Бар "Μusic"

Джес ме заведе в един бар. Тя си поръча най силното питие.
- Аз ъъъ... Искам вода - казах накрая на бармана

-Вода?!-почти извиках аз и направих знак на бармана да дойде по-късно.
-Ама ти сериозно ли?Нека е нещо по-силно, а?-усмихнах се самоуверено и зачаках отговора й, не исках само аз да пия.

- Да вода. Не ми се пие в момента - казах и се огледах наоколо. Беше толкова задимено. И музиката беше страшно силна.

-Сигурна?-погледнах я с недоверие, не ми се вярваше да е въздържателка.Тя май гледаше дима на около, което ми напомни че някъде трябваше и аз да имам цигари.Потърсих из джобовете и ги извадих.
-Нещо против?-попитах докато палех цигарата между устните си.

- Да! Мразя цигари, знаеш го! - като казах това станах от стола и излязох навън за да не дишам пушека на ужасните цигари. Много ги мразех. Дори не можех да ги докосна пък камоли да ги гледам!

Тя излезе навън, май не й хареса тук.Изпих на екс питието и стиснах очи, беше силно.Станах и тръгнах по нея.Пак ли ми бягаше.Настигнах я и я хванах за ръката.
-Какво има Джен?-казах като повиших леко тон.
-Защо се държиш така?какво толкова съм направила?

- Нищо, какво да има... - казах и тръгнах към вилата за да си взема Роки оставяйки Джес на бара. Тя влезе отново вътре. Нищо чудно ако се върне пяна...

Върнах се за мотора си, вече бях взела телефона и можех да си взема мотора.пристигнах пред бара и го яхнах, не исках да се задържам, пак щях да пия.
Яхнах мотора, но той не тръгваше.По дяволите, имаше му нещо, а сега точно нямах представа какво да правя.Клекнах до двигателя и започнах да го оглеждам, нищо не разбирах!
-мамка му!-креснах ядосано аз.-Мамка ти!-и ударих с юмрук седалката.Точно сега ли трябваше да се счупи?!нямах представа какво гледам, но все пак се пулех в него и се надявах да забележа някаква скъсана жичка или подобно.Нищо!

Париж...нов град, ново начало нали така?!? Когато пристигнах в града първата ми мисъл беше за някой бар...и уииски, да трябваше ми алкохол. Светеща табела на бара пред мен, привлече вниманието и реших, че това е което търся.
-Мамка ти!- каза ядосано едно момиче и удари мотора си.
- Хей! Мислиш ли си, че ако го удариш по-силно ще се оправи?!?- ироничната усмивка отново се появи на лицето ми, за поред път.

-Ти какво, да не би да разбираш повече?-викнах ядосано без дори да се обръщам.Но след минутка се изправих и погледнах кой всъщност ме заговори, или по точно се заяде с мен.Беше някакво момче, или по-точно мъж.Изглеждаше ми по-възрастен от мен, но не прекалено.
-Да не би да искаш да ми помогнеш?-накрая попитах аз, наистина се надявах някой да ми помогне, защото вече бях на ръба от нервна криза и някой щеше да си изпати.

- Ти какво, да не би да разбираш повече?-сопна ми се тя.
- Да, определено разбирам повече от теб.
- Да не би да искаш да ми помогнеш?-попита момичето.
- Не...ако го оправя ще се прибереш и дори името ти няма да разбера.
- Какво ще кажеш да влезнеш в бара с мен и да се успокоиш?

Охо, това беше покана да влезна и да се натряскам и дори можеше да ме прибере вкъщи, страхотно!
-Какво още правиш тук?-казах аз и се засмях.бързо прекосих разстоянието от мен и вратата на бара и го загледах.наистина ми се пиеше, а сега поне имах някакво причина.
Усмихнах се миличко, ха можела съм и така.
-Джесика, казвам се Джесика.

- Джесика, казвам се Джесика.-вече беше пред входа на бара.
Бавно с ръце в джоба се преближих към нея. Подадох ръката си и се представих:
- Аз съм Николас...на кратко може да ми казваш Ник или Нико.-чаровна усмивка се появи на лицето ми.
Джесика пое ръката...влезнахме в заведението и седнахме на бара.
- Какво ще пиеш?

-Искам нещо.-засмях се отново, май сега ме избиваше на шеги, които само аз си разбирах.
-нещо силно-намигнах на бармана и отново се обърнах към Ник.
-После ще ми помогнеш с мотора, нали?-попитах аз сякаж нямаше никакъв шанс да получа каквато и да е помощ.

Поръчвах си "чисто" уииски когато Джес каза:
- После ще ми помогнеш с мотора, нали?
- Да, няма проблем.
- От кога си в града...
Бармана постави чаша с златистата течност пред мен. Беше сложил лед...Изгледах го на криво и му казах да ми даде правилната ми поръчка. Върнах погледа си в/у лицето на Джесика и изчаках за отговор.

-Седмица, две.не знам и аз.някъде там.От скоро съм тук.-отново се усмихнах, но по скоро на питието отколкото на него.Сега исках само да пресуша поредната чаша.
-Ами ти?Тук ли живееш?-попитах след като изпих на екс съдържанието на чашата си.Извадих цигара и запалих докато гледах изражението му.Само и този да не се извади някой против цигарите, защото това вече ми писваше.

