Стриптиз клуб "Мулен Руж"

- Ник...аз...трябва да се връщам на работа.- започна да се облича отново, но не ме погледна.
- Да, разбира се...
Облякох ризата си и закопчах няколко копчета. Преметнах сакото си през рамо и за секунда се загледах в Джесика... Какво изпитвах към нея...знаех, че не беше просто секс, но не можеше да съм влюбен нали?!? Не, не , разбира се, че не бях влюбен...или така се надявам да не съм. Не исках да пускам от стаята и да отиде да танцува на някакви загубеняци...Приблежих се към нея и я целунах, но този път беше значително нежно...Сервитьорката се появи и я задърпа към пилона...В следващия момент Джес танцуваше на сцената, а няколко мъже й подаваха и пъхаха банкноти по нея. Излезнах от клуба, не можех да гледам повече тази гледка. Бинта се беше размотал по ръката ми и аз го махнах целия. Мамка му...ръката ми беше цялата синя...Влезнах в колата, но след малко излезнах и тръгнах към клуба. Спрях се отново пред входа и се върнах към колата си. Седнах на предния капак и останах така...трябва да си вървя, не искам да се влюбвам. Не, този път нямаше да бягам, този път щях да изчакам Джес да се появи и щях да й кажа, че ако ме иска ще остана в града. А когато тя ми кажеше, че съм просто една нейна играчка щях да си тръгна по основателна причина и никога нямаше да поглеждам назад.

излезнахме навън, аз затанцувах, а Ник си тръгна.По дяволите какво си мислеше, че това не е само секс?Майната ти Джес, той няма да се върне.няма да остане заради теб.Ти само си играеш...нали?дори и аз не знаех дали е така.дали тази игра не свърши и това сега бе нещо различно?
Ако той държеше на теб нямаше да си ходи, нали така?По дяволите тези проклети въпроси ме измъчваха и разкъсваха отвътре.Не усещах как ръцете на тези около мен се движеха по тялото ми, докато аз танцувах.исках това да прави Ник, а не тези загубеняци, но той си тръгна....тръгна си заради теб!И какво, да го гоня и да го спра на летището с думите "обичам те" ли?Глупости, няма да го направя.Ако и той изпитваше нещо нямаше да се предаде толкова лесно, щеше да се върне...нали?
Спрях да движа тялото си и слезнах от сцената.исках питие или цигара.Майната му, трябваше ми нещо силно!Отидох на бара и си поръчах един бърбан.
-Джес, добре ли си?-попита сервитьорката като седна до мен.
-Не по дяволите!Имам нужда от питие или цигара.не издържам вече.
-Спокойно момиче, не е чак толкова лошо, щом не искаш да усещаш гадните им ръчички, тогава не се длъжна да ги търпиш.Никой няма да ти каже нищо, тук си за да танцуваш а не...-тя продължи, но не я слушах.мислех само за Ник, по дяволите защо трябваше да си ходи.
-Виж, ако искаш изпуши една цигара навън, после пак ела и всичко ще е наред.-каза тя и дори ми подаде своите цигари.Поех ги, кимнах й и излезнах навън.запалих една и седнах на тротоара, когато видях, че Ник е седнал на капака на колата си.Станах и тръгнах към него.не знаех какво да му кажа, но просто не исках да си тръгва.

За моя изненада не след дълго Джес излезна от бара и запали цигара. Още когаато е видях пулса ми се ускори....По дяволите аз...аз...за първи път в живота си аз бях....влюбен?!? Когато ме видя тя тръгна към мен, а аз се изправих от колата. Ами сега? Какво трябваше да й кажа? Знаех, че няма да се зарадва да чуе, че съм влюбен в нея, напротив кажех ли го, тя щеше да ме прати по дяволите веднага.
- Джес...-спрях за секунда и си поех въздух.
- Аз...аз исках да ти кажа, че...ъм..ще остана в града ако ме искаш...
Погледнах я право в очите и не отделях погледа си от нея, исках да видя всяка една реакция, появила се на лицето й.

Ако аз искам ли?Какво трябваше да означава това?мамка му защо нищо не разбирах?Ооо, защо сега трябваше да говоря неща, които предпочитах да кажа само наум?
-Ако аз искам ли?-попитах аз правейки се, че не ме интересува, но ми бе толкова трудно да го направя, че дори не разбрах какво се получи.
-Защо аз?Нали не бяхме никакви?Това преди малко беше само секс...нали?-по дяволите защо трябваше да казвам "нали"?Мамка му, пак се самопрецаках.
защо ми беше толкова трудно да кажа че го искам и не само сега ами...ох защо трябваше да се чувствам така.Колко по добре ми беше когато тук бе старата джес, онази безчувствена кучка, на която можех да рзчитам, че ще оправи всичко.Никога няма да се предаде и няма да бъде ничия.Мамка му, какво се промени?!

