Кафене "ΕRNEST"

Не можех да стоя в къщи там се задушавах. Влязох в едно кафене.
- Какво ще желаете?
- Едно капучино моля

Прибрах се вкъщи и оставих игуаната, но не можех да стоя в онази голяма къща.Всичките тези стени и празни стаи ме потискаха.Излязох навън, въздуха беше студен и ми се стори доста ободряващ.Хареса ми, тръгнах по улицата и скоро стигнах някакво кафене.Изглеждаше спокойно и нямаше много хора.Влязох вътре и се огледах за маса.Имаше толкова свободни, докато не видях Джен.Седеше сама и май беше умислена.Приближих се.
-Свободно ли е?-попитах съвсем тихо, но пък достатъчно високо, че да ме чуе.

- Разбира се, сядай - и казах.
После отпих то капучиното което току що беше донесено.
- Какво ще си поръчаш? - попитах потънала в мислите си

Дръпнах стола назад и седнах.До нас се доближи една сервитьорка и ме загледа пълна с очакване.
-За мен кафе.Чисто, черно и много силно.-усмихнах й се аз.Чувствах я близка, и тя като мен работеше за да изкара парите си.Жалко, не всеки се ражда богат.
Тя си тръгна и аз отново погледнах към Джен.
-Какво има?Нещо не си на кеф, а?-попитах ухилена, но често казано не ми беше много до усмивки.Изкарах кутията с цигари на масата, но се сетих, че тя не ги харесваше и прибрах изкараната до половина навън цигара.Май нямаше да пуша сега.

- Aми не съм в много добро настроение - казах все така умислено.
Отпих от кафето си и попитах:
- Какво стана с жабата, о извинявай с игуаната?

Засмях се.Пак тази жаба.Колко забавно само.
-Ами нищо, оставих я вкъщи, нахраних я и това е.Виж за това,....а,...ще ти върна парите.Веднага щом имам ще ти ги върна.-усмивката ми не се махна от лицето ми, но пък тонът ми стана сериозен.исках да се изясним, не ми трябваше милостиня.А аз точно така го приемах.

Разхождай се из Париж.Хъм..какво да правя днес.Реших да влезна в едно от любимите ми кафенета.Седнах на една от масите и огледах заведението.Сервитьорката дойде
-Какво да бъде днес.
-Обичайното-усмихнах се.След малко на масата ми беше донесено кафе.Отпих от него и огледах заведението.Нямаше много интересни хора.Погледа ми се спра на две момичета.Червенокоса и блондинка.Да си призная блондинката доста ми хареса,но надали щеше да си падне по мен.Отпих отново от кафето си и продължих да ги гледам..по-точно блондинката.Червенокосата също беше готина,но просто от тук усещах,че не е мой тип.Не,че някоя от двете ще си падне по мен.

Огледах се, не исках да срещам погледа й.Забелязах едно момче което се бе втренчило в Джен.Засмях се и го огледах по-добре.Не беше лош, дори бих казала, че си го бива.Сега погледнах Джен, тя се бе замислила за нещо.
-Хей, Джен, този там ще те изяде с очи.-казах ухилена до уши и го посочих с поглед.Май й бе хвърлил око, по буквално отколкото звучи.

- Kакво кой? - попитах. И след като го видях... Но той беше прекалено хубав... Загледах се в него и сърцето ми почна да бие силно когато го видях да се приближава...

-Здравейте момичета-поздравих ги аз
-Как сте.Аз съм Майкъл-устата ми се разтегна в усмивка.Блондинката ме гледаше учудено..ох дано да ме гледаше така за добро.Червенокосата ми се усмихваше.Аз също и се усмихнах в отговор.

- Ам здравей аз съм Джен - казах на бързо.
Беше много хубав и не можех да спра да го гледам...
- Искаш ли да седнеш при нас? - казан но говорейки със сърцето а не разума си

-Приятно ми е Джен.Да би било приятно.Благодаря-казах и седнах на свободния стол.Отнов осе загледах в Джен.Така се казваше момичето което до сега умствено наричах "блондинката".Имаше хубави очи,но как ли да и го кажа без да я стресна.Тукощо се бяхме запознали и ако и го кажа...сигорно ще ме помисли за някой който..иска само да спи с нея.

