Къщата на Николас Пейн

- Ник...всичко е толкова красиво...какъв е повода?
Май беше време да й кажа, а? Или пък не...ами ако откажеше...ако просто прибързвах...не Ник, сега беше момента няма да се отказваш сега ясно ли е?
Сърцето ми биеше бясно в гърдите докъто се опитвах да се храня...не ставаше, бях прекалено развълнуван и ръцете ми трепериха леко.
- Джес...-станах от стола си и паднах пред нея на колене...- ще се омъжиш ли за мен?
Изкарах малката червена кутиика и показах пръстена като се опитвах да скрия напрежението в мен...Мина се секунда и видях, че тя беше леко объркана...да, определено беше изненадана и то доста...мамка му...какво направих....тя нямаше да приеме...мамка му, мамка му!!!

Пръстена:

Spoiler:

Стоях с отворена уста и не продумвах и дума.Не можех да повярвам...той искаше да се омъжа за него?!Не знаех какво трябва да кажа...Да?Или пък не?Обичах го толкова много...както никой до сега, но...наистина ли бих прекарала с него остатъка от живота си?Ами той?Наистина ли би търпял всичките ми драми...цял живот?Защо трябваше да ми го сервира така по дяволите?!Трябваше да имам малко време да помисля...все пак това бе една огромна крачка и за двамата...
-Ник, аз...-започнах аз, но не знаех какво да кажа...сякаш вече нищо от това което бях мислила нямаше значение и тези няколко минутки в който просто зяпах пръстена се оказаха безполезни.
На лицето ми неусетно се появи лека усмивка, и започнах да се смея нервно...просто нямах никаква идея какво да кажа.Май сама не знаех какво искам...ами ако ми трябваше време?Да, точно така...Време!
-Ъм..мисля че трябва да помисля...не знам какво точно искам а и...ти ми го сервираш толкова неочаквано...-казах аз като чак сега усетих как звучеше.Все едно не исках да казвам "Да", макар че това бе първата мисъл минала ми през главата.
-Виж, не искам да звуча сякаш искам да кажа "Не"...защото не е така, но...просто трябва да обмисля добре вариантите.Не съм сигурна кой точно ще бъде най-добрия и за двамата и...имам нужда от още малко време.
Май обясних до колкото се може положението и чак сега усетих, че аз също бях клекнала до него, а ръцете ми обгръщаха неговите.Това с пръстена бе най-милото и неочаквано нещо, което би могъл да направи и се чудех какво ли щеше да е ако просто бях казала "Да"...?

Идиот...аз съм тоталнен, пълен идиот!!! Как изобщо си помислих, че дори има някаква малка...не, минимална вероятност Джес да приеме да се омъжи за мен?! Боже ама аз наистина много си вярвах, а? Сигурно сега съм я стреснал и се чуди как да ми откажа...ама разбира се...Какво исках аз...състезавах се с коли...за малко да не умре заради мен...пиех...изневерих й...а сега започнах отново да се друсам...Толкова ли се бях променил или пък не...Хм..влюбих се в Джесика...след това е заобичах повече от всичко...а сега й предлагах...-
- Време...-прошепнах аз тихо, но след това прдължих с по уверен тон- разбира се...колкото ти е нужно...
Усмихнах се някак отвеяно и се приближих към устните на Джесика. Исках отново да я почувствам колкото се може по-близо до мен...исках просто да я усетя...в преръдките си. Целунах я нежно и задържах устни на нейните, а целувката се прерасна в по-страстна

Ръцете ми го обгърнаха и го стиснах силно, докато устните ми се впиваха в неговите.Не исках да си мисли че не искам да се женя за него, защото не бе така, но...не исках да му давам и напразни надежди.А и като се замисля бях само на 19...не виждах остатъка от живота си обвързана с някой.И все пак този някой бе Ник...Обичах го, но...дали бе достатъчно силно че да не искам друг?Разбираше че го обичах...той ми бе толкова скъп, че не знаех какво ще стане ако го изгубя...а това ще стане ако кажа "Не", нали?Какво щеше да стане с нас, ако кажех "Не"?Щеше ли да ме остави?Това ли щеше да е края?не исках да го губя...не и сега...
Ами ако кажех "Да"?Мамка му, аз съм само на 19...не е ли малко рано за такова сериозно обвързване...?
-Ник...нали не ми се сърдиш?-попитах плахо аз като го стиснах по силно и се сгуших в него, седнала на пода...

