Къщата на Джесика Уд

Прибрах се вкъщи и веднага се качих в стаята си.взех един душ, защото отново вонях на алкохол и легнах да спя.Веднага след като затворих очи отново видях онези несвързани кадри.отново светлини и всичко както последния път, но сега усетих как по лицето ми капят сълзи.някой плачеше над мен, но не успявах да видя лицето му.Изведнъж очите ми се отвориха и усетих, че по лицето ми наистина има сълзи.Но тези тук бяха мои.Изтрих ги и след минутки се облякох.Тъмни дънки и изрязан черен потник.Слезнах до кухнята и си сипах мюсли с което закусих.Сега разбрах колко ми липсваше закуската на Ник.Вече бях свършила и слагах купата в мивката, когато чух да се чука на вратата.Тръгнах натам и отворих бавно...

Когато се събудих сутринта ми липсваше нещо...да, определено ми липсваха устните на Джес и самата Джесика. Преоблякох се и веднага тръгнах към къщата й. На вратата се спрях за момент и си помислих да влезна направо, но не ставаше така. Каквито и бяхме ние, тя имаше право на личен живот...ако имаше някой при нея или беше заета с някой или нещо... Изтръпнах при мисълта...Да, бяхме заедно, но не знаех какви точно бяхме...трябваше да проведем малък разговор по тази тема-помислих си и почуках 3 пъти на вратата. След секунда Джесика отвори бавно вратата.
- Добро утро...
Пристъпих леко напред и вплетох устните си в нейните.

Беше Ник, поздрави ме и ме целуна.за момент се изненадах, така неочаквано, пък и дори не успях да му кажа едно "здравей".Но след момент просто се насладих на целувката и го придърпах навътре.Затворих вратата с крак и се дръпнах назад, понеже вече ми трябваше въздух.
-Здравей и на теб.-усмихнах се и влязох навътре, а той ме последва.
-Не успя да заспиш без мен ли?Толкова ли ти липсвам?-ухилих се аз и само след момент се настаних до него.Устните ми нежно погалиха неговите сякаш исках да кажа "Извинявай за шегата, но нали ме познаваш..."

- Не успя да заспиш без мен ли? Толкова ли ти липсвам?
Усмихна ми се и седна до мен.
- Нямаш си и напредстава колко.
Тона ми беше ироничен, но казаното беше истина...не знам дали исках да разбира, но последно време не мисля, че съм наясно какво искам и какво не.
- Знаеш ли...липсваше ми това...
Приближих се към нея и отново я целунах...
- И това...
Езика ми се спусна по врата, а ръката по бедрото й. Притиснах тялото й към моето и започнах да я целувам страстно, когато изведнъж спрях.
- Мисля, че схвана идеята.-усмихнах се чаровно и й намигнах.

Щом усетих ръката и езика му по себе си изтръпнах.Тъкмо си представих как ще продължат нещата, когато той спря.По дяволите това не ми хареса особено, но не мислех да протестирам дълго.
-Там няма нищо от което да се страхуваш, че да спираш...-казах аз с насмешка и станах от дивана.Тръгнах към кухнята и подхвърлих през рамо:
-Искаш ли нещо за пиене?Кафе, сок...?

- Там няма нищо от което да се страхуваш, че да спираш...Искаш ли нещо за пиене?Кафе, сок...?- стана и тръгна към кухнята.
- Не бих отказал чаша кафе...
Когато се върна с кафето седна отново на дивана хванах ръката й и я дръпнах към мен. Помнех, че си падаше по държането на ръце и я пуснах почти веднага. Отпих от кафето и казах...
- Имаш ли някакви планове за днес? Мм мислих си да си направя татуировка...-усмихнах се иронично и погледнах към нея.

- По дяволите защо къщата ти трябва да е толкова далече, Джес? - казах като стигнах до къщата на Джес. Оф само да беше сама само това исках... Приближих се до вратата. Почуках няколко пъти и зачаках да отвори. Чух някакъв мъжки глас...
- Само да не е... Оф онзи как му беше името... Абе онзи стария... - си казах

-Татус?!Къде?Какво?-запитах ентусиазирана и забравих за ръчичката му преди малко.Всъщност това не ми харесваше, но сега имах с какво да се захвана и да оставя случката...за сега.Седнах още по-близо и не отделях очи от неговите.какво ли искаше да си направи?Може би преди това да отидем горе да погледа моя, пък не само да гледа...Можеше да позакъснеем за татуса му.май нямаше да бърза, ако разбере какво ми се въртеше в главата и все пак, сега исках да се съсредоточа върху татуирането, винаги съм мечтала да правя татуировки.Като малка рисувах по ръцете на приятелите си...смешно, нали?Ох тези спомени от детството май не ми бяха много приятни и трябваше някак да ги изгоня от главата си.накрая чух че някой чука на вратата и станах.Май бях много търсена днес, а?Отворих бързо и видях Джен.
-Джен!-усмихнах се и отворих още по-широко вратата.
-Добро утро...Влез, влез, не стой тук.

