Стриптиз клуб "Мулен Руж"

Джесика тръгна да се връща на пилона, когато я викнах. Станах от мястото си и я дръпнах на извесно разстояние от Пол...не исках да чува това което щях да й кажа сега.
- Джес..не си играй с него...това не е молба или заповед, а предупреждение. Познавам го и знам на какви неща е способен...-целунах я нежно и се върнах при мъжа на бара.
Вдигнах чашата за пореден път, а в това време той говореше...
- Не е лоша...но защо винаги си харесваш такива уличници...
- Колко пъти да ти казвам на не говориш за нея.
Изправих се от мястото си и се приближих максимално до него...следващите думи излизаха от устата ми накъсано и четливо.
- Кажи ми какво искаш и се махай от тук. Вземи и малките идиоти, които те следват навсякъде...да, знам, че не си сам...Знаеш, че Стефан Сантаро те търси нали.-погледна ме объркано и продължих- Казах ти един път и пак ще ти повторя, това че си заминах от вас не значи, че не съм наясно как вървят нещата. И до колкото знам победата, която знаеш е почти невъзможна...тя ти е нужна...без нея си труп.
Дигнах чашата, още няколко пъти и я пълнеш пак, и пак и пак.
- На времето ти беше от тези така наречени "малки идиоти" и това ти харесваше...Никс...Помниш ли този прякор? Помниш го нали...ти беше нашия Никс...А сега си една грешка на съдбата, сега не струваш нищо, но ако се върнеш пак при нас, твоите приятели...всичко ще се промени. Отново ще печелиш много, около теб ще е целият купон...Японците са в лош период...знам, че можем двамата с теб да ги победим отново.
- Победа ли беше за теб онази вечер? Какво спечели...пари, а аз какво изгубих...изгубих брат си, копеле такова. В онази вечер ти спечели много, а аз изгубих малкия си брат...-бях започнал да поишавам тона си, но се опитах да се успокоя. Все пак нямах намерения да вдигам скандали тук.
- Знаеш колко ни липсва на всички...Знаеш, че и аз загубих близък човек, но това е минало. Ние сме живи и може да станем непобедим тийм.
Той какво си мислише?!? Какво трябваше да му кажа за да разбере, че няма да се върна никога повече. Не трябваше да се ядосвам...просто не си заслужаваше. Върнах спомените от онази нощ...за кой близък човек говореше пък сега?!?
- Ти изгуби някаква к*рва, на която дори името не знаеше. Не можеш да ги сравняваш ясно ли е? Няма база на сравнение...ти си играеше с нея, а глупачката ти вярваше на лъжите. Нищо повече.
Платих сметката на бармана и му оставих бакшиш, след това изпих останалата течност в чашата си и тръгнах към изхода...Обърнах се и се върнах при Пол.
- Не искам да я докосваш разбра ли ме?-изсъсках аз в ухото му.
Не казах името й нарочно и се надявах да ме разбере за кой става въпрос.
- Ами ако тя ме пожелае...-отново арогантната усмивка се появи на лицето му.
- Трябва да ти го каже чисто и ясно, но ако й направиш нещо и тя не го е поискала, заклевам се, че ще те смажа от бой, а след това ще те изпратя в Рим до Стефан.
Погледа му се спря на момичето за което говорим-Джесика и отново към мен.
- Довиждане...надявам се да не се виждаме повече.
Последни думи от моя страна и излезнах от клуба. Мамка му! Защо се появи?!? Дали не трябваше да остана за Джес...тя щеше да се оправи, а нали имаха и охрана...всичко щеше да е наред, Пол нямаше да рискува всичко заради нея...нали??

Това че ме "предупреждаваше" не ми хареса.Знаеше добре, че мога да се справям сама и все пак ме "предупреждаваше"?!Майната му, няма да ме контролира!Видях че тръгна да излиза и исках да му кажа поне довиждане, но пристигнах прекалено късно.затвори вратата след себе си, а аз останах с лице към нея(вратата), чакайки нещо да стане.Да се върне?Какво си мислиш, по дяволите?!
-Здравей пак.-чух арогантен глас на някой зад мен.Обърнах се усмихната и видях онзи мъж от одеве.
-Искаш ли?-попита той и повдигна чашата си.След това направи знак на бармана за още едно и погледна стола до себе си.Аз седнах на него и поех питието от бармана.
-Аз така и не разбрах името ти.-каза той и ме погледна.Май можеше да си поиграя и с него.Не ми пукаше какво казва Ник, можех да се справя.
-Предпочитам сладкишче.-повдигнах вежди докато повдигах и чашата си.
-Трябва да се връщам на работа, друг път ще си побъбрим.-усмихнах се арогантно и станах от стола и тръгнах напред, но ръката му ме спря.Дръпна ме леко и се завъртях с лице към него.
-Може би работата ти е тук.-прошепна надменно той и се усмихна мазно.Погледа ми се спря на едно свободно сепаре и двамата тръгнахме натам.След няколко крачки се сетих за алкохола и взех една бутилка от бара.После се отидох в сепарето, където Пол ме чакаше.Беше седнал, а аз се приближих леко към него и започнах да поклащам ханш.След малко движението премина към бедрата и докато се усетя вече танцувах по масата.Май му харесваше и след минутки усетих как ме придърпа към себе си.Намерих се в скута му и продължих с плавните движения.Може би му допадаше, но аз се забавлявах още повече.
изведнъж усетих че зад гърба ми стои някой и спрях.Дръпнах се от Пол и се обърнах към този някой.

