Парка с реката

-Ъ Алекс.И аз те харесвам,но не ми се вярваше,че можеш да харесваш..идиотка като мен-казах.Леле как можах да каза точно това.Каква идиотка съм.
-Дори в момента говоря глупости,е това,че те харесвам не е глупост,но всичко друго.-накрая реших да млъкна.Стиснах ръката му и се притиснах по близо до него.Задуха по-силен вятър,а аз се притиснах още по силно,а накрая го целунах по бузата.
-Ти си смело момче Алекс,да признаеш на едно момиче,че я харесваш е смело..стига да я харесваш истински..и отново почнах да дрънкам глупости..трябва да млъкна-засмях се и сложих едната си ръка на устата.

-Еми ..от Лондон съм на 18.Нямам братя или сестри.Родителите ми са богати и постояно работят-извъртях очи и продължих
-Израснах сред бавачки,но нямах нужда от тях.Когато създавах проблеми единственото което чувах е "мразим те.за какво се роди.само проблеми създаваш".Не съм изпитвала чувството любов..много пъти.Даже е съвсем рядко..ако някога съм го изпитвала..тоест някой към мен.С енда дума родителите ми ме мразят.Не ми позволяваха да се занимавам със спорт..или да ходя по купони така си развалях успеха.-поех си дъх и продължих
-На 17 вече тутално им писна от мен и ме пратиха в Германия където не ми хареса и направих всичко възможно да се върна.И успях..там нямаше какво да ме спира.Те изнервени,че съм си отново у дома ме пратиха тук в Париж.И ето ме сега..с теб тук в парка и с Джен в една къща,а по ряно на деня седяща в кафене на масата на едно момиче на име Джесика-казах и се усмихнах
-Разкажи ми за себе си?

-Да приличам си,а междо нас..незнам.-казах тъпо.Притиснах се към него и го хванах за брадичката и погледа му серща моя.Целунах гомило и се отдръпнах с усмивка.
-Дано нямаш против-изръсих като пълона идиотка.

Паркът с реката беше едно невероятно място.Точно там оптидохме с Аш и Джак.Аш пусна Джак да бяга и след малко се заиграха.аз стоях отстрани на една пейка и им се радвах.Играеха си на върни пръчката и двамата в момента дърпаха едн апръчка.Кучето с уста , а Аш - с ръка.Беше оспорвана битка, но хъските се оказа по-хитро и в момента , когато Аш ме погледна и отпуснахлеко хватката си ,джак дръпна пръчката и избгяга настрана , оставяйки стопанина си да лежи на тревата.Затичах се към Аш.
- Добре ли си - попитах го.

- Да добре съм. - казах през смях. - Кучетно ми знае слабото място и се възползва от това. Не го е срам. - засмях се отново и подадох ръка на Ема. Тя ми я хвана здраво и се опита да ме вдигне,но аз я дръпнах рязко и тя падна върху мен. Джак се завтече среещу нас и започна да скача и да лае весело. Явно много му се играеше.

Засмях се.
- Определено знае - не се сдържах и го целунах.
Той ме прегърна и също ме целуна.Джак продължаваше да скача покрай нас и като видя , че не му обръщаме внимани езапочна да се бута в Аш.леле каквпо куче.

Бях седнал на тревата а Ема в мен. Джак се забута в мен и аз го сложих между нас.
- Много ревнува. - засмях се и го погалих като гледах Ема. Тя се засмя и също започна да го гали. Беше толкова приятно че чак не ми се искаше да свършва този момент.

- Кучета са умни животни - казах и продължавах да галя Джак.
Иглеждаше доста доволен от това , че му обръщаме внимание.Забелязах пръчката и с рязко движение я взех и хвърлих надалеч.Джак затича към нея като остави мен и Аш сами.
- Е отново сме сами - засмях се. - Как искаш да се възползваме от следващите 30 секунди?

Усмихнах се и бързо увих пръсти около лицето й и я предърпах към себе си, за да я целуна.Но кучето беше твърде бързо и не успях. Джак се шмугна между на и не ми даде възможност. Засмях се.
- Ах ти....остави ни малко сами. - отново се засмях и хвърлих пръчката още по далече. Джак се затича а аз побързах да целуна Ема.

