Къщата на Николас Пейн

Ник изчезна на някъде, но чесно казано в момента Джесика ме възмуждаше много повече. Тя се приближи към мен и накрая двете с нея се озовахме на дивана. Започна да ме дарява с ласки и накрая ръцете и леко ме галеха между краката. Възкликнах в знак на възбуда и реших, че и аз трябва да и се отплътя някак. Свалих ципа на роклята и и тя остана само по бельо. Боже, какво тяло имаше тази жена. Устните ми намериха нейните и я целунах толкова страстно, колкото не вярвах, че съм способна. След това ръцете ми започнаха да шарат по тялото и докато не стигнаха до интимните и части.

Може би сега щяхме да се забавляваме двете и дори и той да не се появи, нямаше да спра.Ръцете ми се спуснаха към гърба й и по точно закопчалката на сутиена и сръчно го отстраних от картинката, захвърляйки го на земята и поех гърдите й в шепи.Започнах грубо да ги масажирам, когато усетих, че и аз бях по бельо...хъм май действаше бързо...
-Ник май няма да се върне...така че защо не...продължаваме без него.-казах аз, когато плъзнах езика си по врата й, стигайки до гърдите й.Езика ми се заигра е едното й зърно, когато отново се покачи към устните й, които ми се струваха толкова сладки...

Джесика ме целуна още веднъж. Махна сутиена ми и останах само по бикини. Нагласих тялото си така, че тя да е под мен и започнах нежно да я целувам по врата след това и надолу. Когато стигнах до гърдите и и свалих сутиена и го захвърлих накрани. Започнах да правя невидим кръгчета около зърната и с езика си. Усмихнах се перверзно и захапах леко зърното и. Погледнах я в лицето и забелязах, че и тя се усмихва. Ръката ми се плъзна по тялото и и едната ми ръка се заигра с интимните и части.

След като се качих в стаята си запалих цигара и отворих гардероба си, от където изкарах тениска, риза и черни панталони, Набързо ги навлякох и взех мобилният си телефон, като набрах телефонният номер на Пол.
- Никс..какво става..-каза той с развеселен тон.
***
Проведох бърз разговор със старият си "приятел и не след дълго отново слизах по стълбите. Не обърнах голямо внимание на момичетата, които се натискаха на дивана ми и взех ключовете за колата, от малката масичка до тях.
- Аз излизам, но всеки момент трябва да дойде..."заместника" ми.-засмях се иронично.
Тръгнах към входната врата когато чух звънеца..."ето го й него"-помислих си през смях аз и отворих вратата на Пол.
- Добър вечер дами...-каза той след като ми кимна леко, като поздрав.

Заместник ли?Пол?!Ама той да не се шегуваше?какво означаваше това?Защо Пол, по дяволите?!Станах от леглото и взех сутиена си от земята, като бързо го облякох и потърсих с поглед дрехите си, но не ги намерих и тръгнах към Ник.
-Какво трябва да означава това, Ник?-попитах аз леко ядосано, защото всъщност така й беше.Погледнах към Рони, която все още стоеше на дивана и гледаше към нас.Пол също се бе загледал нататък, може би си бе намерил нова играчка...После погледа му се върна и на мен, оглеждайки тялото ми.Нацупих се на Ник и сграбчих дрехите си като ги навлякох бързо и отново се върнах при Ник.
-Ако това е някаква шега, надявам се да ти е смешно!Майната ти и на теб и на него, та дори и на нея!-креснах аз и излязох от къщата.Вече не можех да се контролирам, алкохола си казваше думата а и като се сетя за последната ми среща с Пол...хъм счупих му носа...

Сцената, която се беше развила пред очите ми накара да изтрезнея... хм почти. Защо Ник беше извикал Пол беше ни толкова хубаво. Джесика беше толкова ядосана и излезе от къщата. Аз останах на дивана полу гола още няколко минути. Усещах погледа и на двете момчета втренчен в мен. Взех сутиена от земята и си го сложих набързо. След това си облякох и роклята.
Това беше първата ми среща с Пол от както се беше върнал в града. Не се беше променил кой знае колко много, но определено не беше онзи хлапак като преди.
- Защо го повика?
Попитах Ник и го погледнах в очите. В този момент се почувствах засрамена от себе си и от това, че съм приятелка на Ник. Как може да правиш секс с най-добрия си приятел и гаджето му. Е почти секс, но все пак не трябваше да се случва. После пак щях да страдам, а на Николас нямаше да му пука за мен. Защо бях такава глупачка? Защо отново му се вързах? Толкова ли много го обичах? Трябваше бързо да се махна от града.

