Стаята по Английски

Влязох в стаята по английски. Седнах на едно свободно място. До мен нямаше никои което ме радваше. След няколко минути влезе Ерик и седна до мен.
- И ти ли имаш час по английски? - попитах учудено.

- Да - й казах. След малко влезе учителя и започна да преподава. Тя го гледаше съсредоточено и от време на време си записваше. Мина цяла вечност докато свърши часът или поне на мен така ми се струваше. Тя беше казала че няма повече часове след този. Аз имах още един.
- Аз имам и час по Френски ако искаш да се срещнем после ела в кафенето което е тук на близо. - й казах и тръгнах към стаята по Френски

Влезнах в стаята, нямаше почти никого.Седнах на една свободна маса и свалих раницата или чантата или каквото там беше.Извадих учебниците и ги разтворих на масата.Минутка по-късно влезна и учителя.Започна да записва упражненията ни на дъската.Преписвах след него и от време на време оглеждах помещението.
Не бях достатъчно съсредоточена и на няколко пъти се наложи да преписвам изреченията си наново, но накрая забравих за всичките неща от вчера и започнах да работя по задачите.Накрая учителя започна да говори за изразите които се използват в разговорната реч и повика двама доброволци да покажат примерен напринуден диалог.
-Hey!What's up?how are things going?
-Hi.Well, not very good.
-Why, what happened?
-My mum..she left us.Yesterday, she just left.I found only a sheet of paper in which she says that she will never come back....Ха, защо се сещам за Джен?и тя си замина просто така.написа една бележка и дори не пожела да се сбогува с мен.Мамка му, защо си тръгвна?!Всичко беше толкова наред, какво се обърка?Когато я видях последно тя...беше ядосана, но не мисля че би си тръгнала заради някакъв идиот.Не вярвам, трябва да е нещо по-голямо.е.Много голямо, че да реши да си тръгне.да не би Майк да е направил нещо или пък Ерик.Той се размотаваше с нея напоследък.Май трябваше да го намеря и да си поговорим хубаво, защото когато аз я оставих, не беше в настроение "ще си тръгна за винаги от тук".Нямаше да оставя нещата така, щях да разбера защо си е тръгнала и най-вече къде е сега.

Влязох в час по английски. Не познавах никой ,това ме плашеше ,но ме и успокои. Чудех се дали този час ще бъде както всички останали .Скучен, бързо минаващ ,и разбира се без да науча нищо ново...Но все пак бях нова ...Може би в първите 2 седмици хората щяха да бъдат любопитни коя съм ...Не ,че имах намерение да им разскривам .Ако някой се интересуваше ,щях да направя както винаги - любезно да отговарям на въпросите им ,без да завързвам разговор. Какъв беше смисълът да го правя... В крайна сметка скоро всички щяха да ме намразят...

Звънецът би. Гледах да избягам колкото се може по-бързо ,мисълта да остана дори и минута повече ме задушваше. Отидох в тоалетната бягайки ,когато се озовах затворена в малката кабинка осъзнах ,че се държа глупаво. Нищо нямаше да ми стане ако се запозная с 1-2 човека ,па дори и да ме намразеха... Пуснах mp3 player-а си и стоях така докато не би първият звънец ,въпреки че страдах от клаустрофобията .