Къщата на Николас Пейн

-Ами..да, разбира се.-казах аз някак не сигурно.Това одеве беше добро, но...ами сега нямах нужда от приятел.
-искаш ли да ме закараш до нас, а после и до университета?-попитах аз и повдигнах вежда.Какво по дяволите, до сага казвам че не искам връзка, а сега го каня да ме изпрати?!
-добре, но нека първо се преоблека и ще отидем с колата ми.-каза той и изтича до стаята си.не чаках дълго и вече потегляхме към нас.Караше толкова бързо, че много скоро бях готова и пак пътувахме.

Карах бързо и след няколко минутки паркивах колата си в гаража. Бях тръгнал към вратата на къщата когато видях мотора на Джес...сигурно по-късно щеше да дойде да си го вземе...или аз щях да пратя някой да го закара до тях. Но за сега прибрах и ного в гаража, за по сигурно. Влезна в дома си и се качих в моята стая...преоблекох се с бански, взех плувните си очила и една кърпа и слезнах при вътрешния басейн. Оставих кърпата си на един стол и влезнах в басейна. Започнах да правя обиколки, а когато се изморих се отпуснах на повърхността на водата.

Тръгнахме с Джен и детето кум къщата на Ник, исках да взема мотора си.После можеше да отидем да пазаруваме за детето, Джен май много се привърза.На мен не ми трябваше.Не харесвах деца.Никак даже.
-Аз не мразя деца, просто не ги харесвам.Имам лоши спомени от детството си.-усмихнах се тъжно аз, но после пак съ върнах онази толкова обичайна за мен усмивка.
Стигнахме и забелязах че мотора ми не бе отпред.Почуках на вратата, но никой не отвори и аз влязох навътре.Не бе заключено и ги поканих вътре, ха как само се разпореждах с къщата му.
-Ник?Ник?-развиках се аз и скоро чух стъпките му.Май идваше.

Ооо супер! Не ми стигаше днешното ами и сега се показа пред нас по бански.
- Здрасти и чао - казах съвсем презрително и студено. Изобщо не ме интересуваше тои.
- Джес айде взимай мотора по бързо. Изобщо не ми се седи тук. Дори къщата му е... Безвкусна - казах и я погледнах умоляващо...

Изведнъж чух как Джес вика. Излезнах от басейна и увих кърпата на кръста си.
- Здрасти...какво има?
Джен измрънка нещо, но не й обърнах голямо внимание. Не изчаках отговор и казах:
- Мотора е в гаража...

- Добре айде чао - казах и я задърпах отново навън. Бързо намерихме гаража. Взехме мотора и Джес понечи да седне отпред.
- Ааа не! Тая няма да стане! - казах и я избутах. Седнах отпред а тя седна зад мен. За щастие имаше малко място и за дедето което седна зад нея. Не знаех на къде да карам като изведнъж се сетих че имам часове в университета. Започнах да карам на там...

- Добре айде чао - каза Джен и задърпа Джесика към вратата.
Хм...това момиче изобщо не ме понасяше май. Докъто вървях се засмях на мисълта, че ако имаше възможност щеше да мине с тир през мен. Прибрах се в стаята си и влезнах в банята. Когато излезнах и облякох някави панталони с тениска, усетих колко уморен бях...Захасих осветлението на стаята и легнах в леглото си...трябваха ми няколко минути преди да се унеса в спокоен сън.

С Вероника бяхме взели такси, тъй като бях излезнал без колата си. Не след дълго колата спря пред къщата, платих сметката, помогнах на Рони да излезне от таксито и взех куфара й. В главата ми изплува спомена от нощта с Джен...не не, няма да си мислиш отново за нея-казах си аз и поклатих леко глава, всякаш исках да изхвърля спомена за нея. Усмихнах се на момичето до мен и я поведох към къщата. Стигнахме до вратата и отново Джесика беше в мислите ми...Охх...Мамка му, спри да мислиш за нея. Какво по дяволите ми ставаше?!? Влезнахме вътре, оставих куфара й до дивана и тръгнах към кухнята. Направих кафе и подадох едната чаша на Рони.
- Какво те накара да оставиш нашия хубав Лондон и всички и да дойдеш да видиш бедния Ник.-пошегувах се аз и се засмях...

