Кафене "Paris"

Помъкнах Аш в кафене "Париж".Щом влязохме седнахме на едн амаса и аз започнах да говоря:
- Виж знам , че сигурно е много изтъркано да се ходи по кафенета , но предположих , че ще искаш да пийнеш нещо топло - погледнах го леко извиниелно.

Усмихнах и се насреща.
- Няма проблем, права си. - Сервитьорката дойде и аз се обърнах към нея.
- Искам едно кафе,моля. - Тя се усмихна и се обърна към Ема.
- Е ти какво ще пиеш? - попитах я и си сложих ръцете на масата.

- И за мен едно кафе - казах на сервитьорката.
Обърнах се към Аш като си ооправих шапката.Много обичах да нося шапки.Рядко излизах без шапка.
- Е , предполагам , че ще искаш да знаеш нещо за мен , тъй като нали ще живеем в една къща и така нататък, тъй че питай.Ще ти отговоря честно на всеки един въпрос.
След казаното го погледнах и за момент потънах в лешниковите му очи , но бързо отколних погледа си.

- Разкажи ми всичко за теб! -усмихнах се съблазнително и подпрях глава на ръцете си сякаш бях малко момиченце което щяха да му четът книга. Защо исках да знам всичко за нея и аз незнам ?

- Ами , добре - усмихнах му се.беше толкова сладък.
- Родена съм в Париж , в богато семейство.Баща ми е французи.като малка с родителите ми заминаваме за англия , където живея ,но всяко лято идваме тук.След като завърших гизмназия дойдох да уча тук.Говоря много добре френски и обичам да съм сред хора.Не мога да стоя сама вкъщи.Почвам да се притеснявам, - засмях се.

Засмях се.
- А имаш ли някакви приятели тук? - попитах я.Малко ми стана неудобно,че я питам така,но просто имах нужда да я опозная.Кфетата пристигнаха и аз сложих всички 3 захарчета вътре. Разбърках и отпих една глътка от чашата. Кофеина мина през мен като гореща вълна. Беше толкова приятно. Усмихнах се и я погледнах право в очите очаквайки отговора и.

- Ами имам , но те не са в страната.Заминаха да учат другаде.Малко кофти , но каово да се прави - усмихнах му се .
Донесоха кафето и аз си сложих захар.Отпих глътка и се насладих на вкуса.

- Е, погледни го от добрата страна. Сега ще си намериш още много. - Усмихнах се и отпих от кафето. Не се бях замислял,че аз винаги бях усмихнат. Рятко се намираше нещо да смъкне усмивката от лицето ми.

- Да прав си.Наистина ще намеря много приятели - усмихнах му се.
Толкова беше сладък и усмихнах , а очите му - ооооо какви очи.Отново потънах в тях и направих физиономия на влюбено момиче без да се усетя.

Леле този поглед направо ме разтопи. Ако се слушах всеки път какво си мисля сигурно щях да си помисля че имам момичешки наклоности. Но не беше така. Това момиче наистина ми харесваше. Погледнах я със същия поглед,но не издържах дълго и се засмях.
- Колко сладко! - възкликнах преди да мога да се спра. Олеле къде ми беше акъла ако се отдръпне?

Смехът му ме накара да се оттърся.Леле сигурно се бях изложила.Ами сега.какво ще си помисли за мен?Сведох поглед към масата и отпих отново от кафето.Притесних се и определено си личеше.Взех лъжичката , за да си добавя още захар , но се случи така , че лъжичката изхвърча от ръката ми и без да искам бутнах чашата и съдържанието се изля върху масата.
- Съжалявам, много съжалявам - помислих си , че можа да е капнало върху блузата му.Отворих чантата си и извадих ностни кърпички,Започнах да подсушавам масата.

- Хъх...няма проблем. Спокойно. - засмях се и взех една кърпичка от нея. Добре че не ме поля с това топло кафе,защото неми се мислеше какво би станало.
- Извинявай, май аз бях виновния за това. - усмихнах се и се захванах да бърша масата.

Усмихнах му се.
- Амаче ден , а ?Първо пребити съквартирантки , а след това маса полята с кафе - засмях се.
Заподсушавах мастаа редом до нео ,когато ръцете ни се докоснаха за момент.Усетих лек електричен ток по цялото си тяло и спрях за момент, но после се върнах към подсушаването.

- Оо да. Страхотен е ! Но аз не съжелявам за него. Както не съжелявам,че дойдох тук. - усмихнах се закачливо и отново седнах на диванчито около масата. Сервитьорката дойде и доизбърса масата.
- Искаш ли да ти поръщам ново кафе?

- Няма нужда.Не искам отново да полея нещо - засмях се.
Погледнах го и замалко отново да се замечтая като преди малко.
- Къде другаде искаш да отидем?

"В стаята ми!" Боже добре че не го казах. Щях да я побъркам а най лошото...да избяга от мен. Усмивката ми посърна,но бързо я въстанових.
- Ам...незнам предложи ти, все пак ти познаваш града. - засмях се и я погледнах миличко.

Какъв сладък поглед.Направо ме разтапяше.Примигнах няколко пъти и изведнъж се сетих:
- Трябва да отидем до Айфеловата кула.Да си в париж и да не я посетиш е ужасно.Можем да се качим до горе или само да се разходим около нея.Зависи с колко време разполагаме и дали искаш - усмихнах му се закачливо.

- Разполагам с цялото време на света. И наистина бих искал да се качим горе. Води ме! - усмихнах се хитро и и се оставих да ме води където си поиска.