- Ако аз искам ли? Защо аз? Нали не бяхме никакви?Това преди малко беше само секс...нали?-тона й беше толкова безразличен, че чак ме заболя.
Защо за Бога ме караше да се чувствам така?! Не го исках, исках да изключа всички тези мисли и чувства. Просто ми трябваше едно вълшебно копче с което можех да изключа това желание, тази страст, ревността, яростта, любовта, болката...всичко.
- Виж не очаквам нищо от теб. Исках просто да ти кажа, че за мен не беше просто секс и...
Не стига ми толкова унижение. Дори да изпитвах нещо повече към нея щях да си мълча засега. Явно аз не бях толкова специален колкото тя беше за мен...
- И..това е.

не беше просто секс...това ли искаше да учеш Джес?това ли бяха онези думи които искаше да чуеш?май не бе това което исках, но бяха достатъчни.
-Виж, Ник...спомняш ли си онзи трети въпрос?искам да ми отговориш честно.Какво изпитваш към мен, щом не е било просто секс?-ето, хвърлих бомбата, сега трябваше само да чакам.мамка му, това ме убиваше.Щеше ли да каже че наистина ме...ох по дяволите защо всичко беше толкова трудно?
Просто кажи това което искам да чуя и...и..аз ще...какво ще направиш Джес?Ще му кажеш че си влюбена?Нямаше да го направиш, нали?Познавам те добре, няма да го кажеш!не е вярно, ако той каже аз ще..ще..му призня всичко.Да те видим тогава, но знай, че ако той си играе с теб, всичко това ще бъде толкова унизително...Ами онова момиче?То какво?И то е играчка, а ти искаш да я забравиш и да се самозалъгваш, че иска теб.Давай, продължавай все така.

- Искам да ми отговориш честно.Какво изпитваш към мен, щом не е било просто секс?-каза ми тя след минута мълчание.
- Джес, аз съм влюбен в теб до уши. Искам да си моя не само за една вечер, искам те постоянно. Не съм искал друга както искам сега теб.
Без да се усетя бях казал вскичко, което исках и не исках в съшия момент да споделя с нея. Не можех да я гледам в очите затова преместих погледа си настрани. Знех какво щеше да последва сега и ми се прииска да си нях мълчал. Сега Джесика щеше да ми се изсмее в лицето й да вкара силно количество ирония, а аз щях да изглеждам като пълен глупак пред нея.

Ето чу го!Сега доволна ли си?Или искаш още?Сега е мой ред!Не, чакай малко.Ами момичето в леглото му?Влюбен е в теб, а моммичето сигурно му помагало да сменят чершафите, нали?Била е камериерката!Глупости!Питай го, хаиде питай го де!Добре добре...
-Щом си влюбен в мен тогава какво правеше с онова момиче?Може би сте само приятели, нали?-заядох се аз, но вече не знаех коя от двете говори.Дали беше онази която искаше да му вярваше или онази която искаше да се предпази?Нямаше значение, и двете бяха прави.Но ако наистина ме обичаше и аз ли трябваше да го кажа?И аз ли трябваше да изрека онези думи, които всеки път засядаха на гърлото ме?мамка му, нямах идея какво да правя, но знаех, че не трябва да оставям нещата така.

- Щом си влюбен в мен тогава какво правеше с онова момиче?Може би сте само приятели, нали?- заяде се тя веднага.
- Вероника...тя беше най-добрата ми приятелка. Тя беше човека който беше до мен когато брат ми умря в катастрофата. Тя беше нещо повече от приятелка и не трябваше да развалям всичко заради една хубава вечер.
- Знам, че съм глупак и провалих всичко...знам и че това което казвам няма да те трогне особенно, но просто трябваше да го знаеш...

какво ще кажеш сега Джес?Най-добра приятелка а?Няма що!Ти защо не спиш с няй-добрите си приятели?казах ти, че той само те използва.Когато му омръзне ще си тръгне!Помни го!
Не е вярно!Той наистина я обича!Виж колко много страда заради нея и все пак се върна да говорят!
Даговорят ли?!Моля?!Той беше тук заради секса!Не е искал да говорят!
Стига!Стига се викали и двете!Майната ви!И на вас и на него и на нея!какво да правя сега?Поредната игра ли е или този път е искрен?Способен ли е да е искрен?
-не може да си влюбен в някой и да спиш с друг, като казваш че сте приятели.Ами ако тя те обича?Вие сте били заедно в най-трудните ти момента.Ако си влюбен в нея я не в мен?-започнах аз но звучах толкова тъжно и разочарована, че ако онези двете горе имаха тела щяха да се сбият.

