Къщата на Джесика Уд

Къщата:

Първи етаж:
Кухнята

Хола

Всекидневната

Библиотеката

Втори етаж:
Спалнята, банята и дрешника ми




Терасата

Спалнята и банята за гости
[img][/img]

Фитнес

Залата за кик бокс

Отвън:
Двора

Басейна

Прибрах се, беше ми втръснало от всичко.Исках да се прибера и да пийна нещо на спокойствие.Влязох в кухнята и взех една бутилка с уиски, може би ми беше малко много, но не ми пукаше.не мислех да изпивам всичко все пак.От там се преместих в хола и пуснах телевизора.Не намерих нищо интересно и си пуснах един от онези музикални канали.Легнах на дивана и надигнах шишето.Исках да помисля, а алкохола ми помагаше, определено.Погледа ми се спря на масата, там беше онова проклето листче.Листа с имената на онези отрепки, които са ме създали.Дано горят в ада.Не, по добре щеше да е да превърна живота им в ад!Мислех утре да се поразровя още малко и да намеря адресите им.Имаха различни фамилии и май не бяха заедно.По добре, но трябваше по отделно да ги посетя.Но, какво точно трябваше да кажа?"Здравей, аз съм изчадието което заряза в болницата при раждането му, сега идвам за да те унищожа?"малко смахнато, но един вид това исках.Исках да видя изражението им, какво щяха да ми кажат и какво аз трябваше да кажа.Ами ако имах братя или сестри?По дяволите, какво трябваше да правя с тях?Дали и тях щях да мразя?Или пък да ги обичам?май бе по-добре да разбера повече за семействата им и тогава да ги посетя.Не усетих как пресуших бутилката, сега главата ми се въртеше.Не ми бе добре, трябваше да взема душ и да отида да се изповръщам.Влязох в банята залитайки и изпразних съдържанието на корема и червата си.По дяволите, това не беше приятно.Избърсах устните и брадичката си и пуснах водата.Погледа ми проследи въртежа на водата, беше толкова хипнотизиращо.Обърнах се и пуснах душа, трябваше ми нещо ободряващо.Най-добре бе един студен душ и аз бързо влязох под струята.Усещах как водата докосва тялото ми и чувството ми харесваше.Облегнах се на стената докато струята ме обливаше.Бавно се свякох във ваната и затворих очи.Заспах, не усетих как се унесох, но след минутки водата както ме приспа, така и ме събуди.Отворих очи и разбрах, че още бях в банята.Станах и спрях водата.Увих една кърпа около тялото си и се качих в стаята си.Леглото ме придърпа като магнит и неусетно как отново се унесох.Сега вече се завих с едно одеало, оставено на леглото от мен по някаква причина.

След дълго мотаене най после стигнах до адреса които ми беше дала Джес. Приближих се... Къщата беше голяма, е не толкова колкото вилата но беше голяма. Приближих се на вратата. Колебаех се да почукам... Ами ако не беше тази къщата? След няколко минути събрах смелост и почуках молейки се това да е къщата и Джес да е там...

Тъкмо бях решила да си легна отново, бях смазана.Не трябваше да пия толкова, дори не знаех колко е часът.Изведнъж се почука на вратата.По дяволите кой ме търси точно сега и защо чукаше толкова силно?Звукът кънтеше в главата ми в всяка крачка която правех.Най-накрая стигнах до вратата и отворих, беше Джен.Джен ли?!Какво правеше тя тук?А вярно, аз й бях казала къде живея.
-Ъъ...здрасти.-казах аз със сетни сили.Виеше ми се свят и исках само да легна някъде.Хванах се за рамката на вратата за да не политна към нея, имах чувството, че нещо подобно ще се случи.
-Влез, не стой там.-продължих а, като погледнах навътре към хола, исках да влезнем, за да седна, краката вече не ме държаха.

Тя отвори но не изглеждаше много добре...
- Джес добре ли си? - я попитах и я заведох до дивана...
- Аз... Исках да те попитам... Дали може да остана тук за известно време... - казах срамежливо...

Джен ми помогна да стигна до дивана, о, това беше най-доброто което можеше да направи сега.Отпуснах се на дивана и чак сега забелязах, че тя бе с куфар.Искаше да остане у нас за няколко дни.Ами като се замисля нямах нищо против, само не бях сигурна дали няма някой странен навик.
-Добре съм, просто съм уморена-"много уморена" помислих си, но се въздържах да го кажа.
-Ами...да, разбира се.Остани колкото искаш.-усмихнах се аз, но точно тогава дори не знаех дали на лицето ми се е появила някаква усмивка.
-Но имам едно условие, не си води гости с преспиване.Каквото правите, правете, но ако не ми направи закуска, по-добре да го няма.-сега вече се засмях, но шумът не ми хареса и спрях.Главата ме болеше.Отпуснах главата си върху една възглавница на дивана и загледах тавана, всичко ми се въртеше.

