Къщата на Николас Пейн

Рони тръгна да излиза от басейна, но застанах пред нея. Целунах я жадно, а ръцете й обгърнаха тялото ми.
- Нали знаеш, че това е много грешно?-каза ми задъхано.
- Мда...не ме интерасува...
Устните ми се спуснаха по врата й, като махнаха меката и мокра коса от пътя ми.
- Искам те...-прошепнах в ухото й.
Отдръпнах се и я погледнах в лицето.
- Вероника...ако искаш ще спра, не искам да те насилвам да правиш нещо което не искаш...
Когато казах цялото й име, видях как настръхна. Ръцете ми бяха на кръста й, но исках да шарат из цялото й прекрасно тяло.

Дори не бях мечтала за този момент. Дали отй наистина ме искаше или това беше заради алкохола?
- Искам го..
Казах аз, а отй ме вдигна на ръце. Занесе ме във спалнята си и започна да ме целува по врата, а после и надоло. Всяко едно негово движение беше перфектно. Вече не бях малката Рони, а той не беше хлапака Ник, който всички познаваха. И двамата се бяхме променили и то много.

- Искам го...
Нямах намерения да чакам повече покани или да я питам...не исках нея и тялото й. Вдигнах я на ръце и я заведох в спалнята си, там я оставих да легне на леглото и се настаних вурху нея. Целувах всяка част от нея, но винаги се връщах на нежните й устни. Играех си с тялото й по най-сладкия начин на света, а тя настръхваше и ме притискаше все по плътно към нея.

Всяко едно негово движение ме караше да изгарям. Устните ми намериха неговите. Той свали нощницата ми и аз останах само по бельо. Усмивката не се махаше от лицето ми. Устните ми се плъзнаха по врата ми и внимателно разкопчах дънките му.
Изведнъж аз се озовах върху него, започнах да го целувам по гърдите, а след това и надоло.

Остана само по бельо...а мойте дънки се намираха някъде на пода. Без да се усетя Вероника се беше извъртяла и се озова върху мен. Беше стигнала до корема ми когато не издържах и я преобърнах така, че отново аз раководих "парада". Отново я целунах страстно...Проникнах в нея нежно и бавно и лек стон излезна от устните. Ръката ми се спусна по бедрото й а устните ми по врата...

Ник беше много нежен. Обсипвах всяка една част от тялото му със целувки. Така до сутринта..

**********************************************************************************

Събудих се обгърната с бял чершав, а Ник подхърваше до мен. Целунах го по гърба и се усмихнах широко. Това официално беше анй-хубавият им първи ден в Париж. Усетих Ник ад се събужда. Обърна се към мен.
- Добро утро- казах аз.

След всичко това, на сутринта се бях унесъл. Целувката на Рони ме събуди от дрямката ми.
- Добро утро- каза тя.
- Добро утро.- казах с лека усмивка.
Обичах косата й...беше толкова лека и мека...с дясната си ръка се заиграх с кичур от нея.
- Как си?
Загледах се в нея...какво щях да правя сега?!? Да бъда с нея беше лесно като дишането. Но така ли трябваше да свърше нашето приятелство. Трябваше ли да рискувам всичко това заради секса с нея...В главата ми изплуваха картини от изминалата нощ и оново усмивка се появи на лицето ми. Всичко беше толкова спокойно, но когато тя започна да говори чух входната врата да се затваря...

На сутринта реших да престана с игричките и преструвките.Писнаха ми.Толкова години ги изпползвах, че вече не знаех дали те не използват мен.исках да поговоря с Ник, знам, че не бе най-подходящото да се натреса у тях, но не се сетих за друго.Стигнах и влязох в къщата.Вратата бе отворена и се качих направо в стаята му.Открехнах вратата когато дочух женски глас от там.Услушах се, а след секунда надникнах вътре.По дяволите Ник беше с друга!Този предател подъл!Ще го...Чакай малко, той не ти е никаъв.Какво искаш, той да е верен на момиче с което е спал веднъж, докато тя си играе с него?!?О, я стига!Все едно не го очакваше!Той също е играч, не се ли досети, че ще изиграе картите си?!
И все пак тръгнах да излизам, като бутнах вратата да се затвори.затичах се към изхода, нее исках да стоя тук.усетих как едри сълзи капят от очите ми.По дяволите защо?Мразех да става така!Мразех го!

Изведнъж едно момиче се появи на врата. Явно тази беше въпросната Джесика. Ник побягна след нея.
- Хей..
Извиках след енго. Ясно бе, че ще сатне така той ще избере нея пред мен.
Една сълза падна от окото ми. Не могжех да повярвам, че разруших пирятелството си с Ник, заради една пирятна нощ.

Видях Джесика на вратата, бързо навлякох някакви боксерки и тръгнах след нея.
- Хей...-чух да вика Рони след мен.
- Джес! Джес! Спри, Джисика ...
- Моля те спри...
Настигнах е и я хванах за ръката...когато се обърна към мен видях, че очите й бяха зачервени...ненен, не защо се получи така.
Бях оплескал всичко...По дяволите Ник...