- Ник...нали не ми се сърдиш- пипита ме тя плахо.
Предърпах я още по-близо към мен и се усмихнах тъжно.
- Красавице, разбира се, че не ти се сърдя...аз..аз съжелявам, че избързах...
Едната ми ръка намери нейната и вплех пръсти...започнах да галя нежно китката й и целувам още по-нежно шията й.
- Виж, знам, че това е голяма крачка за теб...голяма крачка за нас и не е нужно веднага да казваш отговора си...
Всъщност бих паднал на колене пред нея за още един опит, но просто нямаше смисъл...отново нямаше да постигна кой знае какъв успех.
- Пак извинявай, че те изненадах така...-"неприятно" довърших, но на ум...

Мамка му, сега това какво трябваше да е?Искаше да ми каже че беше шибана грешка и...това ли беше?Грешка?Наистина ли всичко беше просто това...?Мамка му, защо сега всичко ставаше толкова ...бързо?не, не бързо, по скоро сложно...не исках да го губя, но ако кажех "Не" той може би нямаше да иска да си губи времето с мен...Ами ако кажех "Да"?Само защото не исках да го губя ли?Не, та аз го обичах...това не е ли достатъчна причина?И все пак не мисля че съм готова за толкова голяма крачка...
Никога не съм харесвала да взимам важни решения, но сега просто не можех да се измъкна...
-Виж не искам да казвам, че всичко това не ми харесва, напротив...не можеш да си представиш колко съм щастлива че искаш да прекараш живота си с мен....-чакай малко.Той ме обича, аз го обичам...какъв е проблема мамка му?!
-просто мисля че трябва да го обмисля както ти-добре.Знаеш че те обичам повече от всичко...Просто не знам дали живота ти би бил по добър със или без мен.-прошепнах аз като не отделях тялото си от неговото..исках да го чувствам още по близо...

Облегнах се на рамото й и "зарових" глава в меките коси на Джесика.
- Добре...ще те изчакам колкото искаш и назависимо какво ще ми кажеш аз винаги ще те обичам до полуда!
Докъто й напепвах в ухото й ръцете ми се спуснаха по тялото й като галеха всяка една част от него.
- Но имам едно условие...не мисли за мен...тоест искам избора ти да зависи единствено от твоето щастие...става ли?

Усмихнах се и леко се изправих, чак сега осъзнах че се намирахме на земята.
-Добре, обещавам.Ще помисля хубаво и ще ти кажа до два дни.-казах аз като дръпнах стола си и отново го погледнах, все още бе коленичил на земята.
-Нека се върнем на храната, какво ще кажеш?Струва ми се доста апетитно, а аз не съм яла.-засмях се леко и седнах на мястото си, като видях че скоро и той се намери на своето.
Не чаках покана, ами направо започнах да се храня, защото да си призная това напрежение изостри апетита ми още повече.Исках да мога да помисля, но на гладен стомах нищо не ставаше, нали?Или поне майка ми така казваше...
усмихнах му се още веднъж, не исках да си мисли, че не искам да приемам.Напротив, исках, но нещо сякаш ме спираше..може би наистина имах нужда от време...два дни?!Не бе ли малко...?Не, не ми трябва повече, колкото повече мисля, толкова по-грешно решение ще взема...Два дни бе перфектно...

Станахме от земята и седнахме на масата отново. Погледнах за последно към Джесика и отпих голяма глъдка от червеното вино. След няколко секунди чашата вече празна и аз я напълних отново.
Какво ли щеше да се случи ако ми откажеше....дали нещата щяха да са както преди или всичко щеше да е коренно различно...чувствата й...обичта й...желанието да бъде с мен...Боже имаше толкова въпроси и нито един отговор за тях...
Бях се променил толкова много от както бях с нея, че дори не можех да се позная в моменти като този...но новия Ник, този Николас, който би направил всичко само и само Джес да е щастлива...ами май започваше да ми харесваа...
- Мисля, че ще е добра идея да прекараш утрешния ден на спокойствие...тоест да не съм до теб...искам да премислиш добре отговора си и да вземеш най-доброто решение за теб...

