Айфеловата кула

Вървяхме известно време и най-накрая стигнахме до Айфеловата кула.Беше величествена както винаги.Минахме покрай красивия фоинтан и се насоичихме към асансцора.Имаше много туристи и трябваше да изчакме известно време.Междувременно го питах:
- какво очакваш да видиш , когато се качим горе?

- Спираща дъха глетка! - казах и погледнах нагоре към върха на кулата. - Леле бая висока е. - засмях се и направих една крачка на пред тъй като опшката беше се поместила.

И аз като него се загледах нагоре.Не усетих кога е тръгнала опашката , докато хората зад мен не ме бутнаха и аз се спънах като се хванах за Аш , за да не падна.
- Извинявай - казах му като го погледнах в очите.Задържах погледа си по-дълго то нормалното.

Засмях се.
- Хах...няма проблем. - помогнах и да си стъпи на краката и се усмихнах.
- Май наистина е спираща дъха глетка дори отдоло. - засмях се и тръгнахме да се качваме към върха.

Вече бяхме в асансьора и бавно се изкачвахме към върха.Гледката , акакто каза Аш, беше спираща дъха още от самото начало на изкачването.Не си продумахме нищо , докато не стигнахме горе.Просто мълчаливо се любувахме на гледката потънали в мислите си, а аз определно имах за какво да мисля .Рядко срещах момче , което да е толкова усмихнато и да се държи естествено.Бях запленена както никога досега....Най-сетне горе.Гледката - виждаше се Париж с целия си блясък.Дори можеше да се видят най-крайните квартали.Погледнах към Аш , той се наслаждаваше на всяка една подробност.Разбирах го , вс епак за първи път е тук.Аз съм се качвала поне 5 пъти , но винаги сякаш виждам всичко за първи път.
- Харесва ти нали?Можем да дойдем пак , ако искаш - подпрях ръце на перваза.

- Ооо да. -беше единственото нещо което успя да излезе от устата ми. Беше толкова красиво и както казах "Спиращо дъха"
- Как ли ще изглежда през ноща? - Замислих се като обходих с поглед всяка малко подробност от града.

- Много по-красиво е отколкото си мислиш - казах му - Не може да се опише с думи.Всички тези светлини , нощното небе , звездите , луната, сградите ,всичко.Нямам думи.
Спомних си за гледката ,като междувременно погледнах часовника си.
- Знаеш ли сега е следобед.Можем да поседим още 1-2 часа докато се стъмни - предложих.

- Съгласен. - веднага се съгласих, нямаше какво да му мисля. Заслужава си гледката.
- А какво ще правим тук през тези 1/2 часа? - усмихнах се и япогледнах любопитно.

- Ами ... - замислих се - можем да си говорим , да обиколим тук горе няколко пъти .
Това беше първото нещо , което ми хрумна.Въобще не се бях замисляла какво ще правим през това време.Погледнах го очаквайки реакцията му.

Усмихнах се.
- Съгласен. - засмях се. Ако продължавах така с това мое съгласия тя скоро може и да се възползва. Засмях се.
- Та за какво искаш да си говорим? - Хванах я за ръката и я дръпнах да седнем на една пейка.

Той ме хвана за ръката и ме придърпа до една пейка.Толкова се вълнувах!!!
- Ами като за начало - започнах леко притеснено - каква музика слушаш?
Не можеш да определя по стила му и ми стана любопитно.

- Хм...рок,метъл. С две думи падам си по харда.- Засмях се и седнах до нея на пейката.
- Ти? - попитах,но не се осещах как все още държах ръката и. Тръгнах да я пускам, но се отказах.Харесваше ми да я държа. Усмихнах и се и очаквах отговора и.


П.С Утре ще довършим. (:

- Ами зависи от настроението ми , но предимно hip hop и r&b - усмихнах му се.Забелязах , че все още държи ръката ми и надявах да не я пусне.Толкова ми беше приятно.
- Ще ми пуснеш ли любимата си песен?