Чух как Ник викаше след мен и скоро усетих как ръката му ме спря.По дяволите защо трябваше да гледа точно очите ми?Мамка му!да, точно на него!На този идиот по които толкова си падах.
Дръпнах ръката си и го загледах ядосано.какво, сега да му държа сметка с кой спи ли?не ми бе никакъв и не ми бе дръжен, защо тогава толкова го исках?
-Какво?-креснах аз, но секунда по-късно започнах по-спокойно.Дори успях да вкарам малко сърказам и може би съвсем малко ирония.
-Няма да ви преча!Ще дойда по-късно или ако искаш да не идвам.Приятелката ти може да се смути.По-добре да се разберем навън!-свърших и отновоо се обърнах.Исках вече да си ходя, това тук ме караше да се чувствам слаба, а това не ми харесваше.

- Какво? Няма да ви преча!Ще дойда по-късно или ако искаш да не идвам.Пиятелката ти може да се смути.По-добре да се разберем навън!-започна да ми крещи.
- Джес...виж...аз.
Какво трябваше да й кажа?!? Че беше грешка...не беше грешка. Тоест...Хареса ми да съм с Вероника, но не знаех дали трябва да продължим така. А колкото до Джесика...ами тя ме изкарваше от кожата, но беше дяволски секси и я ревнувах...Защо? Защо я ревнувах?
- Защо дойде?-исках гласа ми да е безразличен, но номера просто не ми се получи.

-Това не е най-важното сега.По-добре се върни при новата си играчка.Старата няма да чака в килера!-озъбих му се аз.Защо толкова ме дразнеше факта че съм играчка.Май не се ядосвах толкова че съм играчка, колкото че съм зарязана в килера.нямаше да му позволя да ме върти на малкия си пръст когато си поиска.няма да му го позволя.
-Аз май преча, ще си тръгвам.Не харесвам да съм третия в стаята.-казах и затръшнах входната врата и тръгнах по пътя.Не исках да оставам тук, исках да отида някъде, където да се напия и да забравя за това тук, за Ник и за момичето горе.По дяволите исках да ги изтрия от ума си.

- Това не е най-важното сега.По-добре се върни при новата си играчка.Старата няма да чака в килера! Аз май преча, ще си тръгвам.Не харесвам да съм третия в стаята.-изкрещя в лицето ми и си тръгна като блъсна входната врата.
- Мамка му!
Ивиках аз и с юмрук ударих стената с всичка сила...ръката започна да ме боли но не ми пукаше. Всичко развалих...можеше ли да съм толкова голям идиот...Ами Рони...какво щях да правя сега. Влезнах в спалнята, а ръката ме болеше зверски силно.
- Рони...ъм...това беше момичето за което ти казах.

Бях се свила в леглото. Плачех, когато чух Николас да идва изтрих сълзите си.
- Да, досетих се кой е това..
Казах аз и се изправих.
- Мисля, че ще е най-добре да отида на хотел..
Казах аз и станах от леглото.

Върнах се и видях как Вероника избърсва сълзите си.
Ооо браво Ник...много добре...просто перфектно.
- Да, досетих се кой е това...Мисля, че ще е най-добре да отида на хотел..-каза тя и стана от леглото.
- Рони...аз...-не смеех да я погледна в очите.
- Аз съжелявам толкова много...извинявай, че ти пречинавам това...
- Удари ме, ядосай ми се, навикай ме...аз...
Не можех да продължа, не можех да е наранявам така...Ъххх защо бях такъв кретен. ЗАЩО??!?!

Слушах жалките опити на Ник поправи стореното, но аз не бях машина. Не можех да бъда поправена. Настана мълчание. Реших да го наруша.
- Не съм си разопаковала багажа, така, че само трябва да си викна такси.
Излязох от стаята но, чех как Ник ме последва.
- Остави ме сама..
Казах аз и тряснах вратата на стаята си под носа му.

- Не съм си разопаковала багажа, така, че само трябва да си викна такси.
Тръгнах към нея, но тя продължи:
- Остави ме сама.
Затвори вратата, но не я заключи...тръгнах към моята стая когато се спрях, върнах се и нахлух в стаята на Рони. Тя беше седнала на леглото и плачеше. Сърцето ми се сви...не исках да я направя такава глупост.
- Рони...виж, няма да ти казвам, че спах с теб защото бях пиян...аз найстина знаех какво правех и знаех, че исках теб.
Бях паднал пред нея на двете си колена сякак исках прошка...а всъщност аз исках, но надали щях да я получа.
- За мен, изминалата вечер, вечерта с теб беше прекрасна и няма да я забравя, защото не беше грешка...
Знахех, че се закопавам сам...можеше да й кажа, че съм бил пиян и не съм осъзнавал какво правя, но не исках да я лъжа.
- Не съм влюбен в теб...
- Но те обичам повече от колкото мен самоя. Обичам те сега и няма да спра да те обичам...
Станах и седнах на леглото до нея...погледна ме с поглед пълен със сълзи и болка и аз я прегърнах и прошепнах.
- Съжелявам...моля те...прости ми.