- Майкъл много си... - за щастие не казах думата "хубав"! О, Боже! Какво ми ставаше? Той беше толкова хубав...
- Ам исках да кажа че си... Че си много приятен. И много бих се радвала да сме приятели... - казах срамежливо като забелязах че Джес си беше тръгнала...

-Хъм..мерси,а ти си много хубава-казах и се усмихнах.Най сетне го казах и се надявха да не я оплаша.
-Имаш хубави очи-подлетнах преди тя да е казала нещо.

- Благодаря, много си мил - казах срамежливо. Опитах се да не го гледам... Но той ме подлудяваше! Беше толкова хубав... А току що се запознахме...
- Искаш ли да отидем на някое по осамотено място? - тези думи се изплъзнаха от устата ми без да искам...

-Да.Навит съм-усмихнах се.Станах от масата и Джен стана след мен.Сервитьорката дойде и аз и дадох парите.Мойта сметка и на Джен сметката.След малко бяхме вече пред кафенето
-Заведи ме някъде?

- Ами аз не познавам Париж, но много бих искала да отида на Айфеловата кула. Знаеш ли къде е? - попитах като не отлепях очи то него. Та той беше толкова хубав...

Джен ми прати СМС да се видим в кафенето в което се запозахме.Оправих се и сее запътих на там.Поръчах си кафе и седнах на една маса докато я чаках.

Уф цял Париж прекосих за да стигна до това кафене... Влязох и се огледах. Видях на една маса Майк да пие кафе...
- Здравей - казах студено и седнах срещу него. Сервитьорката дойде но аз й казах че не искам нищо и тя си тръгна.
- Амм... Аз много мислих и реших че искам за известно време да сме само приятели... - казах и погледнах през прозореца...След секунди станах от масата и побягнах към вилата

Това момче от бара наистина ме ядоса, ще му го върна.И на него и на Ник, че ме заряза пред бара.И все пак, сега се сърдех повече на онзи, а не на Ник.Него ще си го оставя за десерт.Но това момче няма да доживее много.Тръгнах към кафенето в което работех, не ях ходила дълго и ако не исках да си изгубя работата, трябваше да ида.Влязох вътре и си взех престилката, но май не бе добра идея да работя пияна.А отгоре на всичкото и бясна.Тръгнах из масите и забелязах една групичка момчета.От онзи тип "Мама меси, тате носи", поредните разглезени богаташчета!Мразех такива.
-Здравейте момчета.Какво ще поръчате?-казах аз с усмивка, бях задължена да се разхождам така.Мразех тези проклети правила!
-Искаме две кафета, чисто и със сметана.Една бира, без значение каква и кока кола.-каза единия, а аз записах доловно всяка негова дума.След около минутка, две отново бях до масата и поставях поръчката пред тях.
-Какво е това?-запита друг с доста надменен тон, който въобще не ми хареса.
-Искахме две чисти кафета!-каза той, но момчето което поръча го спря за момент.
-Спокойно, няма проблем.-каза и ми се усмихна, аз се обърнах, но думите на приятеля му ме спряха.
-Това не е поръчката ми!Донеси правилното кафе!-заповяда ми той и започна да се смее, както и този до него.Върнах се на масата и взех чашата с кафето.По дяволите, този няма да се бъзика с мен, няма да му позволя.Вдигнах чашата над главата му и я изсипах, като чувах смеховете на приятелите му.
-Така по добре ли е?Ако успееш да го изпиеш от там, няма да има сметана!-казах аз и се усмихнах нахално, когато чух името си.Някой го крещеше от бара.Беше управителя на заведението.
-Мамка ти!-креснах аз-Мамка ти и на теб!-обърнах се към онзи с разлятото кафе на главата.
-Напускам, по дяволите!Няма да търпя това!-свалих престилката и я хвърлих по управителя.
-не напускаш, уволнена си!-кресна на свой ред той и аз бързо изхвърчах през вратата.Не ми трябваха сега и тези простаци, писна ми вече!Тръгнах по улицата, май вече трябваше да се прибирам.