Бар "CHAMPION"

Идея си нямах на къде карам колата, но не след дълго, погледа ми се спря на табела на бар "Champion". Още с влизането си във въпросният бар си поръчах чисто уииски и извадих кутията цигари, която си бях взел от един магазин по пътя. Малко огънче се паказа от "Zippo"-то ми и приближих цигарата към пламъка. Дръпнах си дълбоко от цигарата си, отпих от уиискито си когато усетих, че телефона ми вибрира, оставен на бара. Дори не погледнах името а дисплея, пръста ми докосна екрана и телефонът се изключи. Исках да забравя всичко...Пол...състеразнията...и най-вече Джесика. Защо я обичах толкова много?! Защо си позволих да се влюба в нея толкова дълбоко в нея...бях толкова глупав като си мислих, че е моя...През цялото време ме е лъгала, дори и преди малко...Тези сълзи надали значеха нещо, просто е добра, много добра в тази игра. Сега най-верочтно отново е в прегръдките на Пол и казва...и казва, че е негова...Мамка му Ник, трябва да е забравиш...беше задължително да я забравя и нямаше да й позволя да си играе с мен дори след като се разделихме. Болеше ме толкова много, но всякаш аз бях замръснал. Погледа ми се беше впил в пръстите ми, които си играха с запалката, цигарата димеше в устата ми и от време на време, чашата пълна с ново и ново уииски, заменяше мястото й. Видях Джак и онова момиче...Вики да влизат в бара, а когато ме видяха се приближиха към мен.
- Ето го и него...защо си тръгна така бързо, знаеш, че ни предстоеше парти, а ти ни изостави.-каза Джак и седна до мен на стола.
- Ами...аз. Ъммм имах малко работа...-засмях се горчиво и отпих от златистата течност.
Няколко минути Виктирия изчезна от погледа ми и когато се върна Джак каза, че трябва да се прибира и сега бяхме аз и Вики. Погледа ми се плъзна по тялото й и това не остана незабелязоно от нейна срана.
- Какво? Не изглеждам ли...-не можа да довърши изрчението си защото аз я прекъснах.
- Прекрасно...изглеждаш прекрасно.
Малка усмивка се плъзна по лицето ми и тя стана от стола като се приближи до мен. Беше толкова лесно поне да се опитам да забравя Джесика. Просто така, една вечер с Виктория, а на следващата щеше да бъде поредната. Ръката мия хвана за лицето и го предърпа към моето, а усмивката не слизаше от лицата и на двамата. Устните ни бяха на няколко милиметра, но изведнъж се дръпнах...
- Ти не си Джесика...-прошепнах тихо и едва ли ме чу тя.
- Ммм...да, аз съм Виктория и те искам...хайде Ник...можеш да ме имаш...твоя съм.
Също като нея, станах от стола си и с тяло я притиснах към бар-плота...Усещах как и двамата тръпнехме в очакване на следващото ми движение, но такова не последва. Или по-точно такова, което щеше да й хареса. Бързо хвърлих няколко банкноти на бара, взех телефона си и излезнах от заведението. Опитвах се да не мисля за нищо, докъто се прибера в къщи и почти успявах. Нямах сили и желание да правя друго и уморен до капване се хвърлих на леглото, след което мигновенно се унесох в съня си.