Πред Университета

След като се записах излязох пред университета. Беше много голям. Седнах на една пейка и се замислих къде първо да отида...

Бях тук за да уча, поне за родителите ми бе така, така че поне да се бях записала в университета.Мисля че нашите бяха уредили нещата, но трябваше да отида и да проверя лично.Стигнах до университета и влязох в двора, беше красиво.наистина, красиво!
Тръгнах по пътеката и видях на няколко крачки от мен Джен.Пак ли?!Този път мислех да я подмина без да казвам нищо или пък да спирам при нея.Тръгнах уверено по пътеката правейки се че не я забелязвам, но се спънах и бързо се озовах на земята.По дяволите, за малко да не си счупя зъбите.

О изведнъж Джес се спъна пред мен.
- Добре ли си? - отидох при нея и и помогнах да стане.
Като се оправи и казах:
- Не очаквах да те видя и тук.

-О, моля те, не съм тук заради теб.Трябва да уча, все пак ще ми потрябва някога.-усмихнах се докато тупах праха от дрехите си.
-А ти защо ми помогна?нали не искаше да имаш нищо общо с мен?Какво ти пука че се спънах?-повдигнах вежда аз.надявах се наистина да й пука, но май нямаше голяма надежда.

- Не съм толкова безчуствена за каквато ме мислиш. - и се усмихнах.
Днес бях в много добро настроение и не исках да се караме.
- Та по кой предмети се записа? - я попитах все така усмихнато и щастливо

След като си тръгнахме от реката...бях..объркана.Алекс харесваше ли ме или не.Двамата вървяхме в мълчание почти през целия път
-Хей Джен-казах и размахах ръка..изглеждах като луда.Тя ме видя и се усмихна,но щом видя,че аз и Алекс не се държим за ръце и не си говорим малко се нацупи.

- Здрасти! - казах нацупено.
Те все още не се бяха сабрали!
- Часовете ще започнат чак утре. Какво искате да правим? - попитах пак с усмивка

-Чак утре..-изпуфтях с досада.
-Дай до магазина за жиовтни..мисля да си взема дом.любимец.-казах и погледнах Алекс който ме гледаше..ах пак се върнахме на гледането.

След часа по музика излязох за малко пред университета. Както си вървях изведнъж онзи глупак пак ми се изпречи на пътя. Понечих да мина но тои застана пред мен. Опитах се отново да мина без караници но тои не ме пусна отново.
- Защо го правиш това? Остави ме да мина иначе... - му викнах ядосано
- Иначе какво? Ще ме биеш ли? - каза с престорена уплаха.
- Повярвай не искаш да знаеш какво ще стане! - му казах като за пореден път се опитах да мина но уви...
- Искам! Няма да те пусна чу ли? Ти идваш с мен! - каза и се опита да ме хване. Вече се бях ядосала. Ударих го в корема, после и с всичка сила в лицето. Течеше му кръв от носа. Мисля че го бях счупила.
- Това да ти е за урок! И да не ме докосваш камо ли да се приближаваш до мен повече, защото мога да направя още много неща и съм сигурна че няма да ти харесат! - Оставих го да лежи на земята с счупен нос. После влязох отново в университета...

След няколко минути бях пред университета. Все пак беше доста голям. Отначалото ми беше трудно да се ориентирам и да намеря класнита стай но накрая успях. Времето беше много хубаво. Погледнах чесовника си. Беше вече 11:30. Усетих как корема ми каркори. Бях гладна и не бях яла абсолютно нищо от вчера сутринта. Чудех се дали да отида до някоя пицария или закусвалня но незнаех дали има на близо.
- Здрасти. Бих искала да попитам дали тук на близо има закусвалня или пицария? - попитах една госпожа която минаваше.
- Да на 2 преки от тук има пицария - като каза това ми обясни подробно кое къде се намира.
- Благодаря Ви! - казах и седнах на една пейка за малко защото исках да си сложа книгите в раницата.

Минахме през дома на Джесика и следващата спирка беше университета...Спрях колата си на паркинга и погледнах към внушителната сграда.
- Не изглежда зле...
- Ако закъсняваш върви. Нали не искаш да влезеш по средата на часа и всички да те гледат като природно изкопаемо.-казах аз с насмешка.