Да ме остави на спокойствие ли?Той не разбираше ли че той самия бе спокойствието ми...?исках да бъде до мен и да ми помогне с избора, но може би това не бе най-добрия вариант и за двама ни...
-Добре, ще направя всичко което поискаш.Ако това наистина ще ми помогне да си подредя мислите и да взема правилното решение, нека бъде така.-казах аз като леко се нацупих при мисълта да не го виждам, но отново му се усмихнах и придърпах лицето му през масата за да целуна тези толкова сладки устни...
-Но сега няма да се разделяме, нали?-попитах някак плахо аз и станах от стола си, като се преместих и седнах в скута му и отново си откраднах една страстна целувка, като го прегърнах силно...

Усмихах се отнесено и я дръпнах към мен още по-близо...Впих устни е нейните-сладки като мед, но този път ръцете ми зашареха по нея, спирайки се на кръста на Джесика.
- Обичам те...и каквото и да избереш, аз винаги ще те обичам!
Този път не можах да скрия хилядите чувства нахлули в очите ми. Страх...несигурност...страст...жалание...и най-вече любов...всичко това се превръщаше в един объркан и сплашен до болка поглед, но нямах сили да направя нещо по въпроса...и не мисля, че имах и някакво желание. Това беше един от малкото моменти в който споказвах истниският Николас Пейн. Не отричам, че ме беше страх...страх от това, че ще я загубя по един или друг начин...
Преплетох пръсти с нейните и целунах нежно врата...с още няколко малки целувки стигнах до устните й, а от там не мислих да се отделям скоро.

"Обичам те!";"Обичам те!"...думите отекваха в съзнанието ми и не искаха да се махат...Стиснах го още по силно и го целунах страстно, като не исках да се отделям от него.Исках да бъде до мен...винаги...
-Искам те Ник!Желая те!-прошепнах в ухото му аз и бавно станах от него, като ръката ми не се отдели от него и Ник също стана с мен.Ръката ми избута всичко което бе на масата и съдовете и всичко останало се посипа по земята чупейки се на парчета.Седнах на масата дръпвайки го за вратовръзката и отново го целунах страстно, като разтворих крака и наместих тялото му между бедрата си.
Исках да бъде мой...обичах го толкова много...какво тогава му мислиш Джес?За какво ти е да се бавиш толкова?Обичаш го, искаш го...защо трябва да се съмняваш във всичко...Мамка му толкова ли е лесно да създадеш семейство?какво стана с моето?Хъм след 16 години успях да се впиша в нечие семейство, но онова биологичното ми..хъм нещата не са се получили.Ами ако и с Ник не се получат нещата?какво ще стане ако след няколко седмици, месеци или в най-добрия случай години, нещата не потръгнат както искаме?Ще се разделим?Ами ако има нещо което да ни спира?Какво нещо, мамка му?Дете?!какво искаш да кажеш по дяволите?!Това е просто изключено, не искам дете, това е просто невъзможно...Не, не, не!А какво мислеше той за това?Искаше ли деца?Защото аз определено бях против...И какво става ако имаме разногласия?Всичко е прекалено сложно, не мислиш ли?

-Искам те Ник! Желая те!- прошепна ми тя в ухото.
Стана от скута ми и седна на масата като преди това изблъска всичките прибори на земята. Предърпа и мен към тялото си и заключи краката си на кръста ми. Не исках да мисля повече за нищо друго освен това колко прекрасно е чувствотот когато я докосвам...как пръстите ми минават по меката й и нежна кожа...и тя настръхва . Ръцете ми намериха ципа на роклята и бързо го задърпаха, така че след минутка Джес остана само бельо пред мен. Усмихнах се доволно и спуснах езика заедно с палавите си целувки до гърдите на Джесика. Разтових краката й и отместих бикините й, за да мога с пръстите си да стигна желана цел. Започнах да галя нежно интимните й части, като от време на време забързвах движенията си и те ставаха с една идея по-груби.
- Кажи...кажи, че си моя...
Задъхато казах аз, защото бях започнал да я целувам толкова страстно и дори не ми оставяше време да си взема въздух...

