Къщата на Николас Пейн

- Ще продължиш ли?Моля те, искам да послушам, ако нямаш против.
- Аз...попринцип не...-погледнах я и видях, че вече не ме гледа с онази нейна арогантност.
- Добре...
Реших да продължа от мястото на, което бе влезнала Джес. Мелодията ставаше все по-тъжна и все "по-мрачна"...спрях и реших да изпълня нещо което е мое...което идва право от сърцето ми... Силен и яростен тон излезна от пианото...след малко стана нежна и тиха...продължих да свиря като включвах най-различни елементи...сменях бързината..тона...всичко освен едно...Каквото и да правех основната тема се отличаваше...Мелодията бе мрачна, тъжна и дори на моменти изпълнена със страст. Когато спрях, косата ми бе паднала на лицето...дори дишах тежко...по дяволите отново го правя...Отново и отново изживявах това което свиря... Оправих косите си и погледа ми (който бе студен, тъжен, съкрушен...и какво ли още не) се върна на Джесика...Станах от стола, обърнах гръб на момичето и взех бутилката алкохол която влачех с мен. Минаха се около 3-4 минути когато бях отново във "форма". Лека усмивка се изписа на лицето ми когато й казах:
- Дано изпълнението ми, да ти е харесало...
Когато се обърнах към нея забелязах, че е само по бельо...много труден момент. Трябваха ми няколко крачки и щях да я притисна към мен...НЕ не, можех да издържа още.

Музиката която създаваше беше уникална.Ту бе тъжна, ту мрачна, ту страстна.Нямах думи, само стоях изправена и го гледах.не исках да свършва, но ако трябваше само да гледам без да пипам щеше да ми е трудно.Но все пак успях да издържа последните минути без да се приближавам, но когато стана и тръгна към мен изтръпнах.Не можех да издържам вече.Той придърпа шишето към себе си и сега май бе мой ред да му напомня, че не може да пие повече.
-Май сега на тебе ти стига, не мислиш ли?-попитах и повдигнах вежда, а после погледнах и към шишето.Посегнах и го издърпах бутилката, след това се обърнах и я сложих на масичката.Усещах как ме следи с поглед, май и на него не му бе лесно, а и се сетих че съм по бельо.Можеше да го поизмъча още малко, ако не измъчвах себе си повече от него...
-Какво беше това?-усмихнах се аз показвайки интереса си към музиката.Наистина беше красиво, не че бях голям разбирач, но за мен си го биваше.И не говорех само за музиката, по-скоро беше за музиканта.
Приближих се към него слагайки ръце на гърдите му бавно приближавайки се.Прехапах устни, толкова ме възбуждаше, притиснах тялото си в неговото.започнах да движа устни по врата му но те бяха само на милиметри и не го целувах, все още не.Усещах как потръпва при всяко едно издишане.Едната ми ръка се плъзна по неговата опипвайки добре оформените му мускули.не бяха огромни, но бяха достатъчни за да не искам да ги пускам.Направих крачка напред, а той назад, все още не бях сигурна дали иска да продължим или отново ще се върнем към игричките, които вече взеха да ми писват.

Взе ми бутилката и щях да започна с протестите кокато тя ме попита:
- Какво беше това?
- Ами...това го измислих преди няколко седмици...
Джес се приближи към мен и сложи ръцете си на гърдите ми, прехапа устната си (за малко самоконтрола ми щеше да иде по дяволите), след малко устните й се бяха преместили на врата ми. Ръката й се спусна по моята, а тя тръгна към мен когато аз направих крачка назад. Погледнах я за секунда и си помислих, дали да продължа играта...Не. Едната ми ръка хвана нежно лицето й и го предърпах към, а дръгата се плъзна по гърба й. Целунах я нежно...просто не издъежах и започнах да я целувам с повече страст. Претиснах я за пореден път тази вечер, в стената и устните ми се плъзнаха по врата й...усещах как при всяка моя малка целувка тя цялата потрепваше...и това ми хареса.

