Парка с прекрасните цветя

С Бони отидохме в парка с цветята. Беше прекрасно. Наоколо беше пълно с цветя, а по-натам имаше огромен венец от розови рози. С Бони се разхождахме между цветята, аз водех Бела на каишка, а Бони от време на време се спираше да помирише цветята. Завих по една уличка и изчезнах от погледа й. Там намерих прекрасни, червени рози. Откъсна една и изтичах при Бони. Сложих розата пред лицето й, тя се обърна и аз я целунах. Подарих й розата.

-О Алекс-казах и го целунах
-Благодаря.-прегърнах го леко надигайки се от земята.Бела излая и аз погалих и нея.
-Благодаря и на теб момичето ми-тя облиза ръката ми и се опита да задърпа Алекс към едни гълаби които беше видяла.Засмях се отстрани.

Бела се опита да ме задърпа към едни гълъби, които беше видяла, а Бони се кикотеше от страни.
- Стой мирна. - казах на Бела и се засмях. Приближих се до Бони и я гушнах. Започнахме отново да вървим из прекрасно ухаещите цветя.
- Хей, там има пейка - извиках и дръпнах Бони на там.
- Бела. Тук! - извиках на Бела и тя излезе от храста и дойде при нас. С Бони седнахме на пейката. Тя държеше розата, която й подарих с едната си ръка, а с другата беше хванала ръката ми, усмихваше ми се мило. Аз се приближих още малко до нея и я целунах. Доста дълга целувка беше. Бела отиде да души цветята по храстите.

С Алекс се целувахме.
-Обичам те Алекс-казах му аз.Бела излая и аз извъртях очи.
-Да и теб обичам-повторих,но тя май искаше да го чуе от Алекс.Завря се в едни храсти,а после подгони едни гълаби.Бях поставила глава на рамото на Алекс.Ах колко беше хубаво тук.

- И аз те обичам Бони -казах и я целунах, докато тя беше сложила глава на рамото ми. Ах, колко беше приятно. Слънцето светеше, цветята ухаеха хубаво, а Бела гонеше гълъби толкова смешно. Ах..да можех да спра времето.

-Алекс-казах тихо..дори незнаех за какв ого повиках..явно ми харесваше да произнасям името му.
-Тук е много романтично,но искаш ли да отидем другаде..след като върнем детето във вилата-засмях се тъйкато наричах бела дете.Тя дойде при нас и кихна.Седна до крката на Алекс.

- Добре - казах и станах от пейката. Исках да сложа каишката на Бела, но щом тя я видя побягна.
- Добро момиче..ела тук. - я подмамвах докато тя бягаше от каишката си. Тя побягна по друга алея..аз тръгнах по нея.
- Алекс? - изкрещя Бони.
- Хванах я! Сега се връщам! - изкрещях аз, за да ме чуе. Върнах се при Бони.
- Е..къде искаш да идем? - казах и прегърнах Бони с едната си ръка, а с другата държах каишката на Бела, докато се връщахме по обратния път.

-Хах..Бела..много си непослушна-казах и,а тя вирна глава всякаш ми казваше "гледай себеси не мен".Целунах Алекс който я държеше.
-Явно те харесва повече от колкото харесва мен-казах му.
-А и искам да ме заведеш..на някое място изненада-целунах го по бузата и се усмихнах.Бела въвеше все така гордо пред нас и едва се сдържах да не се засмея.

- Така да бъде - казах на Бони и я целунах. Излязохме от парка с цветята и тръгнахме към имението, за да оставим Бела там.

Тичайки стигнах до някакъв парк. Беше красиво но това нямаше да ми помогне... Седнах на една пейка, страшно разочерована и тъжна...

Тръгнах след Джен която отиде в парка с цветята.
-Джен!Моляте!Не ми се сърди!Неисках да те удрям-казах и я хванах за ръката.Тя се обърна към мен.

- Не ме пипай! - викнах и си дръпнах ръката.
- Бони за мен е като моя сестра. Тя не е "нищо"! Докато някакъв си психопат я гони ти мислиш за секс! - казах отново.
- И отгоре на всичко ме удряш... Мислех че си различен но съм грешила...