Сега вече избутах всички мисли от главата си и исках само и единствено да го усетя по близо до себе си.Ръцете ми го обгърнаха и устните ми се впиха страстно в неговите, когато усетих ръцете му галещи интимните ми части.Силен стон се разнесе из устните ми и когато поиска да му кажа че съм негова без да се замислям изкрещях "Само твоя!" и отново впих устни в неговите.След момент усетих какво точно бях казала и отново се замислих защо трябваше да решавам като без да му мисля толкова му казах че съм негова...Не бе ли това отговора на въпроса му?Да?Това ли трябваше да му отговоря?Не беше толкова лесно, нали?Трябваше да помисля повече, не можех просто така да кажа "Да", нали?Или пък не?Може би наистина нищо не ме спираше...все пак го обичах...и той мен...Нали това бе важното...?Да това беше, но...не знам, струва ми се прекалено лесно че да бъде това, но иначе би било "Не", а аз не харесвах и този вариант...

- Само твоя !-извиката тя.
Тези нейни викове и стонове от удоволствие, ме възбуждаха до краен предел. Бельото й беше секси и наистина с него беше невероятна, но не се замислих и за момент когато скусах бикините на Джес. Отдръпнах се за момент на няколко сантиметра от нея и огледах цялото й тяло, като се спрях на изразителните очи на Джесика. Бърз полед ми беше достатъчен, за да видя желанието в очите й. Долепих тялото си до нейното й проникнах в нея с няколко пръста. Отначалото движих ръката си бавно, но след това постепенно забързвах темпото си. Видях, че очите й се бяха затворили за момент...
- Погледни ми...-казах аз като не спирах да движа едната си ръка а с другата хвванах челюстта й- не мисли за нищо...мисли си единствено за това тук...това което правим...
Спрях да говора й се наведох към гърдите й. Със свободната си ръка започнах да масажирам грубо едната и засмуках зърното на другата й гърда...

Ник искаше да се съсредоточа само и единствено над това което се случваше сега и нямах никакви намерения да не го послушам.Наистина исках да не мисля повече за нищо друго и се надявах с малко усилия да стане и това...
За момент усетих че аз вече бях гола, а по него все още имаше един неприятен елемент, а именно дрехите му.Усмихнах се леко и се наведох така че да прошепна в ухото му.
-Този костюм наистина те прави неустоим, но аз те предпочитам без него.-казах аз и ръцете ми се плъзнаха по раменете му, сваляйки сакото му, и след като го хвърлиха на земята, пръстите ми се заеха с откопчаването на копчетата на ризата му.Ръцете му не се отделяха от интимните ми части и това ме караше да стена тихо на ухото му, докато дарявах с целувки врата му.Исках да усещам тялото му до своето и когато разкопчах ризата му, долепих гърдите си до неговите в поредния опит да усетя топлината му...понякога когато казвах "Обичам те!" чувствах точно това...топлината му...Исках я завинаги...да бъде само моя...

- Този костюм наистина те прави неустоим, но аз те предпочитам без него.- каза тя и започна да сваля сакото от рамената ми.
Докъто ръцете ми не се отделяха от най-разгорещената част от Джесика, тя целуваше врата ми, а тихи стонове се изплъзваха от устните й. Когато вече бе разкочала ризата ми, Джес долепи гърдите си към мен...
Всяко едно докосване от нейна страна ме караше да губя ума си по нея, а това, че я карах да се чувства така (съдейки по приятните и нежни стонове) ме караше да настръхвам....желаех Джесика толкова много в този момент, че дори не можех да опиша с думи...исках да я имам...да бъде напълно моя...
Малка идейка мина през мислите ми и в първия момент не я взех на сериозно, но след това бях твърде възбуден да мисля за каквото и да е.
Ръцете ми се спряха да дупето й и впих едната си ръка в него, предържайки я...лявата ми ръка се спусна по голото тяло на момичето и се спря на тилът където я хвана нежно ии поднесе сладките и изкушаващи устни към мен. Бяха ми нужни две крачки за да стигна до малкият басейн и да влезна в него, внимавайки да не я изпусна или ударя някъде. Усмихнах се палаво и я погледнах в очите. Още щом водата ме докосна, ризата и панталоните се прилепиха към тялото ми. Притиснах Джес към едната стена до басейна, а устните ми намериха нейните в страстна и жадна целувка, в която езика ми впусна в палава игра с нейният.

