Къщата на Джесика Уд

По дяволите, забравих си телефона.Ще си забравя някой ден и главата.Толкова съм заплесната.Влязох отново в къщата и се качих да стаята си.не бяха и там, къде ги бях дянала?!Може би при Джен?
Потропах на вратата й, май не ме чу и влязох сама.
-Джен?Виждала ли си ми телефона?-попитах като се заоглеждах за него.

- Телефон? Ами мисля че го изпусно тук някъде... - казах и потърсих с поглед. Намерих го на пода вдигнах го и й го дадох.
- Джес чакай ме и мен да се облека. Че искам да изляза по магазините.- Като казах това бързо отворих гардероба и си извадих едни тесни дънки, едно потниче и едни кецове.
- Хайде - казах и се отправихме навън

Влязох в къщата с торбите. Качих се в стаята и се замислих. Май беше време да се прибирам в къщи. Написах на Джес една бележка, събрах си багажа, взех Роки и тръгнах към вилата...

Преоблякох се на бързо, обадих се че тръгвам и секунди по-късно излязохме от клуба.Качихме се в колата на Ник и тръгнахме към вкъщи.
Скоро бяхме вече пред вратата и аз ровех за ключовете.Отключих вратата и влязохме като аз доста залитах.Май алкохола ме бе хванал.Тръгнахме към хола, като се подпирах на него.Сложи ме да седна на дивана и той също се намести до мен.Хванах лицето му и го целунах за пореден път тази вечер.
-Какво ще правим сега?Аз си мислех за...-не продължих а плъзнах ръка под блузата му.Най-накрая арогантна усмивка, пак бях в играта.Бутнах го на дивана и се качих върху него.
-Искаш ли нещо за пиене, защото аз не бих отказала една чашка.

Пристигнах. Къщата беше ужасна точно като стопанката й. Почуках да вратата и зачаках.

Тъкмо ставах от Ник за да отида за някакъв алкохол и чух как някой чука по входната врата.Кой ли беше сега?Трябваше дда отворя, можеше да е нещо важно.Тръгнах натам и направих знак на Ник да ме изчакка.Той само кимна и аз отворих вратата.Ерик ли?По дяволите, какво прави той тук?
-Какво искаш?Заета съм!-казах аз като подадох тялото си съвсем леко от открехнатата врата.

- Чети! - казах и й хвърлих бележката която Джен остави преди да си тръгне.

даде ми някаква бележка и след минутки разбрах какво беше това.По дяволите какво беше намисила Джен?
-Какво е това, по дяволите?Къде е Джен?-креснах ядосано аз и излезнах напълно от къщата.Затворих вратата, така че Ник да не ни чува и отново се обърнах към Ерик.
-Какво означава това?Какво е?-продължих в същия дух аз.Ами ако това не беше шега и Джен наистина я няма?

- И аз се питам, какво е това? Намерих гардероба й празен. На леглото й беше само тази бележка. Знаеш ли нещо за това? - викнах ядосано.

Джес тръгна за нещо за пиене когато на вратата се позвъня. Останах на леглото и тя отвори. Започна да си говори с някой когато затръшна вратата след себе си. Чух я как извика нещо...Дали не трябваше да видя какво става...не, това си беше нейна работа и не мисли да й се меся. Станах от дивана и се разходих из хола... Чух втори вик, но този беше мъжки глас. Отвори вратата и погледа ми се срещна с нейния, а до нея имаше някакво момче...хмм изглеждаше доста нервен...
- Джес...всичко наред ли е?

Мамка му, наистина си беше заминала!Единственото нещо което бих могла да нарека приятелка,..а сега я няма?!Подпрях главата си с ръка и издишах тежко, какво следваше сега?изведнъж усетих как вратата се отваря и Ник излезе навън.Попита дали всичко е наред.
-Не, не е!Джен...Джен..тя си тръгна,просто ей така.-започнах аз и усещах колко гадно се чувствах сега.Мамка му, защо трябваше да си тръгва?Защо трябваше да ме оставя?
-И защо пък аз да знам нещо?разбрах от теб.Не бе ли последно с теб?-започнах да се защитавам аз, но после просто се предадох и онзи ядосан тон изчезна.Вече бе нещо като...тъжен или....и аз не знам какво беше, но определено не ми бе добре.

