Райско местенце!

Дойдохме с Роки във един парк който видяхме. Уау беше повече от прекрасен. Роки се развълнува много и започна да тича и да се радва на природата. Аз седнах на една пейка и... Не издаржах, потекоха сълзи от очите ми... Роки дойде и се гушна в мен. Ах как исках сега някои близък човек да е до мен...

Заведох Джен и Роки в един парк който много харесвах и се надявах и на тях да им хареса.
-Това е едно от любимите ми места-казах и целунах Джен която държеше каишката на Роки в едната си ръка,а другата и ръка беше в моята.Слънцето печеше,а в парка се чуваха песните на птиците.Лек ветрец подухваше от време на време.

-Tук бяхме идвали един път с Роки. Найстина е прекрасно! И има толкова красиви цветя. - казах и се загледах в тях. После свалих каишката на Роки. Майк ме загледа учудено и аз му казах:
- Няма да избяга спокойно. Просто мрази да е на едно място. Иска да бяга и да се радва. Никога не бих му развалила това удоволствие - казах и погалих мило Роки.
Като варвяхме хванати за ръка видях едно прекрасно цвете, което никога до сега не бях виждала. Приближих се и го помирисах, миришеше приказно!

Хъм тук за жалоср беше забранено късането на цветя.Видях,че тя се загледа в едно цвете..трябваше да проуча кое е то и да и подаря.Седняхме на една пейка.Пейката се намираше под сянката на едно дърво и заобиколена от храсти.Срещо пейката имаше малко езерце заобиколено с най-различни зветя.
-Тук е много хубаво-усмихнах се и погледнах небето.Слънцето блестеше доста силно е яво се очертаваше хубав ден.

- Да така е. - загледах се в цветята и дърветата. Каква красота. Изведнъж до мен се доближи едно момче най вероятно на 19 години.
- Здравей, искаш ли да отидем на кафе? - ме попита.
- Амм... - не знаех какво да отговоря...

-Приятел тя е с мен.Не се хаби-казах на типът който предложи на Джен да отидат на кафе.
-Е добре.Чао маце-каза той и се отдалечи с ръце в джобовете.Седах на пейката тъйкато се бях изправил за да разговарям и то наистина се оказа разговор с този.Бях леко изнервен и да си призаня ревнувах.

- Хей защо си такъв? Поредният глупак. Нали знаеш... - казах тъй като видях че Майк е малко ядосан и му се усмихнах. После взех Роки и го погалих...

-Просто съм малко ревнив това е-казах и я целунах.Погалих Роки който след минути гонише гълабите и душеше цветята.

- Вие мъжете сте такива, какво да се прави... - казах. В парка беше хубаво но нямаше какво да се прави...
- Е, Майк кажи ми нещо за себе си...

-Хъм какв ода т икажа.На 19 съм..казвма се Майкъл.Живял съм в Маями.Родителите ми постояно работят.Единствено дете съм,но най-добрия ми приятел Лукас ми е като брат-усмихнах се
-Разкажи ми повече за теб Джен.

- Ами и аз на 19... От Маями, и моите родители са се отдали на работата си... Имах една сестра но тя... Тя умря преди 3 години. На никoй не съм казвала и моля да го пазиш в тайна... - като казах това потекоха сълзи от очите ми...

-Съжалявам-казах и я прегърнах.Ужасно е сестрати да умре.
-Знам какво е-казах.
-С Лукас познавахме едно момче Кристян-още я прегръщах,но забих очи в земята
-Той ни беше като брат.Бяхме тримата..докато Крияснят не го блъсна кола за да ме спаси..щях иначе аз да съм мъртав сега,но нека да не ни налягат тъжни мисли-избърсах сълзата и.Неисках да се сещам за Кристян.Инцидента стана преди 4 години..и аз бях виновен знаех го.Бях хлапак и Кристян ме защити.Ако аз..просто..онази нощ..винаги ще помня.

- Какво е станало? Кажи ми - му казах учудено. Беше ми мъчно да си спомням за сестра ми но какво да се прави... Такъв е животът.
- Моята сестра постоянно боледуваше... Тя беше на 20. Получи рак и... - не издържах и стиснах Майк по силно плачейки...

-Спокойно-казах и предърнах Джен
-При нас ли..ами аз и Лукас се бяхме напили след един купон бях на 15 както и Лукас.Кристян обаче бе най-голям от всички ни.Беше на 18.Беше като наш по-голям брат.Та както казах бяхме се напили и пресичахме една улица..малка улица късно вечер.От завоя към нас полетя кола с наистина висока скорост и тогава Кристян ме избута и колата го блусна.-притиснах Джен към себе си.
-Той ми спаси живота..аз..-забих поглед в земята.

- Не си виновен... Той е направил нещо изключително добро... Недей да се обвиняваш. Понякога в живота ни се случват ужасни но и понякога прекрасни неща. Като например че се срещнахме... - му се усмихнах. Не исках да се чуства виновен. Трябваше да съм силна...

-Така е любов моя-целунах я.
-Ако не беше Кристян сега нямаше да съм тук с теб.-усмихнах се.Кристян наистина ми липсваше..той беше моя по-голям брат докато Лукас..беше като брат близнак.От Кристян винаги можеше да се научи нещо..

- Знаеш ли? Хайде да отидем някъде да се забавляваме. Станали сме по скучни и от... Хайде да оставим Роки и да ме заведеш на някое хубаво място... - казах, хванах го за ръка, взех Роки и тръгнахме към вилата...

Отправих се към най близкия парк. За мои "късмет" беше същия в които ме заведе Майк. Но какво значение има? Приближих се до пейката която бяхме седнали.
- Здравей - чух глас зад себе си. О Боже беше предишното момче което ме покани на кафе.
- Пффф! Ти глупав ли си? Не разбираш ли че искам да ме оставиш на мира? Айде умитаи се! - му викнах, той се стресна и си отиде. Аз почнах да се разхойдам из парка...

След около половин час се събудих, по дяволите сега пък не ми се спеше.Но пък бях много по-добре.Изкарах мотора[url][/url] си и тръгнах нанякъде.Не бях го карала от доста време и малко ми се опъна, но после му хванах цаката.Сетих се че Джен ще е някъде в някой парк и реших да я видя.Слезнах от мотора и го забутах, когато видях Джен да върви безцелно из парка.настигнах я бързо и я зоговорих.
-Хей, Джен, здрасти.-отново се ухилих, а после се засмях-Как е?Къде си тръгнала така?

- А не никъде. Ти нямаше ли да спиш? - попитах и я погледнах. Изглеждаше по добре...

-Ами не ми е нужен много сън.-засмях се пак, какво ми ставаше, смеех се на всичко.
--Е, искаш ли да идем някъде да пийнем нещо.-ухилих се, та аз до сега лекувах махмурлука си от вчера.

- Добре... - казах с безразличен глас. Нещо не бях в настроение... Тя ме поведе някъде