Слязох от колата и понечих да затворя вратата, но се спрях.
-Ако закъснявам, по-добре да остана навън.Аз наистина съм природно изкопаемо, не искам да ме разкрият.-засмях се също, но минутка по-късно спрях.
-Искаш ли да почакаш с мен в двора?-той само кимна и слезе от колата.
Тръгнахме към университета, когато видях Джен.забързах се към нея, защото тя вече излизаше и я спрях с ръка.
-Ей, Джен!Здрасти.-започнах аз радостна че съм я видяла.Секунди след това и Ник се присъедини и май трябваше да го представя.
-Джен, ъъ..това е...Ник.-нервно казах аз.Как иначе да го назова, момчето с което спах ли?!

Джес се приближи до мен. Честно казано не очаквах да я видя.
- Здрасти Джес - казах и се загледах в... Момчето по скоро мъжа които беше с нея. Дълго го обикалях докато не разбрах кои е или поне си мислех...
- Здравеите - се обърнах към него - Вие сигурно сте бащата на Джес нали така? - казах и го погледнах в лицето. Беше толкова висок че... Се чуствах като малко детенце пред него. Да със сигурност бе баща и. Приятел невазможно тои беше поне с 20 години по голям от нас...

С Джес тръгнахме из двора и някаква нейна приятелка се приближи към нас.
- Здравеите - каза ми тя и продължи- Вие сигурно сте бащата на Джес нали така?
- Не, съжелявам. Аз съм дядо й. Много млад ме направихте, полъскан съм.
Едва се сдържах да не избухна в смях...но се спрявих.
- А вие сте?

- Ахам. Ами съжелявам но... Незнам дали има старчески дом на близо...Не се напрягайте много. На вашите години е трудно да се върви - казах му иронично. О ле ле! Как бях така сериозна не можех да разбера...
- Искате ли да Ви донеса стол да поседнете?

-Стига!-извиках ядосано аз, не си падах по шегите с роднини.Всъщност може бих си паднала, но сега бяха моите роднини.Не ми бе приятно, та аз дори не ги познавах.Сякаш ми се подиграваха.
-Той е ми е просто приятел, ти също, Джен.-продължих със същия ядосан тон.Тръгнах към една пейка и седнах, пък те ако искат да продължават, не ми пукаше/

- Приятел?!? - казах изненадано и го погледнах от глава до пети.
- Какъв приятел? Та той е колкото...Баща ми даже и баща ми е по млад - казах и го погледнах отново с презрение.

Двете започнаха да водят разговора "Какъв съм аз и защо съм такава пенсия"
- Пфф...момичета аз ви оставям.
- Чао Джес...Довиждане Джен.
- Приятен ден и на двете.
Усмихнах се леко на Джесика и тръгнах към колата си. Запалих двигатела и шумно изхвърчах от паркинга на университета.

За щастие този си тръгна. Изобщо не ми харесваше.
- Да махай се! Не те искаме! И да не се връщаш повече - викнах силно и той ме чу. После се доближих до Джес
- Джес айде да се сърдиш после че сега умирам от глад - й казах хванах я за ръката и я поведох към пицарията...

Спрях пред университета.
- Джес аз трябва да тръгвам, закъснявам. Ти задръж детето - като казах това станах от мотора и тръгнах към класната стая оставяйки Джес за мен...

След като часа свърши излезнах бързо.Колата ми беше паркирана на подземния паркинг на университета,но аз я изкарах пред него.Джен беше казала,че е изморена.
-Хей Джен искаш ли да те откарам-попитах я аз.Бях се облегнал на колата и скръстил ръце пред гърдите си чакайки отговора и.

- Ами...Добре - казах и седнах до него. Университета беше далеч от вилата. Потеглихме. Боже бях много изморена и така неусетно заспах в колата...

Излязох навън. Осетих изжеднъж една ръка да докосва рамото ми. Обърнах се и видях онова момче на което бях счупила носа. Беше се оправил.
- Е не! Пак ли ти? Искаш още ли? - като казах това той ме поведе зад университета. Там имаше още няколко момчета. Той почна да ме дърпа към някаква кола. Ударих го в корема и се опитах да избягам но ме хвана друг. И сега какво? Ще ме отвличат?

Имах часове в университета. Не знаех точно къде е, и без да искам се озовах зад него. Малко по надолу чух викове. Приближих се и видях някакви мъже да слагат Джен в кола.
- Пусни я! - викнах на момчето което я държеше и го ударих. Свалих го на земята и започнах да го бия докато не го пребих от бои. После започнах и с другите. Когато успяха да станат влязоха в колата си и се махнаха. Хъм идиоти! Не могат да се мерят с момчета за това тормозят момичета. Приближих се до нея.
- Добре ли си?