- Можеше да научиш и по рано. Звънях ти но ти... Си била "заета" - погледнах мъжа които излезе.
- По дяволите! - викнах и се отдалечих. Тръгнах към къщата си

Сега какво, аз ли станах виновна?Не мога да съм й детегледачка, а й тя не би го искала.Сигурно си има причини да замине.може би е отишла временно някъде.да, да точно това трябва да е станало, няма друг логичен отговор.
-Мамка му!-извиках ядосано и замахнах с юмрук към вратата, но там бе застанал Ник и корема му пое удара.той се сви леко напред и аз поех лицето му в шепи.
-Съжалявам Ник, аз не исках теб.-започнах да се хиля аз.Наистина не исках да го удрям, но пък се получи доста смешно.

Бях се облегнал на вратата, когато получих удар в корема. Удара не беше много силен, но достатъчен да ми изкара въздуха. Наведох се напред и свих корема си, а Джес пое лицетп ми в ръце.
- Съжалявам Ник, аз не исках теб.-започна да се смее.
- Ъм..няма проблем. Ела нека влезнем.-усмихнах се леко.
- Мисля, че трябва да се пазя от теб...хапеш ме, но това не ти стига и започна с юмруците а?-засмях се аз.
Седнах отново на дивана, а Джесика ме последва. Ръката ми хвана брадичката й и я изви към мен.
- Знаеш ли какво е станало с Джен или защо е заминала?

-Не, не знам защо е тръгнала.Надявам се само да е заминала временно и да се върне.-бутнах ръката му съвсем нежно и впих устни в неговите.
-Аз все още искам питие, а ти?-станах бавно като плъзнах ръцете си по тялото му, докато не се изправих.Тръгнах към кухнята и намерих две чаша и уиски.награбих и една купа с лед, която почти не изпуснах опитвайки се да поставя върху китката си.накрая оставих всичко на масата в хола и разсипах по чашите алкохола, като прибавих лед.
-Надявам се нямаш против да не е чисто, нли?-казах като дори не се обърнах към него.Не чух отговор или може би не изчаках такъв и започнах:
-Прав си да се пазиш ат мен.Хапя, удрям, но знай че й ритам.-ухилих се аз и се приближих към него.

- Не, спираме и двамата с пиенето...-продължи да налива алкохол в чашата.
Тръгна да я пие когато блъснах ръката й и взесто чашата й устните ми намериха нейните.
- Хайде да си лягаш...днес беше дълъг ден.
Хванах я за ръка, а тя ме задърпа към спалнята си. Влезнахме и я бутнах на леглото, целунах я и се изправих.
- Аз ще тръгвам...утре ще се видим.-намигнах й и тръгнах да излизам когато чух гласа й...

-Чакай....Защо не останеш тук?-казах аз и му се усмихнах миличчко, той тъкмо щеше да излезне от стаята, но май промени мнението си и се приближи.Дръпнах го за ризата и устните му се сляха с моите.целувката трая дълго, докато накрая не го пуснах, и двамата се нуждаехме от въздух.Станах от леглото и отидох да се преоблека в някаква нощничка, май сега имах нужда от сън.ърнах се след малко и видях Ник да лежи на леглото.По дяволите исках да му скоча, но сега не бе подходящ момент.Легнах с гръб към него и затворих очи.Усетих как ръката му минава над мен и ме притиска в тялото му.Изтръпнах и се сгуших още по-силно в него.Харесваше ми да усещам че е близо до мен.не исках да ме пуска никога.

Зарадвах се че ми предложи да остана и се върнах при нея. След малка целувка Джес стана и се загуби някъде. Легнах си махнах ризата си, в този момент тя се върна облечена в леко казано секси нощничка...Легна с гръб към мен и разстоянието между нас не ми харесваше и то никак. Предърпах я към мен и оставих ръката си на корема й.
- Лека нощ красавице.
Прошепнах в ухото й я целунах по врата...Исках ли е? Разбира се че я исках, но за тази вечер ни стигаха приключенията...

- Лека нощ красавице.-каза и ме целуна по врата.Боже колко ми бе приятно да ме докосва.Обърнах се съвсем леко и също го целунах нежно.
-Лека нощ и на теб... звяра, а?-засмях се леко и затворих очи сллед минутки вече се бях унесла и сънувах.
свистящи гуми на кола, после трясък, сирени и викове...какво по дяволите беше това?виждах някаква светлина, сякаж гледах към таван с ярко светещи луминисцентни лампи, точно като в болница.Няколко мъжки реплики, чието значение не успях да доловя и отново мрак.мамка му, това бе най-странният и най-реалистичен сън който бях сънувала до сега.