- Не може да си влюбен в някой и да спиш с друг, като казваш че сте приятели. Ами ако тя те обича? Вие сте били заедно в най-трудните ти момента. Ако си влюбен в нея я не в мен?-започна да говори Джесика, но този път не се заяждаше...
Погледнах към нея и погледите ни се срещнаха докъто моя не се отклони отново. Не можех да я гледам...чувствах, че я губя. Точно както изгубих семейството си, приятелите си, брат си, Вероника...а сега щях да загубя и нея.
- Не знам дали си чувала, но понякога оценяваш нещата когато ги загубиш. Знам, че никога не си била единствено моя и никога няма да бъдеш...Обичам Рони с цялото си сърце, но онази вечер беше грешка, която никога повече няма да повторя.
- Казах ти, че никога не съм се влюбвал и това не беше просто шега или номер да се направя на безгрижния пич на който не му пука за никой. Когато съм с теб се чувствам някак различно...Джес , никога преди не съм изпитвал толкова силни чувства към друга, разбери...Аз съм влюбен в теб.
Колкото повече го натъртвах толкова повече усъзнавах грешката си...бях я загубил завинаги....

Това сега стига ли?Или искаш още?Добре де, май ми е достатъчно.няма да се меся повече, но когато те нарани ще съм тук да ти кажа "Казах ти!"
май беше това, а?Сега вече стана ли май ред?май да.Добре, давай смело, момиче!
-Ник, аз...как да кажа, аз също за първи път се сблъсквам с това и...ами не знам как да реагирам.Просто...ох нямам представа какво да правя.Ти си тръгваш, а аз дори не мога да събера смелост да ти каза какво чувствам и да те спра.-изпуфтях недоволно и друпнах от цигарата си като седнах накапака.Издишах тежко и дима се устреми нагоре.
-Не знам как да кажа, но ...сигурно и аз те...о..-не успях да го каажа, беше ми толкова трудно.А бе просто една дума..нали?

- Кажи ми го Джес, кажи какво изпитваш към мен.
Обърнах се към нея и махнах цигарата от устата й, хванах лицето й в шепи и я погледнах с тъжен поглед. Не се правех на жертва, а просто така се чувствах...премазан и тъжен...нямах и представа защо, но не можех да вдигна защитната стена с арогантната усмивка и безгрижния поглед.
- Моля те, Джесика...кажи ми какво чувстваш когато те докосвам или когато правя така...
Бавно приближих лицето си към нея и целунах нежно устните й..отдръпнах се назад, а ръцете ми отментнаха косите й назад.
- Хайде...няма страшно...- усмихнах й се плахо.
Зачаках отговора й и не отделях очи от нейните. Ако найстина признаеше, че ме обича щях да остана тук, щях да остана където пожелае...просто ми трябваше да го чуя с собствените си уши.

По дяволите защо ме измъчваше така, знаеше колко ми е трудно да призная и все пак ме караше да го кажа.Майната му на всичко и всички, не би трябвало да е толкова трудно,...нали?
-Добре искаш да чуеш ли?Хубаво-започнах ядосано аз, но усещах как всеки момент ще се разцивря.Така и стана, от очите ми затекоха едри сълзи аз аз продължавах да му крещя.
-Караш ме да се чувствам както никога преди и те мразя за това, но чувството е толкова сладко болезнено, че не искам да си тръгва!ако това е любов, значи наистина съм влюбена в теб!-свърших и завъртях тялото си така че вече не усещах ръцете му по себе си.исках да изтрия сълзите и пак да продължа нормално, без това ужасно циврене иподобни лигавщини.Никога не съм си ги позволявала и не смятах да почвам сега.

Когато започна да говори от очите й започнаха да падат цълзи...Опитах се да ги избърша, но тя се извъртя на другата страна. Никога и не съм си помислял, че мога да я видя разстроена...тя изглежда и е толкова силна и умее да прикрива чувствата си, а сега за един ден, видях три пъти как се натъжава...Не исках да страда...просто не исках да е тъжна и щях да направя всичко по силите ми да я направя щастлива и един ден на лицето й да се появи истинска щастлива усмивка.
Сърцето ми биеше лудо в гърдите, а ръката ми трепна когато я завъртях отново. Претиснах я към колата и с едната си ръка избърсах солените капки, които падаха по страните й.
- Джес, всичко е наред.
Придърпах я в прегръдките си и прошепнах в тишината...
- Спокойно...не плачи повече...моля те.