- Ами ти?Тук ли живееш?
- Вече да. Току що пристигнах...
Видях, че е пушачка и реших, че не е зле и аз да запаля една цигара. Бръкнах в вътрешния си джоб и искарах кутията заедно с запалка. Запалих цигарата и вдишах от дима...мда...тоооолкова успокояващо. Отпих от питието си и започнах да въртя запалката като от време на време малко огънче излизаше от нея.

Я, той пушел, колко хубаво.Усмихнах се одобрително и започнах със своите тъпи въпроси.
-С какво се занимаваш Нико?-отново се усмихнах и дръпнах от цигарата.По дяволите, обожавах този никотин.Бих убила за него!
-Още едно, сладур.-отново намигнах на бармана, харесваше ми да се занасям с него, но нямах сериозни намерения.

- С какво се занимаваш Нико?- с усмивка ме попита тя.
- Аз...ами аз съм волна птица.-засмях се на определението си.
- Не обичам работата...предпочитам да съм едно разглезено богаташко хлапе.
О Боже!! Бях използвал думите си на баща ми...нее не вървеше на добре. Нямах намерение да приличам на "стареца".
- А ти? Работиш ли нещо или учив все още?-нова глъдка от алкохола последвано с дълго дърпане от цигарата.

"Разглезено богаташко хлапе" ли?!О не и този ли?!Защо всички тук бяха такива?Омръзна ми от хлапета, да точно хлапета, които смучат парите на родителите си.По дяволите, пак се ядосах, трябваше да се успокоя.
-Аз уча и между временно работя-отвърнах аз с лека усмивка, но не ми се усмихваше много.
-Не всеки може да се роди богат, за съжаление.-казах аз вече настроена песимистично.-Или пък за щастие, а?
Засмях се аз и отново пресуших чашата, нито с алкохола, нито с цигарите трябваше да прекалявам, но когато съм нервна или ядосана, а в този случай май и двете, пиех и пишех.
-Още едно-подвикнах на бармана и той ме изгледа странно, и по-рано когато се напих не искаше да ми даде алкохол, сега пак отказа.
-Ей, нали ти плащам за него!-креснах ядосано аз, но после се усетих.Обещах на Джен да не се напивам, трябваше да спазя обещанието си.
-О, съжалявам.Аз...знам, че не трябва, съжалявам.-казах аз и подпрях лицето си с ръце.

- Добре е да правиш разлика между богат и щастлив. Определено не е едно и също...поне в моя случай. Повяравй ми предпоитам живота ми да беше беден, но щастлив.-докъто говорих гледах празната си вече чаша.
Поръчах си още едно и отпих отново солидна глъдка, когато Джес започна да се ядосва на бармана пред нас.
- О, съжалявам.Аз...знам, че не трябва, съжалявам.-каза накрая тя.
- Няма проблем...не мислиш ли, че това ти е достатъчно за тази вечер?!-казах и изпих и останалата течност в чашата.
Не изчаках протестите й, за които бях почти сигурен, че ще последват. Платих сметката и оставих бакшиш на момчето. Направих няколко крачки когато разбрах, че Джесика не ме е последвала.
- Идваш ли...трябва да погледна мотора ти...и задължително да ти викна такси...

Той стана и тръгна към изхода, колко ме дразнеше да ми казва че ми стига пиенето.По дяволите щях да се развикам на някой, но наистина беше прав.
Искаше да отидем дапогледнем мотора, тоест той, а после каза нещо за такси.
Аха, тая няма да я бъде.Не исках никакви таксита!
-Не ми трябва такси.Нали затова искам да ми оправиш мотора.-нацупих се аз, май нямаше да се разберем с него.

- Не ми трябва такси.Нали затова искам да ми оправиш мотора.
- Виж няма да караш нищо в това състояние-видях как ме погледна на криво и продължих.
- Не казвам, че си пияна...но...си...малко...Както и да е ако искаш мога да те закарам...?
Тръгнах към мотора...трябваха ми 5-10 минути да разбера, че няколко жици са се прекъснали.
Запалих двигатела и той изръмжа силно...погледнах към нея и с лека усмиека казах:
- Избери си...с такси или с мен на мотора....

Оправи мотора и го запали, колко харесвах звука на двигателя.Прокарах бавно ръка галейки мотора и се засмях на предложението на Ник.
-Защо не каза от началото, че искаш да го покараш?-отново се усмихнах сякаж му казвах че това наистина бе само шега и се качих зад него.
-Проблем, имам само една каска.-казах аз от зад и го погледнах, до колкото ми бе възможно от позицията ми, като увих ръце около кръста му за да не падна.Ха, колко смешно щеше да е да падна от мотора, нали?Не бих го изпуснала за нищо!

- Проблем, имам само една каска.
- Няма нищо, аз попринцип не ползвам такива неща.
Обърнах се към нея и внимателно й сложих бялата каска, като внимавах да не я разроша...или поне не много.
- Дръж се здраво...
Форсирах мотора и след малко изхвърчах на пътя с бясна скорост.