Започна да ме целува и отново се озовах притисната към стената.Целувките му ставаха все по-страстни, а аз все повече изтръпвах при допира на устните му с кожата ми.Ръцете ми бързо намериха пътя под блузата му, а секунди след това вече я свалях от него.не отлепях устните си от тялото му и въпреки това бързо захвърлих фланелката.Посегнах към колана му, но усетих един глас в мен да казва "По дяволите Джес, познаваш го от днес следобед!"Опитах се да го игнорирам, но той все повече и повече крещеше и накрая се отказах.Бутнах Нико настрани и тръгнах към масата на която оставих алкохола.
-Виж, аз...много е рано.-казах аз бързо и вдигнах шишето.Половината се поля по тялото ми, но не ми пукаш.Исках питие!

Тя свали блузата ми и посегна към колана, а аз обсипвах тялото й с целувки. Изведнъж ме избута от себе си и се отдалечи на няколко крачки. Бях толкова объркан...какво ставаше?!?
- Виж, аз...много е рано.-вдигна уиискито и започна да пие жадно...другата част се бе разляла по тялото й...
Ахх...защо ме привличаше толкова много.
- Съжелявам...останал съм с погрешно впечатление...извинявай, че прекалих.
- Просто остави бутилката за малко...искаш ли да те закарам до вас...?
Всяка част от мен крещеше, че е иска, но не можех да направя нищо.

Да си ходя ли?Не исках да си ходя, исках него!Но този проклет глас!исках да го изтръгна, но с всяка подобна мисъл той крещеше още по-силно.
-Аз,...Ник, виж,..,просто.Няма нищо, ти не си виновен, просто...Оф-изпуфтях накрая аз и се забягах към стаята за гости държейки шишето в ръка.
По дяволите какво правя?Искаш ли го или не, Джес?Да, Щом е така, защо тогава избяга?Мамка му, това започваше да ми идва в повече.Затворих се в стаята за гости и започнах да се обличам.Защо си тръгваш, за Бога?В този момент се мразех повече от всякога.Вече се облякох и бях готова да си ходя, а бутилката вече бе празна.Нямаше го и онзи досаден глас, най-сетне изчезна!Отвори леко вратата и излязох в коридора, тогава видях Нико.Още беше без тениската си, колко ме привличаше сега.Преглътнах сухо и тръгнах към него.Исках да му кажа, че..., че...не знаех какво да кажа.Мразех да става така!
-Съжалявам, аз просто.не че не искам, но..-започнах да увъртам аз-просто, не е правилно.Разбираш ли?

- Аз,...Ник, виж,..,просто.Няма нищо, ти не си виновен, просто...Оф..
Излезна и се прибра в стаята за гости. След малко излезна и вече беше преоблякана. Господи!! Само аз ли не разбирах какво по дяволите ставаше тук?!?
- Съжалявам, аз просто.не че не искам, но...просто, не е правилно.Разбираш ли?
- Виж...първо се успокой. Няма проблем, щом не искаш няма да правим нищо.-започнах да я успокоявам, защото видях колко нервна беше.
Какво трябваше да направя? Не можех да и кажа че няма да ходи никъде...Не можех и да я закарам никъде защото НЕ ИСКАХ.
- Какво ще кажеш...да..ъм..върни се в стаята си или излез на въздух...просто се успокой. После ми кажи дали ще искаш да те закарам или ще останеш да спиш в тази стая, а аз ще съм в моята...спокойно няма да правя нищо.
Върнах се в стаята с пианото и облякох тениската си. Когато влезнах отново в в коридора казах на Джесика:
- Става ли?

Когато бях нервна заплитах езика, но определено имах чувства за хумор.А когато каза че нямало да прави нищо, щял да си стои в стаята се засмях.По дяволите не той бе проблема, а аз.Отиде да се облече и пак дойде като ме попита дали съм съгласна.
-Виж, нека просто забравим какво стана, а?-казах аз сериозно, но с лека насмешка в тона.
-Ще си легна и сутринта няма да се е случвало нищо, нали?-попитах като направих нетърпелива физиономия.Исках просто да започнем "на чисто" на следващия ден.По дяволите дори и с фланелка пак беше секси, не можех да стоя и само да го гледам, не исках!Хванах главата си с ръка като бавно я прокарах по косата си и загледах тавана.Отново нервничех, но определено не бе защото се притеснявах от него.Исках го, исках да го долепя до стената и...Стига!Ако продължаваш така няма да стигнеш до так където искаш!просто престани, представи си го като нещо не толкова секси.например бебе, виж го с глава на бебе.Погледнах към него, май не бях пила достатъчно, че да си представя бебешката глава, но достатъчно че да се сетя за нея.