Не можех да я оставя сама там...За пореден път за тази вечер влезнах в клуба и потърсих с поглед Джесика, а след това и Пол. Изведнъж погледа ми се плъзна по сепаретата и ги видях. Тя му танцуваше, а той щеше да е изпепели с погледа си. Вълна от ярост мина през мен...ревнувах ли я? Това ли беше...Малко по малко се приближавах към тяхната маса. Пол ме видя и усмивката му стана още по-голяма.
- Я виж ти кой се върна...забрави ли нещо?-попита ме той, и в този момент Джесика се облегна без да иска в мен.
- Хм...нека да помисля...а да. Как можеше да забравя...
Тръгнах към него и той се изправи...
- Играеш си с огъня а? Само гледай да не се опариш...-надменна усмивка се появи на лицето ми и му намигнах.
Върнах се по обратния път до Джес и хванах нежно лицето й като го предърпах към моето. Погледа ми се задържа на нейния за секунда и впих жадно устни в нейните.

Върна се защото...?наистина ли се върна заради мен или просто бях на пътя му и реши да се позабавлява?Все ми беше едно, сега не исках да си ходи.Ръцете ми се увиха около него и го прегърнах силно, но май погледа му бе някъде другаде.Отдръпнах се само крачка и видях че гледаше Пол така, сякаш се дуелираха с погледи.Имаше някакво напрежение между тях, но не разбирах какво.Пол потупа коляното си и ме погледна, май искаше да седна там, но не мислех да го правя когато Ник е там.Все пак ние..всъщност все още не бяхме изяснили нещата между нас, но не исках да ходя при Пол.
-Ник, ще останеш ли?-попитах накрая аз и разруших настаналата тишина.Получи се нещо дори по-неудобно и от нея.

Видях малкия му жест и когато Джес не му отвърна нищо, леко задоволство се разля по лицето ми във вида на лека и искрена усмивка към Джес и арогантна гримаса към Пол.
- Ник, ще останеш ли?
След кратка пауза, ме попита Джесика.
- Искаш ли?
Леко кимване от нейна страна ми беше достатъчно, за да разбера, че наистина ме иска тук. Отместих кичур от косата й зад ухото и я дръпнах с мен. Седнах от дясната на Пол, а Джес до мен. Каква ирония а? По навик сядах от дясната му страна. Засмях се кисело на ум и сипах в две чаши от уиискито. Пол посегна за втората чаша, но аз я дадох на Джесика. Отпих от питието и погледнах към облеклото й.
- Невероятна си...-отново я целунах, но не защото исках да натъркам носа му, а защото тя беше просто неустоимо секси.
- Връщам се след малко.-каза след като отдели устни от мойте и тръгна на някъде.
- Сладкишчето е...мой тип. Искам я....Не искам да бъда нахален, за това ще ти кажа, че ще я имам и знаеш ли какво...искам разрешението ти.
Какви глупости говореше тоя?!? Не мога да повярвам как преди бяхме неразделни. Боже къде ми е била главата...
- Пол...ти явно не си разбрал как стоят нещата а? Тя не е поредната ми играчка и може да реши какво и кой иска, така че няма смисъл да ми ги разправяш тази простотии. Няма как да ти дам каквото и да е, "сладкишчето" има глава на раменето и може да си избира какво иска. Не искам да повтарям, но явно е нужно...няма да ти позволя да я пипнеш и с пръст ако тя не те поиска първа.
Боже колко исках да кажа, че е само моя и не я давам на никой, но мамка му...аз нямах такова право. Все още не беше моя, а може би и никога нямаше да е.
Бях се загледал в Джесика, която минаваше по масите и от време на време се оказваше с чужда ръка по тялото си. Разбира се, че не ми харесваше, но какво бих могъл да направя?!? Гласът на Пол отново ме изкара от размислите ми.
- Явно си хлътнал а? Знаеш ли, че онази твоя приятелка...Вероника...да, Вероника беше...ами тя доста те защитаваше когато си тръгна. До колото чух и тя е в града, някои ден трябва да я посетя...
- Не си играеш на дребно нали...онези твои "приятели" са разучили всичко...Казах ти...не бъди такъв. Ако искаш да ми направиш...направи го на мен. Просто не закачай хората около мен.
Извадих кутията с цигари от вътрешния си джоб и запалих една. Дръпнах си от нея и отпих от чашата с уииски, а през това време Джес се върна.
- Заета вечер а?- пошегувах се и се засмях леко.