- Голям е сладур - казах на Аш след целувката.
- Знаеш ли това бяха най-хубавите два дни в живота ми.Никога не съм била по-щастлива от сега.
Джак дойде и аз го хванах с ръце и го притиснах до себе си.Така поне щеше да седи спокоен за минута - две.Погледнах Аш в очите и се потоших в тях.

- Мхм, но ти си по сладка. -засмях се и погалих Джак. Тя все още седеше в мен и притискаше Джак. Неможех да се приближа и да я целуна,защото рискувах да смачкам Джак.
- Къде ти се ходи? Ако искаш ще останем тук, не ми пречи. - усмихнах се и сложих зад ухото си един кучур коса.

Пусанх Джак и отново му хвърлих пръчката този път малко по-далече.
- Предпочитам да останем още малко тук и да се насладим на момента.
Приближих се до него и го целунах.

Отвърнах на целувката и,но тя се облегна твърде много и аз паднах а а тя направо легна на мен. Засмях се и отместих един кичур от косата и който ми влизаше в очите.
- Значи аз си махам моята коса да не ми пречи и твоята решава да копира и да ми бръкне в окото. - засмях се и я целунах. Няколко хора минаха и ни изгледаха странно.Добре де то наистина си беше странно,но поне за тях.Не мен ми беше добре така, жалко че Джак скоро ще дотича с пръчкта и ще започне да ни обикаля с весела крачка.

- Май така изглежда - асмях се на свой ред.Получихме няколко страни погледа , но няамше значение.И двма се забавлявахем и се чувствахме много добре един върху друг или поне аз се чувствах добре.Махнах кичура , който влизаше в очите на Аш и после махнах един негов кичур.В този момет мина някаква група момчета и започна да подсвирка.

Намръщих се. Най много от това мразех хората които завиждат или се правят на голямата работа.
- Хей, сладурано защо си се лепнала за него. Ела при нас. - подвикна един от групичак и се засмя гръогласно. Ема се намръщи,но не им каза нищо.
- Хай, внимавай с приказките. - обърнах се към момчето. Той се направи все едно го е страх. Коментираха отново и отново,но аз се правех,че не ги чувам.

Тези момчета ме притесняваха.Станах от Аш и седнах на тревата.Джак дойде и го прегърнах.Забих поглед в земята.Исках тези нахалници да се махнат.Явно те не сиакха затова станах и дръпнах Аш за ртъката като се насочих към другата част на парка.Джак възнегодуваше в ръцете ми , но нямаше да го пусна , докато не се отдалечим достатъчно.

- Какво правиш? Бягаш от тях. Ще си помислят че сме страхливци,за да се изправим срещу тях. - ускубнах се от хватката и се спрях. Джак се ускубна от ръцете и и тръгна да бяга радостно из поляната. Седяхме дълго време и се гледахме така.

- Не искам да се замесвам в неприятности - казах му сериозно.
Дали не беше прав?Може би просто съм една страхливка.Онези пак дойдоха към нас и този път реших да им се опълча.
- Виж не искам да има нищо общо с теб , тъй че се разкарай - казах на лидера им.

Онзи се засмя и повтори репликите и. Приближи се до нея и я хвана през кръста. тя тръгна да се дърпа,но той не я пусхаше. Какво му ставапе на този човек. Юмрука ми се насочи точно в лицето му и той залитна леко. Вече беше пуснал Ема и се насочваше към мен. Никога до сега не бях почвал бой. Сигурнозащото просто не се заслужаваше да се бия. Ема крещеше да спра,но аз сякаш бях друг човек. Биехме се така докато не дойдоха няколко полицая и не ни разтърваха.
Резултата от боя...Една насинено око и кървяща устна а на него, може би сцупен нос. Полицайте ни оставиха като заведоха групичката на някъде. Седнах на една пейка придържайки ръка към окото си. Ема седна до мен и махна ръката от лецето ми ,за да види добре какво са ми сторили или по точно какво аз си сторих.
- Хайде да се върнем в вилата. Трябва да му сложа нещо студено. - усмихнах се тъжно на Ема и станах.

Отидохме с Роки в парка с реката. Пуснах го да бяга. Аз започнах да тичам като си сложих слушалките за да слушам музика. Пуснах си тази песен...