Къщата на Джесика Уд

-Мисля да поспя, уморена съм.После ще се видим, нали?-усмихнах се аз и тръгнах към стаята си.Исках единствено да се "трупясам" на леглото и да заспя.Едва се завлякох до леглото и паднах в завивките.Най-накрая толкова чаканата от мен почивка.Можех най-после да заспя.

Влязохме в къщата на Джес. Роки почна да тича и да разглежда.
- Роки внимавай че някъде тук е онази жаба... - му казах строго. После тръгнах към стаята си. Роки дойде след мен. Влязохме и започнах да му подреждам нещата. Той през цялото време вървеше на горе на долу и душеше всичко наред...

Върнах се вкъщи и отново залитах.Какво ли си мислех по дяволите?!Тъкмо ми мина и сега пак се напих, не ми харесваше на какво заприличвах.И все пак, това бях аз, а не някой друг.Отворих вратата с много усилия и нахълтах вътре с песен на уста.Мърморех си и тананиках последната чута от мен мелодия.Като се замисля дори не знам как бе името на песента, но определено се бе наместила в главата ми и не искаше да си отиде.Тръгнах нагоре по стълбите и се придържах към парапета, не исках да тропам, мислех си че Джен е тук, но май не ми се отдаде възможност да бъда тиха.Бутнах една саксия която стоеше някъде близо до стълбите и си обещах, че ще го почистя на следващия ден.
Качих се на втория етаж и чух шум от към стаята на Джен.Завлачих се натам и се облегнах на вратата, май си говореше с някой.Помислих, че не би искала да ги прекъсвам и се обърнах към моята стая.за жалост се препънах в собствения си крак и се проснах на земята издавайки силен шум.Ако не ме болеше толкова ръката на която паднах, бих се изсмяла.

Изведнъж чух силен шум пред вратата на стаята си. Излязох и както очаквах видях Джес на земята.
- Хей да не се превръщаш в пияница? - и казах и се опитах да я вдигна. Беше много тежка. С много офкане и пъшкане успях да я сложа на леглото си.
- Уф - казах и си изтрих челото.
- Друг път няма да те влача така, да знаеш.

Засмях се, мяй беше права.Наистина се превръщах в пияница.Хах, колко забавно само!Разсмях се както никога преди.Какво ми ставаше по дяволите?!
-Спокойно, няма.-усмихнах се тъпо и се отпуснах на леглото.Затворих очи и тъкмо си мислех да се унеса, когато усетих, че това не е моето легло.
-Ъъъ...това не е моята стая, нали?-отново избухнах в смях, наистина не бе моята стая.

Погледнах я учудено. Смееше се като луда.
- Какво е толкова смешно? Кажи ми и аз да се посмея. И не не е твоята стая. Да не мислеше че ще те влача до другия край на къщата? - като казах това Роки изведнъж скочи върхо нея и почна да я лиже. Аз почнах да се смея тихо...

Онова, малкото куче, скочи върху мен и започна да ме лиже.Отново се засмях, то май се опитваше да ме разсъни.Не успяваше много, трябваше ми един студен душ.А и миришех на алкохол и цигари, не ми харесваше.Започнах да се изправям бавно и минутка по-късно се държах за леглото.
-Ще си отивам в стаята, трябва ми душ.Воня ужасно.-казах и дръпнах блузата си така че да я помириша.Наистина вонеше!

- И още как! - казах и си запуших носа. Тя излезе от стаята. Сетих се че не бях къпала Роки от мнооого време. Влязох в банята и започнах да го къпя. Беше много сладък. Обичаше да се мокри...

Влязох в стаята си и нахълтах в банята.Пуснах водата и влязох под студената струя.Чувството бе хубаво, не исках да свършва, но няколко минути по-късно излязох, увила кърпа около тялото си.Дали Джен имаше чисти кърпи в банята?Не бях слагала, така че май не.Взех няколко от един шкаф и тръгнах към стаята й.Почуках на вратата, но не изчаках отговор и влязох вътре.
-Джен..тук ли си?-викнах аз и тръгнах ъм леглото за да оставя кърпите там.Чак сега усетих, че още бях с кърпата около себе си.Я, вече започвам и да забравям!Чудничко!

Водата правеше шум, но въпреки това ми се стори че някои вика. Излязох от банята и видях Джес:
- Да какво има? Аз къпех Роки.