С Бони дойдохме отново в този парк. Влязохме в него хванати за ръце.
Бони се спираше да помирисва прекрасните рози по пътя до пейката на
която седяхме миналият път. В далечината се виждаха двама човека, но от далече не можах да ги разпозная. С Бони се приближихме и що да видим..Майк и Джен. Майк се извиняваше на Джен, явно се бяха скарали.
- Здравейте, какво се е случило? - казах и поглеждах ту Джен, ту Майк.

С Алекс отидохме в пака.Бяхме се хванали за ръце,а аз помирисвах розите.Забелязахме Джен и Майк-гаджето и да се карат и веднага отдохме при тях
-Хей какво става?-попитах ги.Местих поглед от Джен на Майк и обратното.

- Попитай него! - викнах ядосано. Не ми беше много приятно да го гледам. Камо ли да обяснявам какво става...

-Скарахме се защото съм идиот-казах.
-И не мисля само за секс!Исках просто да ти вдигна самочуствието.Не ми харесва да те гледам тъжна Джен-казах с нормален тон.

- Да за това ме удряш! Страхотен начин за да се оправя! Ти ме разочерова... - казах разочеровано и се обърнах на другата страна за да не го гледам...

-Целувах те за да ти помогна,но ти ме отблъсна.Мислиш,че те искам само за секс ли?Жестоко грешиш!Джен обичам те наистина макар и да се познаваме от скоро!-казах с по-висок тон.
-Разбираш ли,че вчера онзи като те попита за кафето изревнувах.Не исках да те изгубя..и когато ме отблъсна си помислих,че вече не искаш да си с мен-казах тъжно

- Знаеш ли? Незнам дали да ти вярвам. Никога не ме е удряло гаджето ми. - казах и тръгнах отново из парка оставяйки Алекс, Бони и Майк зад мен...

Отново тръгнах след Джен.Хванах я за ръката и я целунах.
-Съжалявам за това,че те ударих.Аз..обичам те!-бяхме близо един до друг,че чак можех да чуа ударите на сърцето и.

- Няма да ме съблъзниш така... Остави ме намира, имам нужда да остана сама... - казах и се отдръпнах от него. Тръгнах някъде и като се уверих че съм далеч от всички седнах на една пейка и започнах да мисля...

Разхождах се из парка, не исках да стоя сама в къщата, пък дори и да спя.Главата ми още се въртеше от алкохола и потърсих с очи пейка за да поседна за момент.Видях на една такава Джен и с лека усмивка се приближих.Тя изглеждаше разстроена и аз я попитах какво й е след като седнах до нея.
-Джен, какво има?-казах, а в тона ми имаше голяма нотка на загриженост.Наистина ме интересуваше как е и защо е тъжна.но може би не толкова тъжна колкото ядосана.

Джес се приближи и седна до мен питайки какво ми е...
- Ами, нали помниш онзи който ме гледаше в кафето? Станахме гаджета. Снощи тоест днес бях разтроена защото един прихопат преследва Бони... Майк искаше да правим секс, аз му отказах. Той ми каза да не се притеснявам за глупости и да си гледам живота. Аз се ядосах,развиках му се и той ме удари. Излязох от вилата и стигнах до тук. Преди малко ми се извиняваше.. Ооо Джес! - казах и я прегърнах като без да се усетя се разплаках.

Бях такъв идиот!Как можех да я ударя!Просот неисках да миси за Бони и да не се натъжава.
-Идиот-изкрещях на себеси и няколко от минаващите включително и Джен която седеше на една отдалечена пейка се обърнаха.Седнах на една пейка.Как можах..бях чудовище.
-Хей Майки-чух познат глас зад себеси
-О Елена-казах и се обърнах.Елена беше моя бивша приятелка с която скъсахме одавна.
-Какво правиш тук?-попитах я аз.Погледанх към пейката където седеше Джен.
-Ами търсех теб и Лукас ми каза,че си тук.Искам отново да сме заедно Майки-усмихна се тя.
-Съжалявам Елена,но имам приятелка-метнах поглед към Джен.
-Е добре тогава.Аз ще тръгвам-каза Елена и се отдалечи.Седнах на пейката отново и забих поглед в земята.