Парка с невероятната гледка

Отидох в първия парк който намерих.Оле ле и това място беше страхотно! Париж е толкова красив град!В парка имаше една рекичка и над нея един прекрасен мост.Имаше също така много дървета и цветя. Нямаше хора, никои луд не би излязол в парка по това време. Седнах на една пейка и почнах да чета книгата която си бях взела от къщи...

смяната ми бе свършила преди часове и сега просто се лутах без посока.не знаех къде отивам или пък до кога ще вървя, но просто го правех.Накрая стигнах до някакъв парк.Беше красиво, но не парка привлече вниманието ми.На една пейка видях да седи Джен.Ха какво съвпадение, тъкмо си мислех, че ще трябва да даваме показания в полицията.
приближих се и седнах, а тя бе толкова унесена в книгата си, че дори не ме забеляза.Извадих една цигара и запалих.Вдишах дълбоко, имах нужда от никотина и издишах звучно.
-какво четеш?-попитах аз и наруших създалата се тишина.

- А, ти и тук ли работиш? И моля премести цигарата си! - и казах като не отлепях очи от книгата. Не ми се искаше да гледам Джес.
- А защо направо нея угасиш? Въздуха тук е толкова чист не си струва да го замърсяваш - и казах отново като този път погледнах красотата пред мен...

О, моля те, сега стана природо защитничка.Браво, какъв късмет само.
-Добре, добре, изчакай малко.-отдръпнах ръката си и изтръсках все още неизгорялата цигара.Поех още веднъж от нея и я изгасих я пейката.Хвърлих го на земята и настъпих с крак.Май и това нямаше да хареса, но аз не бях от онези еко маниаци.
-как си?Май не ти е на кеф,а?-опитах се за завържа някакъв разговор, но май не започнах много добре.

- Много съм ти благодарна че я угаси. Сега отиди да я хвърлиш в кошчето което е съвсем на близо. - и казах отново.
- Иначе добре съм след като ме прати в болница, направо страхотно! - и казах с престорена усмивка.
Почнах да си чета пак книгата чакайки да се хвърли цигарата. Мразех да гледам цигари!

-Хей, няма да я вдигна.Щом толкова ти пука ти я вдигни.-казах и се нацупих.Наистина не ми харесваше да ми казва какво да правя.Помислих си дали да не запаля още една, но се отказах.Отново щях да пуша сама, а тя просто да присъства там само физически.
-Хайде де, защо ми се сърдиш?-отново я погледнах, но сега сложих ръка на книгата й, за да не чете повече.Това ме дразнеше-че не ми обръща внимание.

- Махни си ръката от там! - и изкрещях и й махнах ръката.
- Не съм ти слугиня за да ти хвърлям боклуците! - с тези думи продължих да си чета книгата...

-хубаво, хубаво.-изсумтях аз и качих ръцете си на облегалката на пейката.Поех дълбоко дъх, чистия въздух беше приятен, но аз все още копнеех за никотина.
-защо се държиш така?Какво съм ти направила?-попитах аз като я загледах в очите които шареха по листите на книгата.дали от тях можех да си свия цигара?По дяволите само това ми беше в главата, проклетия никотин.Защо ли започнах да пуша, понякога проклинам онзи ден.

- Защо ли? Ти ме прати във болница! Какво очакваш? Да ти постелям червен килим ли? - почнах да и викам.
После забодох очи в книгата и тя май много се ядоса...

-По дяволите спри с тази проклета книга-ядосах се и изтръгнах книгата от ръцете й.
-Това, че сме се сбили не означава нищо!Защо не спреш да се цупиш?-изкрещях аз и станах от пейката.
-Виж, забрави.просто забрави, държиш се като дете!-отново повиших тон, но този път по-леко.извадих кутията с цигарите, сега определено имах нужда.извадих една и я сложих между устните си.
-Погледни, искаш ли и ти?-краснах още по-силно аз и изкарах запалката си от джоба.Поднесох я към цигарата за да я запаля.

- Върни ми книгата и угаси проклетата цигара! И не не искам, не съм полудяла още та да почна да пуша! - станах и аз и се развиках.
- Кажи какво искаш от мен!

-Защо се държиш така, Джен?Какво ти става?-заговорих с по-спокоен глас и седнах на пейката.Цигарата ми все още бе между устните и сега я хванах с два пръста.Отдалечих я от устата си и издишах дима.
-Цял живот ли ще ми се сърдиш, че съм те пратила в болница?Ти също ме нарани, счупи ми ръката!-казах й и размахах бинтираната ръка.