Той ме прегърна й ме помоли да не плача.Мамка му, тези сълзи ме побъркваха!Мразех ги, мразех да плача.защо ли трябваше да свалям арогантното изражение и да го заменям с тези сълзи?Стиснах го силно и се сгуших в ттялото му.Ами сега?какво щеше да стане сега?Да остане?или пък щеше да си тръгне все пак?
-Сега...ще си тръгнеш ли?-попитах аз, но вече онези проклети сълзи ги нямаше.Мисля че щях да се стегна и..да не плача повече.изправих се като го пуснах и станах на крака.ръцете ми се увиха около врата му и устните ми намериха неговите, образувайки страстна целувка.
-Ник щом ме оничаш защо ме караш да страдам толкова?-попитах накрая аз.Този еъпрос ме измъчваше толкова много, че почти изхвърча през устните ми, които отделих от неговите да за чуе въпроса ми.

-Сега...ще си тръгнеш ли?-не изчака отговора ми и ме целуна, след което продължи-Ник щом ме обичаш защо ме караш да страдам толкова?
Отдръпнах се малко, но дотатъчно за да я погледна в очите...усмихнах се тъжно и казах тихо:
- Аз...никога не съм се влюбвал и не знам какво е любовта. Когато те срещнах и започнах да се влюбвам в теб, всичко в мен крещеше, че не е правилно да се разкривам пред теб, но аз не можех. Виж...не знаех какво трябва да направя...беше ме страх да те загубя ако не ти кажа и още повече страх, че ти не изпитваш същото към мен.
- И не, няма да си тръгвам, няма да ходя никъде щом ме искаш при себе си.-усмивката ми ставаше все по весела и щастлива.
Сега когато всичко се разкри ми беше някак леко...нямаше го притеснението, нямаше я болката от това, че не мога да кажа какво мисля и какво изпитвам.
Чувствах се щастлив...и този път не беше поредната лъжа с която мамех себе си и околните...не. Не бях се чувствал от години така...

Тъжната усмивка започна бавно да се променя и вече на нейно място бе друга.Някаква..не, не арогантна или надменна, накаква...щастлива.Дори аз не знаех каква е, но определено ми хареса.
Аз също не знаех какво трябваше да направя, за това го разбрах и отново се сгуших в него.И какво всъщност означаваше това?какво щяхме да правим от тук нататък?По дяволите, не ми пукаше, исках само да съм до него.
-хайде да влезнем и да ме почерпиш един скоч, а?-подхвърлих закачливо като задърпах ръката му към бара.Щом вече се изяснихме..каво трябваше да следва?нямах представа, но май и той не знаеше, така че не ппопитах.

Тръгнахме към клуба когато се спрях на вратата...
- Джес, ще имаш ли нещо против да...ъм...да не работиш тук.
Гласа ми беше напълно сериозен, исках да разбере, че не се шегувам. Знаех си че искам много от нея и то в началото на...в началото на...това всичко, но само когато си спомних как всички я гледат и потръпнах.
- Знам, че няма да приемеш парите ми...но поне ще ми позволиш ли да ти помогна с намирането на нова работа...разбира се ако си тръгнеш от тук...
Дали не трябваше да си замълча този път...но...не не можех. Трябваше да й стане ясно, че не ми харесва тази цялата работа.

-Не искаш да работя тук, така ли?-усмихнах се самоуверено аз.Значи това тук го дразенше, всичките тези ръце по тялото ми и всичките онези банкноти напъхани в дрехите ми.накара ме да се почувствам добре, сякаш пакк се връщах в играта.Бавно се изпрвях и бях готова за поредния удар.
-Нали сам каза, че искаш да ми плащаш за дето съм с теб.-засмях се аз, но май шегичката ми не бе на място.и все пак...не беше чак толкова лоша..нали?
-Добре де, добре.ще потърся нещо, но до тогава съм тук.-поредната усмивчица, но този път доста по невинна, е, до колкото бе възможно при мен и влязохме вътре.

Влезнахме вътре в клуба и седнахме на бара. Няколко момичета отново се завъртяха около мен, но не им обърнах внимание. Поръчах две големи уиискита и подадох едното на Джес. След още няколко уиискита, доста закачки и голяма доза смях вече усещах умората.
- Джес, аз мисля да тръгвам...какво ще кажеш да те закарам до вас?
Хм...дали щеше да й харесе изобщо тази идея? Силно се надявах да няма нищо против, но всичко можеше да се очаква от Джесика.

