Парка с прекрасните цветя

Джен ми каза какво й е, а събитията случили се само за две денонощия ми се случиха сякаж съм отсъствала цяла вечност.Тя ме прегърна и секунди по-късно усетих че плаче.Ръцете ми отначало бяха долепени до мен, но после също я прегърнах.
-Къде е сега?Кажи ми!-казах аз почти заповеднически, но после сметнах че не бе нужно.Нямаше нужда да я защитавам от него, тя ми бе доказала, че не се дава туку така.
-Никой няма право да те удря!-казах сърдито аз и се отдръпнах от нея.Станах, алкохола и гнева не ми се отразяваха добре и май нямаше да направя нещо добро.
-Само да ми падне, ще го пречукам!-изкрещях ядосано аз и клекнах до нея, като избърсах сълзите й.тя гледаше на някъде, обърнах се и го видях.Това бе той, сега вече щеше да си изпати, нямаше да му позволя да постъпва така с Джен.
Тръгнах към него, гледаше към замята и явно забеляза само обувките ми, защото вдигна погледа си към мен.
-Ей, какво си мислиш, че правиш?!-изкрещях яростно аз и разперих ръце.Мислех си да го ритна, но исках да чуя първо какво има да каже.

-Какво ли мисля как още повече да си съсипя живота-казах и погледнах Джес.Тя беше при Джен и сигорно сега и се искаше да ме убие.Щеше да ми направи услуга.Обичах Джен и исках да съм с нея..ако не бях с нея неисках да живея.

Засмях се, той дори не искаше да покаже че съжалява, или поне не както аз исках.Клекнах до него и погледнах в очите ми, сякаж търсех нещо, но не ми пукаше какво ще намеря.Хванах брадичката му и бавно се изправих, като той също ме следваше.Завъртях главата му на дясно, после на ляво-Тц-тц-тц..-устните ми се изкривиха в нещо като усмивка и ръката ми посегна към него.Ударих го с юмрук и отново се засмях, мислех да не му е първия и последния.

Избутах Джес която почна да ме напада.
-Оф..остави ме!Става ли?И без това живота ми е ужасен!-станах от пейката и се отдалечих от нея.Наистина съжалявах за Джен.Бях такъв идиот.Дори нямах сили да се заяждам с Джес.

-Хей, няма да избягаш, нали?-подхвърлих аз надменно.Той да не би да си мислеше, че ще ми се измъкне толкова лесно?!Не, няма такъв шанс.
-Къде отиваш, копеле нещастно?-креснах аз дори по-силно от преди.Не исках да ми се измъкне, не и сега.Догоних го и го блъснах силно за да се спре.Отново го ударих, после пак и после пак.
-Никой няма право да удря Джен!-крещях аз докато стоварвах ударите си върху него.

Хванах ръката на Джес
-Не съм искал да я удрям.Ясно?И се мразя зареди това!Наистина я обичам,а сега я изгубих.-пуснах Джес
-Сега ме остави!-отново тръгнах да се отдалечавам от нея.

- Джес моля те - казах. Тя ми остави адреса на къщата си и си тръгна.
- Като виждам, можеш лесно да ме замениш - имах впредвид момичето което говори с него. Да си призная изревнувах но...
- Защо искаш да си с мен? Момичето което си тръгна беше много по хубаво...

-Елена?Не!Нямам чуства към нея.Тя ми е просто приятелка.Обичам теб-казах и погледнах Джен в очите.Не съм се чуствал така..гадно сякаш част от мен я няма от смърта на Крис.
-Не съм се чуствал така..празен все едно част от мен я няма от смърта на Крис.-казах на Джен.

- Мога ли да ти вярвам? Искам да ми докажеш някак че днешното няма да се повтори - казах гледайки го подозритeлно... Не знаех дали мога да му вярвам

-Джен за теб бих умрял!Заклевам се!-казах тихо
-Днешната случка няма да се повтори.Обещавам-откъсанх една роза която и подарих.
-Майки това ли е приятелката ти-чу се гласа на Елена
-Елена ти явно си нямаш друга работа-изсъсках
-Моляте остави ме сам с момичето което обичам-Елена знаеше,че това не бе молба,а намек да се махне.Сви рамене и се отправи в другата посока.

- Не чакай! Кажи какво искаш от Майк - и викнах.
- Той не е свободен. Има си гадже - казах и го целунах пред нея. Исках да ревнува както аз

На лицето и се появи ядосана гримаса и тя си тръгна.
-Прощаваш ли си-попитах я и я погледанх в очите.Май ревнуваше от Елена.От Елена?Защо пък от Елена или от която и да е.Тя е най-красивото същество което съм срещал пък да ревнува.