Когато усетих водата да облива тялото ми, на лицето ми се появи малка усмивка и бавно прокарах ръцете си по гърба му.Тази риза все още ми пречеше и след момент вече се носеше по повърхността на водата.Усещах тялото му притисната в моето и това ме възбуждаше още повече.Исках го колкото се може по скоро и пръстите ми се заеха с това да откопчават панталона му, докато езиците ни все още се вплитаха един в друг.Май имахме нужда от въздух?Той бе моят въздух и сега исках само него.
Устните ми се отдръпнаха само за момент и после пак се залепиха за неговите, исках никога да не съм далеч от тези толкова сладки устни...
Ръцете ми успяха да свалят и панталона му и той изхвърча навън захвърлен от мен.Увих краката си около кръста му и притиснах таза си в него, прокарвайки пръсти по гърба му.
-Не ме оставяй никога...моля те.-прошепнах на ухото му и езика ми се заигра с месестата час.

Ръцете й се спуснаха по тялото ми и ме оттърваха от ризата и панталоните ми. Краката на Джес се заключиха на кръста ми и сега телата ни бяха плътно прилепени едно към друго. Можех дори да усетя сърцето й, което биеше бясно в гърдите й. Дори и за секунда не отделяхме устните си едни от други и едва успявах да поемам някакъв кислород.
- Не ме оставяй никога...моля те. - нашепна тя на ухото ми, след което се заигра с меката част.
Отделих устни от врата й и задъхано казах с пресъхнал глас:
- Никога скъпа...никога няма да те пусна...моя...ти си само моя!
Не исках да губя повече време а и не мислих, че мога да издържа повече. Бързо махнах боксерките, който също като останалите ми дрехи плаваха по повърхността на приятната вода. Червените листа от розите, които бях хвърлил във водата, сега залепнаха по телата ни и при вида на изстръпналата кожа на момичето, което обожавах...ами мислих, че ще се ухиля толкова широко, че лицето ми нямаше да побере усмивката, но устните ми бяха заети да я целуват.
С леко движение проникнах в нея, а удоволствието бе толкова голямо, че не можах да сдържа тих дълбок стон излезнал от устните ми. С всеки тласък удоволствието ставаше все по голямо и ме караше да искам никога да не спирам с всичко това. Ръцете ми се впиха в дупето на Джес и тялото ми я притисна към стената зад нея, докъто устните ми целуваха врата й.

Усетих тялото си притиснато до стената на басейна и миг по късно той навлезе в мен, карайки ме да крещя от удоволствие.Пръстите ми се впиха в кожата на гърба му и притиснах тялото си още повече към неговото.Усещах го в себе си и чувството ми харесваше...така както никога до сега...да бъда с него бе просто несравнимо.
Исках още и още и в момента си мислех защо въобще толкова му мислех.Това бе просто годежен пръстен, нали, не ми слагаше халката...може би не бе чак такъв скок, може би наистина бе просто поредната стъпка която трябваше да направим, за да продължим...
Това "Да" ли означаваше?!...Май да...А сега бе време да му кажа?Или да...Не, кажи го, точно тук и сега.
Отново се "върнах" в тялото си и усетих приятните му тласъци, съпровождани от стоновете ми.Не бе най-романтичната обстановка, но..сега или никога!
-Да, Ник, да!-изкрещях аз леко задъхана, като дори не усетих че навярно въпроса вече бе отминал в съзнанието му и той може би не би се сетил за какво говоря.