- Добро?!? И къде му е доброто че никъде не го виждам - почнах да викам. Влязох вътре и що да видя? Ами да онзи... Стария
- Супер! Направо страхотно. Колко по скапан може да стане деня ми? - викнах отново и седнах на дивана.
- Защо се върнах? Можеш ли да ми кажеш защо? - попитах и погледнах Джес

На вратата се звъна и Джес тръгна да отваря...след малко се появи отново с нейната приятелка...Джен. Хвърли ми един неодобрителен поглед и започна да говори на Джесика. Станах от дивана и тръгнах към кухнята. Беше очевидно, че Джен не ме харесваше, даже ме ненавиждаше и не смятах да се заяждам по някакъв начин с нея.
- Здравей.-казах сухо и влезнах в кухнята.
Тя беше приятелка на Джесика и поне трябваше да я поздравя. Влезнах в кухнята и седнах на един стол, пиейки кафето си.

Онзи ме поздрави? Боже когато го слушах се ядосвах още повече. Погледнах го всякаш казвах "Абе ти не разбираш ли че ме ядосваш дори когато говориш?" Ако ми кажеше още нещо щях да си изкарам гнева на него.
- Изобщо не говори с мен - му викнах за да ме чуе. Този изобщо не го понасях. Какво толкова му намираше Джес? Та дори не беше хубав!

Чух виковете й и се върнах в хола.
- Виж не съм ти направил нищо, ясно?
- Разбирам, че не ме харесваш като човек...добре, не те моля за приятелството ти, но спри да си го изкарваш на мен. Не съм ти виновен за нищо. Ти си приятелка на Джес и не искам да се карам с теб.
Погледа ми се беше впил в нейния и излъчваше спокойство, но беше толкова студен...вярно беше, не я мразих както тя мен, но не я харесвах особено. Джен нямаше желание да сме приятели и това ме устройваше, но нямаше да се заяжда постоянно с мен.

- Нищо? Не стига ли това което правиш? - казах и го погледнах толкова иронично и презрително колкото не бях гледала никого до сега.
- Ако знаех че си тук изобщо нямаше да идвам! - викнах отново. Ненавиждах го, не го понасях. Дразнеше ме страшно много дори когато дишаше.
- Просто не говори и не се показвай пред мен - викнах още по силно.

- И какво правя сега?!?
Изобщо не чу въпроса ми и продължи да си наваля.
- О за Бога! Моля те просто спри, не ми се слушат глупости...
Прекосих хола с няколко крачки и взех якето си, което беше захвърлено на ъгъа на дивана. Приближих се към Джесика и застанах така, че Джен беше зад гърба ми.
- Съжелявам, не исках да се заяждаме...по-късно ще се видим пак.
Прошепнах тихо в ухото, усмихнах се извинително и я целунах съвсем нежно и бързо. Изнесах се бързо от къщата, качих се в колата и тръгнах към студиото за татуировки.

- Боже какъв... Айде да не казвам - казах.
- Остави. Отивай при "любимия" си глупак. Аз ще се справя сама с проблемите си. - казах и ядосано. Ама тоя наистина не беше наред. В тази жега носеше и яке. Ах ах чудех се колко ли ще издържа...
- Айде чао. - казах, отворих вратата и тръгнах... Но къде? Къде ще търся Роки?

излязохме с колата му, май беше нова..усетих какво удоволствие изпитваше от това да я кара и това ме караше да се усмихвам.Скоро стигнахме в къщата ми и аз изтичах да се проблека и да да взема учебниците си.качих се в стаята си и навлякох една дънкова пола, една тениска и слязох долу.Обух си някакви сандали с лек ток и отново се върнах при Ник.Влезнах в колата и го целунах секунда преди отново да настъпи газта.Скоро вече колата летеше по пътя и аз се сетих за последния път когато караше толкова бързо...дори може би по-бързо.разтърсих главата си, исках да махна мислите за катастрофата, имах му достатъчно доверие, нямаше да се съмнявам повече.знаех, че бе сигурен в това което прави...