Когато видяха Пол и двете ми се намусиха и една по една след като ми се развикаха си тръгнаха. Останахме само аз и Пол...погледнах го и изведнъж и гнева експлодира в мен. Мамка му не трябваше да го викам, какво ми ставаше по дяволите?!
- Върви си...изчезвай Пол...
Той каза нещо, но вече не го слушах...след като си тръгна се отпуснах на дивана в хола и отпих голяма глъдка от водката, която беше оставена на малката стъклена масичка пред мен. Трябваше ми нещо силно...в главата ми бяха изникнали споммени от вечерта когато Джес и Пол...когато те двамата...Мамка му исках да забравя гледката на телата им...как тя казва, че е негова...по дяволите...
Изведнъж се сетих за малкия "запас" в единият ми куфар. Спуснах се към спалнята и взех по-големия си куфар, като го отворих веднага. В тайният джоб намерих малко пакетче с бял прах...
Пак ли започвах...исках ли отново да мина през този път...Да! Да! Да! Да!
Взех една от дебитните си карти и слезнах отново в хола...разптъснах кокаина по гладкото стъкло...с кредитната карта стрих напълно и го подредих в няколко лентички...взех една банкнота и я завих в формата на фуния...Наведох се над праха и с леко вдишване от носа...едната лентичка изчезна от масата...
След като приключих с цялото количество кокаин почувствах как цялото притеснение изчезна от мен...все едно бях човек без проблеми...глуповата усмивка се изписа на лицето ми...станах и надух музиката на "Max", след което взех бутилката водка и започнах да си припявам с вокала....

Когат излязах от къщата си опивках такси, но то малко се забави. Забелязах Пол да изилза от къщата, но аз се бях скрила зад едно дърво и той не ме забеляза. След наколко минути от къщата на Ник се чу силна музика. Проклятие, къде беше това такси? Накрая се реших и влязох в къщата. Ник стоеше на дивана и смъркаше кокаин. Приближих се към него, но той явно не ме забеляза.
- Ник какво парвиш?
Сложих едната си ръка на рамото му и той се поддигна. Погледна ме в очите и сякаш отново беше моя Ник. В какво се беше превърнал? Защо се дрогираше? Защо ми причиняваше тази болка

Чувството беше толкова неповторимо и...удивително. Музиката кънтеше в главата ми и аз се чивствах прекрасно. По едно време усетих нечия ръка на рамото ми и се изправих бързо.
- Ник какво парвиш?-попита ме Вероника.
Когато се обърнах видях Рони и бързо й се усмихнах весело и глупаво.
- Хей...ти се върна....ъм...нищо
Заобиколих дивана и тръгнах към Вероника, след минутка я прегърнах силно, но не я целувах или нещо подобно...просто ми харесваше това, че тя винаги беше до мен...

В момента Ник беше пиян и добавката на наркотик в организма му вообще не му влияеше добре. Той се приближи към мен и ме прегърна.
- Всичко ще бъде наред, обещавам ти.
Обвих ръцете си около него.
- В момента си много разстроен нека се качим горе и да си сложиш един душ и после ще разговаряме става ли?

Погледнах в очите на Рони...бяха толкова добри и пълни с живот...всякаш можех да потъна в тях...Без да се усетя се приближавах към нея, но се спрях на едва няколко милиметра от устните й. Исках да ги почувствам...толкова нежни и...невинни.
Точно преди да ги докосна се отдръпнах и я погледнах объркано, тръгнах да се изкачвам по стълбите и я оставих зад гърба си.
Мамка му....какво по дяволите си мислих, че правя?!?
Качих се в стаята си и влезнах в банята като пуснах врялата вода да се стича по тялото ми.

Когато Ник се приближи към мен имах чувството, че ще ме целуне, но той не го направи. Просто се отдръпна и се качи по стълбите. Останах сама в стаята. Очите ми се напълинха със сълзи. Какво си мислех, че правя? Това беше най-голямата грешка в живота ми и аз трябваше да я поправя сега. Качих се оп стълбите и влязох в стаята на Ник. Чух, че той е в банята. Седнах на леглото и започнах да кърша пръсти. След няколко минути той излезе, а корема надолу беше овит с кърпа. Погледна ме стреснато.
- Виж наистина трябва да поговорим. Какво става между нас. Ник аз те обичам, но не искам да живея в лъжа.

След няколко минути излезнах от банята, а на кръста ти бях увил една кърпа. Когато видях Вероника в стаята си леко сестреснах, но не казах нищо, защото явно искаше да ми каже нещо.
- Виж наистина трябва да поговорим. Какво става между нас. Ник аз се обичам, но не искам да живея в лъжа.
Погледнах я объркано и тръгнах към леглото...седнах до нея и хванах ръката й...
- Рони аз...аз...не знам какво става...двамата с Джесика имаме нещо наистина специално...а с теб...не знам...обичам те толкова много и не искам да те губя за нищо на света...просто ме е страх, че единственото, което ще направя...е да те нараня...