- Ще си легна и сутринта няма да се е случвало нищо, нали?-попита ме тя.
- Да...както кажеш. На чисто...-усмихнах се леко и тръгнах към нея.
Изведнъж се спрях рязко, и разбрах, че съм прекалено близко...Ох за Бога...
- Аз...ъъ...сладки сънища.
Говорех препряно и бързо. С бавни малки крачки тръгнах към кухнята преди да завия на дясно за миг се обърнах назад към Джес и очите ни се засякоха. Усмихнах й се и продължих по коридора. Бързо отворих няколко шкафа и накрая намерих алкохола...грабнах една бутилка и се прибрах в стаята си. Легнах на леглото и отпих глъдка от шишето.

Той се съгласи и започна да се приближава, по дяволите как исках да му се нахвърля, ужасно гореща страст обливаше цялото ми тяло и имах чувството че всеки момент ще го притисна към себе си.Но накрая той се отдръпна и тръгна към кухнята.Облегнах се на стената и си поех дълбоко дъх.По дяволите защо не го направих?!Не било правилно ли?Никога не съм постъпвала правилно, и точно сега ли трябваше да почвам?!Мамка му!Погледите ни отново се пресякоха, не издържах и се затворих в стаята за гости.Хвърлих се в леглото и моментално заспах.По дяволите това момче ме преследваше и в сънищата ми!Отново той с перфектното си тяло и за фон музиката която толкова харесах.Отворих очи, инаваше 5 сутринта, но не исках да спя, пак щях да го видя.излязох от стаята и тръгнах към Ник.Стигнах до вратата и се облегнах на нея.Какво всъщност правех тук?Защо дойдох?нямаше смисъл!Тъкмо реших да се върна когато чух силен трясък или май беше просто обикновен шум?Не бях сигурна, но изострих уши и се заслушах.

Сънудих се от телефона ми...погледнах часа....охх кой ми звъни в 5 часа сутринта.
Погледнах дисплея и видях името на баща ми. Хахха никъв шанс да дигна, но продължаваше и продължаваше да звъни.
- Кажи!
***
След разговора със "скъпия" си баща бях ужасно ядосан. Искал да знае къде съм...и кфо...за кво изобщо се прави, че се интерасува от мен?!?
Станах от леглото...и "без да искам" бутнах някаква ваза. Запътих се към вратата и я отворих...там стоеше Джес...
- Ъм...какво правиш тук?
- Имам предвид..защо не спиш?

-Ами,...аз...събудих се и..чух шум.Всичко наред ли е?-промълвих аз за бързо.не измислих друго и май това стана доста тъпичко, но...все едно.
-Да не би да бутна нещо?-продължавах аз като реших че перфектната защита е атаката.Ако сега говорехме за това какво той е направил щеше да забрави че аз съм се озовала пред стаята му без никаква видима причина.
Той завъртя глава и погледна счупената на пода ваза.Аз трябваше да наклоня тялото си доста повече за да я забележа.
-Да ти помогна ли да почистиш?-попитах аз и направих крачка напред, исках да вляза, но тъй като той не се отмести телата ни отново се долепиха едно до друго.Стига де, вече излизах от релси!започнах да дишам тежко, усещах тялото му до своето и нямах никакво намерение да се отместя.

- Ами,...аз...събудих се и..чух шум.Всичко наред ли е?
- Да, всичко е наред, аз просто съм малко невнимателен.
- Да не би да бутна нещо?-попита тя отново.
- Една ваза, нищо особенно.
- Да ти помогна ли да почистиш?- предложи Джес и се опита да влезне в стаята ми.
Не се дръпнах и телата ни отново се оказаха едно до друго, а Джесика започна да диша все по-тежко. Какво имаше в това момиче, което ме караше да бъда в напрежение когато тя е около мен?!? Спокойно Ник...Не, не можех да я пусна в стаята си...щях да съм толкова близо до целта си...
- Не спокойно. По-късно ще се оправя с това. Какво ще кажеш да закусим?
- Знам, че е рано, но не мисля, че някой от нас двамата ще върне в леглото...за да спи.
Какво беше това "за да спи"?!? Идиот!!! Сега ще си помисли че някакъв намек...добре де...не че имаше лошо....но все пак...

