Кухнята...

-Така е-казах и се отдръпнах от него.Отворих хладилника и извадих една кофичка течен шоколад.Взех една лъжичка и отворих кофичката.Седнах на плота и си гребнах шоколад.
-Ммм,че вкусно-казах аз.Алекс ме гледаше сякаш ревнуваше от шоколада.

Май беше време сутринта да прочете нормално. Бони започна да яде течен шоколад, а аз сандвича си. Бела се беше наяла и се мотаеше в краката ми, гледаше ме така, сякаш искаше да излезе на вън. Аз доядох сандвича си, взех една чаша от шкафа и извадих портокаловия сок от хладилника. Сипах си сок и го прибрах. Седнах на плота до Бони и си пиех сока, а тя гребеше течен шоколад, погледите ни се засичаха, а Бела започна да скимти.

-Другото ти момиче ревнува-засмях се
-Днес не си я галил пък и сигорно иска разходка.Ама ти сериозно ли обичаш портокалов сок?Ъъ Алекс..пушиш ли междодругото-погледнах го,а после погледа ми се премести върхо Бела която ни гледаше и скимтеше.

- Като за сутрешна напитка става..а и ме мързи да направя кафе - засмях се.
- Пуша само когато съм нервен, а ти пушиш ли, до сега не съм те виждал с цигара? - казах с любопитство. Станах от плота и погалих Бела, тя се успокой и спря да скимти. Седнах отново на плота и си допивах сока.

-Ясно.Ами да пуша от време на време-ухилих се
-Ще те помоля да не пушиш около Джен и другите.Може да не им е приятно-усмихнах се
-И аз няма да пуша..не,че пуша много-засмях се.Отидох до якето си и извадих една кутия цигари и една запалка.Извадих си цигара и я запалих.Дръпнах си веднъж и Алекс ми я издърпа от устата.

Бони запали една цигара, дръпна веднъж и аз й я взех. Дръпнах и й я дадох.
- Не мога да се сдържам когато някой около мен пуши - засмях се. Така си предавахме цигарата, а Бела се разлая силно, явно не понасяше цигарения дим.

-Бела.Живееш с нас!Ще ни търпиш-изпушихме цигарата набързо и аз запалих още една.
-Като почна веднъж трудно спирам-засмях се.Дръпнах си и изпуснах дима.Бела спря да лае все едно се нацупи.

Бони запали още една цигара, а Бела се нацупи, засмях се отстрани. Направих на бързо на кафе машината две кафета. Дадох едното на Бони, а от другото започнах да пия аз.
- Искаш ли да разходим Бела някъде? - казах и отпих от кафето си.

И тази цигара свърши.Той направи кафе.Аз не бях фен на кафето,но го взех и почнах да пия.
-Ами да.Добра идея-казах и Бела веднага наостри уши и дойде при нас.Почна да се мотае в краката на Алекс.
-Тя явно доста те обича-засмях се.
-Ревнувам-казах и се ухилих.

Засмях се.
- Къде искаш да отидем? - казах и се приближих до Бони, целунах я. Отпих от кафето си. Клекнах до Бела и я погалих, тя започна да ближе ръце ми. Скочи и ми облиза и лицето. Отидох до чешмата и се измих.
- Ах, ти, лошо момиче! - Казах на Бела и се засмях, а тя се намръщи.

Алеск ме целуна и отиде за вземе каишката на Бела.Върна се в кухнята и и я сложи.Отидох и облякох якето си тъйкато на вън духаше вятър.Обух кецовете си и го изчаках да се облече.Двамата се излезнахме и поехме към парка.

Слязох в кухнята. Отворих шкафа и си извадих зърнената закуска. Сипах си малко в купичката, след това сипах и мляко. Тъй като нямаше кафе, си взех натурален сок от хладилника. След като се наядох сложих в купичката на Роки храна в случай че огладнее. Имах още 20 минути до срещата с Майк. Отправих се към домашния фитнес...

Влязох в кухнята и извадих няколко летчета.Увих ги в една кърпа и ги сложих на окото си. Толкова болеше,че просто няма на къде. Стисках зъби и слагах леко ледчетата. Ема седна до мен и ме гледаше толково тъжно. Очите и сякаш казваха" С какво мога да ти помогна",но истината беше че с нищо не би могла да ми помогне.
- Ако искаш иди да си починеш. Аз ще погледам малко телевизия и ще се надявам да ми ине. - усмихнах се и тръгнах към хола.

Влязохме в кухнята. Отворих шкафовете. Бях забравила че тук нямаше алкохол.
- Ам... Ерик съжелявам но мога да ти предложа само мляко и натурален сок - казах и започнах да се смея. Той също започна да се смее. Каза че не иска нищо.
- Е, аз ще трябва да си лягам утре имам часове - казах и започнах да се прозявам.

Тя каза че ще си ляга защото утре имала часове.
- Добре аз ще тръгвам. И непременно трябва да се срещнем пак - казах и излязох от къщата, взех мотора и тръгнах към моята къща.

Ммм отворих шкафовете. Беше празно. Май никои не пазаруваше тук. Щях до отида аз след университета. Бях доста гладна а дори кафе нямаше. Пих малко вода и излязох. Щях да закусвам в някоя закусвалня...

Погледнах чесовника. Боже беше 11:00 сутринта! Отворих шкафа. Там имаше зърнена закуска, отворих хладилника и си взех млякото. Сипах си в купичката и си направих топло кафе. Слънцето блестеше много силно а аз още бях сънена. Преди да се усетя бях изяла закуската си. Сипах си още едно кафе за да мога да се държа права. След това тръгнах пак към стаята си за да се облека...

Най после след много офкане и пъшкане стигнах до кухнята. Сипах си една чаша вода. Чуствах че съм гладна. Отворих шкафа, извадих хляб и започнах да си правя сандвич. Колкото обаче гледах яденето толкова по лошо ми ставаше, доповръща ми се. Отидох бързо в банята на долния етаж и се измих.
- Какво ми става? - си казах и се върнах в кухнята. Изобщо не ми се ядеше вече. Бързо прибрах всичко в шкафа. Оф още ми беше лошо и ме болеше корема...