- Лека нощ и на теб... звяра, а?
Засмях се леко и отпуснах глава на меката възглавница до главата на Джсика...след минутка вече сънувах.
***
На сутринта се събудих отпочинал и пълен с инергия, обърнах се не на дясно и видях спокойното лице на спящата Джес. Малка усмивка се разпиля на лицето ми когато тя несъзнателно се сгуши в мен. Изведнъж вече спокойството от лицето й изчезна и се замени от....страх?!? Може бе сънуава кошмар, помилслих си аз и погахил лицето й.

Още писъци всетлина а после изведнъж отворих очи и виидях че Ник вече е буден и ме гледа.Май се бях сгушила в него без да се усетя и сега се дръпнах малко назад, но изглежда не трябваше да го правя.онова усещане на близост изчезна и реших че е време да ставам, вместо пак да отида при него и да не стана в следващите няколко часа.Изпълзях изпод завивките и се отправих към банята, трябваше ми душ.Влязох вътре и пуснах водата.Съблякох се и прекрачих ваната.Струйките вода се стичаха по тялото ми, успокоявайки го.харесваше ми усещането, но след като се изкъпах веднага излезнах при Ник.Исках да съм с него, колкото и хубаво да ми бе сама.Увих само една кърпа около себе си и пак се върнах в спалнята.
-Добро утро Ник.-усмихнах се леко аз и го погледнах-Аз съм гладна, дали..-направих кратка пауза и една от онези физиономки в стил "аз съм сладко кученце, моля нахрани ме"
-не ти ли се пържат яйца напримерно..?-продължих аз и вече лазех към него по леглото.

- Добро утро Ник. Дали не ти ли се пържат яйца напримерно..?
Пълзеше към мен бавно по леглото и ме погледна с тъжен поглед...смеха ми огласи стаята...
- Не изгарям от желание, но и аз съм доста гладен.
Джес се приближаваше към мен все повече и вече тялото което беше само по хавлия беше почти прилепнало по мен. Хванах я за тила и я преобърнах така, че да легне, след това дръпнах леко кърпата и тялото й се откри пред мен. Гледката ми харесваше изключително много и това си личеше по усмивката на лицето ми. Устните ми се спуснаха по тялото когато стигнаха до корема...спрях и се изнизах от леглото. Влезнах в банята и измих лицето си, след което влезнах в кухнята и започнах да запържвам леко бекона...разпределих гоо в две чиний и видях й че яйцата са готови...оставаше само припечения хляб и сервирах двете чиний на масата пред мен с 2 чаши порткалов сок.

Повали ме на леглото и започна да целува вече откритото ми тяло, но ми се изплъзна и отиде да прави закуската.Не бих отказала да я отложим малко, но вече корема ме свиваше.Вчера пак си пропуснах вечерята, но пък си заслужаваше.Както и да е, отворих гардероба и облякох нещо за да закуся в кухнята.Навлякох едни доста къси дънки, един бял потник и бързо слезнах в кухнята.там вече миришеше на бекон и аз веднага нападнах все още неготовата закуска.Май можеше да изчакам малко, защото само след минутка се появиха и препечените филиики.всичко беше хубаво, но накрая този портокалов сок...не си падах много по натуралните сокчита, но пък щом Ник ми го даваше, трябваше поне да опитам.
-Ммм...май само ти трябва да правиш закуската ми.-ухилих се аз, но салмо след момент устата ми отново бе пълна и не можех да говоря.
Накрая и Ник седна до мен и също започна да яде.

Джес слезна в кухнята, беше облечена с супер къси дънки и някакво бяло потниче...Това момиче ме караше да я искам дори без да се усеща. Докъто вървеше към мен не отлепих очи от перфектното й тяло. Започна да закусва и каза нещо от сорта, че само аз трябва да готвя. Засмях се за миг, но после устата ми беше пълна с бекон и яйце. Когато бях в състояние да говоря и устата ми не беше заета казах:
- Хм...радвам се, че ти хареса.- усмихнах й се леко и отпих от сока.
- Докъто спеше...имаше момонт в който беше меко казано не спокойна...какво стана.
Бях почти преключил с всичко и се облегнах назад на стола, гледайки я любопитно.

-Май съм сънувала нещо.-ухилих се аз и оставих яденето на страна.
-Беше нещо доста странно.Сякаш..сякаш беше истина, толкова реално...-отново се засмях леко сякаж само дрънках някакви глупости.
-Нищо, споко.Все още не съм за лудницата, ако стане ще ти каже.-засмях се по силно и станах от стола.отидох при него и го целунах.
-Аз днес мисля да ходя и на училище.-поредната усмивка и отидох да се обуя.Едни сандалети с лек ток и момент по късно пак се върнах при Ник.
-Ще ме закараш ли?-палава усмивка и въпросителен поглед.