- Няма спокойно. Нали точно за това дойдох тук, за да съм далеч от всичко и от всички. Ако искаш си лягай но първо ми покажи стаята ми. Мисля че трябва да имаш стая за гости, все пак къщата е голяма. А между другото гладна ли си? - попитах. И седнах до нея. Май беше много изморена...

-Да, добре.Ще ти я покажа, някъде на...втория етаж.-измънках аз едва едва, но май тя ме чу, защото стана и ме загледа.Аз се изправих бавно като се придържах за дивана, бях й направила знак да не ми помага, исках да се изправя сама.Поне това все още можех.Тръгнах нагоре по стълбите, по дяволите защо бяха толкова много?В този момент нямаше нищо което мразя повече от тези стълби.Стигнахме да стаята ми, аз посочих вратата и казах тихо.
-Това е моята стая, ако ти трябвам, може да съм тук.-усмихнах се пак и продължих.Стигнахме и да стаята за гости.
-Това тук е за теб.-казах и потупах вратата с ръка.
-Ако предложението за закуска още важи, ще се възползвам.Искам нещо с много мазнини.

- Важи. Подреждам си багажа и отивам да ти правя... Какво искаш да ти направя? - казах колебливо. Докато чаках отговора и влязох в стаята "си" и почнах да си подреждам багажа. Оххх сега се сетих! Трябваше да мина пак през вилата за Роки!
- Джес! Ако имаш кола ще ме закараш ли до вилата че забравих Роки?Не сега де, по късно...

-Един вид, казах аз и се облегнах на касата на вратата.
-Имам мотор, но...няма да се смееш, нали?-направих леко нацупена гримаса и после са засмях.Мотора бе хубав, чопър, по поръчка, но проблема бе че не си го бях купила аз, а родителите ми.Не харесвах скъпи подаръци, някои не можех да си позволя, а те ми ги даваха без да съм ги заслужила.И все пак, как да им се сърдя, те ми бяха семейство, обичах ги.
-А за закуската, искам яйца, бекон и да са много мазни, мазнините помагат при махмурлук.-усмихнах се и наблюдавах как подрежда нещата си.
-Можеш ли да караш мотор?После ще отидем да ти го покажа, красив е.-отново се усмихнах и влязох в стаята.Седнах на леглото, но все още не отделях поглед от подреждащите се вещи.Имах чувството че не ги слага тя, а те сами се поставят на местата си.Странно, нали?Май вече ми се привиждаха разни работи, смешно!

- Разбира се че карам. За каква ме мислиш? Аз имам кола но е в Маями - казах и тъкмо свърших с подреждането.
- Отивам да ти правя "мазните яйца с бекон" - казах отново и се засмях.
- Ъъ Джес, онова нещо там изобщо не му помня името, къде се намира сега?

-Игуаната ли?-попитах аз учудено, честно и аз не си спомнях къде беше.Май я бях пуснала, но не си спомня дали я прибрах.
-Ами...ако я видиш някъде из къщата да не се стреснеш, защото нямам представа къде я оставих-започнах да се смея.Щеше да се получи интересно ако някой я настъпи и се стресне.
-Кухнята е долу, да вървим, какво ще кажеш?-казах и двете слезнахме по стълбите към кухнята.Тя започна да прави там каквото правеше, а аз седнах на един стол и я загледах.
-Какво стана с Майк?-попитах аз след дълго мълчание и взирана в ръцете й.

- Сок искаш ли? - попитах правейки се че не съм чула въпроса, но Джес ме погледна учудено:
- Е, какво да стане... Уж му простих но да ти кажа честно незнам... - казах като усетих че имам нещо на гърба. Обърнах си главата и видях... А да игуаната!
- Джес махни това нещо от мен - казах с престорено спокойствие...

Щом видях игуаната на гърба й избухнах в смях.Какво толкова му бе интересно на гърба й та да се закачи точно там.Приближих се и я махнах от там, после пак погледнах Джен.
-Простила си му?Знаеш ли, в дома имаше едно момиче, чийто баща я биеше.Тя все го оправдаваше, обичал я и подобни.Глупости!-извиках ядосана аз.-Той не те обича, ако беше така щеше да мисли преди да те удари.
Отново се наместих на мястото си и се нацупих, не можех да си представя как Джен е точно като онова момиче.Винаги бе тъжно и всеки я използваше, не ми бе приятно да знам, че Джен може да преживее същото.

- Не съм му простила истински! И не се смей! Това нещо много напада. Точно него ли трябваше да избереш? - се развиках но приятелски. После и оставих чинията с закуската на масата...