"Причината е само и единствено, защото исках да съм до теб", ми се искаше да кажа, но си замълчах. Още от когато бях малка си падах по Николас, но никога не му го бях казвала. Той ме смяташе само за приятелка.
- Лондон е много скучен без теб. Всички са се сдухали напълно..
Отпих от чашата си.
- Между другото къщата е прекрасна, сам ли живееш или с някого?
Попитах аз. Дали имаше жена до себе си? Попринцип Николас никога не беше много дълго с една жена.

- Лондон е много скучен без теб. Всички са се сдухали напълно...
- Съмнявам се, че групичката на Пол си стоят мирно.
Засмях се, но видях че Рони ме погледна някак странно. И как нямаше да ме гледа така като точно с тази групичка бях се забъркал в неприятности.
- Между другото къщата е прекрасна, сам ли живееш или с някого?
- Мерси...и да живея сам съвсем сам.
- Когато си заминах ти ходеше с едно момче...как му беше името..-за секунда се замислих и продължих.
- Тейлър? Да, така беше...какво стана с вас двамата?

- Ами истината е, че той ми предложи брак.
Затаих дъх за момент, а той ме погледна с въпрос в очите.
- Аз му отказах и той просто си тръгна. Не бях готова за тази стъпка..
Никога не съм искала да се обвързвам напълно с някого.
- Ти имаш ли си пирятелка?
Попитах.

- Ами истината е, че той ми предложи брак.
Замалко да се задавя с кафето. Погледнах я въпросително и тя продължи...
- Аз му отказах и той просто си тръгна. Не бях готова за тази стъпка..
- Боклук! Как ще те оставя така.-поклатих глава и хванах ръката на Вероника.
- Ти имаш ли си пирятелка?
Ах...много добър въпрос...
- Не, знаеш, че не си падам много по сериозните връзки.
- Въпреки, че се запознах с едно момиче, което...не знам...
- Преди да дойда до теб, бях с нея. Тоест само си говорихме или по-точно карахме, но не е като при другите. Пфф какви ги говоря.-засмях се аз нервно.

Знаех кога Ник наистина е хлътнал по някое момиче и сега наистина беше така.
- Аха ти наистина я харесваш..
Засмях се.
- И за какво се карахте?
Стана ми любопитно за какво ли можеха да се карат? За пари? Нее ник си ги имаше в повече.. Просто той беше перфектен какво едно момиче можеше да не му харесва? До колкото занех той беше спрял да пие.. За бога той беше съвършен.

- Аха ти наистина я харесваш..
- Не я харесвам...или...добре де малко я харесва.-отново се засмях и погледа ми се върна на Рони.
- И за какво се карахте?
- Ами...знаеш, че обичам игричките...оказа се, че тя също обича да си играе. Една вечер прекарахме заедно и после разбрах, че й трябват пари и предложих помощ, но тя си помисля, че й плащам за секса.-отново поклатих глава разочаровано.
- Както и да е, не мисля, че ти се слуша за моя любовен живот.-пошегувах се.
- До кога мислиш да останеш тук.
Погледна я мило и се усмихнах леко, бях забравил, че ръцете ни бяха една в друга...започнах да си играя с пръстите й когато се сетих за пианото...дали го помни?!?

Това наистина си беше пълна драма. Но пък и целия живот на Ник беше като филм.
Явно на него не му се говореше за това, пък и на мен чесно казано не ми се слушаше. Той се загра с ръката ми. В този момент се бях сетила за онази вечер, когато той ми свиреше и замалко да се целунем.
- Помниш ли още нашата мелодия?
Попитах го аз. Огледах се и видях през отворената врата, че в хола има пияно.

- Помниш ли още нашата мелодия?
Усмихнах се доволно и казах:
- Разбира се, че я помня...
- Искаш ли да я чуеш отново?
Попитах още усмихнат...а Рони само ми кимна леко. Тръгнахме към пианото и тя седна на креслото до него. Седнах пред пианото и започнах да свиря познатите ноти. В средата на произведението имаше лека пауза и видях как Вероника не отлепваше поглед от мен. Дали си спомня преди няколко години до къде щяхме да стигнем....Върнах се на мелодията и я завършех. Погледнах към нея и я попитах:
- Не сбърках нали?
- Хареса ли ти?

Ник беше толкова красив. Попита ме дали ми харесва.
- Беше съвършено..
Усмихнах му се и станах от креслото. Отидох до него и го пергърнах силно.
- липсваше ми толкова много..
Ник също ме обгърна с ръце.