Вече не издържах, не можех да стоя там.Той ме привличаше толкова много.По дяволите!Няма да бъда добро момиче, никога не съм била и сега няма да бъда!Ако толкова щях да съжалявам после, винаги можех да се оправдая с алкохола и ранния час.Но сега, не исках нито алкохол нито сън.Исках него!забутах го назад и скоро краката му се допряха в леглото.Още един тласък на ръцете ми и вече лежеше по гръб.Полазих върху него и отново го целунах.Вече исках да стигнем до край.Без повече игрички или пък тъпи изблици на морал!Нищо!Сега бяхме само аз, той и едно легло, какво по-хубаво от това?!нали казах, нищо!
Ръцете ми бързо свалиха потника ми и го захвърлих на земята.А сутиена?Ами май и той трябваше да се потруди малко.За какво му бяха тези ръце?!

Джес започна да ме целува, бутна ме на леглото ми и се настани в/у мен като свали потника си. Преобърнах се и вече тя се намираше под мен. Впих устни в нейните и започнах да свалям дънките й. Желаех е толкова много и исках да стане моя сега...веднага. Бързо свалих блузата си и ръцете ми се плъзнаха по тялото й. Но след малко спрях и сложих пръст на устата й и казах задъхано:
- Джес, сигурна ли си, че го искаш?

-Да, да.Искам!-казах бързо аз и го дръпнах към себе си.Отново започнах да го целувам страстно по устните.След малко се преместих на врата му, а после минавах надолу към гърдите и корема му.Ръцете ми бързо се отъраха от пречките наречени дрехи, които стояха по него и вече много повече ми харесваше гледката.Отново прехапах устни като само шарех с очи по тялото ми.Бях доволна, определено бях доволна!Ръцете ми не издържаха и отново започнаха да го масажират различни части от тялото му.Пак го бутнах на леглото, исках аз да контролирам нещата.Поредната нежна целувка и зарязах нежността.Движенията ми станаха груби и бързи.Сетих се че му казах че хапя, сега щях да му покажа какво е хапане!Захапах езика му, и леко го дръпнах.Но не езика му исках сега.Моя език се плъзна корема му, намалявайки съвсем леко и бавно дистанцията между него и интимните му части.И там можеше да си послужа със зъбки, но за сега не исках.Желаех препетите му и настръхванията от очакване.Усещах кожата му, целия беше нетърпелив, както и аз!

- Да,да. Искам.-отговора й беше бърз и веднага след това, без да губи още време започна да ме целува. Устните й бяха по цялото ми тяло, а при всяка целувка която получавах аз полудявах.
Бях останал без нищо...ако не броим боксерките. Отново смених ролите и се настаних в/у нея. Хванах ръцете й и ги притиснах към леглото.
- Бъди мирна!- прошепнах в ухото й.
Езика ми се спусна по врата й чак до гърдите й. Свалих бързо сутиена й и дарих всяка част от нея с малки целувки като от време на време включвах и езика си. При всяко мое докосване тялото и се извиваше и настръхваше...след секунди се върнах да устните й и жадно целунах тези толкова меки и сладки устни.

Момент по късно аз бях от долу, по дяволите, не ми харесваше.Той какво, да не би да ми заповяда да съм мирна?!?!Охо, не, не и не!Ще види той какво се нарича мирно.Измъкнах се изпод него и отново се качих върху тялото му.
-Не сладурче, тук аз командвам.Сега аз притиснах ръцете му, но май на него не му бе неприятно, защото чувствах, че може лесно да се измъкне.перверзна усмивчица се разля на лицето ми и хвърлих поглед към устните му.преди само секунди бяха долепени до моите, а на мен вече ми липсваха.Впих своите грубо и през целувката казах накъсано:
-Това...май...ще ми...пречи.-и ръцете ми се плъзнаха към бельото му.Започнах да го смъквам бавно.И боксерките се озоваха на земята.Сега вече бях щастлива, много по-щастлива.Отново усмивчица, този път доволна и се върнах на устните му.

