Къщата на Николас Пейн

Външния вид на къщата:




Хол:




Кухня и трапезария:




Фитнес залата:




Стаята на Ник:




Банята на Ник:



Стаята за гости:




Банята за гости:




Пианото на Николас:




Външния басейн:




Вътрения басейн:




Колата на Ник:




Мотора на Ник:

Нямах и представа къде живее Джесика и реших, че най-добрата идея ще се окаже ако я закарам в нас.
Не след дълго бяхме пред новия ми дом.Паркирах мотора пред новата си къща (която виждах за първи път) и изчаках момичето до мен да слезне от него.
- Добре дошла...
Обърнах се към къщата...хмм...не е зле....тръгнах към вратата и заговорих на Джес.
- Какво...там ли ще седиш?!?
- Хайде, не хапя...-засмях се и я погледнах с лека усмивка.

Той ме закара у тях, май бях пропуснала да му кажа къде живея.Все едно, той ме повика и аз тръгнах към него ухилена.Това за хапенето ми се стори смешно, но не бих отказала да ме хапе.Да си призная, нямаше да протестирам за доста неща, които той би поискал.както и да е, избутах перверзните мисли нахлули в главата ми скоро бях при него.
Минах зад него с самоуверена усмивка на лице и нежно махнах косата попадала по врата му.После бързо настаних устни там и го захапах съвсем леко, а след това избухнах в смях.
-Ти не, но аз да!-казах и отново се върнах към смеха, който май щеше да ме следва дълго днес.

Джесика се приближи до мен и...ме захапа леко по врата...не се сдържах и започнах да се смея...
- Ти не, но аз да!-каза тя.
- Аууу ти си опасна...-усмивката ми не слизаше от лицето ми, а очите ми се бяха впили в нейните.
Хванах я за ръка и тръгнах към вратата...Точно на входа се спрях рязко и я притиснах във вратата...устните ми бяха на милиметри от нейните...
- Какво мислиш за....къщата...
Отворих вратата и тя щеше да падне назад ако не я бях дръпнал отново към мен...

Той се приближи до мен и сега усещах колко близо всъщност беше, хареса ми.не исках да се дръпва, но той отвори вратата и аз полетях назад.За щастие ръцете му отново ме дръпнаха към него.Сега аз се притиснах към тялото му и увих ръце около врата му за да се изправя и да стъпя стабилно.Усмихнах се арогантно и го бутнах настрани.
-Хубава къща си имаш.Май не живееш сам, а?-попитах и прекрачих прага.Исках да разгледам, но по-приятно щеше да ми е той да ме разведе.

- Хубава къща си имаш.Май не живееш сам, а?
- Не позна...напълно сам живея...-засмях се за миг.
- Искаш ли да я разгледаме заедно?-видях как ми кимна в знак на съгласие и отново я поведох напред.
През цялото време си мислих къде ли е единственото което не се отделяше от мен...минахме през повечето стаи когато открих моето пиано. При видя му, веднага се усмихнах...
- А това е...нещото без което не мога...-казах иронично и показах малката стая с пианото.
- Но...то не е важно...искаш ли нещо за пиене?

По дяволите, той дори сиреше.Колко иронично, не мислиш ли?Красивият принц с много таланти!Да бе да!Отново се отнесох в мили, кои иронични, кои съркастични, кои перверзни, но накрая отново се върнах "на Земята" когато чух предложение за още едно питие.
-Да разбира се!-ухилих се аз и тръгнах пред него, но честно казано не знаех къде отивам.Момент по късно осъзнах че се намирам сама в някакъв коридор.Озърнах се но него го нямаше, по дяволите сега ли трябваше да изчезне?!
-Ник?Ник?Къде се дяна?-извиках аз, но той все още не се показваше от никъде.
-Не е смешно Ник!Никак даже!-започвах да се ядосвам аз.

-Да разбира се!
Бях запомнил вече как бяха разположени стаите и без да ме усети бях влезнал в една от тях. Започнах да търся бутилка уииски когато чух виковете й.
- Не е смешно Ник!Никак даже!-звучеше ядосана...
След след няколко секунди бях зад нея и прошепнах в ухото й:
- Тук съм...
Когато ме погледна й подадох чашата й.

той се появи от някъде и ми връчи чаша.Когато я видях забравих всичко и я взех като веднага поднесох към устните си.Отпих солидна глътка и отново го погледнах.
-тук ли ще стоим?Няма ли къде да седнем?-подсмихнах се аз и той ме заведе в хола, където продължих да пресушавам чашата.
-Каза че живееш сам, значи нямаш семейство?-попитах учудено аз и зачаках отговора му.

- Каза че живееш сам, значи нямаш семейство?
- Ами сложно е...на практика имам и то доста голямо, но...ами ние не се понасяме особенно...-усмихнах се тъжно и видях че е пресошила чашата.
- До тук с алкохола за теб.
- А ти...какво учиш...и впрочем на колко години си?

