако нямаше какво щеше да стане?Тук ли щяхме да нощуваме?Това не ми се понрави, а тези буболечки започваха да ме дразнят все повече...май се страхувах от тях, а?

- Да имам - казах и се усмихнах. Извадих си телефона...
- По дяволите няма обхват! - казах ядосано.
- Няма да нощувам тук! Няма! - казах и излязох навън. За минути се намокрих цялата. Опитвах се да намеря с поглед нещо но не успявах. Валеше много силно и нищо не се виждаше...

Джен излезе навън а аз тръгнах по нея, но се спрях на вратата.
-По дяволите Джен!Върни се тук!Няма да намерим нищо, по добре да останем вътре...-казах и и скоро тя влезе вътре.Май наистина нямаше да правим нищо в този дъжд, освен да стоим тук.
-Ако искаш..нека разгледаме.Има втори етаж, хайде да потърсим нещо там!-казах аз и лека усмивка се появи на лицето ми.Като в онези филми на ужасите, където героите попадат в изоставена хижа и та, някой маниак ги убива.
закатерихме се по стълбите, а под краката ни те скърцаха все едно бяха на поне сто години.Имах чувството, че всеки момент нещо ще се отчупи от парапета или пък от самите стълби.
накрая стигнахме до втория етаж, където влязохме в първата стая.Изглежда някога е била спалня или подобно.Имаше легло, дори все още със завивки..е, да, с много прах, но все пак.

Влязохме в някаква стая. Без да се усетя зад мен падна нещо. Обърнах се и видях пред мен скелет. Стреснах се и извиках.
- Не! Стига толкова! Не мисля да... - казах и слязох по стълбите. Опитах да отворя външната врата но... Тя беше заключена! Джес слезе при мен.
- Сега никога няма да излезем от тук! - погледнах чесовника си. Беше 8:00 вечерта. Усетихме някакви стъпки от горния етаж. Обърнахме се но не видяхме нищо. Бях много уплашена...

Скелета ме стресна, но после успях да го огледам и да помисля и разбрах, че не е човешки, а по скоро кучешки или каквото там животно беше.Имаше връзка която го държеше закрепен и си помислих, че е било някое закачило се животно, което не е успяло да се измъкне на време и умряло.
Джен слезна на първия етаж и да си призная, дори и на животно, скелета все пак ме стресна.Не исках да оставам сама и я последвах.
-Джен..спокойно.Няма нищо.Това е животно.-казах аз опитвайки се да я успокоя, но май и аз бях доста уплашена.Изведнъж чух стъпки, идващи от горе у усетих как се приближавам до Джен.Май наистина се бях уплашила.А, ако това бе някоя извратена шега, този някой който я е направил, щеше да пострада много.
-Чуваш ли това което и аз?-попитах плахо Джен, като не отделях очи от стълбите...

- Мисля че да... - казах и погледнах към стълбите.
- Искам да си тръгвам! Не издържам повече тук! Защо трябваше да влизаме? - казах пак. Бях много уплашена.
- Ако изобщо... Си тръгнем - казах още по уплашено. Пак чухме стъпки и този път бяха придружени от човешки викове които продължиха няколко минути. После затихна всичко. Прозореца се отвори сам и угаси свещите. Не виждах нищо пред себе си. Усетих че нещо ме отвежда някъде и припадам...

Реших да се поразходя извън париж.Стигнах до някаква хижа и някаква сила ме дръпраше към нея и ме накара да влезна.Вратата се отоври и аз влезнах.
-Има ли някой?-извиках.Вратата зад ме изкъца и се затвори.Остнаха сам в мрака.Чух викове и тръгнах да търся источника им.Накрая намерих Джес която викаше и Джен припаднала
-Добре ли си?-попитах Джес и клеках до Джен като вдигнах на ръце.
-Джен чуваш ли ме?-попита хя тихо.Целунах я нежно по усните и няколко минути след това тя се свести.

Боже! Събудих се и видях Майк.
- Да се махаме от тук моля те - казах като не исках да го пускам. Бях много уплашена, прекалено много май треперех малко. Погледнах срещу мен и видях Джес. Тя също беше много уплашена и пребледняла. Въртеше ми се главата все още. Това място беше ужасно!

-Добре.Хайде.-казах аз.-Можеш ли да вървиш?-попитах Джен и тя кимна.Пуснах я на земята и ние се запътихме към вратата.Това място настина не беше приятно.Беше като някакво мазе.Стигнахме вратата която беше заключена?!Изритах я и тя падна.Тримата изкочихме на вън на слънцето.