(+18)Стаята на Джен

Влязох в стаята. Като се замислех обаче... Ерик беше прав. С Майк не се срещахме често а когато се срещахме той искаше да спим заедно. Дали... Беше рано да го съдя. Вчера се здобрихме а и времето щеше да покаже всичко. Изпитах нуждата да отида на море. Беше много топло и определено това ми трябваше, но тъй като тук нямаше си облякох банския и тръгнах към басейна...

Исках да видя Джен. Тръгнах към вилата. Видях че вратата бе отворена и влязох доброволно.
- Джен? Джен тук ли си? - викнах но никой не отговори. Качих се в стаята й, и изненадан видях че... Гардероба е празен и има бележка на леглото й. В нея пишеше само че си заминава. Беше си забравила телефона. Взех го и видях номера на онази Джесика. Обадих се, тя отвори и й казах:
- Какво е станало с Джен? Защо си тръгна? Ти ли си й направила нещо? Говори! - викнах аз.

По дяволите затвори! Тъпачка. И сега какво? Едва ли беше на летището още... Ами да. Ще отида направо при Джесика. Но тя къде е? Боже как се държа така само и само заради едно момиче?
- По дяволите! - казах и счупих една ваза.

Забелязах че на нощното шкафче има някаква бележка. Май това беше адреса на Джесика. Взех бележката и тръгнах към посочения адрес...

- Ето ме... - казах и влязох в стаята си. Роки ме посрещна.
- Хей Роки здравей. Извинявам се че си тръгнах просто така но... Обещавам няма да се повтори - казах и го гушнах. Беше нахранен. Отиде и си легна. Аз се окъпах. Облякох си тази пижама и си легнах най после. Спах няколко часа и се сабудих. Роки все още спеше. Чуствах се гладна. Тръгнах към кухнята по пижама...

Отворих гардероба. Облякох си тези дрехи и тези обувки.
- Роки! Хайде ставай! Отиваме в парка. Трябва да излезеш на чист въздух! - му казах и го събудих. Дадох му да яде и му сложих каишката.

Прибрах се.
- Боже! Къде ще търся Роки? - викнах ядосано. Съблякох си дрехите и ги сложих за пране. Облякох един потник, едни дънки и едни кецове. Чудех се как да намеря Роки. Дали... Тръгнах към къщата на Джес за да я помоля за помощ...

Качих се в стаята си и се заключих там. Докато си допивах мартинито си мислех различни неща. Живота ми беше толкова... Скапан. Дори рождения си ден не празнувах а бях само на 19.
- Защо трябваше да умреш Мери (така се казваше сестра ми)? - викнах. Исках да си взема един душ но не можех да стана от леглото. Като мартинито свърши, хвърлих чашата на пода и тя се счупи. После неусетно заспах...

Събудих се след няколко часа. Болеше ме страшно много главата. Беше 12:00 през ноща. Влязох в банята и си взех един студен душ. Главата обаче продължи да ме боли страшно много. Гърлото ми беше пресъхнало и ми се въртеше главата. Трябваше обаче да се стегна и да отида до кухнята за да пия малко вода но първо трябваше да видя къде е Роки. Приближих се до креватчето му и... О! Той спеше заедно с кучето на Алекс и Бони... Бела! Да Бела се казваше... Засмях се и тръгнах към кухнята...