Πред Университета

- Да добре съм, и нямам нужда от бодигарди. - му казах лено ядосано.
- Но все пак благодаря - му казах. Носеше едни черни дънки и една черна риза леко разкопчана.
- Искаш ли да пием по едно кафе?

- Имам часове - казах кратко. Изобщо не обичах да обяснявам. Тя каза че ще дойде с мен. Тръгнахме пак да влизаме в университета. Отпред беше по хубав.
- Тук не е безопасно за теб - казах отново колкото по кратко можех

- Не ме е страх от някакви си глупаци - казах. Щях да ходя с него имах час по Английски. Мислех да го пропусна но пък после се сетих че нямам повече часове след този. Влязохме в университета...

Облчкох ризата си и преметнах самото си през рамо. Качихме се в колата ми и потеглихме към университета. Отново спрях на паркинга и погледнах към Джес. Протегнах се за лицето й и я целунах страстно, отдръпнах се леко от нея,
- Приятно училище...красавице.
Отново се усмихнах и я целунах за пореден път.
- Аз мисля да се поразходя из Париж, като свършиш тук ако искаш ми се обади.
Намигнах й и се облегнах на седалката с лека крива усмивка.

-Ще види.-усмихнах се аз и тръгнах към университета, но пак се обърнах и го погледна.Исках да не ходя и да прекараме деня заедно, но пък все пак не бях идвала в университета толкова много, че вече беше крайно време да почна да уча.Ако нашите разбереха че не ходя щяха да ми чета конско.Усмихнах се на уми и продължих към университета.На врататат отново хвърлих последен поглед към Ник и влязох.не ми харесваше да идвам тук, но май трябваше.

Не можех да карам бавно с такова "съкровище", просто нямаше как, да почувствам адренали отново от високата скорост, ме караше да се чувствам някак си...свобеден и лек като перце. Без проблеми и без драми за разрешаване. Спрях колата на паркинга и погледнах към Джес, усмихнах й се и я целунах нежно.
- Днес е състезанието ми и...ако искаш, като свършиш университета мога да те взема с мен...или нещо подобно.
Отворих прозореца на колата и запалих цигата, след което я подадох на Джес и изчаках да видя дали я иска или не. Погледа ми се плъзна по нея и усетих как доволна усмивка се появи на лицето ми, забелязах, че ме погледна въпросително и добавих.
- Ъм...изглеждаш страхотно.

Усмихнах се, какво ли си мислеше?Какво точно искаше да каже с това "изглеждаш страхотно"?Все едно, сега не ми се мислеше за това.Поех цигарата и дръпнах от нея рязко и много.Усмихнах се и издишах дима в лицето му.
-Хъм, как бих пропуснала такава възможност?!Обади ми се когато си готов и аз ще те изчакам.-намигнах му аз и го дарих с кратка и нежна целувка, излизайки от колата.
-Бай бай.-захилих се аз и тръгнах към университета поглеждайки от време на време към колата му.Не исках да се разделяме, но пък трябваше да отида в някой час.

Погледа ми беше прикован на Джесика докъто вървеше към университета, исках да излизна от колата и да я "отвлеча" завинаги...да бъде само моя...Махнах тези мисли от глвата си и видях как Пол спира колата си на няколко метра от моята. Не и той...защо просто не се гръмнеше и не изчезне от земното кълбо. Двамата излезнахме от колите си и погледите ни се забиха един в друг.
- Е...явно си харесал...подаръка си.-каза той надменно и се облегна на колата си.
- Подарък ли?! Хах..Пол ти най-добре знаеш как се сдобих с тази и колата която ме чака в гаража ми.
Какво, той да не искаше да му благодаря за това, че ми ги е върнал?! Пфф...как ли пък не. Дръпнах си отново от цигарата и сложих едната си ръка в джоба на панталоните си и продължих да говоря.
- Какво точно искаш от "нея"..Защо я преследваш?
- Николас, знаеш ли, че разказах на "сладкишчето" историята ти с Катерина...Мисля, че малко се изнерви, но това е риска, който поема човек, след като каже, че е готов да понесе истината. Говорихме си и за...Вероника. Явно не си издържал и си спал с невинното момиче. За Бога Ник, не ти е лесно нали?! Винаги си обичал Вероника...може би не като жена, но това беше когато бяхте още деца...И двамата знаем, че имаш слабост към красивите жени...не ти сига само една нали...Кажи ми истината...искаш ли да повториш онази вечер с госпожица Уолдорф и да...
- Млъкни! Просто млъкни! Не искам никоя освен Джесика ясно ли е? Другите не ме интерасуват...а колкото до Рони, любовта ми към нея, не е същата като тази към...-Хвърлих фаза на земята и го стъках, когато Пол ме прекъсна отново.
- Към Джесика...Дам...знам името й. Просто ми харесва да я наричам "сладкишче"-засмя се арогантно и продължи да говори с дразнещият си глас - Видя ли плика, който ти бях оставил? Беше добре да си припомниш старата случка, защото ти гарантирам, че отново ще се повтори...Ще карам, всяко едно момиче, което е влюбено в теб, да приспива с мен и да каже, че е единствено моя...Даже мисля някой ден да спечеля и Вероника. Все пак момичето е адски секси...
Не можех да го слушам повече, приближих се до него и го блуснах към колата му.
- Майната ти! Ти си един нещастник, нищо повече...едно нищожество, което може да сее само гняв и умраза нали?!
Ръката ми се сви в юмрук и се заби в носа на Пол. Малко кръв се спусна от там и той ме избура от него.
- Пейн...не си играй с мен, момче. Ще съжеляваш...аз ще те накарам да съжеляваш.
Влезна в колата си и отпраши от паркинга, след няколко минути и аз последвах примера му.

Излязох от университета и изкарах навън телефона си.Погледнах за нови съобщения и когато на намерих тръгнах да набирам номера на Ник, че да му кажа, че съм готова.Тогава телефона извибрира в ръцете ми и аз прочетох съобщението на един дъх.Беше от Ник, казваше ми, че няма да може да дойде.Нацупих се и седнах на една пейка близо до улицата.Не знаех къде е състезанието, но нямаше да го пропусна за нищо на света.Изкарах отново телефона и набрах номера на Пол.
След минутки колата му профуча и спря пред мен.Усмихнах се леко, като че да го поздравя и се качих в колата му.
-Пак ли те заряза?-ухили се Пол и запали колата като скоро потеглихме към мястото на състезанието.Усмивката не слизаше от лицето му, но аз също не оставах назар с арогантната си маска.
-Не ме е зарязал, спокойно.-намигнах му аз като усетих колко повече се разсейва от Ник докато кара, макар че караше със същата скорост.При него обаче не бях толкова сигурна и една част от мен настръхваше когато колата поднасяше.Исках да видя Ник колкото се може по бързо и да го целуна за късмет.
Накрая колата спря и аз излезнах бързо от нея като с очи потърсих Ник.Нямаше го наоколо, но в същия момент усетих ръката на Пол да се спуска по кръста ми и да ме дръпва към определена посока.усетих как кожата ми настръхна и го погледнах с повече самоувереност отколкото притежавах.
-насам.-каза той и ме поведе из тълпата, като не отделяше ръка от кръста ми.Не ми бе приятно, ако Ник го видеше би се ядосал, но по дяволите това ми харесваше.Не го исках, но явно никой не ме бе питал.