- Да, Ник, да! -извика тя по едно време, но аз не обърнах голямо внимание на това.
Можеше да е просто вик на удовлоствие, но като се замислих малко, дали това не беше отговор на предложението ми за брак...Не...или пък...може би, но ако не беше нямах намерение да развалям момента отново с моята голяма уста. Както и да е по-късо щях да разбера, а сега не исках да спирам с всичките ласки с които дарявах Джес.
Едната от ръцете ми не се отделяха от задните й части, а дръгата преплеплете пръсти в нейните, вдигна я над главата й и я притисна към стената. След това бавно се плъзна по китката...ръката...гърдите й...стигна до коремчето и отново се върна по същия път чак до челюстта й. Хванах я силно и впих жадно устни в нейните...захапах долната устна и продължих да я целувам страстно.

Дам, права бях не се сети...Може би бе глупаво да мисля че ще се сети точно за това.Думите ми можеха да означават всичко....И все пак защо въобще си помислих че той би мислил за това...Забрави по дяволите, съсредоточи се върху него, върху това което прави...
Устните му ме караха да изтръпвам от удоволствие а факта че той все още бе в мен и тласъците му ставаха все по приятни и ме караха да стена.Устните ми се преместиха на врата му и ръцете ми го бутнаха леко, за да може сега той да бъде с гръб към стената на басейна.Притиснах тялото си към неговото, карайки го да се приближи още повече към мен.Не че това бе възможно, но нямах нищо против да опитам.
Пръстите ми се наместиха на гърдите му, карайки тялото ми да се отлепи от неговото.Устните ми се спряха на врата му, докато ноктите ми деряха леко кожата му и бавно слизаха надолу към корема му...

За секунди се разсеях и Джес бе направила, така че сега аз бях на нейното място-облегнат в стената. Ръцете и се спуснаха по гърдите, а ноктите на Джесика започнаха да дерат кожата ми. Устните на момичето се спуснаха по врата ми, но бързо с едната си ръка-лявата, я хванах за косата и леко придърпах тези толкова сладки изкушения, за да впия жадно устни и влета игриво език в нея. Дясната ми ръка остана на задните й части и я предържаше близо до мен.
Чувствах се прекрасно...дори неповторимо. Никога преди не бях срещал момиче, което ме кара да изпитвам такова голямо удоволствие когато правим секс или просто когато я докосвам. Джесика беше нещо като дар от Бога и не мислих да я изпускам скоро. Дори и ако не приеме брака щях да остана с нея, докъто тя сама не ме изгони!

Целувките му ме караха да искам още и още, а движенията на телата ни ми доставяха огромно удоволствие.Стоновете ми ставаха все по силни и не исках да свършват никога...Той бе толкова неустоим и го исках само за себе си.Никой друг, нито Рони, нито Сам...само аз!Бяхме само аз и той!беше само мой и аз само негова...макар да не го осъзнавах до сега, май това бях искала откакто се запознахме...И сега също го исках и нямаше да го крия повече!
-Искам да си мой!Само мой и на никоя друга!-изкрещях аз и усетих всяка една част от него с тялото си.Телата ни бяха слети и усещах всеки изтръпнал сантиметър от тялото му и всеки отразен трепет от моето...

- Искам да си мой! Само мой и на никоя друга! - извика тя отново, а на лицето ми се появи усмивка...
- Твой съм скъпа....само твой....- прошепнах аз тихо в ухото й след като отделих устни от нейните.
Осъзнавах ли какво значеше това?! Край на ергенските нощи в които бях заобиколен от момичета искащи моите докосвания...край на хилядите закачки и забивки...Заслужаваше ли си? Да, да, да....заслужаваше си разбира се! Щях да бъде нейн...тя вече притежаваше сърцето ми, а от тук нататък нямаше да си позволявам да си мисля за друго момиче, така както си мислих за Джес.
Не ми харесваше, че аз бях този допрян на стената и бързо смених местата ни. Не исках да свършваме...просто да продължим така докъто накрая не припаднем от умора...всеки един мускул в мен се бе напрегнал от невероятното удоволствие, което изпитвах...
Последваха няколко по-силни тласък с които успях да проникна напълно в нея...в този момент не можах да се сдържа и докъто я целувах, захапах долната й устна малко по-силно от обикновенното, а силен и дълбок стон изпълни тишината около нас...