Слязохме от колата и бързоо влязохме в къщата, преди дори да ам нещо, вече сипвах по чашите алкохол.исках да се напия и да забравя за всичко и най-вече за онези проклети думи отекващи в главата ми.чаша след чаша и вече не усетих как сме се качили в спалнята.устните му се впиха в моите каращи ме да иззтръпна и след минутка ръцете ми го бутнаха настрани.Погледа ми се впи в неговия, исках да разбера за какво си мисли, но просто в момента всичко ми бе като в мъгла и може би не толкова съм искала, колкото не разбирала до къде стига всичко това.
придърпах го към себе си и устните ми намериха неговите.ръцете му се спуснаха по тялото ми и бавно свалиха полата като я хвърлиха на земята.Аз на свой ред съблякох блузата му, както и своята, а той бързо смъкна панталона и боксерките си.Ръцете му се спуснаха бавно надолу по ханша и външната старна на бедрата ми и слава бикините ми със зъби.Аз откопчах сутиена си и го метнах настарни, просто не исках да губя време.отново се покачи нагоре към устните ми и скоро не можех да си поема дъх.
усетих как тялото му притиска моето и скоро навлезе в мвн грубо и бързо, като ме накара да извикам.Болката която ми причиняваше му доставяше удоволствие, което също не можех да отрека.Пръстите ми се забиха силно в гърба му, а неговите в дупето ми, притискайки го още по-силно към тялото му, като нявлизаше в мен с силни и груби тласъци.Стоновете ми се изплъзваха един по един и не ме интересуваше колко бяха силни те.днага след това тласъците се засилиха и ставаха все по груби, което ме караше да крещя все по-силно.
-о, Ник!...-изстенах аз като дори не осъзнавах какво бях казала.
-кажи че си моя!Веднага!-почти нареди той и пръстите му се впиваха в кожата ми още по-силно.Моите също деряха плътта му и оставяха следи, които се обзалагах, че ще оставят белези.
-Да, твоя!само твоя.-едва изрекох аз крещейки, всичко ме караше да изпитван неуписуема възбуда, но също така нещо ми липсваше и го търсех навсякъде около него.изведнъж чух силен звук от пляскащи ръце.какво по дяволите беше това?Аплодисменти?!Обърнах се като ибутах Пол и взех една ззавивка от леглото, която увих около голото си тяло и се обърнах към вратата.застинах на място, а лицето ми пребледня, имах чувството, че ше умра...

Прец целия път си повтарях, че всичко е наред и Джесика няма да е с Пол...Той просто я е закарал до тях, нищо повече нали така?! Мамка му! По дяволите това е колата му...паркирала пред тях...Какъв глупак съм, но може да не правят нищо, Боже това беше краят. Не исках да влизам в къщата, не исках да виждам с очите си какво правеха. Излезнах от колата и много бавно тръгнах към входната врата. Почуках три пъти, но никой не се появи за да ми отвори. Вратата беше отключена и влезнах в дома на Джесика. Разгледах се наоколо и видях две чаши и телефона на Пол...Колкото повече се приближавах към стаята на Джес, толкова по-добре чувах стенанията й и всичко в мен се преобръщаше при тези звуци...Стигнах до вратата и забелявах, че не беше напълно затворена, даже напротив. Имаше достатъчно разстояние, за да видя, случващото се вътре. Всичко в мен се сви, всичко в мен плачеше и кървеше...телата им бяха вплетени едно в друго, а устните им не се отделяха... Бутнах вратата леко, но те още не ме забелязваха...Прикрих болката в очите си и сложих маска с арогантната си усмивка. Звук от пляскане, изпълни тишината и чак тогава двамата любовници погледнаха към ръцете ми, издаващи звука.
- Браво! Вие сте невероятни...Толкова добре ме направихте на идиот...Знаех, че ти-Пол, ще се опиташ да я имаш, но...от теб...хммм, мислих си, че думите ти са истина, но уви...явно съм започнал игра за която съм твърде честен.
Погледа ми, отправен към Джес, беше толкова хладнокръвен и студен...а аз мислих, че мога да се разпадна под нея...