- Да, но при 1 условие: Не искам да се срещаш повече с тази - казах строго чакайки отговора му...

-Нямаш проблеми-казах и се усмихнах.Целунах Джен.
-Обичам те Джен-прошепнах в ухото и.Наистина се радвах,че ми е простила,но аз никога нямаше да си простя,че я нараних.

- Аз ъъ... Трябва да се прибирам. Ти с кола ли си? - попитах и го погледнах. Не знаех дали вътрешно съм му простила... Може би ми трябваше малко време... Но няма нищо ще ми мине.

За пръв път тя не ми каза,че ме обича.Вътрешно явно не ми беше простила
-Не.Тичах след теб-казах аз.
-Не се сетих за колата.Съжалявам.-промълвих засрамено и тихо.

- Няма нищо - казах и тръгнах към вилата...
- Е, там ли ще стойш? Няма ли да ме изпратиш? - го попитах и го погледнах...

С Бони се бяхме отдалечили малко от Майк и Джен. Те си тръгнаха..явно се сдобриха, защото видях, че Джен целува Майк. С Бони седнахме на пейката, а Бела обикаляше на сам-на там като подивяла. Беше смешна гледка, засмях се отстрани. Бела се затича към една "уличка" с цветя, всичко беше като в лабиринт. Аз тръгнах по нея, а тя явно искаше да ми покаже нещо. Тя се спря пред едни големи, червени рози. Откъснах една роза с дълга дръжка и отидох при Бони. Подарих й розата, а Бела се нацупи, явно я искаше за себе си. Отидох до едно храстче и й откъснах една по-малка роза, тя я взе от ръцете ми и я разкъса, изяде листенцата. Засмях се.

-Благодаря Алекс-казах и помирисах розата която той ми подари.Той даде една роза и на Бела която я разкъса.Леко се засмях.Притиснах се към Алекс и поставих глава на рамото му.
-Обичам те-казах му аз.

- И аз те обичам - казах и я целунах страстно. Гушнах я и стояхме доста време така, беше толкова приятно. Чувах как сърцето й бие лудо, както и моето. Бела видя една червена, ярка пеперуда и започна да скача по нея, искаше да я хване. С Бони се засмяхме от страни, ушите на Бела летяха във въздуха. Измори се и легна на земята, остави пеперудата на мира.
- Толкова е сладка, когато е уморена. - казах и се засмях, а Бела ме погледна с досада.

-Не дей така.Ревнувам-засмях се и сложих ръка пред устата си.Бела още повече май се расърди.Стана и ни обърна гръб.Настани се на по-отдалечена полянка.Огледах парка и видях,че към нас идва някакво момче.Цялата потръпнах и Алекс усети това.Прегърна ме.Момчето се приближи към нас и за мое щастиве не беше Еди.
-Хей искаш ли да излезнем-каза ми той най-нахално.Брей да не е сляп?
-Ама ти сериозно ли?Нищо лично,но дори не се познаваме пък и да не си сляп?Аз си имам приятел-погледнах към Алекс.Момчето сви рамене.Не беше моя тип.Беше-кльощав с рошава коса,нисък и носише очила.Попринцип това не бяха моя тип момчета.

- Лошите страни да имаш готино гадже. - засмях се, целунах Бони, изгеждайки ниското същество със злобния си поглед. Сляп ли беше, сякаш аз съм невидим? Ревнувах, имало и лоши страни да имаш секси гадже. Бони няма вина, за да й се сърдя.
- Хайде, разкарай се - казах на нехранимайкото злобно, изсмях се.

Момчето бързо се разкара и аз седнах в скута на Алекс
-Ревнивко.Недей да ревнуваш от такива-показах с поглед момчето което отиде при няколко други момичета.
-Аз си обичам само теб-целунах го,а Бела излая от полянката на която лежеше.Дойде при нас и легна междо краката на Алекс.

- Аз..просто не ми е приятно момчетата да те свалят - казах и я погледнах засрамено.
- Но не отричай, че няма да ревнуваш, ако някое момиче каже същото на мен. - оправдах се. Наистина не ми беше приятно, но се сдържах.

-Разбирам те.И аз щях да ревнувам,но в този свят няма много момичета падащи си по емо момчета и доста момчета падащи си по емо момичета.Или поне се надявам-засмях се леко
-Но сигорно ще искам да убия онази която ще иска да те пипне-целунах го страстно.