Какво?!Той пак ли искаше да ми нарежда?!Е, тази нямаше да я бъде!
-Май съм достатъчно голяма да знам кога ми стига!-сопнах му се аз и посегнах към бутилката като отново напълних чашата си.Но сега я оставих, не ми се пиеше.Ха колко странно, не бях го чувствала до сега!?

- Май съм достатъчно голяма да знам кога ми стига!
Взе бутилката от ръката ми и си сипа още едно...
- И все пак...на колко години си..?
Извадих кутията с любимите ми цигари и запалих една и вдишах от дима й.
- Искаш ли?-Погледнах Джес и подадох кутията с запалката.

Поех цигарите и веднага запалих.Вдишах дима и си спомних последния път когато си казах че ще ги откажа.Но ето ме пак с цигара в уста.
-Щом ти е толкова интересно, ще ти кажа.На 19.-самоуверена усмивка последвана от лек кикот, май наистина трябваше да спра с алкохола.
-А ти?На колко си?-не му оставих време да отговори и отново започнах.
-Нека предположа, на 23?

- Щом ти е толкова интересно, ще ти кажа.На 19.
- А ти?На колко си?Нека предположа, на 23?
- Отново не позна...На 25 съм.
- Какво те накара да дойдеш в Париж..?
През цялото време не отделях очи от нея...По дяволите беше секси... Бях се отнесъл в най-различни мисли когато тя заговори.

Гледаше ме някак...странно...но приятно странно.Отвърнах му със предизвикателен поглед, в който се криеше повече перверзност отколкото бих искала, но това не бе по мое желание.Е, всъщност по мое, но...абе както и да е.
-Тук съм главно за да уча, но по принцип се съгласих да дойда заради по-лични причини.Търся едни...роднини.-казах аз и в главата ми навлязоха онези гадни спомени от детството ми.Исках да ги махна и да ги заменя с нещо по-хубаво.Например с него?Може би, но по-късно.

- Тук съм главно за да уча, но по принцип се съгласих да дойда заради по-лични причини.Търся едни...роднини.-отвърна ми тя и се замисли...
Явно не искаше да говорим по тази тема...Отново отпи от чашата си и тръгна да посяга към алкохола когато я изпреварих и взех бутилката преди да я е докоснала.
- Както казах...спри с този алкохол.-засмях се на физиономията й и отпих солидна глъдка направо от шишето.

-О, значи ти може, а аз не?-сопнах се аз, но не исках да отново да се ядосвам, нямаше да свърши добре нито за мен, нито за него.
-Хубаво, няма да пия повече.-казах аз досущ като малко момиченце на което й спират шоколада понеже е изяло цяла кутия.Засмях се на ум на проницателната си мисъл и отново го погледнах.изглеждаше доволен че ми се налага и ми спира забавлението.Тази усмивчица започваше да ме дразни, въпреки че бе толкова секси.
-Сега е твой ред.Защо си тук?Изгубена любов?-казах и се изкисках.Беше ми смешно, дори май прекалено.

За моя изненада се съгласи и ме послуша...
- Сега е твой ред.Защо си тук?Изгубена любов?
Започнах да се смея...станах от дивана и започнах да се разхождам като лудите из стаята...
- Аз и любов?!?-още един път се засмях само при мисълта.
- Не...никога не съм се влюбвал и не смятам да го правя.
- Защо съм тук? Ами...преди време реших, че не ми се стои на едно място и започнах да пътувам...Париж е просто един град през който минавам...
Облегнах се на стената, отпих от уиискито за пореден път и запалих нова цигара...

Щом заговорих за любов и той се разсмя, не се бил влюбвал.О, той бил женкар, плейбой или както там му казват.Колко удобно, нали!
-О, големият мачо!-възкликнах аз и имитирах изненада и вълнение.Станах от мястото си и тръгнах към нeго като започнах да го обикалям.Все едно котка дебне мишка и я чака да се раздвижи за да й е по-интересно.
-Значи имаш доста опит, а?Може някой път да споделиш някоя друга тайна от кревата, а?Сигурно има доста интересни истории.-започнах аз и се приближавах със всеки оборот направен около него.Предизвиквах го, исках да видя реакцията му.