Нападнах закуската настървено и дори не обърнах внимание на виковете й за игуаната.Сега точно исках да се върне, на Майк.Той не постъпи добре и исках да си плати, без значение дали тя е съгласна или не.
-знаеш ли, Джен, сега разбирам, че не знам нищо за теб.Разкажи ми, моля.-погледа ми се отклони от яйцата и за миг се спря на нея, но после пак се върнах към закуската си.

- Ами... Какво да ти кажа. Не обичам да говоря много за миналото си. От Маями съм на 19 иии родителите ми са богати но само за работа мислят и така... Сега е твой ред, разкажи ми за себе си - казах отново като видях как се нахвърли на закуската...

-Наистина ли искаш да знаеш?-попитах аз все още с храна в устата, не бе много възпитано, но пък бях много гладна.не си спомнях кога за последно ядох нещо толкова вкусно.
-Ами, аз...-започнах, вече бях изяла храната и всичко ми се разбираше-израснала съм в дом.На 16 едно богато семейство ме осинови и ето ме сега тук.Това е накратко.Дойдох в Париж, защото разбрах, че биологичните ми родители са тук и сега ги търся за да им кажа какви отрепки са.-засмях се и отново се захванах с бекона и яйцата.
-Какво толкова ти се е случило, че да не искаш да говориш за него?Изглеждаш ми като...ами не знам, като едно от онези разглезени момичета с богати родители.-засмях се отново, но май не бе нужно.

- Просто не искам да си спомням. И не можеш да ме смяташ за разглезено момиче без да знаеш... - като казах това изтичах в стаята и се заключих там.

Какво по дяволите казах, че тя се разсърди?!Все едно, тръгнах по нея и за момент си помислих, че ще я стигна, но онези проклети стълби ми се опънаха.За малко да се спъна, но добре, че парапета бе там, че да се хвана и ми спести падането надолу.Тя се отдалечи доста и чух как затръшва вратата на стаята си.Май наистина беше глезено момиче, както й казах аз, нямаше за какво да се сърди.
Накрая стигнах до вратата и се подпрях на нея, след като разбрах, че е заключена.
-Джен, какво има?Какво толкова казах?

Отворих вратата.
- Добре щом настояваш ще ти разкажа. - поех си дъх и започнах:
- Аз имам, тоест имах по голяма сестра. Може да мислиш че понеже съм богата съм и щастлива. Това не е така. Родителите ни никога не бяха в къщи. Когато се връщаха за 1, 2 дена най много ни даваха по някои скъп подарък мислейки че така ще забравим всичко. Сестра ми ме учеше на много неща. Само че... Само че тя преди... преди 3 години почина. Аз бях направо съсипана... Родителите ми ме пратиха тук уж за да уча, но аз знам че го направиха за да няма нищо което да ми напомня за сестра ми... Още не съм го преживяла и е много тежко за мен когато си спомням... - казах и погледнах земята.

Тя отвори вратата и започна разказа си, не бе от най-красивите.Наистина бе тъжно, че сестра й е починала.
-Виж, аз...не знаех.Съжалявам.-промълвих накрая и я погледнах виновно, не трябваше да й се подигравам така.
-Извинявай, аз..просто..ами.Виж, аз, в дом постоянно ми е било кофти.Не че съм безчувствена, но, просто съм преживяла много.И винаги съм си мислела, че богатите са щастливи и нямат проблеми.После срещнах родителите си и си помислих, че само те са такива.Извинявай, ако съм те засегнала.-усмихнах се, но все така виновно.

- Няма нищо. Знаеш ли? Според мен богатите са най нещастните. Бих дала всичко сестра ми да е тук с мен сега... И най жалкото е че беше само на 20. Ако ти се е случвало да загубиш някои повече от любим човек ще ме разбереш... Мразя да говоря за това.Сестра ми ме отгледа и... И ме научи на всичко което знам сега. Макар че имам родители се чуствам все едно нямам. И като загубих сестра си... Ми се струваше че съм съвсем сама. И случилото се тук в Париж... По някой път ми се иска да се махна, да замина някъде

-Извинявай, аз просто, винаги съм си мислела, че щом имаш пари нямаш проблеми.-казах накрая аз, наистина не е била глезла като другите.
-Нали искаше да отидем да вземем кучето ти?-попитах аз, като се надявах да я разсея и да забрави за сестра си.Какво по дяволите, да забрави сестра си ли?!В това няма никакъв смисъл, но все пак...

- Да ще трябва да отидем но по късно, сега е 1:00. Сигурно има хора във вилата, не искам да се засичам с никoй... Ако нямаш нищо против аз ще отида да бягам в парка. Ти ще дойдеш ли или ще спиш? - казах и станах от леглото чакайки отговора на Джес...