Магазин за домашни любимци

Той почна да избира неща за бебочето..хах вече сме си и семейство с дете.Държах кучето,а той оглеждаше играчките
-Не я глези много,че ще евнувам-подметнах аз.Той ми подаде една розова каишка с нагръдин и едно синьо легло
-Хей да не мислиш,че мога да държа всичко?-казах му сърдитно,но не му се сърдех.Той ме целуна в знак на извинение.Взехме играчки за мъничето.Оказа се,че в зоомгазина има и ветеринар..в комбина работеха.

Излязох навън, облегнах гръб на стената и извадих една цигара.Запалих я и дръпнах от нея.Никотинът изпълни дробовете ми и се почувствах много по-добре и по-спокойна.Дръпнах още веднъж, после още веднъж и още веднъж докато цигарата не свърши.Извадих още една, и тя не трая вечно.Вече не ми се пушеше, но пък не исках и да влизам вътре.Направих няколко крачки и седнах на бордюра.Колите препускаха бързо и аз усещах вятъра който създаваха с движението си.Вратата се отвори, обърнах се.Беше Джен, какво ли искаше сега.Не ми се слушаше, но пък исках да поговоря с нея.Не, не за това, може би за нещо друго, но не и за това.Защо ли въобще го направи?Не й трябваше!

- Джес не мога да го върна. Ако не го приемеш ще се расърдя и този път за винаги! - и викнах.
Не исках да го взимам във вилата. Та аз дори не можех да го пипна!
- И спри да пушиш, разваляш си здравето! - и казах и и дръпнах цигарата от ръката...
И понеже знаех че Джес няма да приеме жабата, я взех колкото и да... Но какво ли не прави човек заради приятелите си... И и я набутах в ръцете. После си взех Роки и нещата му и се качих в едно такси...

Все още бях изненадана от това ,ч е може да свири на китара.Щях да го помоля някой път да ми посвири , но по-нататък .Не исках да ставам нахалан.След целувката се хванах ме за ръце акто сплетохме пръсти и тръгнахме към зоомагазина.За щастие сакетнцето ми беше с къс ръкав и стигаше до гърдите ми, та не ми беше много топло.Отново вървяхме бавно и след известно време стигнахме до зоомагазина.Влязохме и Аш се насочи към кучетата.Последвах го и забелязах ,че гледаше големите кучета.Май наистина смяташе да си вземе домашен любимец , както ми спомена по-рано.
- Ще си го вземеш ли? - попитах го.Изглеждаше ,че си е харесал.

Щом влязохме аз веднага се насочих към сладките кученце. В една голяма клетка имаше едно синеоко хъски което веднага ми превлече погледа. Чух как Ема идва към мен.
- Ще си го вземеш ли? - попита тя.
- Май да. - казах малко не сигурно и я предърпах към себеси като увих ръка около кръста и.
- На теб харесва ли ти? - попитах я, но не свалях поглед от кучето.

Той ме прегърна през кръста.
- Наистина е голям сладур .
Кученцето имаше страхотни сини очи.направо да го схрускаш.

Продавачка дойде с голяма усмивка.
- Искате ли го? - попита тя мило. Аз погледнах несигурно Ема.
- Да го взема ли? - попитах я някак си тъжно.

- Вземи го - усмихнах се на Аш.
- Ваше е - продавачката подаде кученцето на Аш.изглеждаха много сладка картинка.Хванах Аш за част от ръката му и тръгнахме към кучешките неща.Взех ме легълце , каишка , синджир , купички , играчки - всичко необходимо.Малко се поколебахме за цвета на каишката , но най-накрая решихме да е черна.Отново бяхме на касата , където платихме кучешките неща.продавасчката започна да ги пробра в пликове и междувременно питах Аш:
- Как ще го кръстим?

Беше толкова забавно да избираме с Ема неща за кучето,но въпроса на края ми дойде като гръм от ясно небе. Ами сега? Как щях да го кръстя?
- Ааа... -започнах да овъртам. - Незнам.. - казах така сякаш беше най важния въпрос на света и щях да го пропилея ако го збъркам. Седях и гледах сладкото куче което ме гледаше със сините си очи." Боже как да те кръстя" - помислих си аз.
- Как да го кръстя? - погледнах Ема и збръчих вежди.

- Джак ако е момче , а може и Бъди , или пък Чарли - замислих се. - Ако е момиче можеш да го кръстиш Джули , Кара, Шанел - ти си избираш.
продавашката ми подаде пликовете и аз ги поех.бяха малко тежки , но това не ми пречеше.

След въпроса чух продавачката да казва и се усмихна:
- Момче е.
- Супер, тогава ще го кръстим Джак. - усмихнах се на Ема. Видях я че държи торбата пълна със нещата на кучето.
- Дай ми ги. - казах аз и посегнах да ги взема от ръцете и. - Ти дръж кучето ако искаш. - усмихнах се.

Усмихна му се и поех Джак.Аш взе торбите и му отворих вратата.След като той излезе се усмихна на продавачката и й казах довиждане.С Аш ръгнахме към вилата , за да оставим нещата на Джак...