- О, големият мачо!
- Не...просто е нямало в кой да се влюба...
- Значи имаш доста опит, а?Може някой път да споделиш някоя друга тайна от кревата, а?Сигурно има доста интересни истории.
С всяка изречена дума тя се приближаваше към мен...хм...май си играеше с мен?!?
- Опит...може би...Дали ще споделям с теб тайни в леглото...хм..това е доста добра идея а?
Оставих уиискито на малката маса до мен, изгасих цигарата и отново погледнах към нея...Приближих се към нея още и вече нямаше почти никакво разстояние м/у нас...Едната ми ръка се заигра с кичур от косата й, а устните ми се приближиха към нея...когато започнах да говора двамата бяхме притиснати един до дтуг.
- Мда...определено е добра идея...-тя се опита да ме целуне но в този момент се отдръпнах съвсем малко, така че да не може да направи нищо...
- Нали бях мачо?...Ами ако си играя с теб...-очите ми бяха напълно сериозни, но усмивката на лицето ми ставаше все по-арогантна.

Сега той ли си играеше?По дяволите, в грешка е!Сега аз се забавлявах, но определено се подразних че искаше да ми дръпне щафетата, аз няма да я дам толкова лесно.
-Играеш значи..?-започнах аз и също извих устни в арогантна усмивка, хареса ми.
-Нали знаеш, че царицата взима пешката, от каквато и да е позиция, за разлика от пешката?-засмях се леко и също толкова арогантно и надменно колкото бе и усмивката ми в този момент.
Сложих ръце на гърдите му и се притиснах към него, но момент по-късно го бутнах настрани и запитах:
-Не мислиш ли че става късно, няма да е зле да ме закараш вкъщи.Искам да си лягам вече, ако ме разбираш?-подхвърлих аз и отново лепнах надменна усмивчица.

- Не мислиш ли че става късно, няма да е зле да ме закараш вкъщи. Искам да си лягам вече, ако ме разбираш?
Тя си игреше с мен...Дали това ми харесваше...Не...А дали щях да и позволя да продължава...Може би. Беше ми интересно до къде ще стигне и колко ще издържи.
- Тази вечер ти няма да се прибираш...какво ще кажеш да останеш тук.
- Ще спиш в стаята за гости.-усмихнах се широко и продължих.
- Хайде ела да ти я покажа...
Тръгнахме към въпросната стая през цялото време я оставих да върви с няколко крачки пред мен...Следях всяко нейно движение и знаех, че бе разбрала че я наблюдавам.
Стигнахме до вратата и я хванах за ръката...обърнах я към мен и я притиснах в рамката на вратата.
- Лека вечер...
Устните ми целунаха нежно врата й и видях как цялата настръхна...

целуна врата ми и цялата настръхнах, не исках да си тръгва а по-скоро да влезе с мен, но исках да го поизмъча, нямаше да ме има толкова лесно.Погалих го нежно, но после го избутах и затръшнах вратата и влязох навътре в стаята.Легнах на леглото и загледах тавана, по дяволите защо не се предаде и да дойде тук.Ох, ако продължавах така нямаше да заспя, а имах нужда от сън.Съблякох се и останах по бельо, завих се и затворих очи.След минутки вече спях, но усетих сухота в устата си, исках питие.Но не вода, по скоро водка.како и да е, нямаше да пия повече и реших да мина с вода.Отворих вратата и тръгнах към кухня, ако въобще това бе кухнята.Спрях се пред вратата, чуваше се музика, красива музика.Май не бе кухнята, освен ако не слуша музика в кухнята, но на дали.Открехнах съвсем малко вратата и се промуших в стаята, той дори не ме забележи.Подпрях се на рамката и го загледах, музиката му ме възбуждаше, но нямаше как да се предам и да му скоча.не че не го исках, но не исках аз да го правя.
-Много е красиво.-казах накрая аз и музиката секна.

За момент си помислих, че се е предала и ще спре сигричките...но не. Затвори вратата под носа ми и си легна. Тръгнах към стаята си когато се сетих за пианото.
Влезнах в стаята и бутнах вратата...не се затвори, но мислех, че Джесика вече е заспала. След секунда се настаних на столчето....пръстите ми минаха по всеки един клавиш...от бавно на бързо и обратното. Реших, че ще свиря любимото си произведение...Лунната соната...бавно и сръчно ръцете ми играеха по пиано... Бях се унесъл когато чух гласа й:
- Много е красиво.
Веднага спрях...не обичах да ме слушат...
- Аз...съжелявам ако съм те събудил.
- Нещо не е наред със стаята ли?
Маската с ироничната усмивка бе паднала и сега я гледах с лице пълно с чувства...мразех да става така...винаги когато докосвах това пиано разни неща ми минаваха през главата и истинските ми чувства излизаха на бял свят.

-Ами..., един вид.Струва ми се пуста.-още една арогантна усмивка, но сега забелязах че неговата не е.Защо ли?Какво беше станало че спряхме да ги мерим?
-Ще продължиш ли?Моля те, искам да послушам, ако нямаш против.-казах аз и седнах на един стол не далеч от пианото.Отново се усмихнах, но не чак толкова надменно, прикрих арогантността си до колкото можех и зачаках да продължи.Наистина свиреше страхотно, не исках да спира.а водата?Тя да върви по дяволите.