Засмях се.
- Повярвай ми,много са. И бих казал, че нямам такава. - усмихнах се и пуснах ръката и. "Можеше да не и е приятно" помислих си. - Но ако толкова искаш мога да ти пусна нещо...по леко. - усмихнах и се отново и се вгледах в очите и.

Писна ръката ми и това ме натъжи.За момент усмивката ми помръкана , но бързо я възстанових.
- Ами добре , пусни ми нещо по-леко - погледнах го очаквателно.

Извадих телефона ми и тръгнах да се ровя из менюто. стигнах до една песен и я пуснах като се обърнах към нея,за да я видя каква и е реакцията. На телефона тръгна отначало бавна мелодия след което вокалиста запя с нежен глас. https://www.youtube.com/watch?v=PuDzAQriQP0 Усмихнах се и се насладих на завладяващата песен и на невероятната глетка.
Тя се засмя и чак тогава разбрах,че си припявам песента.

Песента ми допадна.Засмях се , когато Аш започна да си припява.Беше много сладко.
- Много хубава песен.Ще ми я пратиш ли. - извадих айфона от чантата си.Погледнах колко е часа - имахме още час и нещо , докато слънцето залезе.

- Да! - с тези думи аз тръгнах да се ровя из настройките,за да мога да я пратя.
- Това ти ли си? - попитах и и показах името което ми излезе на екрана.

- Да това съм аз - потвърдих.
Изпращането не отне много.Веднага щом песента се изпрати я пуснах .Превъртях я доволно.Май трябваш по-често да го питам за песни.Определено ми допадаше музиката му , а също и той самия.Смс- а прекъсна мислите ми.Беше за поръчване на рингтонове.Изтрих го , както винаги правех с излишни смс - и.

Слънцето започна да се зад зградите на Париж. Беше толкова хубаво!! Обърнах се към Ема.
- Кой ти е любимия цвят. - Усмихнах се и я погледнах отново в хубавите очи. Ослушах се,хора почти нямаше. Имаше само няколко хора които явно си правеха разхотка като нас и сега чакаха залеза с любимия човек.

- О , много са - засмях се. - но може би червения .
Слънцето започна да се червенене на хоризонта.Знак , че скоро щяхме да наблюдаваме Париж през ноща.Вече нямаше толкова голяма навалица , но все пак имаше хора .
- Ами твоят любим цвят какъв е?И знам, че ще ти се строи странно , но имаш ли си приятелка? - след последното леко се изчервих.

Засмях се. Но смеха ми не беше зариди въпроса с приятелката а за този с цвета.
- Колко странно и на мен ми е червения. - засмях се отново. - И не, нямам. - Вече не се смеех. Предпочитах да и се усмихна, беше по подходящо за случая.

- Супер - казах, но не бях сигурна дали за това , че имаме еднакви любими цветове или за това , че си няма приятелка, което малко ме учуди.Той беше мечтата на всяко едно момиче.Защо беше необвързан?Заздрячаряваше се и уличните лампи светваха постепенно едн апо една.Хванах Аш за ръката и го дръпнах към перваза.
- Вече е време - прошепнах му като все още държах ръката му.Дано не се отдръпне.

Тя ме хвана за ръката и ме дръпна,за да видим Приш. Това чуство беше толкова сладко,че не исках да си отиде. Стиснах я здраво,но не много силно, така че да не може да се ускубне от мен. Тогава видях Париж осипан с хиляди светлини. Беше...зашеметително. Със сигурност никой не би могъл да опише тази глетка тук. Тогава нещо ме подсети.
- А ти, имаш ли си приятел? - усмихнах се спокойно,но като че ли малко нервно. Все пак не исках да седим тук хванати за ръце и да се окаже,че има приятел който може да ме срещне по улиците и да ме спука от бой.