Ник започна да ми обяснява колко много съжалявал, но просот не ме обичал. Аз просто мълчах, когато ме прегърна цялата настръхнах.
- Махни си гнусни ръце от мен.... Мразя те.
Всичко в мен крещеше.
- Познаваме се от както се помня, само аз те защитих, кагота всички ти обърнаха гръб и какво получавам в замяна? Отбълскваш ме заради някаква к*рва?
Извиках се в лицето му.

- Махни си гнусни ръце от мен.... Мразя те.
"Мразя те"..."Мразя те"...."Мразя те"...имах чувството, че някой взе сърцето ми, настъпа го, започна да скача на него и след това отново ми го върна...
- Познаваме се от както се помня, само аз те защитих, кагота всички ти обърнаха гръб и какво получавам в замяна?
- Рони...знаеш, че винаги ще съм ти благодарен за това, че ме подкрепяше...-прекъснах я но тя продължи...
- Отбълскваш ме заради някаква к*рва?
- Джесика не е к*рва...не я меси.
- Хайде удари ме...удари гадното копеле което те накара да се чувстваш така...
- Удари ме Рони, Хайде направи го...излей гнева си.
Изправих се и застанах пред нея...минута затишие...но ето, удара последва...Не казах нищо само обърнах и другата си страна...Не ме болеше от самия удар, а затова че тя го нанасяше, но си го заслужавах. Втори плесник не последва и аз я погледнах...
- Знам, че искаш да ме удариш пак...-отново се извъртях на дясно...

- Мисля, че вече си получи заслуженото. Загуби единствената си добре пирятелка завинаги..
Казах аз и го изпутах в коридора. Тряснах вратата, но този път я заключих.
- Ако наистина ме обичаше, нямаше да ми причиниш това..
Извиках аз силно и започнах нервно да слагам малкото неща, които бях разопаковала отново в куфара. Погледнах се в огледалото и там видях едно непознато момиче. Ние Уолдорф бяхме силни и никога не се предавахме.. Защо този път се оставих да изкушението да ме повлече?

- Мисля, че вече си получи заслуженото. Загуби единствената си добре пирятелка завинаги..
Избура ме в коридора и блъсна вратата в лицето ми, след което я и заключи.
- Ако наистина ме обичаше, нямаше да ми причиниш това..
Чух я да вика...Ник, Ник...оплеска нещата...и то само както си можеш. Ръката ме болеше от ударите в стената и реших, че не мога да направя нищо повече. Извадих аптечката и навих бинт около дясната си ръка...да, сега определено беше по-добре.
Исках да се хвърля от някъде....загубих Рони...загубих и Джес...Малко по малко губех всички, които обичах и за които ме беше грижа. Живота ми беше просто един карнавал на грешки. За момент се замислих...какво бях направил, за да зарадвам някой в последно време?!? Нищо...дали не трябваше да сложа край? Не, не мислих за самоубийсво...не разбира се, че не.
Бях едва от няколко дни в града, а вече беше време да го напускам. Да, сега щях да замина за някой остров...Там нямаше да се забърквам в нищо подобно...Край. Спирах с игричките...нов начин на живот ми трябваше...но първо трябва да се извиня на Джес...а Рони...нямаше смисъл да я наранявам повече...бях сторил достатъчно.

Когато бях готова с целия си багаж отключих вратата. Бях повикала такси и то ме чакаше доло. Слязох на долния етаж и с крачицата на окото си забелязах Ник.
- Сбогом..- Казах аз и една сълза падна от окото ми. Излюзох от къщата и влязох в таксито.
- За къде сте госпожо?- Попита шофьора.
- Закарай ме в някой хотел.- Измърморих аз.

Спрях колата пред къщата и вървейки към входа написах на бързо СМС на Джес.
" Аз се прибрах...ако искаш ела ".Още с влизането си се сетих за стаята ми. Тръгнах към втория етаж и по пътя видях колко бях разхвърлил миналата нощ. Имаше паднали картини, счупени вази, разбити часовници и какво ли още не по пода. Мамка му...какво ще обесня сега на Джесика...Мамка му, Мамка му!! Не трябваше да я кана преди да съм разчистил...Започнах да изхвърлям вече ненужните неща когато чух тропот от долния етаж.

Получих СМС от Ник, че си е вкъщи и реших да го навестя.Нещата ми дойдоха в повече и реших да се поразсея с него.пристигнах и почуках веднага на вратата.Може би не бе сам и не трябваше да нахълтвам, но пък в момента исках толкова много да го видя, че дори не помислих.Влязох навътре и заварих Ник да чисти.Май е имало бурна нощ тук.
-Правил си си парти и не си ме поканил?-казах с насмешка аз като вдигнах една ваза.Не е бил купон, но май той наистина се е поразвихрил.И все пак, това не ме интересуваше хич в момента, исках само да го заведа в стаята му и...Не мислиш ли че е малко странно, дори не съм му казала едно "здрасти", а вече го събличам?