- Беше съвършено.-усмихна ми се и стана от креслото, след това се приближи към мен и ме прегърна силно.
- Липсваше ми толкова много..
- И ти на мен.
Отново я прегърнах и придърпах към мен...Ник не си и го помисляй тя е като твоя сестра...или не е?Рони се отдръпна от мен и аз преместих кичур от косата й...беше толкова...това не беше моята Рони...това беше вече Вероника. Пораснала и зряла жена. Приближих лицето си към нейното и я целунах нежно...
- Аз...съжелявам. Не трябваше.
Направих няколко крачки назад и я погледнах в очите.

Ник ме целуна и еситх как кръвта навилза в лицето ми. Цялата поруменях. Този момент го чаках от толкова много години, а сега стана толкова.. толкова непланирано. С Ник бяхме като брат и сестра, той никога не ми е показвал, че има нещо повече.
Започна да ми се извинява..
- Не аз съм виновна..
Погледнах към земята.
- Аз май трябва да си разопаковам багажа..

- Не, аз съм виновна...-погледна към земята.
Вдигах брадичката й и казах с успокояваща усмивка.
- Спокойно, аз съм виновния. Не се притеснявай.
- Аз май трябва да си разопаковам багажа...-каза тя все още притеснено.
- Стаята ти е на втория етаж в дясно...втората врата. Ела ще ти я покажа.
Взех куфара и го оставих пред стаята й. После се върнах в кухнята и си сипах едно уииски. Изпих го на екс и се върнах при пианото. Не трябваше да я целувам...беше грешка. Обичах Вероника, но винаги съм я виждал като по-малката си сестра...а сега...Мамка му! Тя изглежда прекрасно...и сега определено можеше да се разсея малко от Джес...

Излегнах се на леглото. Не спирах да мисля за Ник. След около 15 минути станах и влязох в банята. Взех си бърз душ и облякох съвсем късата си нощница. Устата ми беше персъхнала и затова реших да сляза да си налея чаша вода. ник сигурно вече си беше легнал. Когато минавах през хола видях, че Ник стеше още на пианото, но с чаша уиски в ръка.
- Мислех, че си си легнал.. Аз просто исках да си налея чаша вода.

Не спрях с една чаша и продължих да пия...
- Мислех, че си си легнал.. Аз просто исках да си налея чаша вода.-чух гласа й зад мен.
- Ооо не. Още е рано...
Вдигнах чашата си, но там вече нямаше нищо. Хмм....кога ли я бах изпил отново?! Този път вдигнах цялата бутилка и отних жадно, от златистата течност.
- Хейй..изкаш ли да поплуваме както преди...-бях развълнуван, но не знаех защо.
Явно алкохола ми се отразяваше зле...какво пък. Тръгнах към единия басейн и реших, че и този път ще използвам вътрешния...Държях се на краката си, но от време на време залитах на ляво-надясно.
- Идваш ли?-попитах Рони и я погледнах като малко пале.

Ник залитайки тръгна към басейна. Явно се беше напил.
- Не мисля, че е много добра идея..
Тръгнах към него и го хванах под мишницата. Вече бяхме до басейна.
- Ник, моля те нека да си лягаме.
Изведнъж залитнахме и паднахме в басейна. Чух смеха му във водата.

- Не мисля, че е много добра идея..Ник, моля те нека да си лягаме.
Отново залитнах и паднах във водата, завличайки и нея. Във водата свалих тениската която веднага полепна по мен. Погледнах я и сега чак забелязах, че е с супер секси черна нощница. Започнах да правя кръгчета около нея като по едно време подметнах:
- Изглеждаш...добре.
Нова усмивка се разпиля по лицето ми и се гмурнах под водата. Изведнъж ми се завъртя свят, но успях да излезна на повърхността, без Рони да забележи.

Ник започна да ме заобикаля. Усетих как нощницата е полепнала по мен. Тази игра вообще не ми харесваше. Направих опит да изляза от водата, но Ник пресрещна пътя ми.Приближи се по близо до мен и докато се усетя двамата се целувахме. Аз бях обгърнала с ръце мусколестото му тяло.
- Нали знаеш, че това е много грешно?
Попитах аз, дакато си поемах въздух.
Ник беше пиян и сигурно утре нямаше да помни нищо. Всичко това беше, защото другото момиче го беше зарязало. Той ме използваше, но не ми пукаше.