Пол?!? Това не можеше да бъде той...Спрях колата на малкия паркинг пред клуба и отново спомените с лицето на познатия ми до болка "приятел" , от преди няколко минути, изкочиха в съзнанието ми. Арогантната усмивка и винаги кърваво червената кола...какво по дяволите правеше той в Париж?!? Бях се замислил за Пол, но по едно време чух, че Джесика говори.
- Какво казваше...-попитах объркано.
Видях, че ме погледна странно и продължих.
- Аз...съжелявам не те слушах...
Усмихнах се леко разсеяно, но отново не я погледнах. Бях се втренчил в километража на колата, пред мен и хиляди спомени минаваха през главата ми...но само една вечер се открояваше...вечерта в която Пол предложи да се състезаваме, когато умря брат ми...Разклатих леко глава всякаш исках да махна всичко това от главата си и погледнах към Джес.

Дали се беше разсеял заради разговора ни или имаше друга причина, но хич не ми допадна.Не ми харесваше когато не ме слуша.
-Все едно.-усмихнах се престорено и отворих вратата.
-Аз тръгвам, ще се видим по-късно...нали?-малко по-нормална усмивка и вече слизах от колата.
-До после!-целунах го бързо по устните и тръгнах към клуба.След минутка вече бях вътре и се преобличах.Сложих първия костюм който ми попадна в ръцете, но не съжалих.Резултата определено ми хареса.Скоро се намирах на пилона и танцувах докато шепа празноглавци пъхаха банкноти в дрехите, които се надяваха скоро да следя.

- Чао...
Проследих с поглед Джесика, докъто не влезна в клуба. Обръщах колата към изхода, когато череното "съкровище" на Пол ми засече пътя. Мамка му...найстина беше той...Мамка му, мамка му...Отново върнах колата на същото място, на което бях преди малко. Излезнах и тряснах вратата, той също последва моя пример, (но без частта с удара на вратата) а когато се приближи към мен, кривото лице отново се появи запазената му мазна и противна усмивка.
- Как ме намери...мислех, че баща ми, пази в "тайна" къде съм.
Усмихнах се иронично и го загледах право в сивите очи.
- Хах...защо си мислиш, че ми трябва помощта на баща ти...не си забравил кой съм аз нали.- потупа ме по рамото и погледна към клуба.- Май приятелката ти работи там а? Боже Ник....толкова ли си пропаднал?!?
Ръцете ми се стрелнаха към яката на ризата му, стиснах го здраво и го блъснах към колата.
- Не смей да говориш така. Напуснах твоята групичка, но това не значи, че ме е страх от теб. Взимай каквото ти трябва и се измитай от Париж...-не крещях, но тона ми беше достатъчно студен и сериозен, за да разбере, че не се шегувам.
- Нека влезнем а?
Опитах се да протестирам, но той не ми даде шанс. Хвана ме за рамото и ме задърпа към входа. Още когато влезнах вътре видях Джес да танцува при няколко мъже...
- Чисто уииски...като се замисля...дай ми цялата бутилка.
Поръчах аз на бармана и седнах на един стол с гръб към Джесика, след което продължих.
- Е...защо си тук.
- Помниш ли японците с които се състезавахме...тези които разбихме...двамата-само кимнах и пресуших чашата си , след което я напълних пак.- Трябваш ми ти... Ник, говорим за много пари...ти и аз...отново като екип...ще е както преди.
- Не искам да е както преди, и никога няма да е както преди.
Изсъсках и отпих от любимата си течност.
- Хм...помисли си...
Обърнах се към него и видях как Джес се приближаваше малко по малко към нас...



Пол:

Докато танцувах при онези противни за мен мъже зърнах Ник, който май имаше проблем, защото се наливаше здравата.До него стоеше някакъв мъж, май се познаваха.Говореха за нещо, но ми беше любопитно за какво и тръгнах натам.След като прекосих разстоянието, получих няколко шамара по задника и доста банкноти, стигнах до тях.усмихнах се на Ник и седнах до него.
Видях бутилката пред него и я дръпнах настрани.
-Мисля, че това не ти трябва.-усмихнах се и вдигнах бутилката като я насочих към устните си.Изпих солидна глътка, като за отскок преди да отида отново на пилона.Станах от стола и ръката ми се уви около врата на Ник.
-Няма ли да ме запознаеш с приятеля си?-започнах аз и погледнах мъжа до него.
-Пол, сладкишче.-намигна ми мъжът и ми подаде ръката си.Аз я стиснах, но усетих че епитетът на Пол не бе допаднал на Ник.
-Аз май трябва да тръгвам, ще се видим после Ник.-намигнах му и устните ми го целунаха нежно.
-До скоро Пол.-още една усмивка и се запътих към пилона, когато нечий глас ме спря.