Върнах се в сепарето при тях и седнах в скута на Ник, в момента не исках никой друг да ме докосва, искай само Ник!Шегичката му ме накара да се засмея но съвсем малко и вниманието ми отново бе върнато на Пол.
-Харесваш ли бързи коли?-попита той с мазна усмивка и ме погледна, харесваше ми че има с кой да си меря арогантната усмивка, но не мислех, че това би било приятно на Ник.И все пак, какво щеше да стане, ако малко се позабавлявах на гърба на Пол?
-Виж, падам си по всичко бързо, миличък.-поредната арогантна усмивчица се изви по устните ми и продължих-Да не би да имаш нещо интересно?
Повдигнах вежди и го загледах въпросително, ако имаше някое бижу, което да ми хареса бих ли се качила и оставила Ник тук?Определено намяше да скучае...но не там бе проблема..нали?
-Имам, чака ме отвън.-ухили се той, а аз се усмихнах доволно.Може да не се кача, но определено трябваше да го видя.
-Навремето и Ник имаше интересни нещица...-започна той и веднага се сетих за разказа на Ник за брат му.По дяволите как можеше да го забравя?Ами да, ето от къде се познават с Ник.Той е един лош спомен, на който Ник не се радваше особено.Разбирах го, и аз нямаше да съм във възторг, ако някой от моето минало се върне.
-Жалко, че се отказа Никс, виж, момичето си пада по коли.-май беше много доволен че му отговорих така, но това не ми хареса особено.Играех си с огъня, но когато до мен беше Ник, не мислех да рискувам да подпаля нещо.
-Доволна съм и на това което имам, защото друго не ми трябва, Пол.-казах аз и думите ми отново срязаха напрежението, но не бях сигурна дали не го правят двоино по-голямо или го намаляват...

Джес седна в скута ми и се заговори с Пол. Облегнах се назад на сепарето и ръката ми се спусна от тилът й, по гърба й, а когато стигна основата на бельото се заигра с една дантела.
- Жалко, че се отказа Никс, виж, момичето си пада по коли.
Поклатих глвата си и дръпнах от цигарата, която беше на свършване. Вдигнах чашата, но там нямаше нищо. Докъто си наливах ново питие погледа ми се спря на Пол...беше някак доволен.
- Пол дори ако се съглася за едно последно състезание, забравяш най-големия ни проблем...моята кола е на дъното на...всъщност къде беше?!?
Мамка му, алкохола започна да ми размътва главата.
- Остави старата ти кола...имам нещо много по-добро за теб...трябва да го пробваш. Никога не си карал таква съвършенство...мойте хора я направиха специално за теб. Ако не я харесаш, може да направим друга, но..с това сладурче ти отново ще си "Бог" на пътя.
Страрият огън, за който бях почти сигурен, че е изгаснал, започна отново да се подпалва. Помня какъв адрелин имаше във всяко едно състезание. Исках отново да печеля победа, след победа, но можех ли да забравя всичко досега. Бях напъно убеден, че Пол ще иска да се върна в Лондон или да замина с него за следващото състезание и какво тогава?! Трябваше ли да зарежа Джес, заради някакви си коли и състезания?! Не, разбира се, че не трябваше да става така и нямаше да се получи по този начин.
- Пол...имам предложение за теб...Ще се състезаваме двамата, но един срещу друг...но не сега, в момента съм пил и не искам да рискувам отново. Дай ми 3 дни, за да си намеря подходяща кола. След три дни ще те потърся, а ти през това време виж къде и по кои улици ще се състезаваме. Ако те победя ти си заминаваш от тук, а ако ти ме биеш...ще се състезавам в 3 гонги...по твой избор.
- Как по кои-засмя се той.- По най-претъпканите...знаеш, че обичам предизвикателствата....но имам едно условие..."сладкишчето" искам да е в твоята кола по време на всичко това. Без нея...сделката отпада.-усмихна се гадно и погледна нея, а след това и мен и продължи.- И не, не ти давам никакви дни...искам сега да се състезаваме ясно? Колкото до колата...не моята със същите капацитети като твоята...не помниш ли че са "сестри". Не ме интерасува колко си се наливал до сега...кой лъжеш...знаеш, че преди всяко състезание се наливаше, но това не ти пречеше нали?!?
Не можех да карам Джесика, да прави нещо, което не иска. Част от мен искаше да е там, до мен, но другата част, казваше, че не е добра идея. По дяволите...този малък кучи син...Историята с брат ми се повтаряше и той го правеше нарочно...Мамка му...точно така изгубих всичко. Но сега нямаше да се случи нищо нали? Пръста ми се спусна по врата й и хвана леко брадичката, като я завъртя нежно към мен. Впих нежно устните си и съвсем леко захапах леко долнатай устна. Ако тя се съгласи...и аз ли щях? Отново ли ще се превърна в лекомисленото хлапе...или изобщо не съм се променил...?

