Парка с прекрасните цветя

Беше станало доста късно.
- Искаш ли да се прибираме? - казах оглеждайки се за Бела, която тичаше на ляво-на дясно. Бях я изгубил доста време от погледа си и уви, не можах да я открия.
- Бела! Бела! - изкрещях и тя излезе от храстите, тичайки към мен. Аз бях клекнал, тя скочи върху лицето ми и ме облиза целия. Изправих се и избърсах бузата си с ръкава си. Погледнах към Бони, която беше замислена.

-Добре хайде.-казах и се усмихнах.Бях се замислила за живота си.
Незнам какво ми ставаше.Станах от пейката,а Алекс сложи каишката
на Бела която се мотаеше в краката ни.Бяхме я изгубили от погледа
си,но щом чу името си тя се появи.Ние поехме към вилата.