Кафене "Flower"

Заведох Алекс и Бони в кафенето. Седнахме на една маса и повиках сервитьорката.
- За мен едно капучино моля.
- Разбира се госпожице. А вие какво ще желаете? - тя попита Алекс и Бони но те бяха твърде заети да се гледат.
- Алеееекс Бонии ехооо - почнах да им викам

- Хайде разкажете нещо за вас. Все пак трябва да се запознаем. Аз съм от Маями на 19 години. Обичам да слушам музика. Само да ви предопредя че когато съм ядосана стигам до крайности

Алекс още не си бе поръчал нищо и сервитьорката каза,че ще се върне с поръчите ни и тогава ще вземе неговата ако е готов.
-Ами аз съм на 18 от Лондон.До 17 годишна възраст учих в Лондон,но на родителите им им писна от мен и ме пратиха да уча в Германия,но там не ми хареса и естествено направих всичко възможно да ме върнат обратно,но после ме изпратиха тук в Париж.Нямам братя или сестри едно дете съм..родителите ми само работят..не си говорим много.Даже не веднъж са ми казвали,че ме мразят..така,че..да се каже вие сте ми семейството сега..или семействот окоето някога съм имала.Се пак ще живеем заедно..едно семсйтво ще сме или нещо подобно-усмихнах се мило.И си огледанх бавно.
-Е кажете нещо още за вас.

За малко да се разплача от думите на Бони. Тя още не ни познаваше а ни възприемаше като нейното семейство. Стана ми много мъчно. Изтичах в банята да се измия. Бони сигурно се беше притеснила защото тръгна след мен...

Тръгнах след Джен в банята.
-Хей както има-казах и я прегърнах защото тя вече плачеше.
-Защо плачеш-пипитах и извадих пакет сухи кърпички от джоба на суичара си.Извадих една кърпична и и я подадох.
-Хайде избърши се и да се връщаме,че и Алекс да не нахлуе в женската тоалетна-исках да я разсмея с нещо,но това никога не ми се е отдавало в нова компания.

След като Бони ме прегърна я стиснах силно. Беше ми мъчно за нея. Как може родителите ти да ти кажат че те мразят? Та това е непоносимо!
- Ти отивай при Алекс аз идвам след малко. - й казах но тя се учуди и нейскаше да си тръгне.
- Тръгвай бе добре съм. Проста искам да остана малко сама.

Не ми се искаше да я оставям,но тя настоя.
-Добре,но ако не се върнеш до 3 минути идвам при теб.Излезнах от тоалетната и седнах на стола си.Алекс беше се замечтал някъде.
-Алекс-повиках го и никакъв отговор
-Чуваш ли ме?Ехо-и след тези думи -никакъв отговор.Явно нашия..главно мой засмях се на ум красавец витаеше някъде из облаците.Погледнах към вратат на тоалетната и после отново към Алекс.Сервитьорката донесе поръчката ни и погледна Алекс
-Той още не е готов-казах и извъртях очи.
-Ако може по-късно пак да дойдете.-сервитьорката се съгласи и отиде да обслужи съседната маса.

След като се измих се върнах пак при Бони и Алекс. Той се беше замечтал а Бони постоянно гледаше към вратата на банята.
- Тук съм. И не се притеснявай, добре съм - й казах и й се усмихнах. - Просто когато става дума за родители и деца, съм много чувствителна... - казах срамежливо

Вече бях в града и исках да се поразсея.Отидох в някакво кафене, но по някаква случайност сервитьорката ме заля с кола и ми се наложи да отида до тоалетната и да се оправя.Реших, че може да се лиша от якето си и го свалих, но по дяволите, не можех да махна петното.Влязох в една от кабинките и започнах да блъскам по стената.Ако онази сервитьорка ми се мернеше отново пред очите щях да я...нямаше да й е приятно.Излязох разярена от тоалетната и потърсих с поглед масата на която бях седнала, е сега беше заета от две момичета и едно момче.Денят ми ставаше все по-хубав!?запътих се на там.Дали да ги изгоня?Изведнъж дочух, че си говорят да деца и родители или нещо подобно.Май едно от момичетата бе плакало.Е не можех да ги накарам да станат, не и точно сега.Просто седнах на свободния стол и ги загледах.
-Здравейте.-засмях се аз.-Това по случайност е моята маса, така че нямате против да си стоя тук, а?