- Аз вече съм наранена прекалено много.
Казах аз и една сълза се търкулна по бузата ми.
- Виж в момента и двамата сме перкалено пияни, за да водим този разговор какво ще кажеш утре сутрин да пйнем едно кафе заедно?
Казах аз и го погледнах в очите. Как можеше и двамата да сме се променили толкова много за толкова кратко време? Преди бяхме просто хлапета, а сега сме вече възрастни и трябва да мислим за това, което правим.

- Добре...на сутринта ще говорим...-усмихнах се леко на Рони и станах от леглото.
Станах от мястото си и отидох до грамадният гардероб, от където изкарах нови боксерки. Отидох в банята и след секунди влезнах отново в спалнята, единствено по боксерки. Видях, че Вероника се бе приготвила да си тръгва и бързо я хванах за ръката...
- Остани...
Дръпнах я към леглото и я предърпах в прегръдките си, когато легнахме. За последен път погалих лицето й като ръката ми се спря на идеалната й коса...усмихнах се леко и заспах спокойно.
***
На сутринта, когато се събудих се чувствах като парцал...замислих се какво бях направил през изминалата вечер и накрая реших, че по-добре да не мисля изобщо. Бях идиот...аз бях пълен идиот...Как можах да извикам Пол...и кой знае къде по дяволите беше сега Джес...мамка му!
Без да събуждам Рони се измъкнах от леглото и влезнах в банята, за да се оправя. След това все още по боксерки, слезнах в кухнята, за да направя кафе...Реших да направя "англииска" закуска на Рони...все пак й беше любимата.
Взех няколко яйца и ги "чукнах" в един от тиганите, след това запържих леко и бекона и ги сервирах в бяла плоска чиния. Извадих от тостера припечените филиики и ги оставих до чинията, където преди малко бях оставил чаша кафе и портокалов сок.
Облегнах се на плота и зачаках "спящата красавица" да се появи.

Вечерта останах да спя при Ник. Като малки го парвехме често, но сега всичко беше прекалено различно.
********************************************************************************
На сутринта се събудих с голямо главоболие. Хванах главата в шепите си и я разтърсих сякаш така мислите ми щяха да се прояснят. Когато се огледах разбрах, че съм в къщата на Ник. У НИК? Боже какво ли се беше случило снощи. Не помнех почти нищо. Огледах тялото си и разбрах, че съм облечена. Това беше добре, явно с Ник само сме спали. Всъщност къде ли беше Ник в момента. Чух някакъв шум от долния етаж.
Отидох до огледалото и се огледах внимателно. Грима ми беше разтечен и не приличах на нищо. Измих лицето си с хладка вода и се опитах да го направя да изглежда не чак толкова зле.
Слезнах на долния етаж и заварих Ник да прави закуска.
- Добро утро...- Казах аз сънливо и се троснах на един стол.

- Добро утро...
Стараех се да не поглеждам много към нея, но не успявах да се справя.
Подадох и аналгин и седнах на стола до нея.
- Вземи...ще ти помогне за главата.
Усмихнах се леко и отпих от кафето си. След толкова много алкохол бях сигурен,
че главата на Вероника се спуква от болка...Боже толкова добре я познавах...и обичах... да, наистина я обичах с цялото си сърце, но какво трябваше да направя?! Да оставя Джес заради нея?! Или да оставя нея заради Джес?!
- Ъм...какво помниш от снощи?
Погледнах я и зачаках отговора на Рони....дали помни, че викнах Пол?!...че се друсах пред очите й...дали помнеше разговора ни...

Да какво помнех от снощи?
- Помня Джесика..
Погледнах неловко към земята. С нея се бяхме натискали толкова безсрамно. Цалята поруменях.
- Нещо друго?- Попита ме той и повдигна леко веждите си.
- Ами помня, че след това Пол дойде и после всичко ми се губи...Защо нещо случило ли се е след това? И защо съм останала да спа тук?
Попитах аз.

Когато Рони се изчерви, не можах да сдържа усмивката си и се ухилих широко точно като идиот, какъвто си бях и попринцип, но това е друг въпрос...
- Ами помня, че след това Пол дойде и после всичко ми се губи...Защо нещо случило ли се е след това? И защо съм останала да спа тук?- попита ме тя след малко.
- Ъм...не, нищо не се е случвало...беше уморена и просто остана да спиш при мен, но не сме правили нищо...
Може бе докъто говорих в гласа ми усещаше лека нотка на разочарование, но не знам за какво от казаното бе тя....

- Да, радвам се, че нищо не се е случило.
Казах аз и си взех една питка хляб. Докато се хранех мълчахме.
След отва аз отидох до мивката и си измих ръцете.
- Аз трябва да си тръгвам...
Казах аз и си взех палтото.

