Χолът, мястото в което админите се отпускат...

- Не връщам се - казах и се засмях. После забелязах че ледчетата са се стопили.
- Чакай малко ей сега идвам - върнах се след секунди с една нова кърпа и с нови ледчета. Сложих ги на окото му...
- Как се подреди така?

- Збих се с един в парка. - засмях се защото беше странно да го казвам точно аз. Стиснах зъби от болка и слжих отново летчетата.
- От къде се връщаш? Не искам да нахалствам просто питам.Ако не ти е удобно няма да питам повече. -усмихнах се и я полгеднах.

- Не няма проблем. Дълга история... - казах отново.
- Нека позная збил си се заради Ема - казах и го погледнах все едно бях сигурна в думите си

- Ами...да. Така го наречи. - усмихнах се и се завъртях към нея,за да я видя по-добре. Болеше ужасно много. Незнам до колко бих търпял тази болка, но ще се трае няма на къде.

- Боли нали? Трябва да търпиш - казах и се усмихнах отново.
- А между другото тя къде е?

- Горе, в спалнята си. - казах тихо. Изведнъж се стреснах и започнах да се оглеждам.
- А къде е Джак? - стрестнато попитах, но после се отпуснах и казах. - сигурно е горе с Ема. - Джен ме изгледа странно.
- А какво стана с онзи,дето излизахте. Още ли ходите. - усмихнах се мило

- Ами... Да но не сме се виждали от доста време. Защо питаш? - попитах и го погледнах и аз.
Роки беше отишъл някъде. Погледнах през прозореца и го видях да си играе с кученцето на Аш и Ема.
- Това там не е ли кучето ви?

- питам. - усмихнах се и се надигнах да видя за кое куче говори. Видях Джак да си тича из двора весело и да играе с другото куче. Сигурно Ема го беше пуснала. Боже...това куче от къде има тази енергия.
- Да то е. - засмях се и отново се облегнах на дивана. - И в парка игра и сега тук. Явно довечера ще спи като бебе. - засмях се и притиснах летчетата до окото си.

- Да кучетата винаги са пълни с енергия. - казах и погледнах прозореца замислено.
- Гладен ли си? Ако искаш да ти направя нещо за ядене...

- Спокойно. Мога да съм със посинено око,но мога да стана да си направя нещо ако съм гладен. - усмихнах се. - иначе благодаря. - отново се усмихнах и погледнах към телевизора.
- Ако искаш нещо да гледаш ето, на мен няма да ми пречиш . - казах и и подадох дистанционото.

- Не не ми се гледа сега. А и след малко трябва да ходя в университета - казах и отидох да си взема куфарите.
- Ще се кача да си подредя багажа и ще тръгвам

- Добре. - усмихнах се и погледнах към телевизора. Даваха интересни неща. Поне за мен. Бях почти легнал на дивана като от време на време хвърлях по някой бърз поглед на кучетата отвън.

След басейна отидох малко в хола да погледам телевизия. Разбрах че на вратата има нещо. Отворих я, там имаше листовка за работа на стриптиз клуб.
- Стриптиз клуб? Как ли пък не! - си казах и се засмях. Хвърлих листовката в кофата за боклук и седнах на дивана. Бях забравила да напазарувам! Ах сега как ми липсваше шофьора на татко които каквото и да го помолех го правеше. Отидох до стаята си, облякох се взех пари и тръгнах към супермаркета...

След като подредих нещата си взех чипс и седнах на дивана. Пуснах си телевизора и почнах да прещраквам каналите. Намерих един филм които изглеждаше интересен.
- Я да видим... - си казах като започнах да гледам и да ям чипс едновременно...

Реших да мина през къщата на Джен за да се извиня за казаното на обяд. Спрях мотора пред вратата. Приближих се и почуках.

Почука се на вратата. Беше Ерик. Стана ми малко неудобно защото бях по едно черно потниче и по черни къси гащи.
- Ааа Ерик влизай - казах и го поканих.

Тя ме покани вътре. Влязох за втори пореден път в хола на къщата й.
- Извинявай за вчера - казах бързо. Изобщо не обичах да се извинявам. Каза ми да седна и аз го направих бързо.

- Няма нищо... И без това си прав до някъде... - казах.
- Аз ей сега идвам - като казах това се качих в стаята си облякох си една блуза с къс ръкав и едни дънки.
- Да ти предложа нещо за пиене или... - му казах.
- Имам уиски и бира

- Бира - казах. Тя отиде в кухнята и след една минута дойде с 2 бири в ръцете си. Взех едната, отворих я и започнах да пия. Гледаше един филм. Загледах се в него.

След като той отвори неговата бира отворих и аз моята. Загледа се във филма. Седнах до него и му предложих чипс.
- Надявам се да нямаш проблем че седнах до теб - му казах и той кимна отрицателно. Гледахме филма като пиехме бира придружена от чипс...

исках да поговоря с някой.Имах доверие само на Джен и тръгнах към вилата надявайки се да е там.Почуках на вратата, но никой не ми отвори и влязох навътре.Чух, че гледа филм и за момент се отказах да продължа, но събрах някаква смелост или каквото там беше и извиках леко.
-Джен?-казах и видях два чифта очи обърнати към мен.май не бе сама.Ох и тези ли трябваше да оставя.Не ми се стоеше сама, но нямаше да им преча.
-Аз..ъъ, май прекъснах нещо, а?-попитах объркано аз когато си споимних кой беше с Джен.По дяволите сега ли трябваше да го срещам?

Влезе Джес в хола. Май бях оставила вратата отворена.
- Влизай. Какво да прекъсваш? Искаш ли бира? - казах и затворих вратата след нея

В стаята влезе червенокоската. Супер! Само тя ми липсваше сега. Погледнах я презрително и вперих очи в телевизора. Не казах здрасти, защо да го правя? Тя и без това ме видя.
- Айде де няма ли да се махаш - казах под носа си

Този какво си мислеше, че може да ме изгони ли?Бих си тръгнала само ако Джен го поиска.за нищо на света нямаше да му правя мили очички.Не знае с кой си има работа.
-Джен, знам че имаш добро сърце и събираш деца от улицата, но не мислиш ли че това е прекалено?-попитах с насмешка аз и седнах срещу него.Не можех да го понасям, имах чувството, че ще си изкарам всичко върху него.Ако продължаваше така нямаше да има кой да ме спре.
-Джен има ли нещо по-силно от бира?-казах накрая аз със съвсем различен тон.Сякаш той вече не бе тук и говорех само с нея.

- Защо по дяволите седна срещу мен? - станах. Вече прекаляваше не я понасях!
- Не виждаш ли че пречиш? Или си толкова глупава че не разбираш! - викнах отново