-Добре..начи около теб няма да говоря за родителите си.-усмихнах и се мило.
-Е явно сме само ние..този красавец се замечта на някъде-изпуфтях с досада.Кафенето не беше много пълно и чак сега го забелязах.Отпих от шейка си който тукощо донее сервитьорката.
-Хубав е-казах по скор она себеси отколкото на другите..тоест на Джен.Към нас се приближи момиче ,поздрави ни и каза,че това е нейната маса.
-Ами..незнаехме,че е твоята ..извинявай-казах и я погледнах,а после погледа ми мина съм Джен.
-Ако искаш седни при нас..ил иако дъуржиш да не седиш до замечтания тип..аз ще се преместя до него-нямах против да седна до Алекс,но кофтито е,че нямаше да се гледаме като тъпири през цялото време.Явно това ще ни е първата работа всеки ден.

-Всъщност тук ми е добре, но ако държиш да седнеш до гаджето си ще стана.-усмихнах се добронамерено.Като се замисля май ми беше доста трудно да се усмихвам точно сега.Якето не беше скъпо, но бях работила за него цял месец.накрая се осъзнах, че се цупех на нищото и се върнах към разговора.
-Аз съм Джесика, между другото.

- Извинявай незнаехме че е твоята маса. Ако искаш ела да седнеш ние нямаме нищо против. Ще те помоля обаче да извиниш Алекс, той нещо лети във облаците. - казвайки тези думи се засмях. Явно момичето беше изнервено...
- Аз съм Джен приятно ми е.

-Няма нищо, тъкмо ще се запозная с някой.-отново се усмихнах, досаждах сама на себе си.Ужас!Никога не съм се харесвала така.
-Е от тук ли сте момичета?-запитах и сервитьорката обслужваща тази маса се доближи.
-Аз искам една кола и моля, този път не я разливайте върху мен!-заядох се аз.Никак не ми допадаха такива непохватни сервитьорки, а особено ако деня ми не бе от най-добрите.

-Не ми е гадже-казах и се нацупих.Това момиче искаше да се заяде с мен или какво.
-А и ако толкова държиш да си стоиш там..стой си-казах все още нацупена.Дори не ми беше до това да се представя.
-И междодругото аз съм Бони-казах и отпих от шейка си ядосано.
-И не съм от тук-вече почна да ми минава..небях толкова бясна.

- Не ние днес пристигнахме. Живеем заедно в една вила и така се запознахме. А ти откога си тук? Познаваш ли Париж? - почнах да я разпитвам и след това погледнах Бони която гледаше Джесика учудено.

Докато Джен чакаше Джесиак да отговори аз се забелях през прозореца.Колите минаваха бързо,а хората се движеха бавно.Едно кученце стоеше пред магазина отсреща и изглеждаше тъжно.Загледха се в него.Малко момиченце тръгна към него и го погали.Майката на момиченцето влезна в един от магазините за хранителни стоки и се върна с храна за кучета която даде на кучето.Какви мили хора.То тръгна след тях..дано да си го приберат казах си.Гледах през прозореца и се замечтах и аз на някъде.Погледа ми се заби в знака СТОП до края на алеята.ЗЗагледах се в него.Незнам защо,но точно той хвана окото ми."Какво ли щеше ако бях сама с това имение..и въобще не се бях запознала с Джен и Алекс..сега щях да седя сама тук..или по-точно нямаше дори да знам за кафенето" въздъхнах и преместих погледа си над едно котенце пресичащо улицата.Котето скочи на първия етаж на близкия блок и влезна през прозореца."Ако бях котка" казах си аз "Сиорно живота им щепе да е по-лесен".

Погледнах Бони. Тя се беше отдала на мислите си. Почнах и аз да си мисля за всичко това което ми се беше случило през последните часове... Намерих си двама нови приятели, които със сигурност се харесват.Бях забелязала че Бони е доста срамежлива е едва ли щеше да събере кураж за да каже на Алекс. Той беше хубав но определено никога не бих се влюбила в него. По скоро бих се сприятелила както стана сега, но нищо повече. Изглеждаше добро момче и Бони със сигурност го заслужаваше... Аз щях да направя всичко възможно за да ги събера...
- Искате ли да се поразходим някъде? - попитах. Алекс каза че иска да се прибере във вилата за да си почине...

-Ами да може.Погледнах Алекс който отново беше замислен.
-Нека а тръгваме.-повикат сервитьорката
-Аз черпя-усмихнах се и и дадох пари.Двете с Джен излезнахме от кафенето.