Айфеловата кула

Той стисна ръката ми.Сърцето му туптеше лудо и още малко щеше да се пръсне.
- - А ти, имаш ли си приятел? - усмихна ми се , но изглеждаше лео нервен.
- Не - отговорих му с усмивка. - абсолютно необвързана съм.
След тези думи се приближих по-близо към него.

Успокоих се когато каза,че няма гадже. Добрее...явно няма да се стига до бой. Тя се приближи към мен, все още хванала ръката ми. Приближих се заедно с нея и я погалих по бузата със свободната ми ръка. Беше толкова сладка на фона на покрития със светлини Париж. Времето сякаш спря и другите хора сякаш не съществуваха когато я целунах. Наистина си заслужаваше преживяването. И този миг който никога няма да забравя.

Той се приближи към мен и ме целуна.Времето спря и сякаш бяхме единствените хора на света.Отвърнах на целувката му.Устните му бяха топли и меки.Целувката свърши , но оставахме все така близо.Прегърнах го като подпрях глава си на гърдито му.

Останахме прегърнати доста време. Нече ми пречеше, напротив беше ми толкова приятно,че не исках да свършва. Тя повдигна глава за да ме погледне, но не я отлепи от гърдите ми. Засмях се. Беше толкова сладка. Наведох се и яцелунах още веднъж. Просто не можех да спра да го правя, сякаш...беше наркотик.

Останахем известно време прегърнати.чувствах се толкова щастлива е прегрътките му и ми се щеше този момет да продължи вечно.Повдигнах глава да го погледна , но все така главата ми бе на гърдите му.Той се засмя и ме целуна още веднъж.След спиращата дъха целувка му се усмихнах и му предложих:
- Какво ще кажеш да се приберем във вилата, да си направим нещо за хапване и да гледаме някой филм.

-Звучи добре. - съгласи се и се усмихнах. Погледнах зза последен път тази вечер красивата глетка и хванах за ръка Ема като тръгнахме бавно и спокойно към вилата. Сякаш...не бързахме за никъде. Което беше вярно.

Джен искаше да дойде на айфеловата кула и затова я заведох
-Ето ни тук-казах и се усмихнах.Странот обеше,че нямаше много хора,но това беше хубаво.Големите тълпи и такви..не беше приятно.На вън беше тъмно и айфеловата кула и гледката от нея бяха прекрасни.

- O каква красота! Хайде да се качим до върха! - казах и го хванах са раката без да се усетя. Държах раката му дълго време но после се усетих и я пуснах...

Тя държа ръката ми дълго време,но накрая я пусна.Защо ли?На мен ми харесваше.Хванах нейната ръка.
-Да.Хайде да се качим-казах и двамата тръгнахме към върха.Гледката беше неописуема.Париж през ноща.
-Тук е много красиво и романтично нали?Джен..аз..още като те видях и..те харесах.Дали ние..имаме шанс-каззах притеснено.Бях свикнах тези които харесвам да ме отрязват и тези които не харесвам да си умирът да ми се натискат,но някак си неисках Джен да ме отреже.

- Ам Майк ние току що се запознахме и... И аз те харесвам! - казах и се обърнах на другата страна.
Като се качихме на върха за малко да припадна но Майк ме хвана за щастие...

-Гледката е шокираща а?-казах и и се усмихнах.
-Идвам тук често..и съм свиктнал.Ако дойдеш повече от 10 пъти ,че и по-малко и ти ще свикнеш-държах я все още.Тя избягваше погледа ми.Тя вече се крепеше на краката си и аз я пуснах.Отидох до перилата и погледнах Париж.Обичах да го гледам от тук.
-И да знам,че тукощо се запознахме-подметнах неоткъсвайки поглед от града.

- Да... Виж аз не обичам да увъртам. И да харесвам те! Не знам дали и ти но... Аз съм длъжна да ти кажа! - казах и го погледнах право в очите!
- Може да ме помислиш за някаква си... - преди да продължа той ме спря...

-Ш Джен.Тихо-казах и хванах брадичката и.Целуна хя нежно
-И аз те харесвам,но ти сама каза,че тукощо сме се запознали-извъртях очи.Харесвах я и не ми пукаше,че преди час няма и толкова сигорно сме се запознали.

Целуна ме! Почуствах се малко странно но и приятно... Прегърнах го силно...
- И сега какво? Ние двамата... - поколебах се малко, не знаех дали той иска...

-Аз искам,а ти?-казха като пълен идиот
-Тоест исках да кажа Джен искаш ли да ходим..да сме гаджета-избъбрих на бързо.Тя ме беше прегърнала и аз също я прегърнах.Чаках отговора и.

- Аз... Да искам! - казах решително. После той ме целуна...
- Ах да имахме и малко музика... - казах...

Извадих айфона си и влезнах в интернет.Намерих бавна,приятна,танцова музика.
-Може ли един танц-казах и и подадох ръка.Тя прие.Танцувахме известно време и след това музиак свърши.Пиуснах нещо по-шумно и я прегърнах.

- Найстина е прекрасно! - казах като се огледах.
- Майк трябва да те запозная с кученцето ми Роки... О Боже! Оставих Роки сам. Сигурно е оплашен! Ще дойдеш ли с мен до вилата?

-Обичам кучета.-казах и я погледнах.
-И да ще дойда с теб-тя се притесни и аз я прегърнах.Двамата се запътихме да слизаме от кулата.Беше прекрасно.

Дойдах на Айфеловата кула отново. Чуствах се страшно гадно без да знам защо. Качих се до върха и започнах да гледам Париж. Исках да се махна от тук не издържах повече. Може би скоро щях да го направя...