Χолът, мястото в което админите се отпускат...

Влязох в огромния хол. О Боже! Той найстина беше огромен!Имаше и тераса с гледка към една хубава река. Оставих си куфарите на земята и се огледах да видя дали има някои. Май бях пристигнала първа. Но дори и във къщата на родителите ми, кадето живеех до сега, не беше толкова хубаво.Излязох на терасата.Беше чудесна и огромна! Но си помислих "Щом къщата е толкова голяма, сигурно доста хора ще живеем тук". Излязох от хола и отидох да си избера стая. Бях щастливка че съм дошла първа, тъй като щях да си взема която стая искам!

Влезнах в хола и оставих куфарите си на земята.Бях изморена от целия този път.Огледах огромния хол..колко ли души можеше да побере..,а и като гледам къщата отвътре и отвън си е доста голяма..нямаше да живя сама тук или поне се надявам,че няма.Почнах да се разхождам из хола.Имаше хубава тераса.Излезнах да видя гледката-хубава река минаваше покрай вилата.Прекрасна гледка.Отново влезнах в хола и включих телевизора.Плазмен,черен,хубав телезивор..беше в тон с мебелите в хола.Лампите бяха много страни,но и интересни.Седнах на един от столовете за да си почина,а след това щях да се кача на горния етаж да си избера стая.

След като си избрах стая чух вратата. Отидох в хола и видях едно момиче което беше седнало на дивана и беше пуснало телевизора.
- Здравей. Аз съм Джен. Като гледам май сме секвартирантки. - й казах с усмивка и седнах до нея. Надявах се да не е кисела.
- А знаеш ли с кои друг ще живеем?

Съквартирантка?Супер.Рдвах се,че няма да живея сама..щеше да ме е страх ако бях гледла страшен филм да кажем предизвестена смър и после да съм сама тук.
-Ами не незнам.Междодругото аз съм Бони-казах и се усмихнах.Дано с това момиче се сприятелим,но наистина се чудя дали ще имаме още съкваритранти.Тя явно беше дошла преди мен..тъйкато не чух вратат да се отваря,а и нямаше други куфари в хола освен мойте.

- О здравей. Не очаквах да имам за секвартирант момче. Аз съм Джен приятно ми е - казах на момчето което влезе. Бях учудена. Дали щеше да има още момчета? О би било супер! Обожавах да си правя компания с тях!

Момче?Хъм..супер.
-Аз съм Бони-казах и помахах.Той беше емо..йей като мен..можеше да си паснем като компания,но беше и сладък не отричам..дали щеше да има още момчета.
-Приятно ми е Алекс-изрекох набързо и погледнах Джен която го гледаше и изглеждаше замислена.

- Ε какво ще кажете да излезем да видим Париж? - ги попитах като се надявах да приемат. Алекс и Бони имаха емо стил и по това си приличаха. Чудех се дали всички наши секвартиранти ще дойдат днес...

-Хъм да може.Добра идея е.А и Париж е града на любовта нали..или се лъжа-засмях се не бях много по тази любов.
-Не съм много по любовта..затова не ме гледайте така-усмихнах се.Се пак..рядко някой ме обичаше..та аз съм някакво си емо което всички мислят,че е отчаяно от живота.
-Ъм..вие от къде сте?Смисал...някой от вас да е роден в Париж..или ще се скитаме..докато не се загубим и после не намерим обранто пътя-говорех и гледах смао Алекс..какво ми ставаше.Хайде Бони съвземи се.Не го гледай..ще забележи,че зяпаш само него.

- Хм аз несъм от Париж но имам карта. Искате ли да идем в кафене "Flower" тук на близо? - ги попитах като забелязах че Бони гледа само Алекс а той не беше разбрал още нищо.