-Аз исках да ти донеса кърпи, сега се сетих.Имаш ли някакви?-започнах да увъртам, нямах представа защо влезнах.Май трябваше да поспя.
-Знаеш ли Джен, чудех се...защо си с Майк?-казах накрая аз и седнах на леглото.

Тя започна да увърта и накрая ме попита защо съм с Майк. Ох труден въпрос.
- Ами... Незнам харесвам го. Защо питаш? - попитах учудено.

-Ами...ти си с него само от-изпуфтях и пак продължих-един ден.Не се познавате.А вече се скарахте и сдобрихте.не карате ли прекалено бързо?
защо ли питах, не ми влизаше в работата, но ми бе любопитно, предполагам.

- Джес май пиенето не ти се отразява много добре. От една седмица сме заедно с Майк. Ако не си спомняш. А и аз... Не съм сигурна дали съм му простила - като казах това влязох отново в банята и Джес ме последва...

-Една седмица ли?-повтарях си аз ту на глас ту на ум.Че кога мина една седмица?По дяволите, пука ли ми?Май не.
-И така да е, все пак е много малко време.А и ако не си му простила, тогава защо го защити в парка?-казах аз като я следвах.

- Просто не исках да се биете и ти да пострадаш - казах и погалих Роки. Той постоянно скачаше

-Да пострадам ли?-изсмях се аз.-За него се тревожи.Аз мога и сама да се оправям.Не ми е нужна бавачка!-повиших тон аз.Наистина й се обидих, можех да се справям сама, не ми трябваше тя.До сега съм се оправяла добре, не ми трябваха промените й!

- Не се сърди но Майк е много по силен от теб. Просто не искаше да те удря - се обърнах отново към Роки. Почти го бях изкъпала...

-май си права.Ще те послушам, нали си си патила!-повиших тон аз и се завъртях.Не исках повече да я слушам, как можеше да го защитава?!Затръшнах вратата на банята и се запътих към своята.

- Хъх! Роки какво толкова й казах? Майк наистина е по силен от нея. Няма какво да се обижда - казах на Роки. Беше ми приятно с него. Изкъпах го и го изтрих с кърпата. После си пуснах музика.

май не трябваше да и викам, чувствах се виновно и то за нищо.По дяволите от алкохола ли беше това или просто ми ставаше нещо?!както и да е, реших, че ще е добре да отида при Джен и да се извиня.Почуках на вратата и влязох като бавно отворих вратата.
-Джен..-проточих аз и огледах стаята.
-Виж, аз...извинявай за одеве.не знам какво ми става, просто...май наистина не трябва да пия толкова.-усмихнах се виновно, нямах желание да е другояче.

Бях пуснала музиката и не чух Джес. Сигурно ако не я бях видяла изобщо нямаше да зная че е тук.
- Здравей Джес. Таа какво казваше? - попитах и прегърнах Роки които скочи в мен. Какъв сладур само...

По дяволите, беше ми толкова трудно да го кажа, а тя ме кара да повторя?!
-Ами..нищо.Исках да видя как си.-измърморих накрая аз и седнах до нея.
-Искаш ли да излезем някъде?Този път няма да пия много, обещавам.-засмях се тихо и я погледнах в очите.

- Ами... Предпочитам да остана тук и да си слушам музика. Не ми се излиза сега. Ти излез. - казах усмихвайки се. После си сложих отново слушалките и почнах да слушам музика...

Щом не й се ходеше никъде, на мен пък много ми се излизаше.Но сега нямаше да се натряскам като някоя бъчва с вино.Станах и тръгнах към вратата, когато изведнъж се сетих, че бях оставила мотора си пред онзи бар или каквото там беше.Трябваше да го взема, но първо реших да се преоблека, все пак нямаше да ми е удобно да го карам с пола.Влязох в стаята си и обух прилепнали кожени панталони и един черен изрязан потник.харесвах го, но все още си спомням колко време работих за него.Което пък ме наведе на мисълта, че трябваше да се отбия и в заведението в което работех.Май беше време за малко финансиране, би ми дошло добре.
Вързах косата си на опашка, обух едни ботуши с платформа и излязох от къщата.последен поглед към стаята на Джен и се отправих към бара и по-точно към мотора си.