думите му пълнеха очите ми със сълзи и сега не ми пукаше дали те капеха или не.Дори не ги усещах, не им обръщах внимание, но знаех, че в момента се стичат по лицето ми.
-Ник...аз, аз...недей така ник...знаеш че те обичам.-започнах аз, но направих една крачка и не успях да продължа.всичко в мен се рушеше с всеки поет дъх и имах, чувството че се разпадам бавно пред него.Очите ми започнаха да парят и имах чувството, че само сълзите ги галят и успокоявах.не можех да ги спра, имах нужда от тях.
-знаеш, че те обивам, повече от всеки и повече от всичко.Моля те...-не довърших, а се озовах на земята, коленичила и гледаша право в очите му.не знаех дали това е поредната маска, но сега ме болеше толква от изражението му, че не можех да си поема дъх.вече не сдържах сълзите си и се свлякох на земята плачейки.
-Ник, да ти призная, Кат се чукаше по-добре, но нали знаеш, че първия път не е най-добрия.Ще ми трябва поне още един.-засмях се Пол и пристъпи към Ник, като ме погледна с периферното си зрение и усмивката му стана още по голяма.имах чувсвато, че всеки момент ще изчезна от лицето му, но не знех дали точно аз ще я сваля от там.Бавно се изправих и тръгнах към него, но думите на Ник сякаш ме накараха да изчакам момент.Спрах се малко зад него и ги загледах.

Гледах я и исках да я накарам да спре да плаче, да спра болката й, но не можех..."само твоя"...-отекваше в съзнанието ми и ме караше да полудявам от ярост.
- Пол...Майната ти! Скапон кучи син!!
Изкрещах силно и тръгнах към него, след няколко крачки бях достатъчно близо да го изблъскам със всичката си сила към стената зад него. Тялото му се опря в студената стена и Пол се опита да ме удари, но явно гнева ми помагаше и то много. Пред очите ми причерня, виждах, само счупеният нос на Пол и когато чух гласа на Джесика се спрях и обърнах към нея.
- Знаеш ли...добра лъжкиня си...дори бих казал най-добрата. Все пак успя да ме заблудиш, че ме обичаш...че си влюбена в мен...или пък това, че си само моя...е явно аз съм бил слепият глупак който ти се е връзвал на целия този парад. Спечели Джес...победи в играта, която създадохме още когато се запознахме...
Поех си дълго и се вложих всичките ми останали сили в това, че да контролирам емоциите си до съвършенство. Чувствах парещите сълзи в очите си и всякаш, те идваха от право от кървящото ми от мъка сърце.
- И най-лошото е наистина бях влюбен в теб...Обичах само теб и никоя друга, а сега-поех си дълбоко въздух и се усмихнах тъжно, за да спра сълзите си, напиращи непрестанно в съкрушените ми очи.- А сега...Всъщност няма никакво значение, нали?!
Хвърлих презрителен поглед на Пол, а след това и на Джес, но този който беше за нея, не беше толкова надменен колкото към Пол.
- Да желаеш друг човек е може би най- рискованият от всички стремежи. В мига, в който се влюбих в теб и наистинатео заобичах, - сякаш взех хирургическа игла и приших щастието си към твоята кожата , затова всяко разделяне оттук нататък ще причини разкъсна рана. Този човек, бяше ти...и заради теб и никой друг, само заради теб...сега аз съм целият в рани, които кървят...и познай кой е виновника...
Докъто вървях към вратата погледа ми играеше върху лицето й, приближих се максимално до нея и лицата ни бяха на едва няколко сантиметра...
- Не искам да те виждам никога повече...туко що, ти победи в собствената си игра...поздравления...
За малко устните ни да не се докоснат след последната дума изречена с ненавист, но реагирах на време и се отдръпнах леко. На излизане затворих вратата на спалнята й и усетих как една издайническа сълза се спусна по лицето ми...качих се бързо в колата си и се запътих към най-близкият бар, който можех да намеря.