Опа той разбра,че го зяпам,но добре,че беше Джен да предложи да отидем в кафене "Flower" коеот било на близо,че да махна погледа си от него и да го преместя на нея,но след като той спомена,че не е емо като другите отново го погледнах
-Хах явно се един вид..просто те кефи стила на обличане и прическите,но не си режеш вените-усмхнах се мило.
-Е да тръгваме към кафето.-станах от стола си и се за въртях веднъц на пръстите на единия си крак,а другия го бях вдигнала..все едно демонстрирах тоалет или танцувах барби лешникотрошачката,но както и да е.Бях със дънки и бяла блузка със къс ръкав и картинка на някакво усмихнато кексче..о боже..той беше видял това..,а аз как съм могла да го облека..попринцип спях с такива блузки..не е прилично за едно емо да носи това..май.
-Само един момент-казах и отворих куфара си.От него извадих един черен суичар и го облякох.
-Вече май се готови-усмихнах се и погледнах отново Алекс..явно нямаше симпаний към мен..сигорно ме мислише за кифла.

С Бони влязахме във хола. Там беше и Алекс.С Бони пак започнаха да се гледат.
- Хайде! От километри си личи че се харесвате! Станете гаджета и да приключваме! - се развиках аз. Виках за да ме чуят много ясно.
- Ние сме в Париж! Да се влюбиш тук е страхотно. Така че я стегнете се и се съберете най накрая!

-О забога не викай.И без да викаш те чувам-казах и седнах до Алекс на дивана.
-А и ние не се харесваме!Ясно-това вече го и звиках.Алекс беше включил телевизора и преместваше каналите.Погледнах го и погледите ни се срещнаха.Явно това щяхме д правим с него.Да се гледаме като тъпири по цял ден.

Алекс държеше дистанцеоното на телевизора и беше осилил звука доста..
-Намали-извиках,но отй не ме чу.Грабнах дистанцеоното от ръката му спрях звука на телевизора.
-Джен защо толкова искаш да тръгна с него?Ами мислила ли си,че дори аз да го харесвам той не ме харесва-казах и станах от дивана.Едната ми ръка беше свободна и я размятах все едно обеснявах нещо,а в другата беше дистанцеоното на телезивора.Повдигнах вежда,а после се изчервих.Усетих се какво е излезло от устата ми без да се усетя.
-Ъ аз-изрекох тихо и млъкнах.Какви ги дрънках.Това,че си падах по Алекс ме водеше до лудост.

-Моля?Какво каза-обърнах се към Алекс и метнах дистанцеоното до него.Повдигнах едната си вежда.Данеби преди малко да каза "недей да си толкова сигурна"
-Да не каза преди малко "Недей да си толкова сигурна"-засмях се леко и метнах един поглед на Джен която ни се смееше с поглед "Казах ви".Хванах една от възглавниците на дивана и я метнах по нея.
-Мълчи си там Джен-намигнах и и се обърнах със сериозен поглед към Алекс.

-Да,ако може.Тук е връде шумно.-изсъках на Джен.
-Ще видиш ти-казах и.Погледнах Алекс и ми се искаше да кажа "Стига си ме гледал,само ме гледаш,защо?"Двамата излезнахме,а точно преди да затворим вратата намигнах на Джен.

С кафето в ръка седнах на дивана които беше срещу телевизора. Взех дистанционото и почнах да прещтраквам каналите. За щастие намерих един хубав филм които сега започваше. Пиех си кафето и гледах съсредоточено. Изведнъж чух някои да чука на вратата тоест да рита вратата. Отворих и що да видя? Джес!

Харесвах насилието, но това което Джен направи не ми се понрави.да ме рита?!Никога нямаше да й се размине!Трябваше да си получи заслуженото!
Реших, че следващия път когато я видя, а той ще бъде скоро, ще си оправим сметките.Просто вървях по улицата и видях една голяма вила, с още по голям двор.По дяволите, тук живееше Джен.какво съвпадение, ако въобще е такова.Не можеше да мина без да навестя "старата си приятелка".
разтропах се на вратата, бях ядосана, може да е изяланякой друг ритник, но по-добре вратата, а не някой друг.Накрая Джен отвори, перфектно.
-Не сме свършили малката!-извиках аз и нахълтах вътре.
-Не виждаш ли?Аз се опитах да ти помогна, по дяволите!така ли ми се отплащаш?-изсъсках аз и хвърлих чантата си на пода, някъде близо до мен.

- Нейскам помоща ти! Мога и без нея. Виж, нейскам да те нараня но щом толкова настояваш... - при тези думи и ударих 2, 3 юмрука в лицето. Почна да и тече кръв от носа.Аз я бях предупредила да не ме ядосва. Е, щом не слуша и иска бои ще го има!