- Не сладурче, тук аз командвам.-за пореден път сменихме ролите и тя притисна ръцете ми към леглото. Не се опитах да се измъкна и върху лицето на Джес се появи усмивка.
-Това...май...ще ми...пречи.-свали боксерките ми и отново ме целуна страстно.
Не...вече край с игричките...а това, че тя командвала, може само да си го мечтае. С лек натиск от моя страна и тя се просна на мекото легло. Оставих за миг ръцете и свалих бикините й, пръстите ми се плъзнаха по бедрата й...корема...гърдите...чак то лицето й с много бавни движения. Накрая едната ми ръка хвана лицето й а другата вплете пръсти с нейните. Леко и нежно проникнах в нея и лек стон излезна от устните й...постепено започнах да увеличавам скоростта на темпото...
- Ти...не...можеш...да ме командваш!!!
Спрях с приказките и започнах да целувам врата й.

Не мога да командвам ли?!Това не ми хареса, но определено изпитвах удоволствие от сегашното разпределение на ролите.След малко главния герой щеше да се спъне съвсем "случайно" и аз пак да съм с главната роля.Той забързваше темпото, а от устните ми един по един излизаха стонове, дори не исках да ги спирам.започна да целува врата ми и сега придърпах лицето му към моето.Впих устни в неговите за поредната страстна целувка.Толкова ми харесваше!Това тук, той и всичко наоколо!Не исках да си тръгвам, исках да остана вечно тук.
Още една вълна от стонове се разнесе из стаята в момента в който преместих устните си.Сега аз целувах врата му, но исках повече, тази позиция взе да ми писва

***
След близо 1 час с Джесика дишахме тежко а телата ни бяха изтощени. Тя беше по гръб и нямаше как да не забележа татуса й, изобразяващ дракон. Махнах завивката й така, че да мога да го видя целия ...С бавни и нежни движения с пръстта си проследих рисунка...още щом я докоснах, тя потрепери цялата. Продължих, а кожата на Джес настръхна...
- Не ти е студено нали?

Не усетих как бяхме свършили, но определено беше време.Не можех да помръдна от леглото.Исках да поспя, но се сетих за университета, по дяволите трябваше да ходя там.
-Не, не ми е студено-измърморих едва разбираемо аз и бавно станах.-но,...трябва да тръгвам.
Тръгнах към банята, щях да си взема душ и да си ходя.Първо трябваше да се преоблека и после да ходя до университета.
-Ще ползвам банята, ако нямаш против.-казах аз и застанах на вратата чакайки отговора му.

- Не, не ми е студено, но...трябва да тръгвам.-измърморих едва разбираемо тя.
- Ще ползвам банята, ако нямаш против.-застана на вратата и зачака отговора ми.
- Не, разбира се че нямам...влизай.
Джесика затвори вратата след себе си, а аз станах и отворих гардероба...извадих няколко кърпи и почуках на вратата.Влезнах в банята и оставих хавлиите и по най-бързия начин се измъкнах преди да я погледна и да се опитам да я спра да не тръгва. Навлякох едни къси панталони и потник и излезнах от стаята си. Реших, че ми трябва една доза кафе.Влезнах в кухнята и извадих няколко мъфини с шоколад, след това седнах на барплота с чашата кафе.

Той влезе в банята и си помислих, че иска да се изкъпем заедно, но не, просто остави кърпите.И по добре, сега едва се държах на крака.Нямах никакви сили.Изкъпах се и бързо събрах дрехите си от земята и ги облякох.излязох от стаята и тръгнах нанякъде.Нямах и представа на къде отивам, докато не стигнах в кухнята.Ник беше там и закусваше.
-Довиждане, Нико.-усмихнах се аз и се обърнах, пак не знаех на къде е изхода.
-Ъъъ, на къде сега?-засмях се аз и го погледнах.

- Довиждане, Нико..Ъъъ, на къде сега?-попита ме и се засмя.
Тръгнах към нея и я хванах през кръста, поведох я към входната врата и преди да излезне я целунах.
- По-късно ще се срещнем пак нали?
Погледнах я любопитно и зачаках за отговора й.