Реката Сена

Заведох Алекс на реката "Сена". Там беше малко студено но пък за сметка на това прекрасно! Седнахме на една пейка до реката. Виждаше се и Айфеловата кула. О найстина беше страхотно!Около цялата река имаше лодки.
- Оу найстина е повече от прекрасно! - продумах след дълго мълчание...

- Права си - казах и се усмихнах. Наистина беше невероятно.

Вече беше 7:00. Когато Алекс не гледаше пратих тайно СМС на Бони за да дойде. Беше будна или поне така се надявах...
- Имам една изненада за теб. Тя ще дойде скоро - му намигнах и продължих да се наслаждавам на гледката...

След няколко минути бях при реката.
-Хей Джен-казах и и помахах.О там беше и Алекс
-Здравей Алекс-казах,а той замълча и отбягна погледа ми.Боже какво му ставаше
-За какво ме повика-обърнах се към Джен.Щом Алекс не иска да ме гледа и аз неискам да го гледам.Нацупих се,но вътрешно.

- Ъъъ аз... Трябва да тръгвам. Ще се чуем после. И Алекс спри да гледаш земята.Чао! - при тези думи си взех чантата и направо изхвърчах за някъде не знаех точно къде. Дано вече се съберат иначе ще трябва да ги събера на сила! О Боже!

-Не,а ти на мен-казах и отново исках да срещна погледа му,но той гледаше реката.
-Алекс..защо неискаш да ме поглоеднеш-казах с по-силен тон.

-Мерси-казах и се вгледах в неговите
-Ти също..-той беше доста близо до мен и се изкошавах да не го прегърна.О боже..какво щеше да стане ако го прегърна не ми се вярва..края нс вета.Пристъпих напред и обвих ръце около него.

Тя ме прегърна, аз нея също. Погледнах часовника си и осъзнах, че е време да се запишем в университета.
- Май трябва да тръгваме към университета. - казах и извъртях очи, след това я погледнах.

Бях се разбрал с хората на Пол, къде да се срещнем и след няколко минути бях при тях. Мястото, което избраха за срещата, ме изненада, но не споменах нищо.
- Хей...ето го и него...Как си Никс...?
С усмивка ме посрещна Джак, а когато се приближих достатъчно се зрависахме. Явно за тях все още бях стария Никс...
- Добре...Пол беше казал, че след няколко дни ще е готово всичко, как сега...след ден и половина вече сте готови?
Не се заяждах, но се усещаше иронията в гласа ми. Нямах намерение да се държа гадно с някой от момчетата, заради това, че шефа им е задник и иска да спи с Джесика.
- Ами всъщност имамаме изненада за теб...Знам, че в момента нямаш кола и ще се зарадваш много, ако видиш какво...поправихме.- усмихна се доволно и продължи нетърпеливо.- Когато се пребереш хвърли един поглед на гаража ти...И двете "хубавици" са от миналото ти, но не мисля, че искаш да се разделиш с тях, въпреки случилото се с брат ти, за което искренно съжелявам.
В края на изречението, гласът му трепна и си пролича, че казаното от него, за брат ми, не беше лъжа. Все пак той и малкия ми брат, бяха приятели...беше нормално да е тъжен за загубата му...за разлика от други хора. Усмихнах се леко и смених темата.
- Имаш ли представа кога точно ще се проведе състезанието и къде?
- Ъм...мисля, че ще е утре вечер, но за това трябва да говориш с Пол. Съжелявам, не знам нищо повече. За малко да забравя...това е от самия него.
Момчето пред мен извади плик и ми го подаде. С объркано физиономия го поех с едната си ръка, а след това се сбогувахме. Плика беше бял като сняг, нямаше и буквичка на него. Започнах да върва и спрях чак когато си харесах сводобна пейка. Седнах и внимателно отворих плика. Какво по....
От там изпадаха снимки, а вътре имаше диск. Вдигнах снимките и видях, че на тях бяхме аз Пол и Катерина...на всяка една от тях имаше надпис на ръка.
"Историята ще се повтори...приятелю"

Мамка му!!! Какво си мислише този...този...Опитах се да се успокоя и тръгнах към най-близката улица, където си хванах такси, по най-бързия начин и тръгнах към къщата си....