Сълзите капеха една по една и когато чух всичите тези думи, сърцето ми се сви и имах чувството, че някой го изкара и повече никога няма да ми го върне.Вече усещах че плача и от устата ми се разнасяха подхълцвания и викове.Защо ми казваше всичко това?защо ме болеше толкова от просто няколко думи?Толкова голяма сила ли имаха, че не излизаха от главата ми, ами се отбиваха от черепа ми и продължаваха да ехтят в мислите ми?Хванах се за главата, като че ли щяха да изпаднат или да се оттървя от тях по някакъв начин, но те просто не излизаха.плачех както никога до сега и болката която изпитвах наистина бе непозната, но пък за сметка на това убийствена.Бавно се изправих и се обърнах към Пол, той пръдържаше някакъв лед към носа си.
Махай се!Веднага изчезни от погледа ми!-креснах яростно аз и се приближих заплашително към него.Наведох се из събрах дрехите му, като ги набутах в ръцете му и го избутах от стаята.След това се хвърлих във леглото и сълзите се търкаляха по лицети ми толкова бързо, че скоро на възглавницата ми се появи мокро петно, корто мр накара да сменя страната.поех една възхлавница в прегръдките си и я стиснах силно , исках сега в този момент това да е Ник.Имах чувството, че повече сълзи няма как да изтекат, но те идваха и идваха и не пспираха.Накрая станах от лрглото и влязох в банята.Исках да измия всичко напомнящо ми за Пол, а именно всяко място докоснато от него.Исках да забравя всеки един момент от преди няколко минути и когато ваната се напълни, вече бях донесла алкохол минибара в стаята ми.Легнах във ваната и започнах да пия от бутилката, докато не свърши и когато се опитах да стана не успях.просто положих главата си и затворих очи...
След минути усетих как нечии ръце ме издърпват от водата и очите ми бавно се отварят и затварят.Не виждах добре фокусиран образ, но това май беше Пол.Поех си дълбоко дъх и най-накрая разбрах, че ме бе извадил от ваната.постави ме на леглото и застана до него усмихвайки се.
-Е?Заради Ник?По дявлите, той няма какво толкова да предложи.-засмя се той а аз бавно станах в седнало положение.
-Млъкни копеле!Да не си бе правил труда1-викнах ядосано аз, а от очите ми отново потече поредния поток от сълзи.той се усмихна арогантно и се отдалечи като когато стигна до вратата каза:
-Ако искаш да повторим...знаеш къде да ме търсиш.-намигна ми той и излезе, а по него полетя едно празно шише намиращо се някъде около леглото ми.Отново избухнах в сълзи и зарових глава в завивките, не исках да плача, но думите на Ник ме караха да се чувствам сякаш някой ме бе пребил, прегазил и какво ли още не.Не си помислях че някога това може да стане.обичах го толкова силно, но защо подяволите му бах показла нещо различно?!...

Колата потегли и скоро спря пред къщата ми.Бързо слезнах от колата, исках колкото се може по бързо отново да целуна Ник.прегърнах го и след момент се отдръпнах, като му се усмихнах.
-Май вече трябва да тръгваш...имаше работа...-казах аз някак тъжно и погледа ми нежно премина по лицето му.Усмихнах се леко и забравих за работата му, като го дръпнах към къщата.
-Остани за малко, моля те.Само за една чашка, а?-попитах аз, докато отключвах вратата на къщата...

- Разбира се, че ще остана, красавице.
Докъто вървяхме към хола и дивана в него, а ръката ми шареше по гърба й. Преди да я пусна от прегръдките си, дръпнах леко лицето й към моето и я целунах страстно. Тази моя "работа"...е, ами можех да я отложа...за малко..
Джесика взе бутилка уииски и седна до мен на дивана. Докъто се разхождаше из тях, погледа ми не отлепи от тялото й и малка палава усмивка се появи на лицето ми.
- Харесва ли ти?
Свалих тениската си и я хвърлих настрани като и показах чисто новият си татус. Усмихнах се доволно при вида на татуираното ми тяло и поех моята чаша от Джесика...

Spoiler:

Очите ми зашариха по перфектното му тяло и ръцете ми почти моментално се спуснаха по него, но в момента в който докоснах кожата, тя почервеня.Не исках да го наранявам, но в момента исках само да продължа да изучавам тялото му, което познавах доста добре...и да целувам всяка зачервена част от него, така че да спра болката му...Но сега не трябваше да го докосвам толкова много, не исках да се инфектира или подобно, за сега щях да държа ръцете си на разстояние...само за сега.
-Много е красива и дори още по-секси.-усмихнах му се аз и изпих на екс съдържанието на чаша си.
-Като самия теб.-довърших аз и отново налях по чашите ни алкохол, като той бавно навлезе в гърлото ми, а после и в стомаха

Още в момента в който ръцете на Джесика се спуснаха по тялото ми, почувствах болката от това толкова незначително действие, но възбудата, която ме обля, ме накара да забравя за жалката болка и да мисля само за Джес...
- Много е красива и дори още по-секси. Като самия теб-каза тя, след като си наля ново питие.
Последвах примера й и станах за малко от дивана като се запътих към голямата уредба в единият край на стаята. Включих я и някаква бавна музика изпълни стаята, намръщих се леко и бързо я смених.
Сега определено не ми трябваше нещо толкова "заспало". Смених на следващата песен, а тя се оказа много по жизнена. Усилих още малко, но не прекалено и се върнах отново към моята красавица.
- Знаеш ли, нещо в теб не ми харсва...или по-точно по теб...
На лицето ми се появи перверзна усмивка, изпих на екс ново уииски и ръката ми се спусна по призрамките на потника с който беше.
Докъто ръцете ми го сваляха от нея, устните ми се спуснаха по врата й, а накрая я целунаха страстно.
- Така вече е много по-добре!
Заявих аз, когато Джесика беше останала без потника си...
- Но...може би...трябва да махна още нещо...