Къщата на Майкъл Стюарт

Както си вървях по пътя, се сетих че някъде тук живееше майк.Ако той знаеше нещо за Джен, мисля че щеше да ми каже.След минутки се озовах на вратата и почуках.Никой не отвори и почуках пак, май бе зает.Дано зает да пие, защото ако сега бе с някое момиче, щях да го пребия.Джен я нямаше само от няколко седмици а той..ох какво говоря?Не знам какво прави там, а вече съм готова да го накарам да си плати...

Звънна вратата а Майк изобщо нямаше намерение да отваря.
- Вратата... Може да е важно! - казах и го избутах. Облякох си сутиена, бикините и... Блузата на Майк тъй като дрехите ми бяха захвърлени някъде. Отворих вратата. Беше Джес
- Здрасти Джес как си? - казах съвсем нормално и много уморено. Имах чуството че всеки момент ще падна...

Това беше Джен..Джен...Не вярвах на очите си, но само след момент я прегърнах толкова силно, колкото не подозирах че мога.По дяволите, това беше Джен и беше тук!
-Джен, толкова много се радвам че си тук.-казах аз пак я стиснах силно.Имах чувството че не може да си поеме дъх и ръцете ми се отпуснаха.отдалечих се само на крачка, но в очите ми все още имаше един необикновен блясък.Сякаш казваше че нещо не е наред, но пък на мен не ми пука.Радвах се че Джен е тук!

- Да и аз се радвам. Но щях се радвам още повече ако не ми се спеше така - казах и започнах да се прозявам.
-Влизай - казах и с 300 зора стигнах и седнах на дивана.
- Какво ново?

Влязох навътре с нея и седнах на известно разстояние.
-Ново ли..ами не мисля.-усмихнах се аз.Дори не мислех по въпроса й.Исках да я гледам колкото се може повече че да разбера че наистина е тук.Че това не е просто някаква илюзия която се появява заради алкохола.
-Джен..защо си тръгна?-казах накрая аз и я загледах с очакване.

- Защото ми се спи... Тоест, оффф. Остави не знам какво говоря - казах като не спирах да се прозявам.
- Да имаш нещо против прозяване? - казах накрая. Боже какво говорех? Бях се побъркала тотално. Забелязах че ме оглежда.
- Сори че съм с блузата на Майк но неможах да си намеря дрехите а и нали бях изморена той ме измори напълно - какви ги говорех?
- Оффф! Обхванала ме е параноята

Толкова се радвах че е тук, че не ми пукаше че иска да си ляга.Щях да си ида и да я оставя, но сега точно бях толкова щастлива, че не знаех какво правя.
-Ако искаш ще си ходя, но трябва да отпразнуваме завръщането ти.-усмихнах се отново аз.
-Аз ще тръгвам вече.Ти се наспи добре и утре ще се видим, а?-казах и се отправих към вратата.

- Aми добре и аз ще тръгвам вече към вилата - казах и тя си тръгна. Качих се горе при Майк.
- Тръгвам да знаеш - казах взех си дрехите облякох ги и слязох пак долу. Взех си куфарите и тръгнах към вилата...

Джес по пътя беше казала че си отива в нейната къща. Майк ме заведе в неговата. Влязохме и седнахме на дивана. Все още треперех. Беше ми и студено. Направих си един топъл чай и седнах на дивана.
- Благодаря че... За всичко което направи - казах и го погледнах. Не спирах да си спомням онези страшни викове и писъци... Беше ужасно! А и бях сигурна че някой ме беше хванал и после припаднах...

-Какво стана там?-попитах я и я прегърнах.Взех едно одяло и я завих.Целунах я по челот.
-Спокойно.Кажи ми само какво стана.Вече си далеч от тан.-незнам какво беше станало,но самото място и на мен не ми харесваше.Мрачно,влажно и страно.Виковете които чух не бяха само от Джес,а Джен пък беше припаднала.Какво става тук?

- Ами... - поех си дъх и започнах.
- Аз след като се махнах от къщата на Джес, вървях и изведнъж попаднах сред нищото. Видях една хижа и след малко се появи Джес. Започна да вали и влязохме вътре. Имаше скелет, чуваха се викове и... - не можах да продължа и го стиснах още по силно.
- Беше ужасно! Усетих че някой ме хвана после припаднах и... Другото го знаеш. Но това че някой ме е хванал... Може и да си въобразявам - казах неспокойно и уплашено...

-Спокойно!-казах и и я придърпах към себеси.
-Аз съм.Аз съм с теб и ще те пазя.-целунах я отново.Какво можеше да е това.Тази хижа не я бях виждал преди,а и сякаш само с едно обръщане и се озова там.
-Няма да ходиш повече там!-казах със строг тон.Не исках да рискувам за изгубя Джен,а и мястото както вече казах беше ужасно

- Не мисля и да го правя! - казах и най после го пуснах.
- Предполагам че трябва да се прибирам, но изобщо не искам да го правя - казах. Не ми се искаше да си тръгвам. Във вилата може би нямаше никoй, а не ми се искаше да оставам сама. Не и след случилото се. Приближих се до Майк и го целунах така страстно както не бях целувала никого до сега... Целувката не беше кратка, никак даже. Когато реших да се отлепя от него той си пое дълбоко дъх. Усмихнах се доволно. Седнах в скута му и го прегърнах.