- Аз трябва да си тръгвам-каза тя и ме погледна.
- Ъм..добре...
Приближих се към нея и я прегърнах леко. Не можех да имам нищо с нея, нали така?! Бях тотално и необратимо влюбен в Джесика и тази вечер щях да докажа всичко това!
След като Рони си тръгна почистих набързо и се заех да приготвям къщата за специалната вечер, която щеше да е нещо като извинение за Джес. Почистих кухнята, а след това се заех да поставям малки свещички по пода из цялата къща. Повторих всичко това и на вторият етаж, а в спалнята посипах леглото с листенца от червени рози, като направих малка пътечка от вратата до леглото.Накрая направих пътека с червени свещи, която водеше до малкия басейн отвън. Подредих масата, а след това хвърлих няколко пакета от листа от червени рози във водата на малкия басейн. Огледах се още един път из къщата и всичко беше добре...сега оставяше само вечерята...
Върнах се обратно в кухнята и отворих хладилника, а от там изкарах: едно голямо парче свинско филе, лентички бекон, листа от градински чай, дижонска горчица, портокалов сок, зехтин и един портокал от който използвах само кората му, нарязана на тънки ивички.
Смесих всички продукти за маринатата (горчицата, портокаловия сок зехтина и кората от портокал. След това нарязах филето на равни парчета, нанизвах на шишове продуктите като редувах парче месо, бекон, листо от градински чай. След всичко това полях с маринатата и ги оставих на скарата за около 10 минути.
Шишчетата бяха готови и накрая ги оставих в фурната на много ниски гадуси, колкото да не губят вкуса си или температурата си.
Отдъхнах си и се качих в спалнята за гости където, облякох костюма и взех подаръците за Джесика. Погледнах часовника си и видях, че беше почти време да отивам към дома на Джес. Забавих се още няколко минутки пред огледалото, за да видя, че всичко по мен беше наред и с голяма надежда, че Джес ще ми прости за гафа с Пол....

Още щом Джес излезна от къщата си, аз завързах очите й с червена превръзка за очи. Слезнахме от колата пред нас и аз хванах ръката й като я насочвах къде да върви...
Минахме през цялата къща и стигнахме мястото, което бях проготви.л
- Какво мислиш красавице....
Попитах я когато й позволих да погледне...Усмихнах се доволно и преплетох пръсти с нейните като изчаках реакцията й.

Мястото:

Когато превръзката падна пред очите ми се разкри удивителна гледка която ме накара да стоя известно време без да казвам нищо и само да гледам ту към масата и мястото, ту към Ник, който чакаше реакцията или може би мнението ми...?
-Прекрасно е Ник...-"и пак, защо?" продължих на ум, но знаех че отговор няма да получа дори и да питам.Може би наистина искаше да се извини за вчера?Ако бе така просто нямаше начин да му се сърдя...бе направил всичко това само за мен...заслужаваше да му простя всичко до сега...
Завъртях се и го прегърнах силно, като само след момент впих устни в неговите.Исках да бъда негова и той мой...сега на момента.Ръцете ми зашариха по гърба му, но след момент просто го пуснах и се отдалечих съвсем малко усмихвайки се широко...

- Ти си прекрасна...!
Целуна ме, а ръцете й зашареха по гърба ми. Ъх...само с толкова незначителни докосвания можеше да ме накара да я поискам...а да не говорим, че ако не се бе отдръпнала от мен нямаше да имам нищо против да оставим цялата вечер по дяволите и да се качим в спалнята, но....подробности.
Дръпнах стола и помогнах на Джес да се настани удобно, след това изчезнах от погледа й. Влезнах отново в къщата извадих охладенто вино, взех две чаши за вино, сложих на малката подвижна масичка вечерята ни и отново се върнах при нея, като преди това пуснах бавна и нежна музика, която огласи тишината около нас.
- Надявам се да не съм прекарил с нищо...
Целунах я нежно по едната страна и седнах на мястото си...сипах от червеното като кръв вино в чашите си и вдигнах леко чашата си.
- За...всички моменти прекарани с теб...

Ръката ми пое чашата и когато се чу звънът от удареното едно в друго стъкло, на лицето ми се появи лека усмивка.Не можех да повярвам че всичко това бе за мен...за него...за нас...
-Безценни...-прошепнах аз и отпих от виното.Не бях голям фен на тази течност, но сега сякаш вкуса му бе много по добър...все пак бях в неговата компания.
-Ник...всичко е толкова красиво...какъв е повода?-попитах аз като се замислих за какво може да е всичко това...Рожден ден?Не, не мисля че бе за това...щях да знам..нали?Ох обърках се, какво по дяволите ставаше?За какво бе всичко това?...