- И защо толкова те интересува дали ти се сърдя? И какво по дяволите искаш от мен?!? - почнах отново да и крещя.
Какво ли искаше от мен? Взех книгата от ръцете и и почнах да чета отново. Този път мисля че я вбесих!

Отново ли тази книга?!Започваше да ме дразни повече от нормално!Взех книгата от ръцете й и я хвърлих на земята.След това се приближих се до нея и подпрях ръце на облегалката.Сега вече дишах в лицето й.
-Слушай, малката, престани да се сърдиш!Не ми е приятно, разбра ли?-казах аз почти съскайки, бях бясна.тази книга и тези въпроси толкова много ме ядосваха.Приближих се още съвсем малко и взе още усещах как дишам тежко и зачестено в лицето й.

- Спри да дишаш в лицето ми! И искам да отговориш на въпроса ми: Какво искаш от мен? - я попитах и си взех книгата от земята.
За щастие и нямаше нищо. Почнах отново да чета съсредоточено...

-Как по дяволите четеш, докато говориш с мен?-краснах аз ядосано.Вече ми писна тази книга.обзалагах се че нищо не разбира от написаното, но го прави за да ме дразни.отново седнах на пейката, исках да се поуспокоя и тогава да й отговоря.Подпрях глава на ръцете си и загледах земята.Като се замисля май не знаех защо не искам да ми е сърдита.Просто ей така.
-Знаеш ли, ти си човекът с който съм говорила най-дълго от пристигането си тук.Просто...не искам да...да се държиш така.

- Моля? Нима искаш да сме "приятелки"? Та това е абсурдно! - станах от пейката.
Това момиче да не искаше да се сближи с мен? Та тя ме прати в болница, какво очаква?

Абсурдна?!Това момиче ще ме подлуди!Но няма да й се дам, никога!
-Върви по дяволите!Щом не искаш да се разбираме, така да бъде!-изкрещях аз и също станах.
-Не ми е приятно да ми се сърдиш!Не ме мразиш, тогава защо се дърпаш!-продължих да крещя и размахах ръце, сякаж бяха някакви доводи които щяха да помогнат.наистина не исках да ми се цупи, не ми бе приятно.А имах чувството, че можехме да сме не най добри приятелки, но поне някакви приятелки.Честно казано тя знае най-много за мен от всеки тук в Париж, колко тъжно нали?По дяволите, щом не иска да сме приятели, тогава просто ще си тръгна.Но останах за да чуя последните й думи, имах странното чувство, че няма да са много приятни.

- А, значи сега е на мода да се бием с хората с които искаме да се сприятелим така ли? - и викнах достатачно силно за да ме чуе.
- Изобщо не те разбирам....

-Ти започна, но сигурно не си спомняш, тъй като бе пияна като бъчва.Но нали аз бях там, ще ти помогна с амнезията.-започнах аз с много сърказъм в тона си.
-Знаеш ли, вече не ми пука какво разбираш, не ми се мяркай пред очите!Нито ти нито приятелчетата ти.-креснах аз, сякаж плашех диво животно.дръпнах отново от цигарата си, почти беше свършила.

- Аз ли ти се мяркам? Ако не си спомняш, ти винаги идваш при нас. И "приятелчетата" ми са много по свестни от теб! И спри с тъпата цигара! - се развиках.
После и грабнах цигарата, угасих я и я хвърлих.

Да не би току що да ми взе цигарата?!Ох, никой няма право да ми взима цигарата!Блъснах я, но съвсем леко, само се подмести няколко крачки назад.
-Спри с това!Щом искам да пуша, ще пуша!-отново креснах аз и направих една крачка напред.разперих ръце във въздуха и отново извиках, този път май по-силно и от преди.
-Какво искаш от мен по дяволите?Щом ще продължаваш да се цупиш, аз няма да стоя и да те гледам!Върни се при приятелчетата ти.
Обърнах се и тръгнах по пътеката, но след няколко крачки спрях и подвикнах през рамо.
-И да знаеш, и те не струват.-кратка пауза-Точно като теб!

- Благодаря за прекрасните думи - викнах иронично.
После си седнах пак на пейката и започнах да чета книгата. Още беше рано но аз исках да постоя още малко.Изведнъж видях Джес да се връща отново , какво ли искаше?

Тя отново седна на пейката и се зачете, по дяволите как можеше да чете точно сега?!Върнах се при нея и бързо изтръгнах книгата от ръцете й.След това я хвърлих силно и я запратих надалеч.
-по дяволите!Престани с тази книга!Ако искаш да ти се извиня няма!Но просто не искам да продължаваме така!-изкрещях аз и се обърнах.Сега вече наистина щях да си тръгна, без да се обръщам и да я чакам да ми отговори.