Не ми харесваше на къде биеше Пол, но май Ник беше съгласен.Може би искаше да се състезава с него.Тогава...аз нямах нищо против, но...ако той наистина знаеше какво прави, бих се съгласила.Имах му достатъчно доверие че да кажа да, но дали той си вярваше достатъчно?
-Сигурен ли си Ник?Искаш ли да го направиш?-попитах го аз и само след секунда отново гледах Пол.Той май искаше Ник да каже да.Дали щеше да го победи или Ник щеше да загуби?Защо въобще мислех за това?Това е правел преди и знам, че е в кръвта му, но дали е преживял смъртта на брат си?А бях ли готова да му поверя живота си?Всъщност нямах против и бих отишла с него и до Ада, но не бях сигурна дали го иска.Искаше го защото иска да сме заедно или защото Пол го постави като условие?
-Наистина ли си готов да се върнеш към това, Ник?-попитах отново след като не получих отговор на първия си въпрос.
-Никс, да не би да се уплаши?Май ти е дошло в повече и вече не си същия?-започна той като стремеше да го провокира, не ми харесваше.започваше да ми лази по нервите и смятах скоро да отнесе някой шамар.
-Млъквай Пол!Остави го на мира!-повиших тона си заплашително и станах от скута на Ник.исках питие, но тук вече нямаше и се огледах за някоя сервитьорка.Веднага мярнах една и тя бързо разбра само от погледа ми че трябва да ми донесе нещо.Дали това беше правилното нещо?Още алкохол?На Ник определено не му трябваше, особено сега.

- Джес...аз. Аз съм пиян и не искам да рискувам с теб...ако кажеш, че не искаш да се качваш в проклетата кола, ще те разбера...искам ти да решиш дали ще дойдеш с мен или не, аз няма да взимам решения от твое име...
Усмихнах й се леко и погледнах Пол, защото той започна да говори.
- Колко трогателна сцена...ох ще се разплача...Ник ти си се променил а? А вие двамата сте толкова сладки един към друг...а дали малкото "сладкишче" знае за Катерина...явно не....
Катерина...тя беше минало за мен и никога нямаше да я си я спомня отново. Беше само игра и тя го знаеше...никога не съм бил влюбен в нея както сега бях в Джесика.
- Пол, зарваряй си мръсната уста...знаеш, че Кат е минало за мен...нито тя нито аз искаме да си спомняме един за друг...а ти най-добре знаеш причината...все пак ти я изчука...
Започвах да се дразня от самото му присъствие и от нещата за които говорише...Не можех да го понасям. Да, да да да....щях да се състезавам. Беше постигнал целта си...с или без Джесика, тази вечер щях да се изправя срещу миналото си.

-Първо, ако искаш да го направиш ще дойда с теб, но ако не искаш да се състезаваш, няма проблем.Ще те последвам където и да е!-исках да знае, че бях готова на всичко за него, а коментарите на Пол ме дразнеха толкова, че преди да започнат каквото и да е, той щеше да получи шамар!
-И второ, не ме интересува коя е Катерина, нея я няма тук, нали?Не ме интересува минало му, важно е настоящето!-повиших отново тон, Пол започваше да ме дразни прекалено много.
Клекнах го Ник и ръцете ми го хванаха за тила.Устните ми се приближаваха бавно, докато накрая не го целунах жадно.Изправих се бързо и тръгнах да излизам от сепарето.
-Какво още правите тук?Няма ли да излизаме навън?-попитах ухилена Ник и показах ентусиазма си повече от колкото исках.